Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В следващите редове ще се опитам да очертая мястото на сюжета за депортацията в българската историография, като, въпреки риска от повторения, се придържам към хронологическия, а не към проблемния принцип, тъй като така по-ясно проличава колко трудно тази тема си пробива път в книжнината и колко лъкатушен е пътят на усилието да бъде изнесена и преглътната цялата истина.

Автор: Надя Данова

Нека започнем с въпроса за мястото на Балканските войни в най-новата ни история и значението им за всичко, което се случва по-късно. Разбира се, българската версия на войните е немислима без двата договора от 1878 – Санстефанския и Берлинския…

Автор: Златко Енев

Струва ми се, че именно днес – сто години по-късно, тези събития, тяхното значение за националната ни история и настояще, се нуждаят от една нова дискусия, от нов опит за разбиране какво точно ни е направило такива, каквито сме. Моля гледайте на този текст като на покана за разговор…

Автор: Комисия „Карнеги“

Когато човек поиска да вникне в историята на българския народ и да разбере смисъла на най-характерните явления в нея, той остава с впечатлението, че тя представя странна смесица от несъвместими крайности и противоречия. Всичко в нея изглежда неестествено и парадоксално.

Автор: Петър Мутафчиев

Впрочем, и до днес, терминът „турско робство“ продължава да присъства в някои текстове, които просто следват въведената от Паисий терминология, затвърдена през XIX в. от идеолозите на националноосвободителното движение. Протеклият преди време в България дебат около историческия спомен за Батак показа отново възможностите за инструментализирането на историческата памет за политически или лични цели...

Автор: Надя Данова

Когато се появи през ранната пролет на 1990 г. „Краткосмешната история“ на Никола Веранов (Николай Генчев) не бе съпътствана с обичайния шум и значителен обществен интерес, който бе неразделна част от книгите на проф. Генчев…

Автор: Георги Вълчев

Един от изводите на британския историк Майкъл Паларе е, че „османското управление в България е отменено в периода на най-голямото си благополучие“. Той категорично отхвърля тезата, че рухването на османската власт е политическо проявление на краха в икономиката на страната.

Автор: Пламен Димитров

„Ти видя ли каква гавра с Левски си е позволил американският посланик?!“ Моя приятелка се тресе от възмущение, след като прочела за „онова кощунство в интернет“, и дори написала писмо до посолството на САЩ.

Автор: Любослава Русева

Кръгла маса с участието на Ивайло Знеполски, Богдан Богданов, Георги Фотев, Ивайло Дичев и Светлозар Игов. Отпреди десет години, днес също толквоа актуална...

Автори: Ивайло Знеполски, Ивайло Дичев, Богдан Богданов, Светлозар Игов, Георги Фотев

Демографията българска, не ще и дума, е ако не най-важната, то поне една от най-важните и най-дълбоко табуизирани теми на настоящото българско ежедневие. Знаем го всички – „ония“ заплашват да ни претопят, откак ги има по „нашите земи“.

Автор: Златко Енев

Позоваването ни на съдбата цели да извади наяве поне част от терзанията на етнолога, роден според класика (Иван Вазов) „во чрево адово“, заел се да прави изследвания в граничните/контактни балкански региони…

Автор: Петко Христов

Преди 68 години в Кюстендил се развиват драматични събития. По план на българското и германското правителство на 9 март трябва да се депортират над 8 000 евреи от старите предели на България. С тази цифра общият брой става 20 000 души.

Автор: Динчо Желязков

И така, според Бернар Лори периодът 1393-1824 представлявал „терра инкогнита“, затуй „не подлежи на национално историческо тълкуване“…

Автор: Вера Мутафчиева

Болката, с която българите разглеждат миналото си, е факт, който не може да убегне от погледа на страничния, дори повърхностен наблюдател. Те го представят неизбежно в трагичен план, като поставят ударението върху прекъсването на историческия континуитет.

Автор: Бернар Лори

Какво още трябва да ни се случи, за да проумеем най-после – след всичките пъти, в които сме стоварвали колективната отговорност за поредния катастрофален провал все върху раменете на отделни хора, групи или партии – че проблемът е не в лошите водачи, които си избираме, а в самата свръхзадача, която преследваме заедно с тях, отново и отново, до поредната национална катастрофа?

Автор: Златко Енев

Междуетническите вражди в страната нараснаха през началния период на прехода (1989-92), при което обществото и политиците се оказаха силно поляризирани по българския национален въпрос.

Автор: Бистра-Беатрикс Вьолги

Тук ще стане дума за „благодарните“, „принудените“ и „спящите“. Говоря за онези, които се припознават като компаси в обществото – някои ги наричат интелигенция или интелектуален елит.

Автор: Илия Вълков

Някак изненадващо тези дни България излезе с категорична позиция по отношение на Република Македония и перспективите й за членство в Европейския съюз.

