От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Наскоро някой каза, че в 21 век няма нужда от молитви, религии, благословии и религиозни празници. Замислих се и не можах да се въздържа да запиша част от мислите си. Из между познатите ми мога да цитирам доста смесени случаи: Гената – българин будист/дъновист, Жоро – евреин дъновист, Райжеков – българин хиндуист, а измежду моите приятели и ученици тук – китаецът Исаак – методист, китайката Тереза – католичка, кубинката Лорън – мюсюлманка, индонезийката Сона – бахайка, и така нататък, хора цитирани в момента по причина и като доказателство, че хората навсякъде по света изповядват всичко, което намерят за добре, без да си самоналагат лимити. Монасите (духовните лица) винаги се радват на уважение. В Тайланд, на лодката-градски транспорт има специална платформа, където е написано „място за монаси“ и колкото и да е натъпкано, няма да видиш нито един човек там, освен ако е монах. Те не плащат за билет.

 

Всички мислички, които ще напиша, не са само плод на собствен анализ, а също и неща, които съм прочела, които съм чула и до голяма степен – неща, в които съм се съмнявала.

 

Най-първо искам да започна с благословията над храната. Огромно количество хора злоупотребяват с храната, друго огромно количество – нямат храна. Без храна, така или инак няма живот, а животът пък е най-святото нещо, което притежаваме. Храната има нужда от продукти, време да бъде приготвена и куп ограничения, обикновено със здравословна цел.

Когато човек е бил гладен с години, той ще оцени мигa, в който има какво да яде. Ние няма как да го разберем, защото никога не сме били толкова бедни. Това е сравнимо със здравето. Както казват, „страдах, че нямам обувки, докато не срещах човек, който няма крака.“

В древни времена храната е била приготвяна от жената и донасяна от мъжа, тоест между засяването, поливането, жъненето, смилането, пресяването, месенето, печенето и слагането на масата на една пита, е преминавала една година. Когато слагаш този хляб на масата, ти слагаш целия си живот. Ето защо при кум се ходи с пита, на Коледа се прави погача, на 40 на бебе, на Шаббат, на сватба, на погребение, за приключване на пост и т. н. Питата е кръгла, символизира безкрая и се използва във всички религии. Изобщо, благословията над хляба и храната е прекрасен момент, и момент на благодарност. Същото е с водата. Всички сме чували вече и свръх-модерната теория за водата (в книгата на японеца), чиито кристали стават отвратителни, след като замразиш вода, над която е изречено проклятие, или съвършени – ако над водата е изречена благословия. Снимките са интересни, истински или не. Отделно от това – силата на словото е колосална. Затова имаме Бащина благословия, Майчино проклятие (хаха) и още куп ритуали на празник. Във всички народни приказки има жива и мъртва вода, има благословия на смъртния одър и подобни.


Small Ad GF 1

Много кратка тема за диетите или религиозните забрани за храна – научно е доказано, че повечето забранени за ядене части от животни съдържат вредни, токсични за човека вещества. Повечето диети почиват на базата не-смесване на храни – например разделното хранене има в основата си кашерното хранене, където не се смесват месни и млечни продукти и не се консумират едно след друго, ако не са минали шест часа. Химически анализ на почвите показва, че почвата е изтощена след 6 години обработване и има нужда от почивка. Това са все религиозни предписания, които се доказват именно в 21 век, сега.

И в края на краищата – една благословия над храната не е по-обидна или срамна от едно благопожелание за рожден ден. Все пак не може да спрем да си пожелаваме неща, нали така?

 

Малко за религиозните символи. Прикачвам снимки, направени за три минути – САМО в моя четири-етажен блок. Нахлух едни шорти и обиколих съседите – на всяка врата по нещо. Всеки човек си слага пред, на, около, над вратата нещо. Това нещо първо го определя като част от някаква общност, второ носи в себе си вярването, че го закриля. Може да видите два лъва пазители, Ганеша, мезуза, цитат от Коран, икона, китайски знак за изобилие и т.н.

{rokbox title=|| album=|elena|}images/stories/articles/2012/2012_08_Elena_M/IMG_1018.jpg{/rokbox}  {rokbox title=|| album=|elena|}images/stories/articles/2012/2012_08_Elena_M/IMG_1019.jpg{/rokbox}   {rokbox title=|| album=|elena|}images/stories/articles/2012/2012_08_Elena_M/IMG_1020.jpg{/rokbox}   {rokbox title=|| album=|elena|}images/stories/articles/2012/2012_08_Elena_M/IMG_1021.jpg{/rokbox}

 

{rokbox title=|| album=|elena|}images/stories/articles/2012/2012_08_Elena_M/IMG_1023.jpg{/rokbox}   {rokbox title=|| album=|elena|}images/stories/articles/2012/2012_08_Elena_M/IMG_1026.jpg{/rokbox}   {rokbox title=|| album=|elena|}images/stories/articles/2012/2012_08_Elena_M/IMG_1027.jpg{/rokbox}

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Предметите, които поставяме на вратите си, са символ на дясната ръка – ян, активната, динамичната сила, мъжката, слънцето, деня и т.н. Това е, което изразява нещата отвън-навътре. Както и да ти въздейства външният свят – един път прекрачил прага си, ти си вътре, в твоя дом, душа, свят. Обратният символ – отвътре навън, ин, пасивната, статичната сила, женската, луната, нощта, е паленето на свещи. Тогава разпръскваш светлината от твоя дом навън. Когато припалваш свещ от друга свещ, само увеличаваш светлината, без да отнемаш от тази на първата свещ. Така и с любовта. Светлината и любовта не намаляват с раздаването си. Не се сещам за нито една религия, която да няма свещи и огън. И любов. Религиозните символи са важна част от нашия живот и не виждам нищо страшно в една елха например. Дори и да не възприемате яйцата и елхите като религиозни символи, те са такива и няма никакво значение кой как ги приема.

