Едрият, почти маниакален нападател Ерлинг Холанд притежава редица черти, които изглеждат почти архетипно норвежки. Понякога тренира, като сече дърва в гората. Приема по шест хиляди калории на ден. (Особено обича говеждо сърце.) След тренировка пие сурово мляко. Притежава инвестиционна компания, регистрирана в Люксембург по данъчно изгоден режим, с името Pillage („Грабеж“). Купил е издание на „Хеймскрингла“ – старонорвежка сага от XIII век – за сто и тридесет хиляди долара, след което го дарил на местната библиотека с обяснението: „Никога не съм бил голям читател.“ Дългата му руса коса често се сравнява с тази на викинг. На терена играе с настървението на викингска дружина за набези. Холанд бележи голове с по-висока честота, отколкото почти всеки друг футболист в историята. (В един юношески мач вкарва девет гола срещу Хондурас и някои от хондураските момчета се разплакват.) Сам казва: „Мисля за футбола непрекъснато.“ Будилникът му е настроен да звучи с химна на Шампионската лига. Веднъж публикува своя снимка в самолет, втренчен право напред, с надпис: „Изкарах седемчасов полет без телефон, без сън, без вода, без храна – само с картата пред мен.“ The Guardian веднъж го нарече „ненаситен северен гол-йети“.

Понякога международният футбол поражда странен есенциализъм: германците печелят единствено благодарение на безмилостната си организираност; бразилците са едновременно благословени и прокълнати от своята пищна артистичност; англичаните продължават да се заблуждават, че все още имат особено значение в световния футбол. Норвегия никога не е била особено успешна на световни първенства – тазгодишното е едва четвъртото, за което страната се класира. (Цяло едно поколение норвежци така и не вижда най-добрия си футболист Том Лунд да играе за националния отбор извън Европа, защото той се страхува от летене.) Отборът не е обременен с идентичност, така че Холанд е имал свободата да я създаде. Той играе футбол така, както норвежците вероятно мечтаят да играят самите норвежци.

Стилът на Холанд не буди възхищение, а страх. Той е огромен – висок е метър и деветдесет и пет и тежи около деветдесет килограма, приблизително колкото звездата от НФЛ Ранди Мос, но със същата скорост. Докато го гледам, понякога избухвам в смях така, както човек се смее на грандиозна катастрофа в състезание по трошене на автомобили. Последният подобен момент беше в първия мач на Норвегия на световното първенство срещу Ирак. Холанд вече беше отбелязал два гола. Защитникът на Ирак Марко Фарджи изнасяше спокойно топката през наказателното поле, а Холанд беше на двайсетина метра от него. Изведнъж нападателят се хвърли в спринт с почти животинска ярост – има особен начин на тичане, при който ръцете му се мятат бурно от двете страни – и се понесе право към Фарджи. Макар между тях все още да имаше доста разстояние, иракчанинът сякаш мигом забрави всичко, което знае за футбола: обърна се и побягна с топката към тъчлинията, а Холанд по някаква причина просто продължи да го преследва. Настигна го точно преди двамата да излязат извън терена, но в прекомерния си устрем, преди изобщо да успее да му отнеме топката, го събори на земята и извърши нарушение. После нададе продължителен рев – дали от ярост, дали като някакъв боен вик, не знам. Никога не бях виждал нещо подобно. Искаше ми се да видя още.

Вторият мач на Норвегия, вечерен двубой срещу Сенегал, се играеше в Ню Джърси. Победа означаваше класиране за елиминациите. Бях уговорил да отида с мой норвежки приятел, Ерленд Мьорх, който следва отбора из Съединените щати и води подкаст за националната телевизия NRK. Мьорх е комик и писател. За телевизионното си анимационно предаване „Hellerudsvingen“, направено в стила на South Park, той написа сюжет в две серии с герой, вдъхновен от Холанд, който общо взето само ръмжи като животно. (В крайна сметка Холанд става героят, като се жертва, за да спаси главните персонажи.) Преди мача Мьорх мина през апартамента ми в Бруклин, за да гледаме следобедните срещи.

„Това е най-важното национално събитие в живота ни“, каза той тържествено.

Беше довел със себе си Мимир Кристянсон – чест гост в подкаста и негов спътник по време на пътуването. Кристянсон се появи с измачкана тениска и стари спортни шорти, сякаш току-що беше прекарал няколко дни в гората. Мьорх ми обясни, че всъщност Кристянсон е един от най-популярните политици в Норвегия. Той е депутат в Стортинга – норвежкия парламент – от партията Червените, която е марксистка, но се радва на широка лична популярност дори сред консерваторите. С негова помощ партията постепенно се измъква от политическата периферия и се превръща в ключов фактор в управляващата коалиция.

„Той е нашият Мамдани“, каза Мьорх.

Кристянсон представлява в парламента района, от който е Холанд, но ми призна: „Мисля, че шансът Холанд да е гласувал за Червените е доста малък.“

Кристянсон отпиваше от своята кока-кола и гледаше мачовете. „В Норвегия имаме една дума – folkelig – която означава нещо като обикновен, земен човек“, каза той. Това е качество, към което хората се стремят, и именно то обяснява популярността както на самия Кристянсон, така и на Холанд.

