Ян Дилей е един от най-успешните поп музиканти в Германия. Подобно на много други негови колеги-артисти, той се чувства застрашен от призива на Пиратската партия за легализация на сайтовете за обмяна на музика като Pirate Bay. Дилей се тревожи, че музикантите вече няма да са в състояние да печелят пари, ако работата им се раздава безплатно чрез Интернет.
Дилей, на 35 години, е роден в Хамбург и последните му два албума се издигнаха до върховете на германските класации. Лауер, на 27, е член на регионалния парламент в Берлин говорител по културните въпроси на парламентарната група на Пиратската партия.
Шпигел: Господин Лауер, Пиратската партия иска легализация на сайтовете за обмяна на музика. Това би означавало, че хората няма повече да плащат и цент за песните на Ян Дилей. Как ще му обясните факта, че очевидно считате работата му за непритежаваща стойност?
Лауер: Аз не казвам, че работата му не притежава стойност. Ние от Пиратската партия просто казваме, че няма смисъл да се криминализира обмяната на музика чрез Интернет. Говорим за 15-годишни хора, които почти нямат собствени пари. Ян, сигурно имате достатъчно въображение, за да си представите, че някой 15-годишен, който днес снема албума ви безплатно или гледа нещо ваше по Ютюб, ще си каже, „Ок, това е добра музика. Някой ден, когато имам пари, ще си купя диска или ще отида на концерт на Ян Дилей“.
Дилей: Така ли? Това е смешно. Продажбите на дискове намаляха почти наполовина през последното десетилетие. А сега идва някой от Пиратската партия и ми казва, че това било реклама за музикантите! Знам, че много от 15-годишните нямат пари, но това е странен аргумент. Ако някой 15-годишен открадне бутилка водка от супермаркета, трябва ли да кажем, че това е ОК, защото хлапето нямало пари?
Лауер: Има пазар за потребители, които плащат пари за културни стоки. Но парите се разпределят по друг начин в Интернет. Непознатите артисти получават шанс да бъдат забелязани по начин, който никога не би бил възможен при класическата система на музикалните компании. Предлагането и търсенето днес регулират пазара директно.
Шпигел: Как?
Лауер: Понеже артистите получават пари от потребителите чрез системи за директно плащане, продажби от онлайн-сайтове и концерти. Онова, което не работи вече, е старата система между артистите, марките и потребителите. Разбирам, че това дразни хората, но такава е реалността. Свиквайте с нея!
Дилей: Със сигурност няма да свикна с нея – защото вие искате да отстраните всички наши авторски права.
Лауер: Разбира се, че артистите трябва да запазят авторските си права. Ние не искаме те да обедняват. Всичко, което казваме е, че ако притежателят на авторското право подписва договор с дистрибутор, то дистрибуторът трябва да получи право на изключително ползване на правата за най-много 25 години. Във вашия случай, Ян, това би означавало, че ако подпишете договор с Universal, те ще имат право на ползване за максимум 25 години – и то само за продажбените канали, познати по времето, в което е сключван договорът. Това засилва позицията ви като артист.
Дилей: Мисля, че е време да обясня някои неща на вас, пиратите. Голяма част от онова, което казвате, се основава на опасни полуистини. Вие скърпвате мненията си от различни блог-постове и статии от Уикипедия, но никой от вас не е имал работа с музикалната индустрия през последните 20 години, нито като артист, нито като купувач. Вие винаги считате, че музикалните компании са лошите, но това е клише. Онова, което винаги забравяте, е цялата инфраструктура, свързана с всичко това: фирми, произвеждащи видеоклипове, студиа и доставчици, които постепенно измират през последните десет години.
Лауер: Деветдесет и пет процента от музикантите биха имали проблеми с печеленето на пари дори и ако Интернет или Пиратската партия не биха съществували. Дискусията около авторското право съсредоточава вниманието върху условията, при които работят повечето артисти. През миналата година музикантите, регистрирани при немската Künstlersozialkasse (застрахователната система за артистите в Германия), са спечелили средно около 12.000 евро.
Дилей: Извинете, наистина ли се опитвате сега да се представите като предполагаемите защитници на зле платените артисти?
Лауер: Просто искам да развенчая твърдението, че Пиратската партия се опитва да остави без работа притежателите на авторски права. Ние желаем авторските права да си останат при техните собственици. Онова, което искаме да променим, са правилата, касаещи притежателите на авторски права и техните дистрибутори.
