Не исках да бъда сама в изборната нощ във Варшава, когато за четиригодишен мандат се избираха 460 места в Сейма, или долната камара на парламента, и сто места в Сената. Страхувах се от най-лошото – че нощта ще завърши с поражение на демократичната опозиция. Ето защо в неделя, 15 октомври, приех поканата за голямо парти в нощта на изборите в един клуб в центъра на Варшава. Беше организирано от професионалисти в областта на връзките с обществеността и журналисти – специалисти в провеждането на кампании за справедливи каузи. Присъстваха и много мои колеги от медиите, както и адвокати, леви учени, социални активисти и няколко градски служители (либералната опозиция управлява столицата от много години). Политиците, свързани с „Право и справедливост“ (Prawo i Sprawiedliwość), популистката дясна партия, която управлява Полша през последните осем години, определят този кръг подигравателно като варшавските „лъскави“ или „салон“, а членовете му обикновено отвръщат на антипатията.
На входа на клуба имаше две купчини стикери: „Да, можем“ в стил Обама, изписано в синьо, и до него „Не, няма“ в червено. Червената купчина стоеше определено по-високо, но в никакъв случай не беше сигурно, че нашите кандидати ще спечелят. Опозицията се състоеше от три коалиции от партии, които водеха кампании с три различни бюлетини, но бяха обещали да съставят общо правителство, ако спечелят: центристко-либералната Гражданска коалиция (Koalicja Obywatelska), по-консервативната Трети път (Trzecia Droga) и по-прогресивната Нова левица (Nowa Lewica). Предизборните проучвания бяха нееднозначни. Още през лятото на миналата година изглеждаше, че опозицията ще загуби. Всичко сочеше, че „Право и справедливост“ ще състави правителство в коалиция с още по-шовинистичната, женомразка, антиевропейска и агресивно настроена към свободния пазар партия „Конфедерация Свобода и независимост“ (Konfederacja Wolność i Niepodległość).
Но в седмиците преди деня на изборите социологическите проучвания започнаха да се променят. През септември журналисти от Gazeta Wyborcza – най-големият полски вестник, който често отправя остри критики към правителството – разкриха скандала, станал известен като „пари за виза“. Служители от полското Министерство на външните работи, в едно правителство, известно с острата си антиимиграционна реторика, са продавали шенгенски визи на мигранти с цел печалба. Привидно визите са позволявали на получателите им да извършват сезонна работа в Полша, но в действителност няколкостотин хиляди работници са могли да ги използват, за да преминат през Полша и да пътуват по-далеч в Европа. Все още не е ясно доколко тази новина е повлияла на позициите на „Право и справедливост“ в социологическите проучвания, но сред електората, в който антимигрантските настроения са силно изразени, тя със сигурност е навредила.
На 1 октомври либералната Гражданска платформа (Platforma Obywatelska) – най-голямата опозиционна партия в страната и лидер на листата на Гражданската коалиция – организира във Варшава демонстрация, наречена „Марш на милион сърца“. Стотици хиляди хора изпълниха улиците, а снимките им се разпространиха широко в социалните медии. И въпреки това в главната новинарска емисия на обществената телевизия Telewizja Polska (TVP) маршът беше обявен за провал и се твърдеше, че присъствието е било незначително. Полша, за разлика от Унгария например, има свободна и гласовита преса с много частни телевизии и вестници (сред които най-значима е Gazeta Wyborcza), които предлагат независими гледни точки, но през последните осем години TVP се превърна в пропагандно звено на партията „Право и справедливост“.
