Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Сериозно историографско изследване, осветяващо историческите корени на ислямизационните процеси в западните Родопи. По думите на автора, „опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели“...

Автор: Евгений Радушев

Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1912 г. е част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна алтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система.

Автор: Мехмед Боюкли

Д-р Херкулес Милас, преподавател по турска литература и история в Егейския университет, Родос, Гърция, разказва на срещата на Балканския политически клуб в Истанбул през 2003 година един турски анекдот...

Автор: Велко Милоев

През 2006 година – когато столичен вестник ни подари за Трети март карта на Санстефанска България, а същия ден на огромен митинг партия „Атака“ обяви похода си за сваляне на правителството – се случиха още някои събития в най-новата история на българския национализъм.

Автор: Велко Милоев

Душеуспокоителното, но всъщност злочесто разделение на ТЕ и НИЕ е дълбоко вкоренено в съзнанието на българина и на балканските му съседи. То замъглява взора към миналото и изкривява картината на настоящето.

Автор: Велко Милоев

Отговорността на интелектуалците. Отговорността изобщо. Трудна, неприятна тема – може би защото тя винаги ни изправя пред един вид неизбежна конфронтация със самите себе си, със собствените ни съвести, която след това пак по неизбежност се превръща в конфронтация на някакви „нас“ с някакви „тях“...

Автор: Златко Енев

Тук ще прочетете част от реактивните отговори на Константин Павлов, гениалния „Отшелник“. В текста са използвани както дневникови записки, така и фрагменти от предишни разговори. Получи се грандиозен монолог, подпиран от време на време със свързващи въпроси...

Автори: Румен Леонидов, Константин Павлов

Някои наложителни въпроси във връзка с проблемите на турския етнос в България – образование, изучаване на религия, участие във властта.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Очевидно е, че дискусиите между „мултикултуралисти“ и „националисти“, между изповядващите гражданско-либерални, от една страна, и етнонационалистически (примордиалистки) възгледи, от друга, не са особено продуктивни, където и да се водят.

Автор: Александър Кертин

Изследвайки значението, което националните празници оказват върху идентичността на населението, стигам до заключението, че има три уникални елемента в българската история, които са свързани помежду си...

Автор: Проф. Пенка Ангелова

Откъс от Алтернативния доклад на Българския хелзинкси комитет по въпроса за защитата на националните малцинства в България (2004 г.)

Автор: Български хелзинкски комитет

Доскоро в българската научна литература битуваше схващането, че османският период е период на „тъмни векове“. Редица изследвания разкрепостиха това схващане...

Автор: Рая Заимова

В търсене на сензационност, БПЦ стигна до абсурда да обяви за светец човек, който никога не е съществувал.

Автор: Боян Добрев

Паметникът на Съветската армия се намира в град София, но не в „градско пространство“; той е ситуиран в символичния център на националното пространство. Това прави проблема ни уникален и, за съжаление, ни лишава от възможността да си послужим с познатия от навечерието на Балканската война аргумент: „Така е в Европа“.

Автор: Александър Кертин

Кампанията е видяна от партийно-държавния връх като „исторически акт“, а самото преименуване е оруеловски наречено „възстановяване на българските имена“.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Гагаузите са „огледалният образ“ на помаците (българомохамеданите) сред етническите малцинства: т. е. „дали си езика, но вярата не“.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Вече повече от век българите мюсюлмани/помаците съществуват в границите на българската държава. Още в началото това съжителство не върви гладко – то преминава през различни перипетии и обрати в търсене на баланс, приемлив за двете страни.

Автори: Михаил Груев, Алексей Кальонски

Там където свободата, веротърпимостта, демокрацията са недостатъчни, или просто липсват, може да се очаква агресивно отношение към малцинствата.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Не вярвам в българската толерантност. Не мога, колкото и да се опитвам. Слушам хвалбите, в които за хиляден път ми се разказва приказката за това как неотдавнашните ни предшественици спасили евреите, оглеждам се наоколо, търся някаква прилика, търся нещо, което да строши злия зъб на съмнението ми – и не мога, и не мога…

Автор: Златко Енев

Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главно мюфтийство, отец Александров, свещеник от храм „Света Троица“ в София, Емил Кало, председател на организация „Шалом“, гости в предаването на Нова телевизия „Коритаров live“

Автори: Хюсеин Хафъзов, Емил Кало, отец Александров, Георги Коритаров

Великият войник е българинът, защото в момента търпи всичко, всякакви несгоди, обяснява певецът за скандалната си песен

Автор: Михаела Лозанова

Нарочно не изписвам името на .... По този начин бих му придала важност, каквато той не притежава.

Автор: Любослава Русева

Ние трябва категорично да кажем какво мислим за атаката на Волен Сидеров срещу джамията и мюсюлманите-богомолци днес в София. Ако не го направим – не само ще изпаднем в малодушие, но и ще жертваме това, в което вярваме.

Автор: Огнян Минчев

Това не се забравя никога. Изглежда, тъй като в дет­ството си съм усетил антисемитизма, нещо... опасност да си евреин... И то седи.

Автори: Ицко Финци, Калина Гарелова

Генерацията на 40-годишните загърби мисията си, избра да се спасява поединично, а днес се утешава с вицове.

Автор: Иво Христов

Заглавието казва всичко. Повече подробности – в текста.

Автор: Раймонд Вагенщайн

Първите другарски съдилища в България са създадени в началото на 1960 г. в отделни предприятия, институции и образователни заведения по инициатива на действащите там масови организации, като при това получават подкрепа от партията...

Автор: Улф Брунбауер

След 1944 г., българските комунисти си поставят за цел да осъществят „социалистически начин на живот“. Но Партията и държавата се сблъскват с едно непокорно население, което не иска да живее по зададени от идеологията директиви.

Автор: Улф Брунбауер

Започналата война за собствеността върху двата вестника е важен момент от нашия несвършващ „преход“. Защото става дума за двата вестника, които дирижираха общественото мнение в най-важните начални години на „прехода“.

Автор: Александър Кертин

Веднага след 9 септември 1944 година циганите стават обект на етническа, религиозна и културна асимилация от страна на държавната малцинствена политика, която през различните периоди има различни форми и се провежда с различни средства.

Автор: Анастасия Пашова

И двете за турци. Тази, която нарекох „Анталия“, е за „български“ турци. А другата, наречена „Цариброд“ – за турци от Германия.

Автор: Венцислав Кръстев

Научих нещо, което и преди съм си знаел. Популизмът, който, разбира се, е нещо лошо, съвсем случайно се срещал и на Запад. Но тук щял да се задържи задълго…

Автор: Александър Кертин

В неволите на най-новата ни литература зла роля играе една отколешна черта на българската култура: неспособността й да ражда интелектуалци.

Автор: Никита Нанков

Интервю на Иво Беров от в-к Седем с Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Автори: Красен Станчев, Иво Беров

Както казва водещият адвокат Стефан Сталев на д-р Емил Антонов след като вече един час са си говорили за българския национализъм, „днес, докторе, ще засегнем една значима тема – темата за българския национализъм“.

Автор: Антон Емилов

Прочетете още...

Македония или ЕС?

Даниел Смилов 01 Май, 2017 Hits: 9365
„Европа на отечествата“ е Европа като една…