„Игра на калмари“ – изпъстреният с бонбонени цветове южнокорейски сериал за една смъртоносна игра-състезание – дебютира в Netflix през 2021 г.и почти незабавно се превърна в международна сензация. Хуанг Дон-хюк, който е написал и режисирал сериала, почти не е можел да повярва на очите си.
„Буквално се ущипах“, каза той, докато стискаше бузата си. „Беше много сюрреалистично.“
По-рано този месец Хуанг разговаря – понякога на английски, понякога чрез преводач –в залата за закуска на луксозен хотел в центъра на Манхатън. А сериалът се е родил в далеч по-скромна среда.
През 2009 г., след като завършва магистратура по кино в Университета на Южна Калифорния, той се озовава обратно в Южна Корея – разорен и обезверен. Прекарва дните си по кафенетата, най-вече в четене на мрачни комикси и трупане на дългове, и именно тогава започва да изгражда историята си, вдъхновена от спомените за детски игри. В мрачния, дистопичен разказ, който се оформя в края на краищата, участниците или решават финансовите си проблеми, или умират. В продължение на почти десет години никой не пожелава да финансира идеята му – докато в края на краищата Netflix я приема.
Още с първия си сезон „Игра на калмари“ се превърна в най-гледания сериал в историята на платформата, като породи лавина от критически анализи, продължения, меми и игрални фигурки с големи глави. Можете да си купите анцуг с номер 456 – номерът на главния герой Ги-хун (в ролята Лий Джон-дже). Има и по-безопасни версии на игрите, предназначени за най-запалените фенове – с щандове за закуски и магазинчета за сувенири. Една сатира на капитализма се е превърнала в негов триумф.
„Все още ми се струва нереално“, признава Хуанг.
Първоначално той не желае да продължи сериала. Снимките на първия сезон са толкова изтощителни, че отлага дори базовото си медицинско обслужване и след края на продукцията се налага да му бъдат извадени няколко зъба. Но след като е насърчен от Netflix, Хуанг се съгласява да заснеме още два сезона, които е направил наведнъж. Сезон 2 излезе на 26 декември 2024 и бързо се превърна в най-гледаната премиера на Netflix, макар че критиката реагира по-сдържано. Третият и последен сезон, състоящ се от шест епизода, беше пуснат на 27 юни.
В интервю няколко седмици преди премиерата, Хуанг – облечен в игрива розово-синя риза – отказва да разкрие финала, но загатва, че той изразява неговата надежда за бъдещето на човечеството. Ако сте гледали сериала – с целия му внушителен брой трупове – това твърдение може да ви се стори невероятно. Но Хуанг изглежда напълно искрен.
Докато отпива от своето кафе-американо, той говори за изкуство, пазарен успех и защо е радостен от това, че е приключил с „Игра на калмари“. Ето откъси от разговора:
Очаквахте ли някога, че ще станете световноизвестен?
Мечтаех да стана известен. Причината да дойда в U.S.C. беше, че исках да бъда режисьор в Холивуд. Но се наложи да се върна в Корея, за да направя дебютния си филм. Отказах се от мечтата за Холивуд. Бях твърде далеч, твърде дълго време. А после всичко се случи изведнъж: „Игра на калмари“ ме върна обратно в Холивуд. Когато спрях да мечтая, мечтата се сбъдна.
Как си обяснявате популярността на сериала?
С „Игра на калмари“ уловихме нещо от духа на времето. Чувството за неотложност, за криза, което тежи върху ежедневието на хората – то позволява на всеки да се идентифицира лесно с Ги-хун. Контрастът между безмилостната конкуренция в обществото и детските игри, чрез които тя се представя, привлече много зрители. Всички сме играли тези игри. Те събуждат носталгия.
След първия сезон сте се колебаели дали да продължите. Защо?
Аз написах, режисирах и продуцирах целия първи сезон. Това беше мъчение. Загубих осем зъба. Докато снимах, непрекъснато повтарях на продуцента си: „Това е. Никога повече няма да правя телевизионен сериал. Поне не по този начин.“
Но защо? Има сценарни екипи, има множество специалисти, които могат да поемат поне част от работата. Има и други режисьори по света.
Ситуацията в Корея е напълно различна. Там няма сценарни екипи. А аз винаги съм работил сам. Така че ако исках да го направя, трябваше да свърша всичко сам.
Какво беше различното при писането и снимките на сезони 2 и 3?