Шест дни преди изборите TVP излъчи дебат между лидерите на всички партии, участващи в кампанията. Доналд Туск, бивш ръководител на Европейския съвет и лидер на Гражданската платформа, не се представи в най-добрата си светлина. Изглеждаше нервен, а водещият го прекъсна, когато се опита да се обърне директно към зрителите, като бързо премина към представяне на следващия кандидат. За разлика от него Шимон Холовня, един от лидерите на коалиция „Трети път“, бивш журналист и умерено прогресивен католик, известен с кампаниите си за защита на правата на животните, направи доста добро впечатление. Той изглеждаше по-комфортно на сцената от Туск и отправи няколко остроумни реплики към Матеуш Моравецки, действащия министър-председател, който представляваше „Право и справедливост“. Лидерката на коалиция „Нова левица“ Йоанна Шойринг-Вилгус, убедена феминистка, известна с борбата си за разкриване на педофилията в католическата църква, също беше енергична – тя беше единственият кандидат на сцената, който спомена женските въпроси, като например платения отпуск на майките, за да се грижат за болните си деца, и увеличаването на заплатите на медицинските сестри и други професии, доминирани от жени. Последните социологически проучвания преди изборите показваха нарастващ брой гласове за Третия път, който само няколко седмици преди това се намираше на прага от 8% от общия брой гласове, който коалициите трябва да преминат, за да спечелят изобщо някакви места в парламента.
***
В деня преди изборите тук медиите спазват общо мълчание. Във всеки случай не смеех да се доверя на прогнозите: както в Полша, така и навсякъде другаде, либералните партии обикновено имат по-високи резултати в предварителните проучвания, отколкото получават при окончателното преброяване на гласовете. В очакване на резултатите се чувствах като ученичка, която очаква резултатите от важен изпит. Гласувала съм на всички полски избори от средата на 1990-те години, но никога досега не бях имала чувството, че от резултата зависи толкова много.
Спомням си първите демократични избори в Полша през 1989 г. – или по-скоро полудемократични, тъй като през тази година 65% от местата в Сейма вече бяха запазени за Комунистическата партия. Въпреки това активистите на „Солидарност“ спечелиха всичките 161 оспорвани места в Сейма и Тадеуш Мазовецки, ветеран от антикомунистическата опозиция, състави правителството. Знаех, че родителите ми са доволни. Аз също копнеех за падането на комунизма в Полша – мечтаех, че ще можем да пътуваме в чужбина като свободни граждани, че Полша ще се отвори към света и че ние в „Източна Европа“ най-накрая ще престанем да се чувстваме като парии по отношение на Запада. Но не разбирах пълното значение на тези избори; бях твърде млада, за да знам какво означава да живееш в авторитарен режим и след това да преминеш към демократичен.
По-късно най-същественото политическо разделение в Полша се оказа между онези, които се бяха възползвали от трансформациите през 1989 г., и другите, които не бяха. В по-широк смисъл всички спечелиха от превръщането на Полша в демокрация и последвалото ни влизане през 2004 г. в Европейския съюз. Инфраструктурата на страната се подобри, основните стоки за бита станаха по-достъпни, а икономиката на недостига приключи, което значително улесни живота. Но в едно консуматорско общество чувството за лишения е относително. Чувствате се изостанали само защото не потребявате толкова, колкото другите. Чувствате се незабелязани – от пазарите, от политиците, от медиите.
Около началото на 2000-те години посткомунистическата левица стана твърде либерална – твърдо проевропейска, твърдо за свобода на абортите, твърдо антирелигиозна – за нашите „избиратели-жертви“, които често имаха по-консервативни възгледи за света, по-ниско образование и живееха в по-малки, по-селски градове, отколкото останалите избиратели на левицата. Когато през 2001 г. се сформира „Право и справедливост“, те лесно бяха привлечени към нея. Водещите политици на партията работеха в демократичната опозиция, но в началото на 90-те години не бяха избирани на важни държавни постове. Подобно на тези, които гласуваха за тях, те се възмущаваха, че са пропуснали да получат най-вкусните парченца от посткомунистическата трансформация, като се оказаха по-слабо представени не само в правителството, но и в медийните компании и културните институции. Католическата църква също подкрепи „Право и справедливост“, тъй като бързо осъзна, че по-нататъшната модернизация на Полша – отваряне на страната към Запада, увеличаване на възможностите за социална мобилност, овластяване на жените – ще означава секуларизация.