Кристянсон е родом от Ставангер – нефтения град в югозападната част на страната. Холанд е израснал в Брюне – близко земеделско градче в равнините край Северно море. Хората от Брюне не са особено разговорливи. Един норвежки писател от този край веднъж ги описва като „тежък народ, който си проправя път през живота с упорит труд и постоянство“. Първото игрище на местния футболен клуб се е намирало на островче насред река. Веднъж ловец сбъркал летящата топка с патица и стрелял по нея.

„Там хората имат силно земеделско самосъзнание“, каза Кристянсон. „Когато даден играч е избран за играч на мача, те му дават, да речем, яйца. На един футболист подариха агне, след като отбеляза хеттрик. А има и специално място, откъдето можеш да гледаш мача безплатно, без дори да слизаш от трактора си.“

Норвегия е една от най-богатите държави в света и притежава най-големия държавен инвестиционен фонд, изграден основно благодарение на приходите от петрол. На глава от населението страната е сред световните лидери по брой милионери. В културно отношение обаче тя остава вярна на скандинавския идеал за равенство.

„Има едно неписано правило – да не се вземаш прекалено насериозно“, каза Мьорх. „Дори богатите и успелите хора се насърчават да не парадират с това. Самохвалството не се приема добре.“

Холанд, който играе за „Манчестър Сити“, е световна суперзвезда. Но продължава да прекарва много време в Брюне. Все още ходи в местната дюнерджийница Yummy Time. Говори с ясно изразен местен акцент. Изглежда най-щастлив, когато неговите съотборници отбелязват голове.

„Всичко това те кара да изглеждаш скромен и земен човек, въпреки че летиш с частен самолет и избягваш данъци“, каза Кристянсон.

Предположих, че като представител на Червените той вероятно изпитва известни резерви към Холанд. Не изпитваше никакви. Обичаше го безусловно.

Гледахме мача между Аржентина и Австрия. Лионел Меси отбеляза два гола. Двамата норвежци бяха във възторг. Меси, вече на тридесет и девет години, продължава да бъде уникално явление във футбола.

„От десет години всички се питат кой ще наследи трона на Меси“, каза Кристянсон. „Появиха се толкова много „нови Месита“, че някои вече дори се отказаха от футбола.“

Но рано или късно и неговото време щеше да изтече. Кристиано Роналдо – големият съперник на Меси – вече е на четиридесет и една години и видимо е загубил някогашното си величие.

„Все повече ми прилича на Джо Байдън“, каза Кристянсон.

Сред новото поколение суперзвезди – французина Килиан Мбапе и испанеца Ламин Ямал – Холанд, който е едва на двайсет и пет години, заема особено място. Меси е нисък футболен гений, който почти непрекъснато владее топката. Холанд е огромен и физически доминиращ нападател, който често прекарва дълги периоди, без изобщо да я докосне. Обикновено отбелязва головете си след кратки, светкавични атаки. Физическата мощ често прикрива изключителното му усещане за игра и почти свръхестествените му инстинкти.

„Веднъж го видях да празнува още преди да е вкарал“, каза Мьорх. „Предстоеше му просто да бутне топката във вратата, а той вече беше в стил: „А, вярно, първо трябва да отбележа гола.“

Норвегия с готовност прегърна викингския образ на Холанд. Националният отбор засне официална фотография на брега на фиорд, с три дракара [викингски кораби] зад себе си, а футболистите бяха облечени като древни скандинавски воини. Холанд държеше меч. Правителството изпрати отбора за световното първенство в Америка с триста килограма атлантическа сьомга и бяла риба, както и със сто килограма норвежко сирене.

Норвежките запалянковци започнаха да изпълняват т.нар. „викингско гребане“ – всички сядат на земята, някой удря барабан, всички викат „Ro!“ („Греби!“) и започват да имитират движенията на гребци в дракар. Правеха го на „Таймс Скуеър“, а после и върху ескалатор в Бостън, където Норвегия изигра първия си мач. Изглежда като древна традиция, но всъщност е измислена едва преди няколко месеца – донякъде като намигване към Лейф Ериксон, достигнал Северна Америка векове преди Колумб.

Не всички обаче са във възторг от тази викингска стилистика. „Разгоря се голям спор“, каза Мьорх. „Критиците твърдяха, че е неудобно, че намига към крайната десница и че напомня на нацистката символика.“

Кристянсон само завърта очи при подобни обвинения.

„Когато Чарли Кърк беше убит, Каш Пател написа: „Ще се видим във Валхала.“ Това беше доста странно, защото Каш Пател е американец от индийски произход, а Чарли Кърк беше крайно ревностен християнин. Никой от двамата няма да отиде във Валхала“, каза той. „Но за ас това просто е част от действителната ни история.“

На стадион „МетЛайф“ първо отидохме на фестивала на норвежките фенове, организиран на близката конна писта. Мьорх и Кристянсон бяха непрекъснато спирани от хора. Кристянсон подписа нечия футболна фланелка. Мьорх непрестанно позираше за селфита. Познавам го от години, но никога не беше споменавал, че се е превърнал в знаменитост. Folkelig, предполагам.

