От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 01 Putin Prigozhin

 

Как Кремъл спечели на своя страна критиците и милитаризира вътрешния фронт

В края на септември, след опустошителните руски неуспехи в Украйна и противоречивата „частична мобилизация“ на руското население от страна на руския президент Владимир Путин, Кремъл се сблъска с експлозия на народното недоволство в социалните медии. Забележително е, че някои от най-гласовитите критики дойдоха от основните поддръжници на правителството: ултранационалисти и военни хардлайнери, които смятаха, че Русия не се сражава толкова добре, колкото трябва. В началото на октомври обвиненията достигнаха близо до обкръжението на Путин, като Рамзан Кадиров, известният с бруталната си жестокост ръководител на Чечня, публикува дълга реч в приложението за съобщения Telegram. Според Кадиров руският генерал, който загуби ключов град в Донецк, е бил „закрилян отгоре от ръководството на Генералния щаб“. Други водещи фигури, близки до Путин – включително Евгений Пригожин, който ръководи „Вагнер Груп“, военния изпълнител с тесни връзки с Кремъл – изказаха подобни оплаквания.

Но точно когато изглеждаше, че ситуацията излиза извън контрол, критиките затихнаха. До ноември повечето от хардлайнерите бяха приведени в ред и вече не атакуваха военната стратегия на Русия. Междувременно на самите военни тихомълком беше предаден контролът върху много части от руската икономика, като правителството и Министерството на отбраната получиха нови широки правомощия дори в частния сектор. Взети заедно, тези събития подчертават нарастващото влияние на военните и близките до тях в начина, по който Путин упражнява властта у дома. Вместо да направят режима по-уязвим, както предполагат някои западни наблюдатели, неуспехите във войната в Украйна през последните няколко месеца предоставиха на Путин възможност да разшири влиянието си върху руското общество и дори върху военните си критици.

Бунтът в Telegram

Почти от началото на инвазията през февруари миналата година руските хардлайнери критикуват военната стратегия на Кремъл. Много ястреби бяха ужасени от хаотичното нахлуване и от серийните провали на Русия през първите месеци и не вярваха на разказа на Министерството на отбраната, че е приемливо да се загубят толкова много руски войници от един уж по-нисш враг. Те не бяха доволни и когато Украйна започна да възвръща позициите си, първо около Киев, а след това и по-далеч на изток. Но по-удивителен беше начинът, по който този отпор беше оповестен публично.

Към момента на нахлуването всякакви дебати за армията в руските медии и в Думата отдавна бяха потиснати, а след 24 февруари Кремъл въведе и по-широка цензура върху всякакви дискусии за войната. Но интернет все още беше достъпен и Telegram бързо се превърна в алтернатива за военните коментатори. Притежаван от руска компания и използван предимно като приложение за изпращане на съобщения, Telegram отдавна има необичайно важна роля в Русия, особено чрез мрежата си от канали, по които известни потребители могат да излъчват до голям брой абонати. Това беше и една от малкото платформи за социални медии, които не бяха блокирани веднага от правителството, когато започна войната.

В резултат на това, когато стана ясно, че инвазията не върви по план, интересът към Telegram рязко нарасна. Ултранационалистите и други хардлайнери, които винаги са се отнасяли с недоверие към медиите, се насочиха към военните коментатори в платформата, за да узнаят какво се случва в действителност. В тези канали те можеха да намерят сравнително честен и открит дебат за проблемите, с които се сблъскваше армията в Украйна, както и за усилията на обикновените хора да помогнат на руските войски. Някои канали в Telegram например съобщиха за недостиг на оборудване на фронта и започнаха групово финансиране за набавяне на радиостанции, медикаменти, дронове, бронежилетки и уреди за нощно виждане. Тези кампании на свой ред привлякоха повече хора към платформата, като най-популярните военни канали скоро събраха по стотици хиляди абонати.


