Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – България

Детайли
Посещения: 12945

Тази книга е отхвърляна в продължение на почти 70 години. Потулена е веднага след първото ѝ издание през 1945. После не е преиздавана, не е изучавана, десетилетия наред не е дори цитирана в България. Авторът ѝ е непознат; издирването му се оказа необяснимо трудна задача. Анонимност и забрава – това е цената за този труд, който за пръв път описва депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пирот. Разказ, който се превръща в едно от най-големите табута в българската история поне за половин век напред. Авторът напуска този свят в края на 80-те години, така и без да види името си там, където му е мястото: сред първите изследователи, направили публично достояние немислимата история на Холокоста.

Автор: Татяна Ваксберг

Детайли
Посещения: 11253

Написах този текст преди няколко седмици. Дълго време се чудех дали да го публикувам. Не ми се палеха пак евтино страстите, а и не бях убеден, че имам капацитета да говоря за „Задочни репортажи за България“. Въпреки това вътрешната ми нужда да споделя с вас впечатлението си за един от най-монументалните текстове на българската литература надделя. Така че простете наглостта ми, но ще го направя.

Автор: Димитър Панайотов

Детайли
Посещения: 8840

В последните двадесетина години на всеки 6 септември от ранна утрин медиите се надпреварват да канят историци, литератори и общественици за да коментират славната дата и нейното значение. Те говорят за онова време на „единение“ и го противопоставят на днешните крамоли между политиците и държавниците. Съобщавайки за случилото се на 6 септември 1885, на съвременния българин се обяснява как актът се подкрепя тогава от „целия български народ“, от „всички българи“, от „всички държавни и обществени организации“, как е довел до загърбване на всякакви „лични амбиции“ и до така нужното „единение“ в обществото. През последните няколко години на различни места в страната се организират маратони посветени на годишнината от събитието. Поднасят се венци и цветя на паметните места свързани с края на Източна Румелия. Духови оркестри изнасят празнични концерти по площадите в различни градове. На някои места се организират и възстановки на паметните събития от преди повече от век. Откриват се множество изложби. Вечерта в Пловдив, на площад „Съединение“, отбелязването на деня завършва със станалата вече сякаш рутинна тържествена заря-проверка. Видимо денят все повече се налага в масовите представи като един символ на така нужното ни национално съгласие, като събитие безспорно в новата история на българите.

Автор: Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 9115

В самото начало след края на режима през 1989 г. като че ли нищо не подсказва, че Съединението ще бъде обявено един ден за официален празник. През първите две години след началото на промените тържествата около датата са сравнително приглушени. Поради високата политическа температура в страната и ожесточеното противопоставяне между БКП (БСП) и антикомунистическата опозиция от Съюза на демократичните сили (СДС), на толкова отдалечената история се обръща сравнително по-слабо внимание. С времето на Съединението не са свързани най-непосредствените залози между основните политически сили. Те се асоциират най-вече с годините след 9 септември 1944 г., Народния съд, изборите за VI ВНС през 1946 г. и последвалото цялостно ликвидиране за десетилетия напред на опозицията в България. Дългите години на неотбелязване на празника също са довели до забрава и липса на навици за честването му. Това отсъствие на традиции твърде ясно личи в трудния избор през 90-те на места за поклонение, в незнанието на широки среди от обществото с какво е свързан 6 септември, както и в някои досадни грешки дори при изписване имената на действащите около 6 септември 1885 г. лица („Дума“ например говори за ген. Д. Николаев като „Николов“).

Автор: Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 9921

Има нещо стъписващо в българския досег с паметните дати в историята. Това особено проличава на всеки 9 септември, а и не само тогава. Не знам как да го определя иначе, освен като исторически гърч, чийто травматичен ефект върху настоящето така и не отшумява. Дори 71 години по-късно. Дори когато историята отдавна е слегнала гробовете и на жертви, и на палачи, а физическата разправа е само памет. Дори когато секирата на жестокостта е косила не само „чужди“, но и „свои“. Дори в рамките на предизборна кампания за поредните местни избори, когато хора, причисляващи себе си към „европейското ляво“ и към една „лява България“, тръгват пак да бранят един „9 септември“ като „съкровената истина за поколенията“. Развявайки покрай тази „истина“ освен флаговете на България и Русия и знамето на самозваната Донецка република. И всичко това като „образец на борбеност за избори“ (Михаил Мирчев).

