Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – България

Детайли
Посещения: 16276

В днешната криза се прояви родилният недъг в конструкцията на еврозоната. Тя е дуалистична – има федерална парична политика, която се провежда от една институция, но няма съответната фискална федерална система.

Автори: Румен Аврамов, Копринка Червенкова, Христо Буцев

Детайли
Посещения: 17510

Социалната критика почти изцяло отсъства като интелектуална и изследователска програма от българското академично поле. Можем да кажем дори, че тя отсъства и от българската публичност.

Автор: Боян Знеполски

Детайли
Посещения: 20440

На простака е присъщо да си въобразява скритото като срамно, а истината като разкриваща се срамотна тайна и голодупство.

Автор: Любомир Милчев-Dandy

Детайли
Посещения: 42685

Постъпих безредно защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така.

Проф. Богдан Богданов

Детайли
Посещения: 15999

Веднага след края на комунизма у нас стана ясно, че само oколо един процент от българското население е виждало света оттатък Желязната завеса.

Автор: Владимир Левчев

Детайли
Посещения: 17178

Стенограма на доклад на Мейнард Б. Барнс, изнесен в Националния военен колеж във Вашингтон на 3 юни 1947 г., разсекретен на 19 октомври 1977 г., после отново засекретен и разсекретен за втори път наскоро.

Автор: Мейнард Барнс

Детайли
Посещения: 15528

Темата „Македония“ е обширна. А и аз съм си чувствителен към нея. Затова си позволявам да върна читателя там, където вече е бил. Причината за това е чисто физиологична.

Автро: Веселин Кандимиров

Детайли
Посещения: 47911

Сливенският квартал Надежда е като адът на Данте. Той си има кръгове, макар и на пръв поглед да изглежда като голям квадрат. Това не е просто бедняшки квартал, където всички споделят бедността на равна нога. Ромите може и да са изключени от българското общество, но това не им пречи да практикуват разделение сред самите себе си. Йерархиите, независимо дали религиозни (християни срещу мюсюлмани), племенни или семейни, съществуват реално, те са строги и сложни. Икономическите различия са най-очевидните. Надежда си има собствени милионери, пролетариат и просяци. Гетото си има собствено гето.

Автор: Димитър Кенаров

Детайли
Посещения: 41315

Основният проблем на българския елит е, че с някои малки изключения, той се плъзва по линията на разказа и удобното – в политически аспект – подменяне на смисловото значение на ключови за митологията словосъчетания…

Автор: Иво Димитров

Детайли
Посещения: 12791
Големият въпрос е как да знаем дали съхраняването на ритуалното пространство е в същото време и съхраняване на вярата, дали църквата не е отстъпила от функцията си на посредник между вярващите и трансцедентната сила.

Автор: Ивайло Знеполски

Детайли
Посещения: 34742

Българският метод за 21-ви век: терапия чрез гладуване, студ и бой.

Автор: Десислава Петрова

Детайли
Посещения: 34208
Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул...

Автор: Любен Дилов

Детайли
Посещения: 15329

Бях във втори клас, когато баща ми се върна от Белене (от затвора). Не знаех какво е затвор, не знаех защо баща ми е бил там, но знаех, че го обичам, та той ми беше баща. Живеехме в беднотия и недоимък.

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Детайли
Посещения: 37229

От 1957 с решение на Политбюро № 290 от 24. 10. 1957 г. – „Отдела за работа сред турското население“ е преустроен в „Отдел за работа сред националните малцинства“. Това поставя и началото на „културната революция“.

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Детайли
Посещения: 15739

Основната последица от българския държавен комунизъм е не наличието на някакви утопично-идеологически елементи в общественото съзнание, а това, че на всяко нещо, което цели да ограничи „своеглавието“ в полза на един граждански демократичен ред, може да му бъде лепнат етикета „комунизъм“.

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 18255

Медийните популяризации на исторически образи и сюжети имат различни качества: често привилегироват една или друга хипотеза, понякога търсят сензацията или се произвеждат с някаква „възпитателна“ цел, като най-важното им качество е, че не се подчиняват на правила за реконструиране, предпазващи миналото от явни политически употреби.

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 38947

През 1975 г. Окръжно управление – МВР, Благоевград прави „Анализ – оценка относно: развитието на процесите сред българомохамеданите през 1975 г. във връзка с Решението на Секретариата на ЦК на БКП за националното им осъзнаване и културно издигане“

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Детайли
Посещения: 19218

Учебниците по история засега пренебрегват отношението религия – нация. Този проблем е покрит с патоса на национално-държавното самоутвърждаване.

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 17559

Ако отворите който и да е учебник по българска история, ще намерите една тема, която, по дидактически замисъл, съдържа най-изтъкваното основание за национална гордост: Създаването и разпространяването на славянската писменост.

