„В наказателната колония“ е произведението на Кафка, с което може би я най-голяма степен е свързана почти мистичната вяра в пророческите способности на писателя. И действително, алюзиите за нещата, които ще се случат в Европа само няколко десетилетия по-късно, са много лесни – може би дори прекалено лесни за откриване – в мрачната, предизвикваща гадене история за наказателната колония и нейната машина за екзекуции чрез татуиране.
Разбира се, алегорията на Кафка може да бъде интерпретирана и много по-широко, но едва ли това е най-важното нещо при четенето й.
Поне за самия мен далеч по-важни си остават въпроси от много по-простичък вид. Като например: „А защо все пак никой не намира сила или дори желание да се противопостави? Защо, по дяволите?“