Автор: Тони Николов

Детайли
Посещения: 9653

И във времето след края на Първата световна война Денят на Съединението (от 1916 г. вече отбелязван по нов стил на 19 септември, макар точната дата да би трябвало да бъде 18 септември) запазва своята придобита актуалност от годишнините през 1910 и 1915 г. Във време на безпрецедентни за българското общество социалнополитически катаклизми, особено през първата половина на 20-те години, годишнината от събитието се отбелязва обикновено като ден на единение. Въпреки това, и сега денят продължава упорито да не фигурира сред официалните празници в Царството. Затова и повечето от годишнините между двете световни войни са отбелязани сравнително скромно, без особена тържественост. И все пак, участват множество официални лица, държавници, политици и военни дейци, опълченци и участници в събитието, както и членове на дружествата „Шипка“ и „Сливница“.

Автор: Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 13696

При официалните чествания през последните двадесетина години, повече от столетие след акта от 6 септември 1885 г. остават скрити за широката публика, както и за немалко специалисти, редица факти и обстоятелства свързани с драматичните събития по осъществяването и защитата на Съединението, както и с борбите след това около неговото утвърждаване. Те скриват голямoто разделение, което провокира случилото се в Пловдив в тогавашното българско общество на север и юг от Балкана; символната борба и по-късно „за“ и „против“ 6 септември, запазила известна актуалност дори и през 30-те; бавното постигане на консенсус около отбелязването на деня; борбата между различните версии на позитивните истории за Съединението.

Автор: Стефан Дечев

Детайли
Посещения: 11008

Преди началото на учебната година отново се разгарят позатихналите през летните горещини дискусии на тема образование. Те са най-емоционални за тези, които ще бъдат в 11 и 12 клас, като са особено деликатни и противоречиви за обученията по литература и история, поради вечния им политически и идеологически привкус. Бъдещите абитуриенти са „деца на свободата“, родени са след 1989 г. и нямат понятие за идеологизирания прочит на литературата от времето на комунизма.

Автор: Аспарух Панов

Детайли
Посещения: 13508

Българските зрители гласуваха в конкурса „Лачените обувки на българското кино“, т.е. в играта, организирана от БНТ, в чест на един век производство на игрални филми у нас. Като победител се наложи филмът „Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков. За всеки, който следи вълненията на хората у нас, този избор едва ли е изненада. Той се нарежда в една редица с излъчването на „Под игото“ като любима книга на нашенеца и с първото място, което зае нелепото изобретение „чушкопек“ в играта на БНТ „Българските събития на 20-ти век“.

Автор: Емил Коен

Детайли
Посещения: 14865

Преди 16 години, през пролетта на 1999г., проведох с Атанас Славов един изключително интересен разговор – интервю на терасата на 11 етаж в сливенския му офис. Говорихме си без предварителен сценарий по различни актуални теми, като прекрасната гледка допринесе много за техния избор. Да се беседва с личност като Атанас Славов, бе нещо много повече от обикновено удоволствие, това бе обогатяващо интелектуално занимание. Дори и най-обикновеният разговор с него носеше висок духовен заряд и наелектризираше пространството. Атанас Славов не просто разговаряше, той те провокираше, иронизираше, нападаше и едновременно защитаваше, и всичко това бе наситено с цветистия му език и невероятното му чувство за хумор.

Автори: Аспарух Панов, Атанас Славов

Детайли
Посещения: 20475

Проблемът е в овладяването на българската култура от мутри, които наложиха един безцеремонен стил от времената на Държавна сигурност. Интелигенцията е премазана и маргинализирана, в медиите размахват бухалки брутални типове, шпицкоманди заплашват всяко инакомислие с пряка физическа саморазправа, а едни печени хора ти се смеят, че говориш за едни наивни неща, които не се изразяват в пари. Същото е с бутафорните крепости, които покриха страната, ликвидираха истинското наследство, същото е с градските проекти за алея на спорта и виенско колело в Борисовата градина в София.

Автори: Ивайло Дичев, Веселин Стойнев

Детайли
Посещения: 11766

Не за битки, победи и славни пълководци ще стане дума в следващите редове. А за човешка саможертвеност, хуманност, корист и политическа далновидност. Историята на войните винаги има две страни. И Балканските войни (1912-1913 г.) изобщо не правят изключение.

