От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2021 11 Popper

 

Виждам, че много български интелектуалци (никакъв ироничен подтекст) изказват повече или по-малко принципни съмнения в смисъла на това човек да се придържа към някакви стандарти на „рационалност“ или „научно мислене“ в опитите си да намираме някакви упования за нормално човешко съществуване сред джунглата от мнения, в която се лутаме буквално всеки миг. Сега едно, след две минути две други, половин час по-късно – сто, хиляда, милион! На какво да вярва човек в края на краищата? Ваксини, максини, мокасини – гаранция-Франция. Какъв смисъл от това да вярваме на „учените“, когато техните постулати в края на краищата се оказват също толкова несигурни, колкото и всички останали? Гаранция няма в нищо, откъде-накъде тогава трябва да вярваме в „науката“, а не във врачки и баячки?

И всичко това не е ни най-малко лекомислено, нито срамно, нито дори повърхностно (макар че аз съм избрал да бъда негов яростен опровергател и противник, през целия си живот). То е прост израз на факта, че като нищожни прашинки в една необятна вселена ние безпрестанно се нуждаем от нещо стабилно и неподвижно, спрямо което да се ориентираме, да намираме отново и отново някакъв вид посока, да продължаваме да плуваме, вместо да се отпуснем и оставим да потънем.

Е да, но неподвижни и вечно сигурни неща няма. Ами сега?

Е, все пак ми се ще да направя опит да защитя с нещо позицията, която съм избрал – тоест да вярвам по-скоро в рационалността и научността, отколкото в техните противоположности.

Работата е там, че науката – за разлика от всички други сфери на човешкото търсене на гаранции срещу текучеството, непредсказуемостта и променливостта на този свят – е единствената, която се осмелява, още от самото начало, да заяви собствената си несигурност и отказ от търсене на каквито и да било „абсолюти“. Всъщност критерият – или поне един от критериите – за научност е именно това: като научни могат да бъдат разглеждани само и единствено мисловни конструкции, които си отказват по принцип надеждата или дори желанието да търсят някакви „необорими“ или „вечни“ истини. Нещо повече: за всяка хипотеза, претендираща за научност, трябва да е налице поне една теоретична възможност за опровергаване, инак тя не може да бъде научна (както ни учи добрият стар Карл Попър). Никоя от съвременните науки не борави с понятия като „истина“, най-многото, за което учените си позволяват да говорят в наше време са вероятности.

За самия мен това е разликата между всичко и нищо, разликата между интелектуалната почтеност и шарлатанството. За разлика от всички останали претенденти за намиране на общозначими отговори (религии, идеологии, конспиративни теории, „чакай, Сийке, аз да кажа“ и пр.), науката се изправя и казва спокойно: аз знам, че не мога да ви дам окончателни отговори на нищо. Но в замяна на това моите отговори са проверими. Ето ги тук. Опитайте се да ги оборите с факти и в момента, в който го направите с достатъчна убедителност, аз ще затърся нови, които да съответстват на новополучените факти.


Small Ad GF 1

Точно толкова просто, точно толкова скромно. Само там, където няма обещания за абсолют, има надежда за надежда.

Останалото? Останалото е Фейсбук…

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...

Брехт (поема)

Тома Марков 04 Ное, 2013 Hits: 8670
Да, представи си! Преди години в хола на…

Апострофи

Стоян Гяуров 21 Дек, 2015 Hits: 10834
Как е възможно вечерта да слушаш Шуберт, а…