Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.
Автори: Евгения Иванова, Евелина Келбечева
Идеята за кръглата маса Българският комунизъм – две десетилетия по-късно беше провокирана от усещането, че отношението към комунистическото минало навлиза в нова фаза.
Автор: Румен Аврамов
В случай че идеята за държавно финансиране на частните училища се осъществи, ще напиша „Бедните да го духат!” на голям плакат, ще го забия пред Народното събрание, а после на бегом ще изтичам да изтегля банков кредит, за да изпратя децата си да учат далеч оттук. Далеч, колкото се може по-далеч.
Автор: Любослава Русева
„Колебливата“ идентичност на помаците е била досега обект на множество интерпретации: като се започне с фалшификациите и спекулациите с корен във възраждането – за насилствения и масов характер на „помохамеданчването“ – и се завърши с новосъздадените „теории“ за техния арабски, турски, тракийски, прабългарски произход.
Автор: Евгения Иванова
Какво всъщност празнува България на 3 март? Подписаният на тази дата Санстефански договор де факто сменя едно владичество с друго. България спешно се нуждае от нов национален празник, казва пред ДВ проф. Пламен Цветков.
Автори: Георги Папакочев, Н. Цеков
Някои неща се променят. Други – по-трудно. Нека чуем автора: „Животът на англичанина е тежък. Защо обаче не се оплаква, никой не може да разбере.“
Автор: Юлиан Попов
Обвинението им беше: „метеж“, така пишеха, а аз дори не знам какво е това „метеж“…
Автор: Мехмед Амид Хамид
Неда е на 25 години. Има висше образование по някаква измислена специалност и откакто е завършила, не може да си намери работа. От близо година се е отказала и да търси.
Автор: Любослава Русева
Виновниците в България се търсят винаги, по правило и задължително ИЗВЪН личността, която се възмущава. Независимо от мащаба на повода, погледите са към най-високото място: министър, зам-министър, някакъв „отговорен другар.“…
Автор: Златко Ангелов
Разговор в предаването на Георги Коритаров по темите, около които се върти „Реквием за никого“, погледнат откъм България... Един от най-интелигентните, които ми се е случвало да водя по българската телевизия. Без съмнение, единствено поради липса на по-голям опит...
Автори: Героги Коритаров, Златко Енев
Най-известни, защото не се поддават на асимилация, са четирите села: Корница, Рибново, Лъжница и Брезница…
Автор: Зейнеп Ибрахимова
Още в годините преди Втората световна война започва и паралелното формиране на новия македонизъм – югомакедонизъм, намиращ се и в основите на македонската национална идентичност днес. Той възниква като производен от коминтерновския македонизъм, но не би могъл да се разглежда като идентичен с него.
Автор: Михаил Груев
Чалгата е капитализъм в действие, но не е краят на културата, размишлява етномузикологът Анджела Родел
Автори: Анджела Родел, Анита Димитрова
Американската антроположка Кристен Годси – една от малкото специалистки по България, предполагам – предпочита да формулира резултатите от изследванията си отчасти под формата на разкази, изпълнени със завладяваща автентичност…
Автор: Кристен Годси
Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.
Автор: Любослава Русева
Студия на известния историк Михаил Груев, в която се обобщават резултатите от работата на екип от български учени, работещи по темата за паметта в Пиринска Македония, свързана с годините на комунистическия режим и репресиите, упражнявани срещу населението там.
Автор: Михаил Груев и колеги
Българин. Роден съм в България от родители българи, пиша книгите си и предпочитам да чета на български. Не мога обаче да кажа, че обичам всичко българско и родно, нито се просълзявам на „Питат ли ме де й зората...“
Автор: Велко Милоев
Шумната нечестност в Църквата обаче е по-шумна от всяка друга нечестност. А владиката Кирил, както много други владици, „шумеше“ доста отдавна. Защо Кирил чак сега подава „оставка“?
Автор: Любослава Русева
На 11.11.2011 г. Христо Стоичков бе удостоен от Пловдивския университет с почетното звание доктор хонорис кауза. Два дни след това Цветозар Томов, доцент в същия университет, си хвърли оставката с открито писмо до Ректора.
Автор: Деян Деянов
Никога не съм работил като министър-председател или като министър на финансите. Затова ми е любопитно как трудещият се на тази служба съумява да раздели бюджета между тези, които протягат ръце за парички. Щото това май е главната работа на държавата.
Автор: Бойко Ламбовски
Защо българите – един народ, който само четиридесет години по-рано беше спасил еврейското си малцинство, най-неочаквано се поддадоха на една елементарна анти-малцинствена кампания и в резултат на това опетниха себе си с първото в историята на следвоенна Европа масово етническо прочистване?
Автор: Златко Енев
Щангите са един от най-трудноизкоренимите митове на комунизма, които все още ръководят обърканата народна душа.
Автор: Борислав Зюмбюлев
Сериозно историографско изследване, осветяващо историческите корени на ислямизационните процеси в западните Родопи. По думите на автора, „опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели“...
Автор: Евгений Радушев
Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1912 г. е част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна алтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система.
Автор: Мехмед Боюкли
Д-р Херкулес Милас, преподавател по турска литература и история в Егейския университет, Родос, Гърция, разказва на срещата на Балканския политически клуб в Истанбул през 2003 година един турски анекдот...
Автор: Велко Милоев
През 2006 година – когато столичен вестник ни подари за Трети март карта на Санстефанска България, а същия ден на огромен митинг партия „Атака“ обяви похода си за сваляне на правителството – се случиха още някои събития в най-новата история на българския национализъм.
Автор: Велко Милоев
Автор: Велко Милоев
Отговорността на интелектуалците. Отговорността изобщо. Трудна, неприятна тема – може би защото тя винаги ни изправя пред един вид неизбежна конфронтация със самите себе си, със собствените ни съвести, която след това пак по неизбежност се превръща в конфронтация на някакви „нас“ с някакви „тях“...
Автор: Златко Енев
Автори: Румен Леонидов, Константин Павлов
Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Очевидно е, че дискусиите между „мултикултуралисти“ и „националисти“, между изповядващите гражданско-либерални, от една страна, и етнонационалистически (примордиалистки) възгледи, от друга, не са особено продуктивни, където и да се водят.
Автор: Александър Кертин
Изследвайки значението, което националните празници оказват върху идентичността на населението, стигам до заключението, че има три уникални елемента в българската история, които са свързани помежду си...
Автор: Проф. Пенка Ангелова
Откъс от Алтернативния доклад на Българския хелзинкси комитет по въпроса за защитата на националните малцинства в България (2004 г.)
Автор: Български хелзинкски комитет
Доскоро в българската научна литература битуваше схващането, че османският период е период на „тъмни векове“. Редица изследвания разкрепостиха това схващане...
Автор: Рая Заимова
В търсене на сензационност, БПЦ стигна до абсурда да обяви за светец човек, който никога не е съществувал.
Автор: Боян Добрев