През следващите две десетилетия „Право и справедливост“ и „Гражданска платформа“ се бореха за малка група „средни избиратели“. В периода 2005-2007 г. „Право и справедливост“ управлява две години, но през останалите четиринадесет години беше в опозиция. След това, през 2015 г., тя се върна в управлението с категорична изборна победа. През осемте години след това нарастващият авторитаризъм на управлението ѝ накара хора, които преди това не бяха гласували, да се заинтересуват от политиката. Дори когато партията въведе популистки социални програми, като например отпускане на 125 евро детски месечни надбавки, както и значително повишаване на пенсиите на пенсионерите, нейните лидери започнаха да използват по-националистическа, хомофобска и антиимиграционна реторика. Тя засили контрола си върху TVP, която започна да прилича на медийните мрежи в някои авторитарни постсъветски държави като Беларус, Русия и Казахстан. Обществените телевизии, контролирани от управляващата партия, скрупульозно съобщаваха за всяко посещение на министър-председателя или председателя на партията Ярослав Качински в някоя ферма, а опозицията беше представяна като група от предатели, обслужващи германските интереси, необуздани капиталисти, егоисти, крадци и извратеняци, които се опитват да лишат полското общество от традиционните му ценности.
Съдилищата също бяха политизирани, тъй като „Право и справедливост“ придоби по-голямо влияние върху избора на съдиите и в някои случаи упражняваше натиск върху тях да постановяват решения в съответствие с идеологическата и политическата линия на правителството. Конституционният трибунал, който има право да отменя противоконституционни закони, беше попълнен с неопитни и некомпетентни членове, чието единствено достойнство беше личната им лоялност към Качински. Именно решението на този трибунал доведе през 2020 г. до затягане на законите срещу абортите в страната. Абортът вече беше разрешен само в три случая: ако бременността застрашава живота и здравето на майката, ако плодът е диагностициран с тежко заболяване или ако бременността е резултат от изнасилване или кръвосмешение. Конституционният съд премахна второто от тези изключения с аргумента, че то противоречи на конституционната гаранция за „осигуряване на правна защита на живота на всяко човешко същество“. Решението принуждава жените да раждат бебета със сериозни генетични нарушения, които няма да оцелеят дълго. По данни на Фондацията за жени и семейно планиране досега в шест случая жени са починали в болниците, защото загрижени лекари са избягвали да извършват дори законни аборти.
В училищата култът към полския папа Йоан Павел II се разрастна дотолкова, че децата започнаха да разказват вицове за него, както някога техните баби и дядовци се бяха подигравали с Ленин. Най-големите държавни субсидии бяха запазени за католически списания и сборници, както и за изследвания върху екзегетичните слова на известни свещеници. Някои общини с правителства на „Право и справедливост“ приеха символични резолюции за създаване на така наречените „зони, свободни от ЛГБТ“. Много от тях впоследствие бяха официално отменени, след като ЕС отказа да субсидира общините, които ги приеха, но те оставиха след себе си атмосфера на натиск и враждебност към ЛГБТ хората. Все по-голям брой граждани, особено по-млади избиратели, бяха все по-гневни на държавата, че наднича в спалните им и им казва какво да мислят.
***
На 15 октомври избирателната активност беше над 74% – рекордна и по-висока от тази на изборите през 1989 г. Гласуваха повече жени, отколкото мъже, и делът на жените в избирателните бюлетини беше по-висок от всякога – 44%. Изключително голям брой млади хора се явиха на изборите; за първи път броят на гласувалите на възраст до двадесет и девет години засенчи тези над шестдесет. Опашките пред някои избирателни бюра започнаха да се образуват още в зори. Последните гласоподаватели подадоха бюлетините си посред нощ, дълго след като повечето места за гласуване бяха затворени.
