Pin It

 

2022 05 Putin Kyril
Патриарх Кирил I с президента на Русия Владимир В. Путин през 2018 г. на Червения площад в Москва.

Александър Неменов/Agence France-Presse – Getty Images

 

Докато руската инвазия в Украйна се развиваше, патриарх Кирил I, лидерът на базираната в Москва Руска православна църква, имаше неудобна среща с папа Франциск.

Преди това двамата религиозни лидери бяха работили заедно за преодоляване на 1000-годишната схизма между християнските църкви на Изтока и Запада. Но на срещата през март те се оказаха от противоположните страни на пропастта. Кирил прекара 20 минути в четене на предварително подготвени бележки, повтаряйки аргументите на руския президент Владимир В. Путин, че войната в Украйна е била необходима, за да се прочисти страната от нацистите и за противопоставяне срещу разширяването на НАТО.

Франциск очевидно беше объркан. „Братко, ние не сме духовници на държавата“, казал понтификът на Кирил, разказва по-късно той пред вестник Corriere della Sera, и добавил, че „патриархът не може да се превърне в пръв помощник на Путин“.

Днес Кирил се разграничава не само от Франциск, но и от голяма част от света. Ръководител на около 100 милиона вярващи, 75-годишният Кирил е заложил съдбата на своя клон на православното християнство върху идеята за близък и взаимноизгоден съюз с Путин, предлагайки духовно прикритие, докато църквата му – а вероятно и самият той – получава в замяна огромни ресурси от Кремъл, което му позволява да разшири влиянието си в православния свят.


Small Ad GF 1

За критиците това споразумение превръща Кирил в нещо много повече от поредния апаратчик, олигарх или помагач на Путин, в съществена част от националистическата идеология, която е в основата на експанзионистичните планове на Кремъл.

Кирил е нарекъл дългия мандат на Путин „Божие чудо“ и е окачествил войната като справедлива защита срещу либералните заговори за проникване в Украйна с „гей паради“.

„Всички наши хора днес трябва да се пробудят – да се пробудят – и да разберат, че е настъпило специално време, от което може да зависи историческата съдба на нашия народ“, каза той в една проповед през април. „През цялата ни история сме възпитавани да обичаме отечеството си и ще бъдем готови да го защитим, както само руснаците могат да защитят страната си“, каза той на войниците в друга.

Ролята на Кирил е толкова важна, че според хора, които са запознати с фактите, европейските служители са го включили в списъка на лицата, които планират да засегнат в предстоящия – и все още намиращ се в процес на промяна – кръг от санкции срещу Русия.

Подобно порицание би било извънредна мярка срещу религиозен лидер, като най-близкият му предшественик може би са санкциите, които Съединените щати наложиха срещу върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В продължение на повече от десетилетие критиците на Кирил твърдяха, че опитът му от религиозните репресии по време на съветската епоха трагично го е довел до овластяващата и в крайна сметка неизбежна прегръдка с Путин, превръщайки Руската православна църква под ръководството на Кирил в корумпиран духовен клон на една авторитарна държава.

Санкциите, макар че вероятно ще бъдат възприети в Русия и нейната църква като поредното доказателство за враждебността на безбожния Запад, имат потенциала да поставят пръст на везната на променящия се баланс на силите в често горчиво разделената православна църква.

„Това е нещо ново“, казва Енцо Бианки, италиански католически прелат, който за пръв път се среща с Кирил в края на 70-те години на миналия век по време на конференции, организирани от него с цел насърчаване на помирението с православната църква.

Отец Бианки се опасява, че налагането на санкции на религиозен лидер може да създаде опасен прецедент за „политическа намеса в църквата“. Въпреки това той смята, че съюзът на Кирил с Путин е катастрофален.

Всичко това повдига въпроса защо Кирил се е съюзил толкова задълбочено с руския диктатор.

Част от отговора, казват близките наблюдатели и онези, които са познавали Кирил, е свързан с успеха на Путин да подчини патриарха, както го е направил с други важни играчи в руската структура на властта. Но той се дължи и на амбициите на самия Кирил.

През последните години Кирил се стреми да разшири влиянието на църквата си, преследвайки идеология, съответстваща на идеята Москва да бъде „Трети Рим“ – препратка към идеята от XV в. за Манифестната съдба на православната църква, според която Русия на Путин ще се превърне в духовен център на истинската църква след Рим и Константинопол.

