Как войната поражда вълна от чистки и самоубийства сред елитите на страната

През 20-те години на ХХ век болшевишкият икономически теоретик и любимец на партията Николай Бухарин е един от най-близките съюзници на Сталин. Но когато Сталин утвърждава властта си, Бухарин установява, че е не по-малко уязвим за гнева на диктатора от всеки друг. Обвинен в заговор през 1937 г., Бухарин е екзекутиран на следващата година. На него се приписва мрачното остроумие: „Може да имаме две партии – едната на власт, другата в затвора.“ Той би могъл да добави: „или мъртва.“ Към момента на ареста на Бухарин Сталин вече систематично заменя хората, които са му осигурили възхода към властта, с ново поколение млади и амбициозни политици и чиновници, за които пълната вярност към вожда е всичко.

Сред елитите в Русия днес се случва нещо подобно на историята на Бухарин. На 7 юли Роман Старовойт, министърът на транспорта, се самоуби с огнестрелно оръжие няколко часа след като беше уволнен от руския президент Владимир Путин. Няколко дни по-рано Андрей Бадалов, вицепрезидент на петролната транспортна компания „Транснефт“, падна от прозореца на жилищен блок. Бадалов беше само последният от поредицата висши служители в петролния и газовия сектор, които бяха уволнени или умряха при мистериозни обстоятелства от началото на „специалната военна операция“ на Путин в Украйна през 2022 г. Според независимия руски вестник „Новая газета“ от февруари 2022 г. насам има 56 смъртни случая на успешни бизнесмени и длъжностни лица при странни обстоятелства. Много от тях са паднали от прозорци. Все повече хора, които са служили лоялно на системата на Путин, са преследвани, главно под претекста на корупция.

През 2024 г. Министерството на отбраната беше засегнато от мащабна кампания срещу корупцията. През май същата година Сергей Шойгу, дългогодишният министър на отбраната, известен с близостта си до Путин, беше уволнен и назначен на предимно церемониалната длъжност председател на Съвета за сигурност. Заместникът на Шойгу, Тимур Иванов, беше по-малко щастлив: той беше арестуван по обвинения в мащабна корупция и през юли беше осъден на 13 години затвор – една от най-дългите присъди за настоящ или бивш високопоставен руски чиновник от края на Студената война. Оттогава насам имаше много други арести – особено на регионални функционери на различни нива. Докато режимът на Путин се обръща срещу собствените си хора, той също започва да ги заменя с ново поколение лоялисти – хора, чиито основни качества са очевидната вярност към вожда, а понякога и участието им във войната. Все пак Путин предпочита опитни и талантливи технократи за най-отговорните позиции, като губернатори и министри.

След повече от три години и половина война и нарастващи икономически предизвикателства целта на Путин не е борба с корупцията. Неговата цел е да избегне вътрешни заплахи. А за да го постигне, той трябва да превърне елитите в уплашена и следователно контролируема класа. С гибелта на Старовойт, доверен човек на Путин, сред руските елити се появи усещането, че никой не е защитен и че самата лоялност не винаги е достатъчна, за да оцелееш в системата. Както и през ерата на Сталин, не е ясно кой ще бъде следващият.

Падане от небето

Дори за опитни членове на руската политическа класа значението на самоубийството на Старовойт беше трудно за интерпретиране. От една страна, той все още не беше обвинен в нищо, но от друга, беше ясно, че е избрал смъртта пред затвора. Въпреки това, няколко важни фигури, включително губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов, присъстваха на погребението на Старовойт; по-рано редица членове на правителството и заместник-министър-председатели се появиха на помен за Старовойт в Москва. Държавните информационни агенции съобщиха, че Путин е трябвало да изпрати венец на едно от тези събития. По-късно обаче те бяха принудени да оттеглят тези съобщения.

Всичко това вероятно е породило неловкост и страх у присъстващите: дали са постъпили правилно, като са отдавали последна почит на човек, който е изгубил доверието на президента? Всъщност изглежда, че Старовойт е попаднал в капан в рамките на кампания срещу мащабна корупция в Курската област, граничеща с Украйна, където е бил губернатор до пролетта на 2024 г. От декември същата година редица бивши колеги и подчинени на Старовойт бяха замесени в афера по присвояване на военни средства – включително 19 милиарда рубли (около 250 милиона долара), отпуснати за укрепления по украинската граница. Това са неща, които Путин не прощава.