Автор: Тони Николов

Детайли
Посещения: 36382

Като конкретен повод за експозето, което ви представям днес, ми послужи нашумелият напоследък игрален филм „Време разделно“, чието реализиране и разпространение в настоящия момент, без да се спирам на незадоволителните му художествени качества, според мен е резултат от политическата аморфност и съмнителната етическа позиция на неговите създатели. Отново българският народ бе принуден, бе му натрапено да погледне на своята история като страдалец, като мъченик – убиван, инквизиран, насилван, а не като съзидателен или пълноправен участник в своята историческа съдба, колкото и трудна да се била тя. На българското гражданство, на интелигенцията още веднъж, този път от широкия екран, бяха демонстрирани зловещи и мистифицирани исторически събития, които да подбудят романтично-сантиментално, но най-важното бездействено самосъжаление от „злата участ“ и „от жестокия поробител“, срещу който си безсилен. И най-сетне на българите трябваше да им се посочат конкретни виновници и изворите за тяхното принизено самочувствие, както и да бъдат защитени едни авантюристични и неоправдани политически действия в съвременността.

Автор: Антонина Желязкова

Детайли
Посещения: 19348

Събитията в благоевградското с. Гърмен бяха широко дебатирани в публичното пространство. Бих искал да адресирам някои от коментарите, които, дипломатично казано, ме изненадаха, а именно: че в България „може скоро да се очаква етнически конфликт“, както и, че „етническият конфликт в страната тлее“. Възниква въпросът, има ли етнически конфликт в България? Струва ми, се, че проблемът произтича от убеждението, че насилието е неотменна характеристика на конфликтите. Тук не е мястото за задълбочено обсъждане на различните ракурси върху понятието „конфликт“ – съзнавам, че подобна дискусия, бързо ще отчае и отегчи читателя. Това което трябва да се каже, обаче е следното: всички отношения между съвкупности от индивиди, които предполагат несъвместими разлики или цели, както и желание от претендиращите страни да постигнат онова, което е достъпно само за едната, са отношения на социален конфликт (Р. Дарендорф).

Автор: Петър Чолаков

Детайли
Посещения: 16891

С апостолска себежертвеност тръгват Ботевите четници за отечеството си, когато там догарят главните на априлския бунт. Подвигът на четата е трагично и гордо увенчан с гибелта на войводата. Гибел – апотеоз на един недостижим живот, цялостен и целеустремен в Святата кауза. С годините тази гибел престана да бъде това, което всъщност е – формално прекъсване на революционното дело и се превърна в своеобразно възвишение на това дело. Досущ като Христовата голгота! Веднъж предаден и разпнат, во веки символ-верую на хуманната човешка мисъл. Удивително наистина, но такава съдба е отредена на малцина.

Автор: Стефан Станев

Детайли
Посещения: 21946

Донесенията на българското агентство в Атина с нескрито заинтересован поглед подробно следят местните реакции. Отраженията върху гръцката икономика са типични за държава, която не притежава дадености за спонтанно усвояване на „гранични територии“ (frontier country) както двете Америки, но въпреки това се държи така, като че ли ги има. Увеличението на държавния дълг в тези условия е неминуемо. Първото бреме пада върху бюджета, доколкото правителството трябва да посрещне непосредствените нужди на пристигащите и да осигури обещаните им земи.

Автор: Румен Аврамов

Детайли
Посещения: 44623

Широко прието е, че напреженията между различни етнически общности в националната държава са подхранвани от (и потопени в) икономически съперничества между тях. Балканите са архетип в това отношение, а първата половина на XX век е период, през който ферментацията на идентичности в рамките на утвърждаващите се на полуострова държавни структури достига пределна интензивност. Конфликтните пресечни точки между тези процеси отразяват преди всичко враждебните цели на местните елити във външната политика и религиозните борби, възникването, разграждането, потискането и манипулирането на народностно самосъзнание. Но прокарването на етнически разломи през началните десетилетия на столетието предопределя и редица от едрите контури в развитието на всяка една Балканска страна. То оказва силно влияние върху демографията и масовите миграционни вълни, рефлектира върху фискалните и външните не/равновесия, предопределя дълговата политика (особено чрез междувоенните бежански заеми), оформя съществени търговски потоци и пътища…

Автор: Румен Аврамов

Детайли
Посещения: 12896

Има ли някаква смислена причина, поради която лявото (у нас) трябва да е русофилско и путинофилско? Дори повърхностен размисъл е достатъчен човек да се убеди, че Путинова Русия е всичко, срещу което една модерна, а дори и не толкова модерна левица трябва да се бори: олигархичен модел със силен авторитарен уклон. Да, българите в голямото си мнозинство имат силни симпатии към руския народ и са му признателни за освобождението от Османската империя. Това са безспорни факти, но те са безполезни в градежа на смислена лява платформа. Те са съвместими и с десни, и с центристки, и с фашизоидни, а и направо с налудничави политически идеи.