Това е грандиозен проект, който се вписва в мистично оцветения империализъм на Путин за „Руския свят“, или един по-голям руски свят, и го вдъхновява.

„Той успя да продаде концепцията за традиционните ценности, концепцията за Руския свят, на Путин, който търсеше консервативна идеология“, казва Сергей Чапнин, старши научен сътрудник по православни християнски изследвания в университета Фордъм, който е работил с Кирил в Московската патриаршия.

Роден като Владимир Михайлович Гундяев в края на Втората световна война, Кирил израства, подобно на Путин, в малък апартамент в Санкт Петербург по време на съветската епоха. Но докато Путин се представя за свадлив ерген, Кирил произхожда от род на църковни дейци, включително дядо, който е страдал в ГУЛАГ заради вярата си.

„Когато се върна, той ми каза: ‚Не се страхувай от нищо, освен от Бога‘“, каза веднъж Кирил по руската държавна телевизия.

Подобно на почти всички елитни руски духовници от епохата, се смята, че Кирил е сътрудничил на КГБ, където Путин е научил ранния си занаят.

Кирил бързо се превръща в човек от руските православни кръгове, който трябва да се наблюдава, като през 1971 г. представлява Руската църква в Световния съвет на църквите в Женева, което му позволява да се свърже със западни духовници от други християнски деноминации.

„Той винаги беше отворен за диалог“, казва отец Бианки, който си спомня Кирил като слаб монах, присъстващ на конференциите му.

Първоначално традиционалистите се опасяваха от реформаторския стил на Кирил – от 1994 г. той провеждаше мегацърковни събития на стадиони и засилваше посланието и популярността си в седмично телевизионно предаване.

Но пък още от самото начало имаше и признаци на дълбок консерватизъм. Понякога Кирил се ужасяваше от усилията на протестантите да допуснат жени до свещеничество и от това, което той описва като използване на правата на човека от Запада за „диктаторско“ налагане на правата на хомосексуалните, както и други „антихристиянски ценности“ на традиционните общества.

През 2000 г., годината, в която Путин пое властта в Москва, Кирил публикува статия, която в по-голямата си част беше пренебрегвана и в която нарича насърчаването на традиционните християнски ценности в лицето на либерализма „въпрос на запазване на нашата национална цивилизация“.

През декември 2008 г., след смъртта на своя предшественик Алексий II, Кирил прекара два месеца в обиколки – според критиците агитация – в руските манастири, които поддържат пламъка на консервативното учение. Това даде резултат и през 2009 г. той наследи една църква, намираща се в центъра на постсъветското пробуждане.

Кирил произнесе важна реч, в която призова за подход „Симфония“ към разделението на църквата и държавата, при което Кремъл се грижи за земните проблеми, а църквата се интересува от божественото.

В края на 2011 г. той даде гласност на критиките срещу фалшифицирането на парламентарните избори, като защити „законната негативна реакция“ срещу корупцията и заяви, че би било „много лош знак“, ако Кремъл не ѝ обърне внимание.

Скоро след това в руските медии се появиха съобщения за луксозни апартаменти, собственост на Кирил и семейството му. Започнаха да се появяват и други непотвърдени слухове за милиарди долари в тайни банкови сметки, швейцарски вили и яхти.

Един новинарски уебсайт изрови снимка от 2009 г., на която Кирил носи часовник Breguet Réveil du Tsar на стойност около 30 000 долара – знак за принадлежност към руския елит.

След като църквата се опита да изличи историята за часовника, а Кирил отрече да го е носил, друга снимка, на която се виждаше отражението му върху полирана маса, предизвика неудобно извинение от страна на църквата.

Преподобният Кирил Ховорун, православен свещеник, който е бил личен асистент на Кирил в продължение на десетилетие, заяви, че опетняването на репутацията на патриарха е било изтълкувано от Кирил като послание от Кремъл да не се намесва в работите на държавата.

Кирил драстично промени посоката, като даде пълна подкрепа и идеологическа форма на амбициите на Москва.