Но смъртта на Старовойт не беше изолиран случай. През януари заместник-ръководителят на администрацията на Владивосток падна от прозореца на хотел в Тайланд. Месец по-късно ръководителят на Федералната антимонополна служба в Република Карелия падна от прозореца на офиса си. По-късно през пролетта високопоставен полицейски служител и служител на затворническата система загинаха от очевидно самопричинени огнестрелни рани. А малко преди самоубийството на Старовойт заместник-губернаторът на Ленинградска област беше намерен мъртъв с огнестрелна рана в селска къща. Междувременно, според „Новая газета“, само през юни и юли са били арестувани около 140 служители и администратори от средно и високо равнище, предимно по обвинения, свързани с корупция.

Досега корупцията рядко е привличала много внимание в системата на Путин. Няма бедни длъжностни лица и никой не се срамува от богатството си, независимо как е придобито. Но източването на държавни средства, свързани с войната, стана прекалено деликатен въпрос за Путин. Това се потвърждава не само от чистките сред длъжностните лица в Министерството на отбраната и смъртта на Старовойт, но и от арестите на длъжностни лица в Белгород и Брянск, две други области, граничещи с Украйна. Иванов, невероятно богат бивш заместник-министър на отбраната, който беше отговорен, наред с други неща, за военни строителни проекти, получи тежка присъда за предполагаемо присвояване на над четири милиарда рубли (52 милиона долара) чрез чуждестранни банкови преводи. Но последните арести не са свързани само с военна корупция; някои от тях изглежда са част от по-широка чистка на регионални служители с връзки на федерално ниво.

Злоба към мнозина

Страхът не играе определяща роля в живота на обикновените руснаци. Повечето хора са се приспособили към настоящите обстоятелства и продължават или да подкрепят режима на Путин, или – за да избегнат проблеми – да се преструват, че го правят. (Според проучване на независимия „Левада център“ от август голямо мнозинство – 69 процента – отговарят, че „страната върви в правилната посока“; това въпреки факта, че от няколко месеца насам подобни мнозинства – около две трети от анкетираните – заявяват, че е необходимо да се върви към мирни преговори, а не към продължаване на военните действия – най-високите такива стойности от началото на войната.)

Много руснаци са убедени, че заглушаването на опонентите на Путин, а сега и разширяващите се арести на чиновници, са камбани, които бият за някой друг; лично те не са засегнати. Хората знаят, че трябва да се държат предпазливо, но тяхното конформно поведение се определя по-скоро от придобито безразличие и предварително послушание към всичко, на което не могат да повлияят. Всяко неприятно правителствено решение – като августовската заповед за блокиране на гласовите разговори в WhatsApp и Telegram под претекст предотвратяване на измами и терористична дейност – обикновено се възприема с пасивно недоволство и незабавна адаптация чрез търсене на алтернативни практически решения.

Но за политическите началници, олигарсите, бюрократите и бизнес ръководителите, които съставляват елитите на Русия, историята е съвсем различна. За тях страхът се е превърнал в изключително ефективно средство за контрол. Проблемът за тях е, че притежават богатството си само докато държавата им позволява. След повече от три години и половина война Кремъл изпитва остра нужда от допълнителни средства – неформални потоци приходи от големия бизнес и „патриотични“ инвестиции в индустрии, които са важни за държавата. Напоследък правителството сякаш е решено да национализира всеки частен актив или компания, до които може лесно да се докопа. Най-същественият случай досега е изземването през юни 2025 г. на огромното московско летище Домодедово под предлог, че неговите собственици имат чужди паспорти или двойно гражданство. Подобни откровени грабежи от страна на държавата изпращат ясен сигнал към онези, които са изкушени да мислят, че привилегиите на руския елитен статус – пари и бизнеси – принадлежат изключително на тях.

Оказва се, че в системата на Путин присъединяването към или запазването на място в номенклатурата – независимо дали близо, или по-далеч от режима – е опасно. До войната съществуваха различни мрежи от покровители, а мини-покровителите можеха да регулират отношенията и да защитават своите васали от най-големия покровител: президента. Голяма част от тази система все още е в сила, но вече не функционира правилно. Например, беше широко известно, че Старовойт е под закрилата на братята Ротенберг, Борис и Аркадий, милиардери, които са близки на Путин от младостта си. Но в крайна сметка това не му помогна. Изглежда, че мини-патроните вече не са в състояние или не са склонни да защитават васалите си.

Вземете случая с Вадим Мошкович, милиардер и основател на най-големия агропромишлен бизнес в Русия и бивш член на горната камара на парламента, който беше арестуван през март 2025 г. и обвинен в присвояване на 30 милиарда рубли (357 милиона долара). Мошкович отрича обвиненията и никой сякаш не знае кой от неговите недоброжелатели стои зад задържането му. Въпреки това никой от Руския съюз на индустриалците и предприемачите – така нареченият профсъюз на олигарсите, който представлява големите предприятия – не се застъпи публично за него.

