Skip to main content

От същия автор

Бюлетин

„Либерален Преглед“
в неделя


Видеогалерия

Николай Хайтов – „Горски дух“

 

 

Една вечер дойдоха двама джандари, забраха наместника и право в дома на Метю. Той живееше с майка си. Женило се бе, ала жената му умре, и вече не повтори. Вика го наместникът, подава се Метю и джандарете го вкопчат. По риза, както си бил, и с фуражка. Карат го в общината, свалят го в зимника и – бой, бой – да признае кой бичкията е палил. Дънили го, ритали го, парили го с вода, пържили със слама, ала чейнето му не разковали. На сутринта вързали ръцете му с въже и го подкарали за града. Вървели тримата един зад друг. Метю вързан най-напред, след него – единият джандар с пушка, а подире му – другият. Пътеката – заклечена с клечки и с шума, не видели джандарите кога Метю е сдъвкал вървите и са развързал. Запретнал един буков прът и с него – в очите на джандара. Пленява ги и двата. Взема им патроните, съблича им гащите и ги оставя да си ходят. Връща се в общината с две пушки: едната – на едното рамо, другата – на другото. Намира си фуражката в зимника, налага я, а че вика на агите:


– Отсега или мирно ще седите, или ще дам огъня на целото село! Гората един сайбия има и тоя сайбия съм я!


Коментари

Zdravko Popov писа в Аз, умореният Бог
Искрен и талантлив текст Златко. Благодаря за...
Юрий Проданов писа в Аз, умореният Бог
Четях и накрая си казах: "Това е нещото, коет...
Мартин Заимов писа в Аз, умореният Бог
Продължавам да съм ти много, много признателе...
Даниела Иванова писа в Пренцлауер Берг
Много интересен текст, г-н Енев,а и Вашият ко...
Ако човек чете „Жегата като въплъщение на бъл...
Може и така да излезе — но понякога именно „н...
Мисля, че твърде много се преекспонират нещат...
Няма да коментирам, за да не наруша добрия то...

Последните най-

Нови

Обратно към началото

Прочетете още...

До Кърджали, какче

Евдокия Борисова 15 Авг, 2025 Посещения: 808
“До Кърджали, Какче” не е просто пътепис.…