Автор: Даниел Смилов

Детайли
Посещения: 19658

Аз – и никой друг – съм отговорен както за миналото, така и за настоящето, а значи и за бъдещето. Както моето собствено, така и онова на страната, в която живея, а значи и онова на света и планетата, които обитавам.

Ето това е лозунгът на нова Германия и нова Европа.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 46098

Не мога да се освободя от усещането, че в днешна България някак напълно неоспоримо се е утвърдило едно, ще го нарека така, „андрешковско“ отношение към историята. Какво имам пред вид? Ами просто това, че, докато можем да живеем с усещането, че сме надхитрили и измамили всички, включително и самите себе си, то значи историята е на наша страна. Едва ли може да се намери по-показателен в това отношение пример от въпроса за участието на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 60062

Големият проблем е тенденцията исторически личности от изключително сложния период около Втората световна война да се представят изцяло еднопластово в публичния дискурс, което автоматично подхранва немалобройните неофашистки групи у нас. Богдан Филов, цар Борис III, ген. Христо Луков са все подобен род личности, които освен заслуги, имат и еднакво толкова безспорни „тъмни страни“, за които обаче е някак непатриотично да се говори. А често се говори просто наизуст, от хора, които вместо да прочетат какво самите исторически фигури са писали, смятат, че знаят „истината“ по-добре и от самите автори. И така всяка година си имаме Луковмарш, който между другото, не пропуска да отдаде почит и на паметника на Илия Минев. Както изглежда – с право.

Автори: Петър Добрев, Жана Цонева

Детайли
Посещения: 15802

Въпросът за ролята на „историята“ в българската история не престава да вълнува всички ни. Безкрайно интересен феномен, който според мен говори за огромната нужда от някакъв вид изясняване, някакъв вид постигане на консенсус относно базисните положения на онова, което бихме искали да знаем и приемем като меродавно относно миналото си, далечно и не чак толкова. Както и за принципната, безкрайно болезнена и дразнеща липса дори на някакви зачатъци от такъв консенсус, която прави невъзможен почти всеки разговор за „историята“ в днешна България. Казано възможно най-просто: общоприета версия на някаква българска история днес ние просто не притежаваме. В замяна на това пък имаме широко поле за спорове, дрязги и откровени караници, в което авторитети няма и всяка историческа версия е свободна плячка за опонентите и противниците си. В един много интуитивно разбираем аспект на нещата, днес всички ние живеем в някаква версия на „завладяване на дивия Запад“. Българският див Запад, имам пред вид. И то точно дивия Запад на българската история.

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 16106

Падането под османска власт заема ключово място в историческата памет на балканските нации и в това отношение българите не правят изключение. Както навсякъде, така и тук събитието се възприема като повратен епизод с катастрофални и трайни последици, които забавят с няколко столетия настъпването на модерността. В други отношения обаче начинът, по който българите помнят османското нашествие, се различава от паметта на балканските съседи. Преди всичко образът на събитието в колективното въображение е значително по-смътен, отколкото би могло да се очаква. Основната причина е, че той не е свързан с никакво конкретно място – нито крепост, нито манастир, нито връх, нито поле. Знае се, че са се водили сражения и то в течение на десетилетия, тъй като държавата губи териториите си постепенно, но къде точно са се състояли тези боеве, е въпрос без ясен отговор. Българският исторически разказ не произвежда образа на голям, решителен и съдбоносен сблъсък от мащаба на битката на Косово поле или превземането на Константинопол и това е особеност, която заслужава внимание

