Бьорн Хьоке, екстремисткият лидер на AfD в Тюрингия. Снимка: Kay Nietfeld / dpa
Има някои въпроси, които стоят пред човечеството от векове насам. Като например: Какво не е наред с Източна Германия? През 1886 г. Фридрих Ницше дава следния отговор на този въпрос: „Най-опасният регион на Германия е Саксония и Тюрингия“, пише той. „Никъде другаде не е имало по-голяма интелектуална активност и познание за човешката природа, заедно със свободолюбив дух, и все пак всичко това винаги е било така скромно прикрито от грозния диалект на населението.“ Едва ли сте забелязали, продължава той, „че това, с което си имате работа, са интелектуалните старшини на Германия и нейните инструктори по добро и зло“.
След парламентарните избори миналата неделя старият въпрос отново е актуален, а свободолюбието, което някои източногермански провинции проявиха при това гласуване, далеч надхвърли onова, което мнозина биха сметнали за приемливо. На политическата карта на Германия големи части от Саксония и Тюрингия придобиха светлосиния оттенък, свързван с дясната радикална партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). И в двете провинции AfD – която е заподозряна в дясноекстремистки наклонности от Федералната служба за защита на конституцията, вътрешната разузнавателна агенция на Германия – получи повече гласове от всяка друга партия. Тя спечели 24,6 % от гласовете в Саксония и 24 % в Тюрингия. Дясноцентристките християндемократи, които години наред държаха здраво политическата власт в двете провинции, бяха оставени далеч назад.
И както често се случва след парламентарни избори или след избори в източните провинции на Германия, останалата част от страната стиска зъби и се чуди какво може да се направи.
Това е същият рефлекс, който се наблюдава още от обединението на Германия през 1990 г. През 1998 г., когато дясноекстремистката партия DVU печели места в парламента на провинция Саксония-Анхалт с 12,9% от гласовете, висшият баварски политик Вилфрид Шарнагл предупреждава във вестник Bayernkurier, че Германия отива на боклука заради неблагодарността на източните германци. Бившият социалдемократически (SPD) губернатор на Саксония-Анхалт Райнхард Хьопнер обвини западните германци, че са отписали Изтока и по този начин „наторяват заблатената почва, в която могат да виреят отровните цветове на радикализма“.
През годините имената на партиите са се променяли, но почвата винаги е оставала плодородна. През 2004 г. неонацистката Националдемократическа партия (NPD) изпраща делегати в парламента на провинция Саксония, където те остават в продължение на 10 години. В наши дни AfD има делегати в парламентите на провинциите в целия регион и се е превърнала в нещо като партия с голямо влияние в Източна Германия.
Но вярно е също, че миналата неделя преобладаващото мнозинство от източногерманските избиратели не гласуваха за AfD. Десните в Саксония наистина спечелиха няколко места в парламента под ръководството на водещия кандидат Тино Хрупала, но като цяло загубиха гласове в сравнение с последните парламентарни избори. Синьото на AfD се е преобърнало на предизборните карти на региона само защото християндемократите (ХДС) и Лявата партия са загубили значителни количества подкрепа.
Всичко това означава, че базираният в Дрезден политолог Ханс Ворлендер е имал много работа тази седмица. 67-годишният мъж от западногерманския град Вупертал идва в Дрезденския технически университет през 1993 г. и оттогава често му се налага да обяснява поведението на източногерманските избиратели на своите западногермански сънародници. В понеделника след изборите той е имал интервюта, подредени в 15-минутни блокове с радиостанции, телевизионни канали и вестници. Получил е заявки дори от Франция.
В тези интервюта Ворлендер подчертава, че Източна Германия далеч не е хомогенна. Северната част на бившата Източна Германия гласува различно от южната. Десницата например е по-концентрирана в Рудните планини (Erzgebirge) в Саксония – положение, за което Ворлендер наскоро намери още повече доказателства в проучване за коронавируса. Според него този регион е по-склонен да подкрепя AfD и да се придържа към конспиративни теории. Всъщност това е крепост на антиваксърите. „Това са по-скоро особени умонагласи с висока степен на бунтарство, непримиримост и непокорство“.
Тесните долини на Рудните планини са дом на тази специфична саксонска марка упоритост, и то от много отдавна, както свидетелства регионалната литература. Освен това регионът е сравнително непокътнат, тъй като е пострадал в по-малка степен от демографски предизвикателства и изтичане на мозъци, отколкото други части на Източна Германия. „Но има и херметически затворени общности, които функционират като балони“, казва Ворлендер. Нормалните политически гласове почти не се появяват там.
Някои политически групи се опитват да се възползват от това, като например Свободните саксонци. Партията е основана в началото на тази година в миньорския град Шварценберг. Служителите на държавната сигурност я смятат за дясноекстремистка група. Привидно, казват служителите, партията се фокусира предимно върху протестите срещу короната и „борбата за свобода“, но в действителност основното ѝ послание е презрение към държавата. Според Ворлендер тук са се развили самоутвърждаващи се социотопи.
