Обвинението им беше: „метеж“, така пишеха, а аз дори не знам какво е това „метеж“…

Автор: Мехмед Амид Хамид

Неда е на 25 години. Има висше образование по някаква измислена специалност и откакто е завършила, не може да си намери работа. От близо година се е отказала и да търси.

Автор: Любослава Русева

Виновниците в България се търсят винаги, по правило и задължително ИЗВЪН личността, която се възмущава. Независимо от мащаба на повода, погледите са към най-високото място: министър, зам-министър, някакъв „отговорен другар.“…

Автор: Златко Ангелов

Разговор в предаването на Георги Коритаров по темите, около които се върти „Реквием за никого“, погледнат откъм България... Един от най-интелигентните, които ми се е случвало да водя по българската телевизия. Без съмнение, единствено поради липса на по-голям опит...

Автори: Героги Коритаров, Златко Енев

Най-известни, защото не се поддават на асимилация, са четирите села: Корница, Рибново, Лъжница и Брезница…

Автор: Зейнеп Ибрахимова

Още в годините преди Втората световна война започва и паралелното формиране на новия македонизъм – югомакедонизъм, намиращ се и в осно­вите на македонската национална идентичност днес. Той възниква като про­изводен от коминтерновския македонизъм, но не би могъл да се разглежда като идентичен с него.

Автор: Михаил Груев

Чалгата е капитализъм в действие, но не е краят на културата, размишлява етномузикологът Анджела Родел

Автори: Анджела Родел, Анита Димитрова

Американската антроположка Кристен Годси – една от малкото специалистки по България, предполагам – предпочита да формулира резултатите от изследванията си отчасти под формата на разкази, изпълнени със завладяваща автентичност…

Автор: Кристен Годси

Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

Автор: Любослава Русева

Студия на известния историк Михаил Груев, в която се обобщават резултатите от работата на екип от български учени, работещи по темата за паметта в Пиринска Македония, свързана с годините на комунистическия режим и репресиите, упражнявани срещу населението там.

Автор: Михаил Груев и колеги

Българин. Роден съм в България от родители българи, пиша книгите си и предпочитам да чета на български. Не мога обаче да кажа, че обичам всичко българско и родно, нито се просълзявам на „Питат ли ме де й зората...“

Автор: Велко Милоев

Шумната нечестност в Църквата обаче е по-шумна от всяка друга нечестност. А владиката Кирил, както много други владици, „шумеше“ доста отдавна. Защо Кирил чак сега подава „оставка“?

Автор: Любослава Русева

На 11.11.2011 г. Христо Стоичков бе удостоен от Пловдивския университет с почетното звание доктор хонорис кауза. Два дни след това Цветозар Томов, доцент в същия университет, си хвърли оставката с открито писмо до Ректора.

Автор: Деян Деянов

Никога не съм работил като министър-председател или като министър на финансите. Затова ми е любопитно как трудещият се на тази служба съумява да раздели бюджета между тези, които протягат ръце за парички. Щото това май е главната работа на държавата.

Автор: Бойко Ламбовски

Защо българите – един народ, който само четиридесет години по-рано беше спасил еврейското си малцинство, най-неочаквано се поддадоха на една елементарна анти-малцинствена кампания и в резултат на това опетниха себе си с първото в историята на следвоенна Европа масово етническо прочистване?

Автор: Златко Енев

Щангите са един от най-трудноизкоренимите митове на комунизма, които все още ръководят обърканата народна душа.

Автор: Борислав Зюмбюлев

Сериозно историографско изследване, осветяващо историческите корени на ислямизационните процеси в западните Родопи. По думите на автора, „опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели“...

Автор: Евгений Радушев

Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1912 г. е част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна алтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система.

Автор: Мехмед Боюкли

Д-р Херкулес Милас, преподавател по турска литература и история в Егейския университет, Родос, Гърция, разказва на срещата на Балканския политически клуб в Истанбул през 2003 година един турски анекдот...

Автор: Велко Милоев

През 2006 година – когато столичен вестник ни подари за Трети март карта на Санстефанска България, а същия ден на огромен митинг партия „Атака“ обяви похода си за сваляне на правителството – се случиха още някои събития в най-новата история на българския национализъм.

Автор: Велко Милоев

Душеуспокоителното, но всъщност злочесто разделение на ТЕ и НИЕ е дълбоко вкоренено в съзнанието на българина и на балканските му съседи. То замъглява взора към миналото и изкривява картината на настоящето.

Автор: Велко Милоев

Отговорността на интелектуалците. Отговорността изобщо. Трудна, неприятна тема – може би защото тя винаги ни изправя пред един вид неизбежна конфронтация със самите себе си, със собствените ни съвести, която след това пак по неизбежност се превръща в конфронтация на някакви „нас“ с някакви „тях“...

Автор: Златко Енев

Тук ще прочетете част от реактивните отговори на Константин Павлов, гениалния „Отшелник“. В текста са използвани както дневникови записки, така и фрагменти от предишни разговори. Получи се грандиозен монолог, подпиран от време на време със свързващи въпроси...

Автори: Румен Леонидов, Константин Павлов

Някои наложителни въпроси във връзка с проблемите на турския етнос в България – образование, изучаване на религия, участие във властта.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Очевидно е, че дискусиите между „мултикултуралисти“ и „националисти“, между изповядващите гражданско-либерални, от една страна, и етнонационалистически (примордиалистки) възгледи, от друга, не са особено продуктивни, където и да се водят.

Автор: Александър Кертин

Изследвайки значението, което националните празници оказват върху идентичността на населението, стигам до заключението, че има три уникални елемента в българската история, които са свързани помежду си...

Автор: Проф. Пенка Ангелова

Откъс от Алтернативния доклад на Българския хелзинкси комитет по въпроса за защитата на националните малцинства в България (2004 г.)

Автор: Български хелзинкски комитет

Доскоро в българската научна литература битуваше схващането, че османският период е период на „тъмни векове“. Редица изследвания разкрепостиха това схващане...

Автор: Рая Заимова

В търсене на сензационност, БПЦ стигна до абсурда да обяви за светец човек, който никога не е съществувал.

Автор: Боян Добрев

Паметникът на Съветската армия се намира в град София, но не в „градско пространство“; той е ситуиран в символичния център на националното пространство. Това прави проблема ни уникален и, за съжаление, ни лишава от възможността да си послужим с познатия от навечерието на Балканската война аргумент: „Така е в Европа“.

Автор: Александър Кертин

Кампанията е видяна от партийно-държавния връх като „исторически акт“, а самото преименуване е оруеловски наречено „възстановяване на българските имена“.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Гагаузите са „огледалният образ“ на помаците (българомохамеданите) сред етническите малцинства: т. е. „дали си езика, но вярата не“.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Вече повече от век българите мюсюлмани/помаците съществуват в границите на българската държава. Още в началото това съжителство не върви гладко – то преминава през различни перипетии и обрати в търсене на баланс, приемлив за двете страни.

Автори: Михаил Груев, Алексей Кальонски

Там където свободата, веротърпимостта, демокрацията са недостатъчни, или просто липсват, може да се очаква агресивно отношение към малцинствата.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Не вярвам в българската толерантност. Не мога, колкото и да се опитвам. Слушам хвалбите, в които за хиляден път ми се разказва приказката за това как неотдавнашните ни предшественици спасили евреите, оглеждам се наоколо, търся някаква прилика, търся нещо, което да строши злия зъб на съмнението ми – и не мога, и не мога…

Автор: Златко Енев

Прочетете още...