„Той разбра, че това е шанс за църквата да се намеси и да предложи на Кремъл идеи“, казва отец Ховорун, който тогава подаде оставка в знак на протест. „Кремъл изведнъж възприе езика на Кирил, на църквата, и започна да говори за традиционни ценности“ и за това как „руското общество трябва отново да се издигне до величието“.

Отец Ховорун, който сега е професор по еклесиология, международни отношения и икуменизъм в Университетския колеж в Стокхолм, казва, че Кирил е приел със скептицизъм приказките на Путин, че е вярващ.

„За него сътрудничеството с Кремъл е начин да защити някакъв вид свобода на църквата“, каза той. „По ирония на съдбата обаче изглежда, че по време на неговия мандат като патриарх църквата се оказа в ситуация на пленничество“.

Неусетно границата между църквата и държавата започна да се размива.

През 2012 г., когато членовете на феминистката пънк група Pussy Riot организираха „Пънк молитва“ в московската катедрала „Христос Спасител“ в знак на протест срещу обвързаността между Путин и Кирил, последният сякаш пое инициативата да настоява за вкарването на групата в затвора. Освен това той изрично подкрепи кандидатурата на Путин за президент.

Неговата църква получи десетки милиони долари за реконструкция на църкви и държавно финансиране за религиозни училища. Фондация „Свети Василий Велики“ на Константин Малофеев, руски православен олигарх, близък до Путин, плати за ремонта на московската централа на църковния отдел за външни църковни връзки, който Кирил ръководеше.

Кирил повиши значително и по непрозрачен начин налозите върху собствените си църкви, докато личните му активи си останаха засекретени. Чапнин, който беше назначен лично от Кирил да ръководи официалния вестник на църквата, започна да го критикува и през 2015 г. беше уволнен.

Подобно на Кремъл и Путин, църквата на Кирил разгърна силите си в чужбина, като отпусна средства на православните патриаршии на Йерусалим и Антиохия, базирани в Сирия. Тези инвестиции се отплатиха.

Този месец Антиохийската патриаршия публично се противопостави на санкциите срещу Кирил, което даде основание на министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, вероятно най-близкият до Путин европейски лидер, да обещае тази седмица, че ще блокира всякакви санкции срещу Кирил.

Но за Кирил статутът на Москва в православния свят може би е от първостепенно значение.

Великата схизма от 1054 г. разделя християнството на Западна църква, лоялна на папата в Рим, и Източна църква в Константинопол. През следващите векове Константинополският патриарх със седалище в днешен Истанбул запазва статута си на пръв сред равни между източноправославните църкви, но други си остават влиятелни, включително и в Москва.

Нахлуването на Москва в Източна Украйна през 2014 г. накара и без това нещастната Украинска православна църква да се откъсне от вековната юрисдикция под Москва, което ѝ коства около една трета от енориите. Признаването на украинската църква от Вселенската патриаршия в Константинопол подхрани напрежението между Москва и Константинопол.

Вътрешноцърковната война се пренесе и във военната сфера, като Москва използва защитата на православните вярващи в Украйна, които остават верни на Кирил, като част от претекста за инвазия.

Войната на Путин и подкрепата на Кирил за нея сега изглежда са намалили значението на общия им голям проект. Стотици свещеници в Украйна обвиниха Кирил в „ерес“. Заплахата от санкции от страна на Европейския съюз е налице. Помирението със Западната църква е извън въпрос.

Въпреки това Кирил не се поколеба, призовавайки за обществена подкрепа на войната, за да може Русия да „отблъсне своите външни и вътрешни врагове“. На 9 май по време на парада по случай Деня на победата в Москва той се усмихваше широко, заедно с други верни хора от вътрешния кръг на Путин.

Някои казват, че той няма избор, ако иска да оцелее.

„Това е нещо като мафиотска концепция“, казва Чапнин. „Ако си вътре, значи си вътре. Не можеш да излезеш.“

 

Източник

 

Джейсън Хоровиц е ръководител на римското бюро на The New York Times и отразява Италия, Ватикана, Гърция и други части на Южна Европа. Преди това е отразявал президентската кампания през 2016 г., администрацията на Обама и Конгреса, като е наблягал на политически профили и рубрики.

Pin It

Прочетете още...

Идеята за Европа

Джордж Стайнър 05 Апр, 2017 Hits: 12130
Гръмоотводът трябва да бъде заземен. Дори…