Валеше, но настроението беше приповдигнато. Бира Bud Light имаше в изобилие. Един запалянко беше откъртил единия рог на пластмасовия си викингски шлем и го използваше като огромна халба за бира. Други двама се хвърлиха в огромна кална локва и започнаха да изпълняват викингското гребане. Всички около тях скандираха:

„Ro!“

Мачът започна под ситен дъжд. На живо истинският футболен терен изглежда изненадващо огромен – много по-голям, отколкото човек си представя. Играчите приличаха на малки кораби в открито море. Дори Холанд изглеждаше почти с нормални размери.

Норвежците, в истински викингски стил, се хвърлиха в атака, но в защита не изглеждаха особено организирани. Личеше си, че са напрегнати. От време на време барабанът отекваше отново и всички ние започвахме да „гребем“.

При паузата за хидратация резултатът все още беше 0:0. Холанд почти не беше докосвал топката – само търпение и упорит труд. През по-голямата част от времето просто дебнеше. Напомняше на акула, която безшумно кръжи в тъмните води. Мьорх каза, че винаги се сеща за пулсиращите струнни партии от музиката към „Челюсти“. В четиридесет и третата минута Маркус Холмгрен Педерсен, появил се като принудителна смяна заради контузия и родом от Хамерфест – град отвъд Полярния кръг – отбеляза изненадващ гол. 1:0 за Норвегия.

Само миг по-късно Холанд изведнъж предприе едно от своите почти безумни преследвания към вратаря на Сенегал. Отне му топката и стреля от почти невъзможен ъгъл, но улучи гредата.

На почивката напрежението беше осезаемо. Преднина от един гол не вдъхваше особено спокойствие. Холанд рядко получава много положения, а вече беше пропуснал едно великолепно.

„Толкова много чакане, чакане, чакане... толкова много надежди, надежди, надежди“, каза Мьорх.

В четиридесет и осмата минута другата голяма звезда на Норвегия, Мартин Йодегор, прати топката в наказателното поле. Холанд се стрелна към нея.

2:0.

Всички наоколо закрещяха и разплискаха бирата си във въздуха. Мьорх и Кристянсон се прегърнаха.

Сенегал успя да върне едно попадение, но Холанд почти мигновено отбеляза отново – след светкавична атака, като засече подаването още във въздуха с едно-единствено докосване.

Норвежците изглеждаха замаяни от щастие.

Последва нова пауза за хидратация. Мнозина фенове не я одобряват – според тях това е светотатство, въведено единствено за да може ФИФА да натъпче още реклами в телевизионното излъчване. Но норвежците изобщо не обръщаха внимание на това. С цяло гърло запяха Don’t Stop Believin’. Бяха в истински екстаз.

Кристянсон ръкопляскаше и викаше: „Пауза за хидратация! Пауза за хидратация!“

Този отбор често е наричан златното поколение на Норвегия. Националният тим пожъна плодовете на новата държавна система за развитие на спорта. Но Холанд е нещо съвсем различно. „В Норвегия може всеки ден да се тревожим за какво ли не“, каза Мьорх. „Но знаем, че винаги можем да разчитаме на петролния фонд. Във футбола Холанд е нашият петролен фонд.“

Мачът завърши 3:2.

Норвегия си беше осигурила място в елиминационната фаза.

Никой не можеше да повярва.

След края Холанд беше попитан за последния мач в групата – срещу Франция, който вече почти нямаше значение.

„Те сигурно ще победят“, каза той.

Никой не си тръгна. Всички останаха и запяха футболния химн на Норвегия – „Фермерите от Севера“.

Холанд и съотборниците му седнаха върху мократа трева, докато Йодегор удряше барабана. Заедно с десетки хиляди фенове започнаха да изпълняват викингското гребане.

И аз гребях. Беше наелектризиращо. Кристянсон обаче ми обърна внимание, че цялата тази история е донякъде измама.

„Лейф Ериксон всъщност е бил исландец“, каза той. „Баща му, Ерик Червения, бил прогонен от Норвегия, след като неговият баща убил човек. После самият Ерик бил прогонен и от Исландия, след като на свой ред убил човек.“

Но това изобщо не притесняваше Кристянсон. А и никого другиго. Затова продължихме да гребем.

https://www.newyorker.com/sports/world-cup-2026/erling-haaland-plays-like-a-viking

Зак Хелфанд е щатен автор на The New Yorker от 2025 г. Пише по най-различни теми – от маниакален продавач на сладолед, чудовищни камиони и културата на бакшишите до навлизането на Саудитска Арабия в професионалния голф и загадката защо хората продължават да подкрепят Арън Роджърс. Преди това е редактор в рубриката The Talk of the Town, работи в отдела за проверка на фактите на списанието и е репортер в Los Angeles Times.