Отидох до урните с деветнадесетгодишния си син, който гласува за първи път. Пет часа по-късно в клуба в центъра на града, когато в 21:00 ч. бяха обявени приблизителните резултати, избухнаха радостни възгласи, но много от нас все още се страхуваха да повярват на новината. Спомнихме си какво се случи в Словакия няколко седмици по-рано: следизборните проучвания сочеха, че либералните партии са победили, но на сутринта, след преброяването на бюлетините, надделя социално консервативната, проруска партия.
Но този път прогнозите се оправдаха. „Право и справедливост“ получи повече гласове в Сейма (35,38%) от която и да е партия, но трите опозиционни коалиции получиха общо 248 места, което им дава огромно мнозинство. В надпреварата за Сената, за да избегнат разделянето на гласовете, преди изборите те сключиха договор да издигнат само по един кандидат за всяко място. Тази стратегия се оправда: опозиционните кандидати спечелиха шестдесет и шест от стоте места.
И все пак не успях да изпитам непосредствена радост от резултата. От една страна, ще отнеме известно време, докато се сформира правителство на опозицията. Конституцията на Полша предвижда президентът да има първата възможност да назначи министър-председател, който след това да представи кабинета си за гласуване на доверие от парламента; само ако вотът се провали, правомощието за избор на министър-председател се връща на Сейма. Настоящият президент на „Право и справедливост“ Анджей Дуда показа колко лоялен е към своята партия: на 6 ноември той назначи Моравецки за съставител на следващото правителство, въпреки че няма шанс да получи необходимото мнозинство. Опозицията вече обяви, че ще номинира Доналд Туск за съставяне на следващото правителство на страната, когато кандидатурата на Моравецки се провали, но ще имаме опозиционно правителство най-рано в края на годината.
Опозиционното правителство също няма да бъде идеално. Първите признаци на търкания вече се появиха. Скоро след изборите Владислав Косиняк-Камиш, член на Третия път, заяви пред интервюиращ, че за разлика от Гражданската коалиция и Новата левица, които предлагат легализиране на абортите до дванадесет седмици след зачеването без никакви допълнителни условия, неговата коалиция обещава единствено връщане към статуквото, каквото е било преди решението на Конституционния трибунал преди три години.
Междувременно „Право и справедливост“ прави всичко възможно, за да фрагментира опозицията, като се опитва да подбере по-консервативните членове на бъдещото коалиционно правителство, за да сформира свое собствено. Но опозицията по всяка вероятност има твърде голямо мнозинство, за да може тази тактика да проработи, и засега новата демократична коалиция изглежда функционира безпроблемно. На 13 ноември по време на първото си заседание Сеймът избра Шимон Холовня за свой нов председател и отхвърли кандидатурата на Елжбета Витек, бившата председателка от „Право и справедливост“, първо за председател, а след това и за заместник-председател.
В изборната нощ имаше и по-дълбоки източници за предпазливост. Осемте години на управление на „Право и справедливост“ – манипулациите, от които зависеха лидерите на партията, лъжите, които далеч надхвърляха предишните стандарти за почтеност в обществения живот, и най-вече омразата и стъкмистиката, които подклаждаха – бяха променили нещо в мен. Когато чух новината за победата на опозицията, изпитах чувство на недоверие. Туск има значителен демократичен кредит и вдъхва големи очаквания. Той получи над половин милион гласа във Варшава, което е още един полски рекорд. Във вероятния случай, че той стане министър-председател, знам, че пак ще бъда многократно разочарована, но поне няма да живея в страна, в която водещи политици сипят обиди и клевети по адрес на съперниците си, в която правителството субсидира неонацисти, и в която министърът на правосъдието нарича Брюксел втора Москва. Чакам го, както казваме на полски, jak kania na dżdżu – както гъбата чака дъжд.
