Либерален преглед - Златко Енев – „Елитният човек“

{"id":76,"form_id":2,"category":"category-56","name":"2020_12_zlatko_elite.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/2020\/2020_12_zlatko_elite.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/2020\/2020_12_zlatko_elite.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-2\/thumbnail\/category-56\/2020_12_zlatko_elite.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/cdUBpwO1f4Q\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"56","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2020_12_zlatko_elite.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

Започвам този текст със сравнително ясното съзнание, че чрез него ще осъществя някаква ултимативна версия на онзи първороден философски грях – contradictio in adjecto, противоречие в определението. Елитността, такава каквато я чувствам – и каквато ще се опитам да я представя по-долу – се състои именно в пълното отрицание на каквото и да е говорене, дори мислене на… м-да, елитността. Да говоря за нея, следователно, не е нищо друго освен акт на осъзнавана, заявявана и директно поддържана анти-елитност, не-елитност. Такова поне е намерението ми. Говорейки за елитността, аз по неизбежност се разграничавам от нея. И това е добре точно така, именно така.