Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2019 06 Buxton

 

2019 06 Sultanki coverОще от самото начало на историята, жените „зад кулисите“ са играли роля, която въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини, Анна Иванова Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени „зад кулисите“ – по точно европейките-невести на Османските султани. Моето първо и най-дълготрайно впечатление от книгата ѝ „Европейките, Султанки на Османската Империя“ е огромното по количество изследване, което тя представлява, включващо почти шест века история, в които има често сменящи се обстоятелства и драматични личности.

Анна Бъкстон започва книгата си с кратко описание на историята на Османската империя и как турците са се заселили в Мала Азия – в близост до Византия и християнските кралства на Балканите. В следващите глави, тя не само ни представя често удивителните съдби на „европейките-султанки“, но също ни запознава с промените в развитието на Османската Империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои.

Много изненади очакват читателя. Например – противно на всеобщото вярване, че султанките са били красиви робини, отдадени на сплетни, потопени в безделния лукс на харема, султанките от 14-ти, 15-ти и 16-ти век са били аристократки от високо потекло и дори истински принцеси от Византия и околните Балкански страни. Също като сестрите си от западна Европа, те са били дадени на султаните по династични и политически причини, със съгласието на семействата им – още повече – със съгласието на Ортодоксалната църква. Не се е изисквало от тях да приемат Исляма, но те често предпочитали да го направят, тъй като само синовете на майки – мюсюлманки са можели да наследят трона на баща си. Били са свободни да посещават семействата си и когато стават вдовици, често са получавали големи имения и дори в някои случаи им се позволявало да се върнат в родните си държави.

Първият султан, който се е сдобил с европейска съпруга е бил Орхан (1324-1362), който е имал три-четири европейки за съпруги. Първата от тях, която приема Исляма под името Нилюфер, му става жена още докато е жив баща му – Осман, основателя на Османската империя. В 1346, той се жени за Теодора, дъщеря на Византийският император Йоан Кантакузин. Теодора остава християнка, както и Тамара, дъщерята на Българският цар Иван Александър, която се жени за султан Мурад I вероятно в 1371.

Но когато Османската Империя се разпростира в Балканския полуостров, поглъщайки Византия и другите по-малки Балкански царства, вече не е имало нужда султаните да се женят за европейски принцеси по политически причини, пък и нямало такива наоколо. И тогава султаните започнали да избират партньорки измежду безбройните красавици – робини в харема. Първата робиня-партньорка, която става легална съпруга е една млада украинка – Александра, позната в Европа под името Рокселана – и прекръстена на Хюрем при приемането на Исляма, която се жени за Сюлейман Великолепни през 1533. Въздигането ѝ от робиня в императрица бележи началото на пeриод, познат в турската история като „Управлението на Жените“(Kadinlar Sultani), през който жените, като съпруги и кралици-майки на султани упражняват политическата власт в страната и в международната политика на империята. Това разбира се става с помощта на везирите, не само когато съпрузите им са да далече с армиите си, но и по-късно, когато някои от султаните стават мекушави себелюбци, загубили желание да управляват страната и да правят каквото и да е, освен да се занимават с любимите си лов, игри и секс.


Small Ad GF 1

И става традиция в Империята да се избиват всички братя на новия султан, за да се избегне конкуренцията за престола. Често султанът умира или е убит преди синовете му да са пораснали и така вдовицата-майка става регент да империята. От времето на Ахмед I (1603-1617) практиката на братоубийството е прекратена в полза на изолацията на братята в луксозен затвор в двореца, наречен „кафез“. Последица от това е било, че те са растели без никакво познание за света около тях, без никакви способности, нито пък желание да водят армиите си или да управляват империята. Точно през този период, Кьосем, съпругата на Ахмед I става първата жена, на която официално е предоставено управлението на държавата – задължение, което тя изпълнява в периода между 1632 и 1651, след като преди това е била регентка на младия си малолетен син.

Разбира се, имало е разправии и противоречия между жените в харема, като султанките не са се спирали пред нещо за да осигурят трона за синовете си. Една от тях дори бутнала конкурентката си от една скала в морето! Въпреки това забележително е, че много от тези бивши робини са се доказали като способни владетелки и щедри дарителки на благотворителни каузи и социални строежи. Най-забележителни в това отношение са Нурбану, Сафие и Хатидже Турхан.