Small Ad GF 1

Тези канали събраха голям брой хора, които подкрепяха войната, но бяха разтревожени от начина, по който тя се водеше. Един от най-известните канали се управляваше от Игор Гиркин (известен като Игор Стрелков), твърд националист и ветеран от Федералната служба за сигурност, който през 2014 г. стана министър на отбраната на самопровъзгласилата се Донецка народна република. (През ноември Стрелков беше осъден задочно от холандски съд за ролята му в свалянето на полет MH17 на Малайзийските авиолинии). Стрелков отдавна настояваше за тотална война с Украйна, а когато инвазията се провали, започна яростна атака срещу руските генерали. И въпреки че дълго време беше смятан за изгнаник от военната върхушка, Стрелков успя да поддържа близки познания за ситуацията на място, защото обикновените военни чинове го уважават и му се доверяват. Опирайки се на собствени източници, той редовно публикуваше актуална информация за бойното поле и открито съобщаваше за руските военни провали, грешки и отстъпления, които рязко противоречаха на героичния разказ на Кремъл за „специалната операция“.

Още по-радикален е сътрудникът на Стрелков Владимир Квачков, 74-годишен бивш полковник от съветските специални сили с дългогодишно дясно минало, който се присъедини към Стрелков в разобличаването на руското военно командване. Скоро Стрелков и Квачков можеха да бъдат открити в YouTube и Telegram, където представяха своя анализ на катастрофалната руска война и оспорваха официалните отчети за руското отстъпление. Въпреки това през по-голямата част от пролетта и лятото Москва не ги приемаше сериозно. Това се промени през септември, след като Украйна започна драматична контраофанзива в Харковска област. Каналът на Стрелков в Telegram нарасна до над 600 000 абонати и към него се присъединиха все повече други критични гласове.

Първи бяха т.нар. военкори – руски журналисти, внедрени в армията. По традиция военкорите са яростно лоялни към Кремъл, но в тази война те развиха още по-силна връзка с войниците на фронтовата линия. Повечето от тях имат собствени канали в Telegram, където техните безпристрастни репортажи са спечелили огромна аудитория. Каналът, поддържан от Александър Коц, кореспондент на таблоида Комсомольская правда, вече може да се похвали с 680 000 абонати; друг, наречен WarGonzo, управляван от ветерана от военната журналистика Семен Пегов, има 1,3 милиона абонати. За много руснаци подобни канали са истинският глас на армията, което прави обсъждането на военните неуспехи на Русия още по-силно.

През есента към военкорите се присъедини още по-влиятелна група от хора, близки до самия Кремъл. Да вземем за пример Кадиров, който отдавна се радва на близки връзки с Путин. В поредица от публикации в канала си в Telegram чеченският лидер даде язвителни оценки на войната, макар че се въздържа да критикува лично Путин. Именно в този дух той издаде тирадата си от 1 октомври. Когато украинците си върнаха Лиман, важен железопътен възел в Донецка област, Кадиров посочи руския командир, който отговаряше за защитата на града. „Не мога да мълча за това, което се случи в Лиман“, написа той, като хвърли вината върху висшето военно ръководство.

Коментарите на дългогодишния съюзник на Путин представляваха необичайно предизвикателство за официалния военен разказ. Подкрепиха го и други вътрешни лица. Най-забележителен сред тях беше Евгений Пригожин, готвачът на Путин, бивш затворник от съветската епоха, а през последното десетилетие лидер на прочутата Група „Вагнер“ – чиито бойци също изиграха важна роля в Украйна. Към този момент коментарите на Кадиров бяха подсилени от военкорите и други ултранационалисти, които добавяха нови сурови репортажи от фронтовата линия. Междувременно, когато мобилизацията на Путин започна, руските социални медии се изпълниха с видеоклипове от цялата страна, показващи гневни и плачещи хора, които нямат интерес да се присъединяват към смъртоносната война. Притиснат между критиците от Telegram, които искаха Русия да се бие по-усилено, и многото обикновени руснаци, които бяха все по-загрижени за войната, която беше провал, Кремъл изглеждаше така, сякаш може да изгуби контрола върху руското мнение.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Кремъл отвръща на удара