Автор: Десислава Лилова

Детайли
Посещения: 9206

За моето поколение това не е било поредната смяна на върха, а първият случай, който сме преживели. Така че неизбежно ни е изглеждало като голяма промяна. Но имам ясен спомен, че всичко това сме осмисляли през призмата на информациите за промените в другите страни в Източна Европа. Особено след като през лятото на 1989 г. „Солидарност“ се представи убедително на изборите в Полша и се стигна до това некомунист да стане премиер – тогава вече усетихме, че нещата се променят много радикално. Но не знаехме докъде ще стигнат и най-вече – не знаехме доколко промяната ще обхване и България. Явно обаче сме вярвали, защото се промени и собственото ни поведение. Преди това, в гимназията, докъм 1987-ма, донякъде и 1988-ма включително, ние не сме споделяли открито със съучениците си какво мислим по политически въпроси, продължавахме да си говорим едно в къщи, друго навън...

(Разговор на вестник „Култура“ с Александър Везенков)

Автори: Александър Везенков, Копринка Червенкова, Христо Буцев

Детайли
Посещения: 11277

Два реда и нула факти. Това е всичко, което учениците в България могат да прочетат за насилственото преименуване на българските турци – престъплението, наречено „Възродителен процес“. Татяна Ваксберг припомня фактите…

Автор: Татяна Ваксберг

Детайли
Посещения: 16476

Цeли две години се разстилаше организационната мрежа, куриери сновeха с кореспонденция и революционна литература, револвери, пушки и бомби се пренасяха без властьта да заподозре съществуването на такъв повсемeстен заговор против държавата. Разкрития не липсваха, но не отиваха далеко. Първото разкритие стана не в Скопския санджак, където има вече усилен превоз и складове на оръжие, а в Битоля...

Автор: Христо Силянов

Детайли
Посещения: 17747

Географската близост, сходната историческа съдба, източноправославната религия, културните и икономическите връзки, както и общите борби за национално освобождение определят до голяма степен преобладаването на позитивните черти в образа на гърците през началните векове на османското владичество. През XVIII век постепенно гъркът, сърбинът, румънецът се отделят в съзнанието на българина от общността на източноправославните християни, оглавявани от общия духовен глава, и паралелно с формирането на българската национална идентичност добива облик и образът на Другия, идентичността на когото се изгражда на критерии различни от религиозните. Преобладаващото до този момент религиозно съзнание отстъпва на втори план и Другият е вече не само мюсюлманинът, евреинът или принадлежащият към западната църква християни, но и говорещият друг език, свързаният с друга историческа традиция грък, сърбин и румънец.

Автор: Надя Данова

Детайли
Посещения: 8500

Този разговор бе провокиран от шумно рекламираната акция на ДАНС и прокуратурата в Пазарджик срещу това, което те наричат „проповядване на радикален ислям". Те предизвикват много голям обществен интерес. Но в същото време такива действия често балансират на ръба на нарушенията на фундаментални права. Как е заплашена националната сигурност от проповеди? Могат ли единствено снимки и профили в Интернет да обосноват мярка за неотклонение „задържане под стража"? Какво в края на краищата е този „радикален ислям", който предизвиква толкова емоции, можем ли да го определим по законосъобразен начин? Това бяха само част от въпросите, които обсъждаха поканените от „Маргиналия" експерти – професорът по антропология от Нов български университет (НБУ) Евгения Иванова, бившият секретар на МВР и настоящ преподавател в НБУ доц. д-р Николай Радулов, експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия.

Детайли
Посещения: 16921

Цeли шест години след основаването на първия „Таен централен комитет“ в Букурещ, българскитe революционери градeха своитe надежди за освобождение на България върху войнственитe планове на Русия и други християнски държави спрямо империята на султанитe. През това време тe изпитаха горчиви разочарования както от румънскитe си насърдчители, детронаторитe на княз Куза, така и от пиемонтскитe аспирации на сръбското княжество след убиството на Михаил III Обренович. Не по-малко бe тeхното разочарование и от безрезултатностьта на походитe, които Филип Тотю, Панайот Хитов и други войводи предприемаха с четитe си отвъд Дунава. Но всички тия опити бeха като че ли необходими за да узрeе у Любен Каравелов идеята, че „не хайдушки чети ще ни освободят нас, но общо народно Въстание“, че „комитетитe в странство са гнила работа, осъдена да умре сама по себе си, а досегашнитe чети – вeтър: какво направиха, та и какво можеха да направят тe? – Ето тая мисъл висeше в въздуха, нея улавя Каравелов, хваща я твърдо, за да я хвърли за семе на бъдещето“.