 

Много хора протестират срещу наивното представяне на истории от Светите книги на децата. Книгите обаче са забулени с много воали. Ако си представим новонастанилия се съсед – ние ще кажем, че той е мъж, бял, не много висок, шефът му обаче ще каже освен туй, че той е сприхав, но точен. После приятелят му ще каже, че има татуировка на кръста и обича котки и само жена му ще знае освен всичко това, че има бенка на задника и колко дълго го може.

Зависи доколко познаваме обекта/материята/нещото. А това пък зависи от това колко дълго сме били с това нещо/някой и дали само сме били или сме го също и изучавали. Колкото повече познаваме материята – толкова по-навътре отиваме и все по-малко воали остават. Нещо като кочан царевица.

Ако кажа на децата ми, че по закона на карма, братоубийците са осъдени на вечно прераждане, а егото е пречка по пътя към съвършенството, че кабалистично погледнато, цифрите на името на Ева са равни на еквивалента на цифрите на живота... или ще спрат да ме слушат, или ще се побъркат. А може и двете. Затова първо слушат за Адам и Ева, Каин и Авел, Христос, Буда, Мохамед или който там им се полага, после пак четат и им се казва друго, после пак четат и достигат сами до туй-онуй, и накрая вече всеки си избира път, който да следва. Както впрочем съм абсолютно сигурна, че когато сме чели Пипи за първи път, не сме се смяли на същите неща, на които се смеем сега, или поне сега се смеем на повече.

 

Ако приемем, че сме на тази земя безцелно, само за да ядем, пием и правим секс, то тогава каква ще е разликата между нас и животните? А също може ли да кажем, че лъвът е лош, задето убива и яде животни? Аз си мисля – не. Разликата е там, че ние имаме избор. Правото на избор е лично и никой няма право да го коментира. Ако един иска да е атеист – негово право, ако друг иска да си казва молитвата – пак негово право. Много често се случва да кажем – а бе, едикой си се е побъркал, прави това и това. Вместо да кажем – едикой си изглежда супер щастлив, много се радвам за него/нея.

Учените твърдят, че земята е на милиони години, че имало артефакти от незнамкога си, какво ли не... и аз си представям – милиони години – нищо, еволюцията се точи нещо и после хоп-троп за някакви си 5 000 години и имаме сечива, градове, строителство, писменост, религия, атомни електроцентрали, хора в космоса, ин витро ...ок, на мен лично никак не ми се връзва.

 

И последно: за празниците. Думата празник произлиза от празен, демек не се работи. Holiday пък от Holy – свети. Казват – не може да си подвластен на някакъв празник и да не правиш това или онова. Аз пък си мисля, че вместо да трябва да ида на работа, да пазарувам, да прочета някаква гадост в новините и да ми съобщят нещо неприятно по телефона, на празник си обличам най-хубавите дрехи, слагам си най-хубавите покривки, свещници, чинии, сядам със семейството си заедно, събирам се с приятели, разхождам се, чета си, и с огромна радост съм подвластна на всичко това, толкова огромна, че чак казвам и молитва, и тя е за благодарност, че всичко това пак ми се случва (най-вече да не отида на работа!). Изобщо, ние по някаква причина приемаме, че нещата „са си в реда на нещата“ и никога не ни хрумва да благодарим. Като се разболeeм оценяваме колко ни е било хубаво, докато сме били здрави, а като ни отнесе цунами дома – колко ни е било хубаво да го чистим този дом.

Същото правят и хората, когато отиват на храм, църква, джамия – общуват със себеподобни. Молитвата е нещото, което те правят заедно. Например минян – най-малко десет пълнолетни мъже са необходими за изваждането на Тората. Правенето заедно на нещо е в устоите на всяко семейство и общество. Иначе те се разпадат.

И именно този бездуховен, пълен с катастрофи, забързан, отчаян век, има нужда от противовес.

 

А някой скоро мърмореше и за шапката на готвача... намериха подтекст. Ах, какво ми дойде до главата! Това не е малка религиозна шапчица с пискюл, която се надява след пресяване на брашното с подходящата благословия, а е шапка, която готвачите на пица, спагети, баница, хляб и всичко останало слагат на главата си. Отворете си първата детска книжка, която ви попадне и поогледайте главата на готвача! Целта е – първо да се знае кой е готвачът и второ – да не падат косми от главата му в храната.

Тъй де!

Елена Мечка е родена в град София в семейство на музиканти. Завършва Музикалната Академия със специалност пиано в класа на Проф. Моллова. Преподавала е в НАТФИЗ 'Кр. Сарафов“ и ДМА „П.Владигеров“, автор е на оригинална музика за куклен театър на над 50 постановки, както и на 8 CD с детски песни и приказки. Носител на наградата „Куклар“ за 1999 година. Работи и живее в Сингапур, заедно с двамата си сина.

Pin It

Прочетете още...