На 8 октомври Путин най-накрая предприе действия. В хода на мащабна промяна той реорганизира командната структура на армията, като назначи Сергей Суровикин за общ ръководител на руските сили в Украйна. На пръв поглед Суровикин е малко вероятен избор: в досието му има седем месеца затвор заради участието му в неуспешния държавен преврат през 1991 г. и обвинения в контрабанда на оръжие, както и такива, че е пребил свой колега. Но Суровикин има едно предимство: той има одобрението на наблюдателите от Telegram. Веднага след обявяването на промените ветерани и военни кореспонденти похвалиха назначението му; Кадиров и Пригожин също го подкрепиха. Единствено Стрелков запази критичната си позиция, като напомни на абонатите си за неравномерната кариера на Суровикин. Промяната в тона на Telegram беше толкова голяма, че когато украинските сили унижиха Русия, бомбардирайки моста към Крим – жизненоважен руски снабдителен маршрут, военкорите до голяма степен мълчаха, а Стрелков ги обвини, че са се превърнали в пропагандатори на Кремъл.

Но дори когато военкорите се отдръпнаха от критиките си, Кремъл предприе нови стъпки за прекратяване на инакомислието. На 14 октомври в Telegram стана известно, че Генералният щаб на Русия е поискал от прокурорите да разследват девет военни критици, сред които Пегов и Стрелков, за нарушаване на нов закон срещу разпространението на „съзнателно невярна информация“ за армията. (Това е закон, който Кремъл често използваше, за да заглуши критиците от началото на инвазията: през пролетта на 2022 г. един от авторите на тази статия беше обявен за издирване в Русия по подобни обвинения). Разследването е имало за цел да изпрати предупреждение до други потребители на Telegram и това действително се получи. Военните кореспонденти веднага се отказаха от критиките към военното ръководство, като вместо това съобщаваха като цяло положителни новини за мобилизацията и „подобренията“ в логистиката, обучението и други въпроси.

Освен това Кремъл започна да възнаграждава гласовете, които бяха готови да следват партийната линия. На 17 ноември, след като се отказа от критиките си към войната, Коц беше назначен за член на руския Съвет по правата на човека – орган, който има известен достъп до Кремъл и който Путин напоследък попълва с лоялни хора. Седмица по-късно Кремъл награди Пегов, който също беше ограничил острите си репортажи, с орден за храброст. Режимът дори успя да потисне Стрелков. След като се появиха съобщения за разследването срещу него и други, Стрелков изглежда е постигнал някакво споразумение с Кремъл. Кремъл му разреши да напусне Москва, за да помогне за сформирането на собствен „доброволчески батальон“ и да се включи в бойните действия; в замяна той престана да коментира войната. До ноември каналът му в Telegram замлъкна.

Другата мобилизация

Кремъл не е спрял да „привежда в ред“ своите военни критици. В стремежа си да придаде на военните по-голямо влияние в руското общество, той предприе и значителни стъпки за мобилизиране на икономиката. На 19 октомври Путин създаде Координационен съвет за материално осигуряване на въоръжените сили на Руската федерация – орган, натоварен да организира дейността на федералните и местните власти, както и на „системата на здравеопазването, промишлеността, строителството, транспорта и други сектори“ в подкрепа на войната в Украйна. Зад бюрократично звучащото име се крие ясна цел: всички федерални министерства и регионални правителства сега трябва да дават приоритет на снабдяването на армията с материали, военно оборудване и други ресурси – на практика това е пренасочване на гражданската бюрокрация в подкрепа на армията и войната. Денис Мантуров, министърът на промишлеността и търговията на Русия, отговаря за доставките на оръжие и военно оборудване за съвета съгласно „конкретните заповеди на Министерството на отбраната“.

