Историята на Маргарит Цанев – Мàрго (1944–1968), изглежда все още СЕ нуждае от по-широко представяне и разгласяване. Трагична история. Млад творец, художник и скулптор, когото повечето от приятелите му възприемат като образец на човешка и творческа независимост, особено в ония времена, Мàрго завършва живота си със самоубийство малко след като навършва 24 години, вероятно вследствие от сблъсъци с ръководството на тогавашната Художествена академия, където е студент. Освен всичко друго, тази може би прекалено българска история носи и частица привкус от онова, което мнозина днес възприемат като „никога несъстоялата се у нас 1968“. Представената в този филм версия, ако и със сигурност не единствената, има предимството да отразява чувствата и вижданията на най-близките му близки и приятели... 

А тук: една още по-лична, още по-емоционална история за Мàрго, която, уверен съм няма да остави безразличен никого...

Мàрго

Иван Росенов (1951–2008) е български сценарист и режисьор, автор на редица филми, сред които Марго и приятели (2008), Бягството на заека (1998), Железният баща (1994), Спирка за непознати (1989), Заседанието се открива (1987), Поета и дявола (1984).