Автор: Александър Кертин

 

Детайли
Посещения: 95986

Макар и да изглежда научен и неутрален, дискурсът на think tanks за прехода е белязан от едно идеологическо противопоставяне, което често е представяно като „сблъсък между два свята“, напом­нящ за теорията на С. Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“. Става дума за противопоставяне: между два географски, културни, политически и социални свята, между миналото и бъдещето, между комунистическата система и либералния капитализъм, между Из­тока и Запада, между традицията и модерността, между държавата и гражданското общество, между индивидуализма и колективизма, между отвореното общество и затвореното общество, и т.н., и т.н. Ето защо изборът на либералните think tanks от деветдесетте го­дини да подкрепят партията на антикомунистическата опозиция, СДС, е представен не като политически и пристрастен избор, а като „цивилизационен избор“, като исторически императив, продикту­ван от идеята за прогреса. Историята на България след 1989 г. е мислена и описвана като непрекъснато колебание, като „алтернати­ва между два политически и културни свята, между две философии за природата на човека и обществото“: „сини“ (СДС) и „червени“ (БСП). Следователно think tanks поемат ролята на модернизатори и декомунизатори, „на агенти на Просвещението“ на прехода, на ангели-хранители на промяната, които активно се намесват „всеки път, когато българското общество рискува да се отклони от правия път“, когато „слабостта“ на правителството, на народа, на медиите и на интелектуалците заплашва „правилния цивилизационен избор“.

Автор: Достена Лаверн

Детайли
Посещения: 20990

Днес, тук и сега, е видно и с просто око, че съществуват конфликтни точки между „духа на времето“ и „духа на нацията“. Тази втора част от настоящия текст заостря вниманието върху една такава точка.

Автор: Александър Кертин

 

Детайли
Посещения: 28174

Безспорно най-съдбоносната дата в българската история е 16 юни 1913 г. И до днес тя остава белязана с израза на Иван Гешов „денят на престъпното безумие“.

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 683828

Изследване на така наречения „възродителен процес“ на мюсюлмани в Благоевградския окръг, конструирано по архивни документи.

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Детайли
Посещения: 17050

Дивотата – или дивотията – на народа представлява своеобразен лайтмотив на особения жанр на българската народопсихология.

Автор: Боян Манчев

Детайли
Посещения: 9904

Понеже отговорът на господин Кертин (предвиден като коментар) се е получил малко по-дълъг, отколкото го позволяват коментарните полета тук на сайта – но най-вече защото е също толкова интересен и съдържателен, колкото и първоначалния текст – го публикувам тук като самостоятелен текст.

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 17620

Не училището е проблем на българското общество. Обратно, обществото е основният проблем на училището…

Автор: Александър Кертин

Детайли
Посещения: 20017

Ако масата не изпитва глад към свободното изразяване, към умното, аргументирано, критичното мнение, ако публиката е трето качество, ще чете и гледа само продукция от трето качество.

Автор: Румен Леонидов

Детайли
Посещения: 23761

Понякога се питам – това ще прозвучи еретично за мнозинството читатели в страната – кога счупването, преобръщането в българската култура е по-голямо: след 9 септември 1944 г. или след 10 ноември 1989 година. И неизбежно стигам до извода, че последната голяма промяна е много по-радикална.

Автор: Христо Буцев

Детайли
Посещения: 13833

Институцията, която признава М. Арнаудов за политик от национален мащаб, е ... Дирекция на полицията

Автор: Емил Ив. Димитров

Детайли
Посещения: 16567

Знаем, че нацията е проект за съвпадение на политически и културни граници. Нацията е такъв тип модерна човешка група, в която културата не разделя, а обединява.

Автор: Ивайло Дичев

Детайли
Посещения: 14180

Има съществени разлики между България и стария запад, разлики, които ни затрудняват да разберем правилно политическата картина в други страни.

Автор: Владимир Левчев

Детайли
Посещения: 17689

Разговарях с Малина Петрова в моя дом, не можеше да ме покани у тях – точно този ден умираше кучето й. Тя е един от основателите на Русенския комитет. Сега, двайсет години по-късно, не е министър, не е депутат в Народното събрание и няма частен хотел.

Автори: Малина Петрова и Ивайла Александрова

Детайли
Посещения: 25618

20 години след началото на прехода е време да осмислим какво се случи и дали началото на промяната у нас има нещо общо с демокрацията, с пътя ни към Европа и нейните правила и ценности.

Автор: Мирослава Кортенска

Детайли
Посещения: 22512

Броени дни след ареста на Алексей Петров и операция „Октопод“ версиите за случилото се продължават да набъбват лавинообразно.

 

Автори: Иван Рачев и Иван Бакалов

Детайли
Посещения: 12349

Документалистът Малина Петрова за пожара, в който изгоря истината.

Автор: Малина Петрова 

Прочетете още...