Дйлей: В никакъв случай, човеко. Моля не променяйте никакви правила. Онова, за което говорите сега е нещо, което артистите договарят с музикалната си фирма. Ако имат лош адвокат, ще получат лош договор. Ако музиката им е лоша, ще отпаднат. Ако правят добра музика, имат и по-добър шанс, тъй като хората ще искат да ги наемат при всички случаи. Не е ваша работа какви договори подписват артистите.
Лауер: Въпросът е в това как свързвате едни с други артистите и потребителите.
Дилей: Не. Не можете. Защото между двете страни винаги се намират дистрибуторите, с други думи музикалните компании, които вие винаги клепате. А ние имаме нужда от тях, защото правим музика и създаваме изкуство. Не можем да се занимаваме с това как нещата се продават, как се пишат сметките и как се защищават творбите. За това са ни необходими дистрибутори.
Лауер: Ние не искаме да премахнем дистрибуторите, но тяхната роля се променя.
Дилей: Вече в продължение на 10 години се оплаквам от това, че тукашната музикална индустрия не успя да създаде нещо подобно на iTunes. Те наистина изтърваха влака. Но както и да е, пропуските на музикалната индустрия не са причина да се легализират сайтовете за обмяна на музика. Макар че думата е погрешна. Звучи толкова безобидно. Всъщност нищо не се обменя. Моите песни се копират безплатно.
Лауер: Да, но имаме население, което използва тези сайтове. Ето защо ние казваме „да“ на сайтовете за обмен на файлове. Въпросът е как да подходим към всичко това. Трябва ли да обявим за престъпници мнозинството от младите хора, например с правилото за „двата удара“ или „трите удара“, което се дискутира в момента, и при което достъпът на хората до Интернет ще се блокира ако действат незаконно два или три пъти? Дискутират се забрани върху Интернет. Има и достатъчно много адвокати, които изпращат глоби от по 1.500 и повече евро.
Дилей: Най-после да се съгласим по нещо. Тези глоби са като удар с тояга през устата всеки път, когато ви хванат, че дъвчете дъвка. Това само поражда омраза срещу музикалната индустрия. Това е един нечестен бизнес модел, измислен от няколко адвокати като начин за извличане на печалби, всъщност цели състояния, от ситуацията, в която се намират артистите и музикалните компании. Те дори са наели нископлатени работници, които издирват съответните IP-адреси срещу заплащане от 5 евро на час.
Шпигел: А събраните глоби наистина ли се изплащат на артистите?
Дилей: Колкото и да е неудобно, аз наистина открих такова перо в последния преглед на доходите ми. Не искам тези пари и ги давам за благотворителни цели. Но си мисля, че сигурно има групи и музикални компании, които печелят много пари по този начин.
Лауер: Изискванията за плащане обикновено са съпровождани от клаузи, които ще предизвикат истински хаос. Ако подпишете някое от тези споразумения, вие се задължавате да платите глоба до 250.000 евро следващия път, когато ви хванат. Ние казваме, че няма защо да се тревожим от сайтовете за обмяна на файлове, защото има много други начини, по които може да се плаща на музикантите.
Шпигел: Но какво би платил някой 15-годишен за нещо, което може да получи безплатно? Онова, което вие предлагате, е някаква благотворителна система.
Лауер: Не разбирате ли? Няма как да се отървете от сайтовете за снемане на файлове.
Дилей: Разбира се, че може. Просто ги премахнете, мой човек
Лауер: Но как можете да изключите мрежа от типа „участник-до-участник“ (peer-to-peer), разпределена сред хиляди сървъри, без да проведете някакъв вид дълбока инспекция на отделните пакети информация?
Дилей: Какво беше това?
Лауер: Искам да кажа, как можете да изключите някоя от тези мрежи без масивна намеса в самата структура на цялата система? Например песента на Ян Дилей „Ясно“, която аз намирам страхотна, макар че обикновено не слушам този вид музика…
Дилей: Ами то и аз не ви слушам вас, момчета.
Лауер: Сега имам тази песен на твърдия си диск. Ако отворя програма за торенти, всеки може да снеме тази песен от компютъра ми. Така компютрите копират файлове. Една инстанция, която би искала да направи това невъзможно, би трябвало да преглежда всеки пакет данни, които моят компютър предоставя, за да определи какво се изпраща навън и навътре: дали става дума за музикално парче от Ян или за любовно писмо до приятелката ми? От обществена гледна точка е по-лесно да се легализират сайтовете за обмяна на музика, отколкото да се изгради инфраструктура за всеобщо наблюдение.