Автор: Христо Силянов

Детайли
Посещения: 20264

Македонският въпрос получи своето зачатие на 1878 година в Берлин. До тогава той не съществува като отделен въпрос, понеже и за Западна Европа и за Русия съдбата на Македония е неразделно свързана с еволюцията на българския въпрос, който е пък част от големия Източен въпрос. Берлинският конгрес събра българитe от Мизия в отдeлно княжество България, а населението между Балкана и Родопитe – в отдeлна автономна провинция, наречена Източна Румелия. „Българитe, които поселяват Македония и Тракия – казва голeмият познавач на Източния въпрос Адолф д’Аврил – остават, прочее, в същото положение, както и преди, освен евентуалната и проблематична полза, която биха могли да извлeкат от член 23 на Берлинския трактат“.

Автор: Христо Силянов

Детайли
Посещения: 20107

Това не е персонална атака към Пулев или спорта като цяло, а критика от гледна точка на манталитет. Трябва сериозно да се запитаме оправдано ли е идеализирането на спортисти до пределите на национални герои? Оправдано ли е използването на имена като Левски и Ботев в такъв контекст? Нима такъв вид бойци са били личности като Христо Ботев и Иван Вазов? Те не са били спортисти, а писатели и мислители, и въпреки това учители, учени и писатели са далече от подобна почит. Докато това е така личности като Кубрат Пулев винаги ще са в правото, независимо от своето поведение. България над всичко!

Автори: Богдан Маринов и Деян Стоилков

Детайли
Посещения: 34338

В поздравителната еуфория на честванията „25 години свобода", под егидата на президента Росен Плевнелиев, постоянно се натяква на мнозинствата, че „нямали памет", че трябвало да се помни. Самият Плевнелиев си „припомни", че е „посрещнал" 10-ти ноември с плакат в ръце на „прословутия митинг", макар и тогава точно „прословут митинг" да е нямало. Освен чисто комичната страна на нещата, а при президента тя вече е баналност, в това „спомняне" има и нещо симптоматично. Десните антикомунисти, борещи се за „правилна" памет, са принудени постоянно да я изфабрикуват за настоящи свои политически цели. Това производство на памет обаче може да функционира само чрез кухи идеологически лозунги, като „25 години свобода", а вглеждането в конкретиката на всяко отделно измерение на припомняното разтваря куп противоречия и несъстоятелности. Употребата на фигурата на Георги Марков е добър пример за този процес.

Автори: Жана Цонева и Георги Медаров

Детайли
Посещения: 21611

Образованието, казват още първите уроци по педагогика, включва два компонента – обучение и възпитание. Казано опростено, обучението включва овладяването на учебния материал, придобиването на познания за определени факти от заобикалящия свят, а възпитанието – създаването на определена ценностна система. С други думи няма да е преувеличено, ако кажем, че двата стълба, на които стои образованието, са истината (познанието) и моралът. Когато към истината и морала прибавим и патриотизма, получаваме тройката вълк, коза и зелка, която лодкарите на патриотичното образование се опитват да прекарат през реката на нашето училище и от която накрая все някой бива изяден.

Автор: Петър Къдрев

Детайли
Посещения: 12137

Какво се случва в държавата? Кой разделя България? Тези и други въпроси с подобен смисъл се задават всекидневно. Обобщаващият отговор вече бе даден: средната класа протестира срещу олигархията. Някой реши да пренесе механично на българска почва израза „революция на средна класа“, употребен от Фукуяма за протестите в Бразилия, Турция и т. н. – и уж стана ясно какво се случва в държавата. Но тревогата остава. Защото не е ясно кой срещу коя олигархия протестира. И кой е Големият враг на България – Путин или Сорос.

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 17876

Книгата на Р. Даскалов „Как се мисли Българското възраждане. Историографско проучване“ (ЛИК, 2002) е много особена – не толкова като авторско откритие, колкото като въздействие върху адресатите и потенциално върху … предмета на изследване. Тя дава ново знание, което пробужда, освестява, но и променя читателя; променя го като му поставя цел – след прочита на тази книга става недвусмислено ясно, че има нещо много съществено за вършене, което е и лично значимо, и обществено важно.

Автор: Георги Д. Димитров

Прочетете още...