Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – България

Детайли
Посещения: 12797

В този кратък обзор имам за цел да направя обобщена оценка на последните пет години в правно-религиозния живот на страната, в присъствието на „новия“ Закон за вероизповеданията (ЗВ).

Автор: Виктор Костов

Детайли
Посещения: 17851

Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата „държава“ най-често се съчетаваше към „майката“ – неизвестно чия, вероятно на държавата.

Автор: Едвин Сугарев 

Детайли
Посещения: 26182

Първият ми ден на социален работник – 7 юни 1993 година. Докато се опитвах да запомня в кой журнал кои молби се вхождат, как се издават удостоверения, как се попълват и обработват молбите за социални помощи, докато се опитвах да не ми личи ужаса от бумащината и се чудех как така колежката до мен знае по име всеки клиент, тайничко очаквах да се появи ТОЙ, човекът, който се нуждае от моята помощ.

Автор: Албена Прокопиева

Детайли
Посещения: 54302

Преди 15 години, когато научих, че съм спечелила конкурс за социален работник, подскочих от радост, а после се уплаших. Тъкмо навлизаше масовото американско кино и правомощията на социалните работници да отнемат деца от неуравновесени и негрижовни майки звучаха фантастично за нашите уши. За сведение тогава у нас нямахме кучешки приюти, но имахме над 30 хиляди деца в сиропиталища и домове.

Автор: Албена Прокопиева

Детайли
Посещения: 27375

Когато най-после чухме нещо неабсурдно за Могилино – решението да бъде закрито и децата преместени в защитени жилища, в един русенски квартал започва подписка срещу изграждането на такива при тях. Местните жители коментирали, че ежедневното присъствие в центъра на квартала на „недъгави деца“ ще бъде неприятна гледка, а майките на „нормалните“ деца от близката детска градина били притеснени как да обясняват на рожбите си вида на ония, различните.

Автор: Албена Прокопиева

Детайли
Посещения: 15765

В момента, в който писателят започне да обяснява това, което е написал, той е изгубен като творец. Произведенията достатъчно добре говорят сами за себе си ...

Автор: Златко Енев

Детайли
Посещения: 22426

„Как се каз­ваш, дядо?” – пи­там ста­рец, кой­то на някол­ко ки­ло­мет­ра пре­ди се­ло При­пек е прос­нал на пол­яна­та ов­ца и я стри­же. Мал­ко по-встра­ни е сед­на­ла же­на. Ча­ка за въл­на­та.
„Нямам име – от­връ­ща той. – Ба­ща ми ме кръс­ти Се­лим, дър­жа­ва­та ме преи­ме­ну­ва на Стоян. Знам ли кой съм?”

Автор: Жанина Драгостинова

Детайли
Посещения: 27453

Свикнали сме да следим и описваме предимно нещата, които се случват. И сякаш в това има логика, всяка медия държи да подчертае, че предава от самата точка на събитието, че е най-близо до случилото се. Нека този текст бъде за неслучилата се 1968 ...

Автор: Георги Господинов

Детайли
Посещения: 22078

В края на второто десетилетие на ХХ в. в България става безпощадно ясно: националният идеал не може да бъде постигнат, той не може да бъде живян, а може само да бъде мечтан, бленуван, припомнян. Ето защо на преден план трябва да излезе онази форма на културата, която кореспондира с промяната в социалните нагласи и може да отговори на „обществената поръчка“. Това е разбира се, литературата ...

Автор: Емил Иванов Димитров

Детайли
Посещения: 23090

Ако се застане на строго църковна гледна точка, т. е. се превъзмогнат „естествените“ националистически пориви и страсти, то не може да не се признае справедливостта и каноничността на това определение. Факт е: национализмът на XIX в. „нахлува“ в Църквата тъкмо на българска почва и тъкмо в българско лице национализмът е църковно осъден.

 

Автор: Емил Иванов Димитров

Детайли
Посещения: 20698

Литературата не е остров – нито в историята, нито в културата. Това, че тя е свързана с другите форми на културата, че е зависима от „духа на времето“ и че самата тя често „форматира“ същия този дух – са твърдения добре познати, тривиални дори.
Как българската литература е ориентирана спрямо „цялото на културата“? Какви стремежи е „попила“ в себе си и на какви потребности отговаря? Има ли своя „свръхзадача“ и каква е тя? А свое „вечно“ послание?

Автор: Емил Ив. Димитров

Детайли
Посещения: 27130

За Батак, митовете и организираното невежество

Автор: Веселин Кандимиров

Детайли
Посещения: 35887

Всеки, който смята, че колективната истерия, предизвикана от застрашени символи, е чисто мюсюлманска културна особеност, би трябвало да дойде тия дни в България ...
Автор: Ивайло Дичев (сайт на автора)

Детайли
Посещения: 43237

Зададен по този провокативен начин въпросът изглежда като каламбур, но намеренията, с които започвам тоя текст, са съвсем не-иронични. Правото на оптимизъм, както и правото на живот, свобода, търсене на щастие и пр., е въпрос не само на конституирани добри намерения, но и на простичка налична възможност, т. е. на това дали човек може да си го позволи, без да изглежда детински наивен, глупав или самоубийствено повърхностен.

Автор: Златко Енев 

Прочетете още...

ДАНС with me!

Юлиана Методиева 29 Окт, 2022 Hits: 1230
Доскоро никой не знаеше какви са заплатите…