Дилей: Уебсайтове като Megaupload на Ким Шмитц или kino.to бяха затворени.
Лауер: Това не са сайтове за обмяна на файлове. По тези сайтове се качват музика и филми, а те печелят пари от реклами на порнография. Това е рекет. Сайтовете за обмен на торент-файлове функционират другояче. На компютъра си аз снемам само един торент-файл. Това не е самата песен или филм, а само информация за това къде те могат да бъдат намерени. По принцип това е нещо като телефонен указател. Програмата претърсва всички компютри и сървъри, по които може да се намери музикалния файл, и копира информацията на компютъра ми. В същото време моят компютър прави музикалния файл достъпен за други компютри.
Дилей: И вие смятате, че това е ОК?
Лауер: Сайтове за обмен на файлове като Pirate Bay съдържат неща, които дори не мога да си купя по легален начин. В момента гледам американската анимационна серия Family Guy. Не мога да снема най-новите епизоди от iTunes, така че отивам на Pirate Bay, където мога да си намеря записи на английски от американската телевизия. Сайтовете за обмен на файлове дават възможност на хората да обменят културни стоки. Това помага на неизвестните артисти да разпространяват нещата си.
Дилей: Ким Шмитц вършеше същото с Megaupload. Не можете да използвате този аргумент.
Лауер: Но зад това се криеше търговски интерес.
Дилей: Сайтовете за обмен на файлове като Pirate Bay също съдържат реклами. Защо едното е ОК, а другото не?
Лауер: Pirate Bay е машина за търсене на торенти. Megaupload и kino.to предоставят достъп до файлове, с което правят пари.
Дилей: Не. Файловете и там са безплатни.
Лауер: Но kino.to е комерсиална услуга, защото съдържа рекламни банери.
Дилей: Същото правят и вашите сайтове за торенти. Все още не сте отговорили на въпроса ми.
Лауер: Добре. Тук ме изловихте.
Дилей: В интерес на истината, излових ви по повечето въпроси, които дискутирахме досега. Не искам да бъда гаден, но като се изключи въпроса с авторските права, всичко това с Пиратската партия изглежда така, сякаш някой се разхожда наоколо и разправя, „Ей! Ние сме партия, която иска безплатен шоколад за всички.“ Няколко души, които не гласуват, може би ще кажат „Страхотно! Безплатен шоколад! Ей това е политика за мен.“ Но всъщност имате ли някакви решения, момчета? Разбирате ли изобщо за какво говорите? Вярвам ви, когато казвате, че разбирате от компютри. Но това е всичко.
Лауер: Поне правим предложения.
Дилей: Както кажете, мой човек. Мога да направя на парцали всички предложения, които направихте дотук. Искате ли сега да чуете някои от моите предложения?
Лауер: Да.
Дилей: От една страна вие казвате, че хлапетата, които снемат музика или филми чрез Pirate Bay или kino.to не трябва да бъдат криминализирани. Съгласен съм. Но ако човек открадне Лего от някой магазин и го хванат, ще бъде глобен. Такива са нещата. Аз винаги съм ползвал градския транспорт без да плащам. Ако ме хванат, си плащам глобата от 60 евро и това е. Ако свалиш някой филм за Суперман и те хванат, също трябва да платиш 60 евро. Тези пари няма да се дават на водещите музиканти, а на ония, които страдат поради цялото това снемане. Аз например не трябва да получавам нищо от това.
Шпигел: Искате да кажете, че хората трябва да се опитват да крадат от вас, но да гледат да не бъдат хванати?
Дилей: Да. Не съм Ларс Улрих от Металика, който постоянно говори, че краденето било тъпо. Аз съм хип-хопър. Ние боядисваме влакове нощно време! Ние крадем музика и я използваме, за да правим друга музика! Това е нашето изкуство.
Шпигел: И все пак настоявате да се придържаме към основни граждански принципи? „Моля платете ако искате нещо от мен.“
Дилей: Не ме интересува дали всичката тъпа музика се снема чрез Интернет, но искам хората да плащат за добрите неща, в които артистите наистина са вложили сърцата си. И не мисля, че е тъпо да се каже това публично.
Шпигел: Изглежда, че артистите се страхуват именно от това: да изглеждат тъпи защото настояват, че незаконното копиране трябва да бъде прекратено.
Дилей: Хей, аз смятам, че това е пъзливо. Вместо това те трябва да се тревожат да не правят тъпа музика.
