През 1975 г. Окръжно управление – МВР, Благоевград прави „Анализ – оценка относно: развитието на процесите сред българомохамеданите през 1975 г. във връзка с Решението на Секретариата на ЦК на БКП за националното им осъзнаване и културно издигане“

Автори: Анастасия Пашова и Петър Воденичаров

Учебниците по история засега пренебрегват отношението религия – нация. Този проблем е покрит с патоса на национално-държавното самоутвърждаване.

Автор: Александър Кертин

Ако отворите който и да е учебник по българска история, ще намерите една тема, която, по дидактически замисъл, съдържа най-изтъкваното основание за национална гордост: Създаването и разпространяването на славянската писменост.

Автор: Александър Кертин

 

Макар и да изглежда научен и неутрален, дискурсът на think tanks за прехода е белязан от едно идеологическо противопоставяне, което често е представяно като „сблъсък между два свята“, напом­нящ за теорията на С. Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите“. Става дума за противопоставяне: между два географски, културни, политически и социални свята, между миналото и бъдещето, между комунистическата система и либералния капитализъм, между Из­тока и Запада, между традицията и модерността, между държавата и гражданското общество, между индивидуализма и колективизма, между отвореното общество и затвореното общество, и т.н., и т.н. Ето защо изборът на либералните think tanks от деветдесетте го­дини да подкрепят партията на антикомунистическата опозиция, СДС, е представен не като политически и пристрастен избор, а като „цивилизационен избор“, като исторически императив, продикту­ван от идеята за прогреса. Историята на България след 1989 г. е мислена и описвана като непрекъснато колебание, като „алтернати­ва между два политически и културни свята, между две философии за природата на човека и обществото“: „сини“ (СДС) и „червени“ (БСП). Следователно think tanks поемат ролята на модернизатори и декомунизатори, „на агенти на Просвещението“ на прехода, на ангели-хранители на промяната, които активно се намесват „всеки път, когато българското общество рискува да се отклони от правия път“, когато „слабостта“ на правителството, на народа, на медиите и на интелектуалците заплашва „правилния цивилизационен избор“.

Автор: Достена Лаверн

Днес, тук и сега, е видно и с просто око, че съществуват конфликтни точки между „духа на времето“ и „духа на нацията“. Тази втора част от настоящия текст заостря вниманието върху една такава точка.

Автор: Александър Кертин

 

Безспорно най-съдбоносната дата в българската история е 16 юни 1913 г. И до днес тя остава белязана с израза на Иван Гешов „денят на престъпното безумие“.

Автор: Александър Кертин

Изследване на така наречения „възродителен процес“ на мюсюлмани в Благоевградския окръг, конструирано по архивни документи.

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Дивотата – или дивотията – на народа представлява своеобразен лайтмотив на особения жанр на българската народопсихология.

Автор: Боян Манчев

Понеже отговорът на господин Кертин (предвиден като коментар) се е получил малко по-дълъг, отколкото го позволяват коментарните полета тук на сайта – но най-вече защото е също толкова интересен и съдържателен, колкото и първоначалния текст – го публикувам тук като самостоятелен текст.

Автор: Александър Кертин

Не училището е проблем на българското общество. Обратно, обществото е основният проблем на училището…

Автор: Александър Кертин

Ако масата не изпитва глад към свободното изразяване, към умното, аргументирано, критичното мнение, ако публиката е трето качество, ще чете и гледа само продукция от трето качество.

Автор: Румен Леонидов

Понякога се питам – това ще прозвучи еретично за мнозинството читатели в страната – кога счупването, преобръщането в българската култура е по-голямо: след 9 септември 1944 г. или след 10 ноември 1989 година. И неизбежно стигам до извода, че последната голяма промяна е много по-радикална.

Автор: Христо Буцев

Институцията, която признава М. Арнаудов за политик от национален мащаб, е ... Дирекция на полицията

Автор: Емил Ив. Димитров

Знаем, че нацията е проект за съвпадение на политически и културни граници. Нацията е такъв тип модерна човешка група, в която културата не разделя, а обединява.