Не беше лесно. В първия сезон убих всички любими на публиката герои, така че трябваше да създам изцяло нови за сезониte 2 и 3. Реших, че би било хубаво да включа хора, които са свързани помежду си. Така се появиха Ги-хун и най-добрият му приятел, майка и син, бивше гадже и бременната му бивша приятелка. Това са много интимни връзки. А домакините на игрите го правят умишлено – за по-голяма зрителска емоция.
Значи Вие сте като домакините на игрите?
Да, така е. Аз съм кукловодът.
Колко реалистично искахте да бъде представено насилието в сериала?
Исках да покажа какво означава социалният провал чрез концепцията за смъртта – защото всъщност говоря за социална смърт. Така че става дума повече за аналогия. Но има и части, които трябва да изглеждат реалистично – заради самата история. Разбирам, че в тези моменти насилието може да изглежда много брутално.
А колко много според вас трябва зрителят да съчувства на героите? Ако не му пука – спира да гледа, но ако му пука твърде много – смъртта им става непоносима.
Честно казано, не съм си поставял за цел да поддържам баланс. Лично смятам, че колкото по-силно се свързвате с героите, толкова по-добре. Именно оттам идва емоцията – да преживявате заедно с тях. Но си давам сметка, че имам склонност към пакости. Обичам да се шегувам точно в най-сериозните моменти. Така че, макар да не е умишлено, се получава известна дистанция – въвеждам комични облекчения по малко карикатурен начин.
Възприемам „Игра на калмари“ като сатира на капитализма – с неговия натиск към съревнование и обезчовечаване. Как се чувствате по отношение на това, че сериалът сам по себе си се превърна в маркетингова сензация?
Не създадох „Игра на калмари“ като пропаганда. Но чрез тези истории искам да поставя въпроса, че в късния капитализъм ние се проваляме в грижата си към онези, които губят в играта. Не искам да съм рязко против това, което Netflix прави – като мърчандайзинг [продажба на рекламни артикули] или различни преживявания. Може би, след като спечели всичко, което може, Netflix ще използва част от това за нещо добро.
Що се отнася до зрителите – радвам се, че се забавляват. Но се надявам, че след като изгледат сериала, ще отделят време и за размисъл върху актуалните проблеми. Ако не направят нищо от това и просто се радват на продуктите и преживяванията – тогава вече има проблем. Но стига да подтикна хората към размисъл, за мен това е достатъчно.
В сезон 2 въвеждате бременна жена. Какво означава да се роди дете в този свят?
Всички се раждаме невинни, но повечето от нас – в крайна сметка – тръгват по лош път. Докато живеем, светът ни променя. Част от мен иска да се върне към тази невинност, към тази чистота. Така че бебето е символ – ако не успеем да променим начина, по който функционира този свят, ако не укротим безкрайното си желание и изгубеното си човечество – няма да има бъдеще. Бебето е символ на невинността. Ако не го защитим, няма надежда за човечеството.
Когато Ги-хун се връща във втория сезон, той иска да унищожи игрите. Вярвате ли в силата на отделната личност да предизвика промяна?
Във втория Ги-хун сезон е като Дон Кихот. Той се бори въпреки всичко – и се проваля. Капитализмът е станал твърде корав, твърде солиден. Един-единствен човек няма шанс. Много зрители дори се смееха на Ги-хун, подиграваха се на наивността му. Това ме натъжи. Те го сочат с пръст, смятайки го за глупак. Толкова малко хора вече вярват в промяната. Не живеем в епоха, в която един човек може да промени света. Но това, което може да го промени днес, е личното пробуждане. Ако всеки се събуди сам за себе си – тогава промяната е възможна.
Имате ли надежда за човечеството?
Ако гледате финала на сезон 3, ще откриете отговора ми. Опитвам се да не губя надежда. Светът ни притиска да ставаме по-саркастични, по-цинични. Но – също като Ги-хун – аз правя всичко възможно да остана верен на съвестта си и да запазя надежда за човечеството.
Значи успехът не Ви е покварил?
Още не. Все още живея по същия начин. Карам все същата 10-годишна кола.
Щастлив ли сте, че приключвате с „Игра на калмари“?
Да, много съм изморен. Отдавна не съм спал дълбоко. Искам да си почина. След това искам да направя пълнометражен филм. Имам идея за следващия си проект.
Ще бъде ли толкова насилствен, колкото „Игра на калмари“?
Да.