Шпигел: Музикантът от Берлин Свен Регенер подхвана отново дебата за авторските права и Пиратската партия в едно свое радиоинтервю. Освен това той каза, че много артисти не смеят да кажат открито това, което мислят.
Дилей: Мисля, че тирадата на Регенер беше отлична, но не разбирам защо се безпокои от това, че поведението му може да се възприеме като тъпо.
Шпигел: Може би има право. Поп-сцената винаги е била критична към капитализма. Ето защо е трудно да се каже, „Искам хората да плащат.“
Дилей: Не мисля, че поп-изкуството е антикапиталистическо само по себе си. Хип-хопът със сигурност не е.
Лауер: Когато чух Регенер си помислих, че искането да се забранят сайтовете за обмен на файлове е като искане да се забрани гравитацията. Самите ние извличаме исканията си от реалностите на мрежата. За нас те са като природни закони. Ето защо вие и много други хора изпитвате трудности при опита да ни разберете.
Шпигел: Ние изпитваме трудности да разберем защо вие, Пиратската партия, защищавате една напълно несправедлива, безплатна култура на мрежата. Вие казвате, че музиката, филмите и дори журналистическите статии трябва да бъдат безплатни.
Лауер: Ние търсим решения, включително и относно това как да се заплаща интелектуалната собственост. Ако един музикант има идея за диск, той може да я публикува в мрежата и да попита кой би искал да плати за това.
Дилей: А след това да пусне наоколо шапката, така ли? Това може да функционира само ако въпросният артист вече е добре познат. Но как непознатите артисти да получат пари за идея? Забрави го!
Лауер: Сори. Трябва да експериментираме малко що се отнася до моделите за онлайн-заплащане. Ако всяко предложение просто се отхвърля, няма защо изобщо да говорим. Разбира се, че понякога правим грешки, друг път не знаем нещо, но се надявам, че хората все пак разбират, че ние се занимаваме с въпроса за авторското право и условията, при които творците създават работите си. Между другото, тук не става дума за крадене. Ако ви открадна шапката, Ян, нея я няма. Ако копирам някоя от песните ви онлайн, тя все още е там.
Дилей: Песента все още е там, но музикантът, който я е създал, няма да има възможност да запише друга, защото не е спечелил никакви пари с първата. Така че вие реално лишавате хората от нещо. Моята собствена творческа история е пример за това. Започнах да правя музика на 15-годишна възраст, когато още бях в училище. След това изкарах задължителната си гражданска служба (като съзнателен противник на бившата задължителна военна служба в Германия) и продължих да правя музика, защото нещата вървяха добре. Започнах да следвам, но внезапно имах хит и нямах повече време за следването. С други думи, за да се изразя директно, продължих да правя музика, защото по онова време нямаше Интернет. Ако хората биха могли да снемат музиката ми безплатно, щях да престана. Може би вместо това щях да следвам право или икономика, или сега щях да бъда наркоман.
Шпигел: Можете ли вие, музикантите, да живеете от продажби на дискове в наши дни?
Дилей: Не ако, като мен, цените висококачествени продукции и скъпи видеоклипове. Днес музикантите печелят парите си от шоута на живо, от търговия с техни стоки или като правят реклама. Продадох 100.000 броя от последния си албум, тоест направих златен албум, но въпреки това изгубих пари от него.
Лауер: Защо?
Дилей: В наши дни вече е достатъчно да продадеш 10.000 броя седмично в някоя по-бавна седмица, за да стене песента ти номер 1 в немските класации. Преди 15 години за такова нещо щяха да са необходими няколко пъти по-големи продажби. Но разходите за маркетинг нарастват постоянно. Музикалните компании инвестират много пари, но по-голямата част от тях се удържа от моите продажби. Това не ми оставя много, особено ако правя скъпи видеоклипове. Така че реално трябва да правя платинени дискове – тоест да продавам по 200.000 екземпляра – за да спечеля нещо в края на краищата.
Лауер: Продавате ли музика чрез iTunes?
Дилей: Разбира се, но получавам само 15% от цената на песента (средно 99 цента), и трябва да плащам на музикантите и продуцентите си. Това е виц.
Лауер: Виждате ли?
Дилей: Но вие все пак си заслужихте глоба от 1500 евро.
Лауер: Какво?
Дилей: Признахте, че сте снемали Family Guy от Pirate Bay. Това ще ви струва нещо.
Шпигел: Господин Лауер, господин Дилей, благодарим ви за интервюто.