Нурбану е била любимата съпруга на Селим I (1566 – 1574) и майка на Мурад III, който като седнал на престола, убил петимата си братя. Тя се доказва като умел дипломат и кореспондира не само с Венецианската Република, но също с Катерина Медичи –кралица на Франция. По времето на управлението на Мурад, когато тя е Кралица-майка, тя е поставена в положение на най-важната жена в двора, с преднина дори пред любимата му съпруга. Когато се налагало да напусне двореца, тя се връщала обратно с пищен кортеж и процесия, хореографирана с необикновен замах и великолепие, с участието на няколко хиляди войници и дворцови служители, който е отнемал три до четири часа да премине през града!

Най-важната партньорка на Мурад – Сафие, която е от Албански или Венециански произход, била пленена от пирати като малка и продадена на мъж, който я изпраща като подарък на Мурад. Сафие е от особен интерес за Британските читатели, тъй като тя си е кореспондирала с английската императрица Елизабет I. Тя изпраща на Сафие свой портрет в рамка, обсипана със скъпоценни камъни, последвана от размяна на още подаръци. Елизабет пожелала кат дрехи, като тези, носени от Сафие и в отговор ѝ изпратила каляска, с която Сафие редовно обикаляла из Истанбул. През този период, обмяната на стоки не била ограничена само до кралските среди. В тази глава, Анна Бъкстон дава много детайли за развитието на търговията между Англия и Османската империя. Точно в този период, англичаните свикват с много нови подправки и ориенталски вкусотии като локум и халва.

Хатидже Турхан, съпруга на Ибрахим I (1640-1648) е била достатъчно ориентирана в политиката за да се заеме със строителството на военни крепости и да ги снабди с оръдия за защита на империята, както и достатъчно вярваща в благотворителността, за да освобождава собствените си роби само след като са ѝ служи за три години. Освен това ги е снабдявала и със зестри, които да им осигурят по-добър брак.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Няколко глави от книгата хвърлят ценна светлина върху позицията на евреите в Османската империя, чрез близките връзки на банкерското семейство Де Наси с няколко султани, както и съпругите им Нурбану и Сафие. Османците не споделяли бесния антисемитизъм на християнските европейски държави и когато през 1492 евреите са изгонени от Испания и после от Португалия през 1497, много от тях намират убежище в Османската Империя.

Две султанки биха били от голям интерес за българският читател, защото и двете са българки. Аз вече споменах Тамара, която се жени за Мурад I около 1371, чийто портрет с първият ѝ съпруг и двете ѝ сестри може да бъде видян в Четвероевангелието на Иван Александър, намиращо се в Британската Библиотека. Сравнително малко се знае за нея, но въпреки това Анна Бъсктон успява да събере много и различна информация, която дава на читателя чувството че познава живота ѝ в Османския двор. Принцеса, дадена от семейството си в този брак, тя въобще на отговаря на стереотипната идея, че султаните са се женели за млади девици-робини. Когато се жени за Мурад, тя вече била вдовица, на около 30-31 години, която преди това била женена за български аристократ. Има много български народни песни за нея и въпреки, че казаното в народните песни и легенди не може да бъде прието за достоверен исторически факт, то има някаква стойност за историците, защото то отразяват начина, по който обикновените хора виждат историческите фигури и реагират на действията им.

Другата българска султанка напълно контрастира Тамара, тъй като тя принадлежи на по-късен период, когато султаните избират съпруги измежду робините от харема си. Тя е млада Родопчанка, която вероятно се е казвала Соня, но при покръстването си, приема името Айше Сенийепервер и става четвъртата съпруга на Абдул Хамид I (1774-1789). Книгата съдържа особено увлекателни детайли за това, как след като престава да бъде Валиде-Султанка в Истанбул, тя се връща в Родопското си село и там създава полу-самостоятелна малка държава в областта, която командва доста време, преди да се завърне пак в Истанбул, където умира в 1828 година. Дъщеря ѝ – Есма Султан, наследява огромно състояние, жени се за важен паша и след смъртта му, живее изключителен, доста скандален живот като „весела вдовица“.

Наистина хората казват, че истината е още по-странна от измисленият разказ и аз бих искала да уверя читателите, че нищо в приказките на Хиляда и една нощ не може да се състезава с изумителните съдби и времена на Европейките-султанки на Османската империя!

И като допълнение към тази рецензия, бих искала да добавя, че една от дребните наслади в тази книга е, че авторката се е потрудила да даде английски превод на Ислямските имена на героините си.

 

Интервю с Анна Бъкстон за „Денят започва с култура“, БНТ 

2019 06 Buxton BNT

 

Мърсия Макдермот е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.

Преподавателската и научната й работа е тясно свързана с България, където е живяла 27 години (1962 – 1989).



Pin It

Прочетете още...