Свободните саксонци управляват канал в Telegram, който има около 60 000 последователи. Преди изборите съобщение, изпратено по канала, гласеше: „Лашет мрази и презира нас, саксонците!“ – Това е препратка към кандидата за канцлер на ХДС Армин Лашет. Той мрази „всички източни германци“. От избирателите зависело дали ще осигурят „пълен крах“ за ХДС, „независимо от това колко дружелюбно се усмихва местният кандидат на плакатите си“. Каналът включваше и анкета, в която питаше читателите за кого планират да гласуват. Резултатът: 56% за AfD и 11% за „Die Basis“ – група, родена от движението „Querdenker“ – отрицатели на короната и антиваксъри.
Един гражданин на Саксония по-специално се оказа на прицел на дясната омраза преди вота: Марко Вандервиц, член на федералното правителство за връзка с Източна Германия и депутат от ХДС от Рудните планини. Вандервиц е любима мишена на Свободните саксонци, отчасти заради коментара му през май, че някои хора в Източна Германия „са били социализирани в диктатура и дори след 30 години живот в демокрация все още не са стигнали до нея“. Според него човек може да възлага надежди само на „следващото поколение“.
Десните бързо се мобилизираха срещу него и Вандервиц трябваше да отмени някои от планираните си изяви от съображения за сигурност. В крайна сметка той загуби кандидатурата си за преизбиране от почти неизвестен автомеханик от AfD.
Случаят е показателен с това, което казва за проблемите, пред които е изправен ХДС в Източна Германия. Без значение какво тя прави, избирателите обръщат гръб на дясноцентристката партия. Вандервиц се опита да постави ясна граница между себе си и крайната десница и беше наказан за това. В южна Тюрингия, напротив, от ХДС се кандидатира Ханс-Георг Маасен – човек, който е в крайнодясното крило на партията и когото ръководителят на екстремисткия клон на AfD в Тюрингия Бьорн Хьоке похвали, че има „много общо“ с AfD. Но кандидатурата на Маасен не стигна до никъде. Той не само загуби от кандидата на СДП, но и местният кандидат на AfD почти не загуби гласове от Маасен, въпреки изключително високата разпознаваемост на името на кандидата на ХДС, който е прекарал години като ръководител на Федералната служба за защита на конституцията.
В поведението на избирателите от Източна Германия могат да се забележат закономерности. Според Ворлендер е налице широко разпространено желание за авторитетна фигура на върха. И в продължение на много години след рухването на комунизма много провинции в региона са имали губернатори, които са отговаряли на тази нужда – бащински настроени политици, които са защитавали своите избиратели от капризите на пазарната икономика.
Сравнително по-младите политици, като 46-годишния губернатор на Саксония Михаел Кречмер от ХДС, не са в състояние да задоволят тази нужда. Очевидно е, че и кандидатът за канцлер на ХДС Армин Лашет не е в състояние да я задоволи. Всъщност много местни отделения на ХДС биха предпочели да видят Маркус Зьодер, дясноцентристкия губернатор на Бавария, като дясноцентристки кандидат за канцлер. Неговият хаплив стил е много по-подходящ за този щат.
Но не цялата вина пада върху раменете на Лашет. Ворлендер казва, че ХДС губи привърженици в региона от 1994 г. насам. „Първо, те станаха негласуващи, след това гласуваха за NPD … а сега пуснаха бюлетините си за AfD“. Дясната партия, казва той, е обединила широко разпространената в региона враждебност към Берлин, като бежанската криза е подействала като ускорител. Той казва, че AfD са се „установили твърдо“ в Източна Германия.
Все пак има причини да се смята, че AfD е достигнала тавана на своя потенциал в Саксония. В този смисъл най-належащият въпрос е как другите партии могат да се върнат към силата, на която се радваха преди в региона. Ворлендер смята, че ХДС се нуждае от нови лица и по-голямо участие на местно ниво.
Това обаче е нещо, което партията е опитвала и преди. През последните четири години Кречмер е провела почти 90 събития с различен формат, като всички те са имали за цел да установят по-пряка линия на комуникация с избирателите. В тях са участвали членове на държавния кабинет, регионални лидери и кметове. Усилията обаче изглежда не са помогнали особено много: Кречмер постоянно се сблъсква със значителна съпротива. Във Фрайберг например той и свитата му са обсадени от група свободни саксонци – до такава степен, че при прибързаното си бягство прегазват крака на полицайка.
Въпреки това Ворлендер смята, че стратегията на Кречмер в крайна сметка е била правилна. Той смята, че ХДС трябва да се погрижи за присъствието си в целия регион и да инвестира много в задоволяване на нуждите на избирателите от бащинска фигура на върха. Трябва да се отиде на местата, „където боли“, казва той.