Всъщност руските официални лица говорят за милитаризиране на икономиката още от ранните етапи на войната. През юни първият вицепремиер Андрей Белоусов, хардлайнер, който е получил образование като икономист, обясни как ще изглежда тази „мобилизационна икономика“: Руското общество ще бъде насочено към „конкретни цели“, а частният сектор ще трябва да ги изпълни. Най-важното, каза той, е, че ще бъде създаден елитен орган, който да преструктурира икономиката за тази цел. Според Белоусов в една мобилизационна икономика най-критичните руски отрасли ще бъдат подпомагани и снабдявани от много други. Като пример той посочи икономическото управление на Сталин по време на Втората световна война, при което цялата съветска икономика е била концентрирана около задоволяването на военните нужди на страната.

Но едва през юли Кремъл започна да прилага тези идеи на практика. По силата на закон, приет от руския парламент, правителството придоби широкообхватен контрол върху военновременната икономика, включително правото да прилага „специални икономически мерки“, за да присвоява при необходимост продукцията на частни компании. В резултат на това от частните компании вече може да се изисква да изпълняват военни поръчки по заповед, а служителите им трябва да работят извънредно, за да изпълнят производствените цели. Изглежда, че ефектът от тези мерки само ще се засилва през следващите месеци. В края на ноември руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви, че през 2023 г.правителството планира да увеличи покупките в областта на отбраната с 50%.

Не е изненадващо, че бизнес секторът не приветства изцяло закона. На теория този закон би могъл да бъде добър за него, като му предостави изгодни военни договори. В действителност обаче той допринесе за нарастващото влияние на Министерството на отбраната върху гражданския живот. Дори и без пълна милитаризация на икономиката, например, мобилизацията на 300 000 руски мъже имаше мащабни последици в частния сектор. Да вземем за пример острия недостиг на ИТ специалисти в Русия, много от които са заминали в изгнание след началото на войната. Загрижени от изтичането на мозъци, Министерството на цифровото развитие и Руската централна банка обявиха през септември, че служителите на акредитирани ИТ компании, телекомуникационни оператори и банки могат да се възползват от отлагане на мобилизацията. Но обещаните отсрочки изглеждат до голяма степен безсмислени: въпреки че отговаря на условията за отсрочка, един ИТ специалист в Райфайзен Банк е бил мобилизиран, само за да бъде убит от минометен обстрел в Украйна три седмици по-късно.

Военното положение на Москва

Засега Кремъл може и да е отложил по-нататъшното гражданско призоваване, но мобилизирането на стотици хиляди мъже, както и новите закони, които дават на военните контрол върху националните индустрии, вече имат далечни последици. Генералите имат решаваща дума в икономиката. Освен това те могат да мобилизират произволен брой служители във всяка корпорация, което ги прави по-могъщи от всякога. Заедно със заглушаването на военните критици и възвръщането на контрола върху разказа, тези стъпки дадоха на Кремъл ефективен начин за затягане на редиците.

И тук може би се крие една сурова реалност, която Западът трябва да признае. Това, че Путин губи на бойното поле в Украйна, не означава, че губи контрол и у дома. Ако не друго, последните етапи на конфликта позволиха на Кремъл да разшири обхвата си върху общественото мнение и гражданската икономика. Вероятността вътрешният натиск да принуди Путин да се опита да прекрати войната е по-малка, отколкото военната ситуация предполага.

 

Irina BoroganИрина Бороган е руска разследваща журналистка, съоснователка и редакторка на Agentura.ru, наблюдателка на дейността на руските тайни служби. Стипендиантка на в Института за човешки науки във Виена, ноември – декември 2016 г. Съавторка, заедно с Андрей Солдатов, на книгите: Новото дворянство: Възстановяването на руската държава на службите за сигурност и Трайното наследство на КГБ (2010); Червената мрежа: Борбата между дигиталните диктатори на Русия (2015) и Новите онлайн революционери (2015).

 

Източник 

 

Андрей Солдатов е руски разследващ журналист и политически наблюдател, главен редактор на сайта Agentura.ru. Автор е на  няколко книги за секретните служби в Русия, последната от които е Червената мрежа: войните на Кремъл в Интернет.


Pin It

Прочетете още...