Автор: Ивайло Дичев

Има съществени разлики между България и стария запад, разлики, които ни затрудняват да разберем правилно политическата картина в други страни.

Автор: Владимир Левчев

Разговарях с Малина Петрова в моя дом, не можеше да ме покани у тях – точно този ден умираше кучето й. Тя е един от основателите на Русенския комитет. Сега, двайсет години по-късно, не е министър, не е депутат в Народното събрание и няма частен хотел.

Автори: Малина Петрова и Ивайла Александрова

20 години след началото на прехода е време да осмислим какво се случи и дали началото на промяната у нас има нещо общо с демокрацията, с пътя ни към Европа и нейните правила и ценности.

Автор: Мирослава Кортенска

Броени дни след ареста на Алексей Петров и операция „Октопод“ версиите за случилото се продължават да набъбват лавинообразно.

 

Автори: Иван Рачев и Иван Бакалов

Документалистът Малина Петрова за пожара, в който изгоря истината.

Автор: Малина Петрова 

„Ку-ку“ се появи веднага след българската революция. То се оказа едно от децата й, при това най-жизненото. Гледайки „Ку-ку“ целокупният български народ като че най-после усети, че нещо се случва.

Автор: Стилиян Стоянов

Тишината, която последва след филма на Иван Кулеков за дома за нелегални бежанци и имигранти в Бусманци – сполучливо наречен от него „български Гуантанамо“ – е оглушително плашеща.

Автор: Светла Енчева

Един от феномените на прехода е народното отношение към показните убийства. На мен това отношение ми се струва показател за много неща.

Автор: Бойко Ламбовски

Набиращата сила Горбачова „перестройка“ и нейната официална българска реплика в лицето на т. нар. Юлска концепция на Живков от 1987 г. поставят „възродителния процес“ в съвършено различен вътрешен и международен контекст.

Автори: Миахил Груев и Алексей Кальонски

Твърде вероятно е годината да завърши с воя на сирените, включени от министър-председателя и осигуряващия му парламентарния комфорт Сидеров.

Автор: К

Настоящото изложение има за цел да проследи взаимоотношенията между хомосексуалните хора в България и комунистическия режим от края на Втората световна война до неговият крах през 1989 г.

Автор: Михаил Груев

Бих обособил три периода в представянето на хомосексуалността в медиите от най-новата история на България ...

Автор: Николай Атанасов

Книгата „Следеният човек. Спомени, породени от документи“ на Веселин Бранев (изд. Фама, 2007) раздели българската публика на вярващи и невярващи.

Автор: Александър Кьосев

Винаги ме е интересувал въпросът какво става с паметта за комунизма: помним ли го и ако да – до каква степен, в каква парадигма полагаме нашите спомени, до каква степен сме способни да очертаем техните контури…

Автор: Едвин Сугарев

Връзваха ми ръцете отзад, мислех, ще ме карат на разстрел в тунелите. Казваха ми да не се обръщам назад, и така ме държаха няколко часа ...

Автор: Таня Мангалакова

Или за мотото на страхливата интелигенция, която ни връща към недопустимата полицейщина.

Автор: Мирослава Кортенска

Две са нещата, които ме накараха да започна да пиша този текст. Първото беше яростната дискусия около избора на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО, а второто ...

Автор: Златко Енев

Казано с едно изречение: Днешната чалгаджийско-мутренска култура е обнародваният, народният вариант на „високата“ партийно-милиционерска култура от последните десетилетия на комунизма.

Автор: Владимир Левчев

Твърдя, че скандалът с проекта „Митът за Батак“ е симптом на криза на държавната власт, на медиите, на науката; кризата се изразява в това, че те започват да губят властта си.

Автор: Петя Кабакчиева

Би могло да се твърди, че Павлов е едноличен автор на новата комунистическа културна политика, ако все пак овладяването на апарата на културната политика не беше колективно дело...

Автор: Александър Кьосев

Четейки Тодор Павлов, попадаме във властта на блокираща мисленето, заклинателна реторика, в която и словесните формулировки, и начинът, по който те са подредени, изглежда неизбежен и недосегаем, подобен на сакрални магически формули.

Автор: Александър Кьосев

Прочетете още...