Понякога атаките са били по-открито политически. На 20 август съд в Екатеринбург наложи глоба на заместник-директорката на Президентския център „Борис Елцин“ Людмила Телен за препубликуване на стар пост във Facebook, който „дискредитира руските въоръжени сили“ – сигнал за нов фронт срещу останалите либерални елементи в руското общество. През предходните години руските власти до голяма степен избягваха да атакуват Елцин, който почина през 2007 г. и който като първи президент на страната след Студената война беше човекът, избрал Путин за свой наследник. През 2015 г. Фондацията „Елцин“ откри Центъра „Елцин“, известен независим музей и изследователска институция в родния му град, Екатеринбург, а фондацията управлява и по-малък клон на Центъра „Елцин“ в Москва.

Системата е започнала да изяжда сама себе си, както го е правила в ерата на Сталин.

Но влиятелни консервативни сили, близки до Кремъл, отдавна се стремят да опетнят либералното му наследство, а „патриотични“ инфлуенсъри и квазипублични организации са допускани да дискредитират и възпрепятстват дейността на Центъра „Елцин“. Сега съдебното дело срещу Телен, бивша либерална журналистка, сигнализира, че тази кампания преминава към по-формално правно и административно равнище. Това, което Телен е препубликувала във Facebook, е антивоенно послание, написано преди повече от три години от дъщерята на Елцин, Татяна Юмашева. Държавата знае, че не може да съди дъщерята на първия руски президент, затова се е заела вместо това да блокира Центъра „Елцин“ и предполагаемо прозападните либерали, които го ръководят.

Заедно с решението срещу Телен дейността на центъра до голяма степен е парализирана. Няма значение, че председател на настоятелството на центъра е и ръководителят на президентската администрация на Руската федерация Антон Вайно. Както в случая със Старовойт, днес никой в системата няма да застане в защита на когото и да било. Всички се страхуват.

Саламената тактикаа

За руските елити има още един важен урок от падането на Старовойт. Когато Путин преследваше първо бившите подчинени на транспортния министър, а след това и самия него, той приложи стратегия, наблюдавана и на други места, включително в Министерството на отбраната. Чрез този подход биват въвличани все по-високи нива на военния, федералния и регионалния елит постепенно, слой по слой, като филийки салам.

Няма съмнение, че правителството днес „реже филийките“ с много по-голяма скорост – което подсказва колко подозрително е станало висшето ръководство и, вероятно, самият върховен лидер след началото на „специалната военна операция“: хора, които дръзват да крадат, докато другите воюват за него, или такива, които не са искрени в подкрепата си за правителството и войната, а просто чакат удобен момент, трябва да бъдат наказани. А може би процесът вече се развива сам по себе си: системата е започнала да изяжда сама себе си, както го е правила в ерата на Сталин. И много чиновници днес знаят, че съвсем скоро могат да се окажат следващата „филийка“.

Но това не означава, че не се откриват възможности за други. По време на чистките в края на 30-те години на миналия век, ново поколение млади и амбициозни политици и чиновници бързо заемат местата на прочистените от Сталин другари. Чиновниците са уволнявани на вълни дори от самия източник на репресиите – Народния комисариат по вътрешните работи – като на тяхно място идват нови комисари. Мащабът на това, което се случва днес, разбира се, е несравним с масовите чистки от онова време. Но въпросът е в принципа: Путин вече показа, че вярва, поне за момента, на онези, които „пазят“ Русия, а това означава нови кариерни перспективи за тези хора – включително специални програми за преквалификация, стимули за адаптиране към гражданския живот и преференциален достъп до образование и заетост. Например, държавата плаща за образованието на „участниците в специалната военна операция“ и техните деца, а университетите са длъжни да им отредят поне десет процента от местата си. Към средата на август 28 000 души бяха записани в руски университети през 2025 г. по преференциалната квота за участници в специалната военна операция и членове на техните семейства – увеличение с почти 75 процента спрямо предходната година.

В Италия на фашизма този вид покровителство над военната каста е известно като trincerocrazia, „траншеекрация“, основана на идеята на Мусолини, че ветераните от окопите имат естествено право да управляват страната. В случая с Русия Путин не може да помогне на всички ветерани, предвид колко многобройни са те. Но той ще може да издигне някои, позиционирайки ги за ръководни роли в далечното бъдеще. (Путин няма намерение да си тръгва скоро.) Възходът на тези „траншеекрати“ е създал още един пласт тревога за съществуващите руски елити. Системата вече е сигнализирала на членовете на своите висши ешелони да следят внимателно финансовите си транзакции; сега те ще трябва да бъдат повече путинисти и от самия Путин.