Автор: Валентин Стоянов

Политиката на предвожданата от Тодор Живков комунистическа върхушка към малцинствата, целяща претопяването им в „Единната българска социалистическа нация“, се провежда последователно и методично в продължение на 20 години. Основите на тази политика „Първият“ поставя в изказването си пред завеждащите на отдели на Централния комитет на БКП на 4 декември 1967 г.

Автор: Михаил Иванов

Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е да сме осведомени за настоящето, казва Антони Георгиев, главен редактор на „Вагабонд“

Автори: София Велкова, Антони Георгиев

Асимилационният натиск върху цели турски семейства в Родопите по формулата „връщане на лицата от смесени бракове към техния родов корен“ започва пробно в някои села през 1980 г., но се разгръща като целенасочена партийна политика след 1982.

Автор: Михаил Иванов

Нека бъдем откровени към себе си: страната ни тъне в тихичко отчаяние пред собственото си безсилие да се справи по някакъв начин с опустошенията и разрушенията, които „преходът“ изглежда нанесе навсякъде. Като се започне с душите на хората и се завърши с природата на тази някога тъй красива страна, всичко изглежда погребано под сиви планини от боклук: боклук човешки, боклук индустриален, боклук – да пази Господ! – комай вече вселенски, тоест неотстраним. Обществото, доколкото може да се говори за такова, е притихнало в един вид настръхнало очакване на неизбежното: „диваците“ – винаги „другите“, никога „ние“ – са не пред вратите, те отдавна вече са проникнали вътре във всяка поричка на тази страна, това пространство, това леговище, което някога може и да се е наричало „човешко място“, но днес, уви, изглежда се е превърнало в джунгла, където всеки ръфа всекиго, в очакване на неизбежния, тъпо-предвидим, сиво-погребан-под-боклуци, всеобщ край…

Автор: Златко Енев

Ако в тези дни беше проведено социологическо проучване, то със сигурност броят на ревностните православни християни щеше да се окаже повече от броя на населението на България, пише Иван Бедров в коментар за Vesti.bg

Автор: Иван Бедров

Като цяло, историческият летопис (1878–1989) на отношението на България към мюсюлманското население варира между пасивна толерантност и асимилация, враждебност и омраза.

Автор: Бистра-Беатрикс Вьолги

Оставени на инстинктите си, на нищетата и телевизора, огромен брой българи вече деградират. А ние се гневим на Мишо Шамара и „гаврата“ му с родния трибагреник. Това ли е най-големият ни проблем?

Автор: Мирела Иванова

Сред целия шум тези дни около смъртта на патриарх Максим предпочетох да не кажа нищо. Поради ред причини. На първо място, не съм православна християнка.

Автор: Светла Енчева

Самият аз – мисля, че няма какво да го обосновавам и доказвам – съм от доста горещичките привърженици на идеята за пълно отдаване на собствената енергия в името на някаква идеална цел...

Автор: Златко Енев

През 80-те години на ХХ век Комунистическият режим полага големи грижи за усъвършенстване на своята тоталитарна машина. Целта е пълен контрол над хората и техния личен живот.

Автор: Михаил Иванов

Спасяването в признатите граници на България, анулира обвиненията срещу България и българския народ, че са били вампири и кръвожадни татари, хуни и т.н. Спасените евреи в България са 7 пъти повече от унищожените в Македония.

Автор: Самуел Ардити

На насилствените преименувания на българите мюсюлмани са посветени редица исторически и етнологични изследвания. Настоящата статия е опит да се дообогати картината чрез анализ в исторически план на няколко проблемни кръга, свързани с преименуването.

Автор: Евгения Благоева

Продължавам с разказа за това, което става в сградата на Министерството на вътрешните работи през зимата на 1984-1985 г. На съвещанието, проведено на 4 януари 1985 г., началниците на окръжните управления на МВР в окръзите, където вече е проведена акцията по насилственото преименуване, представят своите отчети пред ръководството на министерството.

Автор: Михаил Иванов

Нестихващите скандали около конференцията, посветена на юбилея на Людмила Живкова в СУ са симптоматични за нивото на обществения дебат върху наследството на комунизма.

Автор: Явор Сидеров

От години се ровя в архивите, опитвайки се да проумея безумието, което за съжаление ще остане в нашата история с названието „Възродителен процес“. (Така беше осквернена и думата Възраждане, която като ученици асоциирахме с Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Паисий Хилендарски и много други светли имена.)

Автор: Михаил Иванов

Това е тема, която не може да се разглежда без връзка с военния контекст, със съюза с Германия, с „националните идеали“, проповядвани от казионните организации и от държавната пропагандна машина. Държавният антисемитизъм от началото на 40-те години на 20 век е съществен страничен ефект, цена за преследваното химерично „обединение“ на България.

Автори: Румен Аврамов, Надя Данова, Николай Поппетров, Антоанета Ненкова

Елементарен факт: Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология … Упс! А дали ВСЕ ОЩЕ?

Автор: Любослава Русева

Прочетете още...

Подаръците на 1989 година

Александър Везенков, Копринка Червенкова, Христо Буцев 13 Ян, 2015 Hits: 8689
За моето поколение това не е било поредната…