Последните технократи

С течение на времето замяната на руския елит с ново поколение военни герои може да влоши качеството на регионалната и федералната бюрокрация. В някои ключови области това може по-пряко да застраши функционирането на държавата. Помислете за финансовите мениджъри на страната. За много западни наблюдатели си остава загадка как Русия е успяла да остане относително платежоспособна въпреки изключителния натиск от три години и половина война. Един отговор е високо квалифицираните финансови и икономически чиновници на Кремъл и ръководителите на руската централна банка. Тези институции все още се оглавяват от бивши либерали като Антон Силуанов, министър на финансите, и Елвира Набиулина, управител на централната банка. Системата на Путин отдавна щеше да се е срутила, ако не бяха останките от пазарната икономика, включително адаптивните малки и средни предприятия, както и компетентната парична и бюджетна политика.

От началото на „специалната операция“ Набиулина успя да поддържа финансовата система относително стабилна въпреки извънредните нива на военни разходи, отчасти като поддържаше лихвените проценти много високи: през юли те бяха понижени до 18%, след като миналата година достигнаха пик от 21%. По този начин тя сложи спирачка на инфлацията (която въпреки това се приближава до двуцифрено число на годишна база). Заедно с това тя даде да се разбере по завоалиран начин, че само чрез намаляване на екстравагантните разходи, необходими сега за „специалната военна операция“, правителството ще създаде условия за понижаване на лихвите.

Досега руските финансови технократи не са уволнени, защото Путин сякаш признава, че се нуждае от тях. Но ако системата продължи да се разпада, може би и те ще се превърнат в изкупителни жертви, а той ще ги замени с „вуду икономисти“. Ако това се случи, страната почти със сигурност ще се изправи пред икономическа криза, включваща неконтролируем бюджетен дефицит, неовладяна инфлация и рецесия. (Икономистите вече спорят дали руската икономика не е навлязла в период на техническа рецесия, което предполага спад на БВП за два поредни тримесечия.)

Този сценарий може да изглежда пресилен, но ефектите от деградиращата експертиза вече се виждат и в други области, при положение че проблемите, с които Русия трябва да се справя, са много по-сложни отпреди: недостиг на лекари, учители и шофьори на обществения транспорт; сриващи се градски и регионални бюджети; забавяне на фабричното производство; демографски спад. Засега членовете на новия военен елит получават маловажни постове като заместник-кмет по младежките въпроси и патриотичното възпитание. Но картината може да изглежда различно, ако започнат да заемат по-значими административни длъжности.

Досега най-забележителният пример за „траншеекрат“, достигнал висок федерален пост, е Артьом Жога, изградил кариерата си в редиците на антиукраинските военни формирования в Донбас. През 2022 г. синът му е убит, докато воюва в батальона „Спарта“, антиукраинска милиция в Донецката република, и малко след това Путин се срещна с него, за да награди сина му посмъртно с ордена „Герой на Руската федерация“. После, през декември 2023 г., Жога изигра ключова роля в режисирано публично събитие с Путин, по време на което той призова президента да се кандидатира отново за държавен глава. Путин прие инсценираното предложение, а след срещата Жога – без никакъв опит в държавното управление или администрацията – стана пълномощен представител на президента в Уралския окръг. Под ръководството на Жога регионалният губернатор с донякъде либерален имидж Евгений Куйвашев беше принуден да подаде оставка. След това Путин назначи Жога за непостоянен член на Съвета за сигурност на Русия. Макар постът да е предимно церемониален, този метеоричен възход създава прецедент – показвайки, че в системата на Путин може да се прави кариера чрез демонстриране на преданост.

Но онези, които се надяват да последват стъпките на Жога, трябва да помнят, че това е игра без правила. Във всеки случай съществуващите елити вече не могат да бъдат спокойни. След като са се примирили с радикализма на режима, те може би вече са подпечатали собствената си гибел. Мнозина членове на „аристокрацията“ на Путин продължават да се надяват, че след края на военните действия всичко ще стане, ако не различно, то поне по-умерено. Те разчитат на отмяна на законите за „чуждите агенти“ и „нежеланите организации“ и на край на настъпателната национализация на частния сектор, наред с други неща. Но по-големият урок от последните чистки е съвсем различен: при Путин няма задна скорост.

Източник

Андрей Колесников е руски политически наблюдател и журналист, както и педагог. В момента ръководи програмата „Руска вътрешна политика и политически институти“ към московския център „Карнеги“. Бивш главен редактор на вестник „Новая газета“.