Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 12 Serbian realities
Мъж държи плакат с надпис „Булевард Ратко Младич“ по време на демонстрация в Белград, в подкрепа на босненския сръбски генерал, осъден за военни престъпления.
Снимка: Oliver Bunic/Agence France-Presse — Getty Images

 

Когато един генерал, осъден за военни престъпления, изнесе миналия месец лекция за кадетите от военната академия в сръбската столица, той получи топъл прием от министъра на отбраната.

Нацията трябвало да се „гордее“ с ветерани като генерала, „най-храбрият от храбрите“, каза министърът.

Така че не беше голяма изненада, че след присъдата над друг един генерал, Ратко Младич – бившият командир на босненските сърби – за геноцид, престъпления срещу човечеството и други военни престъпления, президентът Александър Вучич нарече присъдата „несправедлива“.

Освен това той каза на репортерите, „бих желал да призова всички да гледат към бъдещето, а не да се давят в сълзи по миналото“.


Small Ad GF 1

Очакваше се присъдата над 75-годишния генерал Младич (когото Международният криминален трибунал за бивша Югославия осъди на доживотен затвор заради кампанията на геноцид от 1990-те години, насочена против мюсюлмани, хървати и други не-сърби) да приключи една глава от бруталните Босненски войни, в които се случиха някои от най-големите жестокости в Европа след края на Втората световна война.

Една от целите на трибунала беше да насърчи помирението на Балканите и да нанесе удар върху безнаказаността при най-тежките нарушения на човешките права. Но Сърбия – на която се гледа като на агресор във войните и е обвинявана от международните правни организации в жестокости, извършвани в по-големи мащаби и по-организирано, в сравнение с който и да е от бившите ѝ врагове – никога не е приемала отговорността за престъпленията, извършени в името на сръбския народ.

Сърбия, казват политическите анализатори, се завръща малко по малко назад към мрачните дни от 1990-те, сред един вид мъртво вълнение от националистически чувства. Правителството в Белград дори приветства осъдени военнопрестъпници и сътрудници на Слободан Милошевич, бившия диктатор и основен архитект на сръбската геноцидна програма, който умря през 2006.

И докато Русия полага големи усилия, за да разшири влиянието си на Балканите – европейският „мек търбух“, по думите на политолога Иван Кръстев – тя намира възприемчив съдружник в лицето на Сърбия. Това се случва в същото време, в което от страната се очаква да стане следваща членка на Европейския съюз.

Тъй като Сърбия търси по-близки отношения с Русия в същото време, в което прокарва трудните реформи, изисквани от Брюксел, европейските служители обвиняват правителството в Белград, че играе странна двойна игра – ухажвайки както Брюксел, така и Москва, с цел максимална печалба.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В отговор на сръбското приближаване към Москва, Вашингтон изрази недоволството си в жест на рядко публично осъждане през октомври. Хойт Брайън Ий, американски заместник-министър по европейските и азиатски дела, се срещна с президента Вучич и призова Сърбия да направи решаващ избор между Русия или Вашингтон и Брюксел, ако би желала да се присъедини към блока.

„Човек не може да седи на два стола едновременно“, каза г-н Ий, „особено ако са толкова раздалечени един от друг“.

Изказването на г-н Ий разгневи някои членове на сръбското ръководство.

„Това не е твърдение, направено от приятел или човек, който уважава Сърбия; уважава правото ни да решаваме самостоятелно“, каза миналия месец министърът на отбраната Александър Вулин. „Сърбия взема решенията си сама, без да обръща внимание на важността на онези, които вярват, че могат да решават вместо нас“.

Сърбия е единствената страна извън бившия Съветски съюз, която има споразумение за свободна търговия с Русия. И тя има най-про-руската политическа позиция от всички страни-кандидати за членство в Европейския съюз, като отказва да се присъедини към европейските санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна.

Конспиративните теории за западни заговори срещу сърбите се ширят из страната, разпространявани от про-правителствени медийни организации, които освен това организират кампании за очерняне на критиците на правителството.

„Няма друга страна, която да приема с такава готовност [жертвения] разказ за самата себе си, чувството, че е жертва на Запада в периода от 1990-те, казва Димитър Бечев, старши сътрудник на Атлантическия съвет и автор на “Rival Power: Russia’s Influence in Southeast Europe.”

Отчасти поради честите критики на сръбското правителство срещу Брюксел, изгледите за членство в Европейския съюз губят публична подкрепа в Сърбия. Едно социологическо допитване, проведено през юли от Интеграционната служба на ЕС в Сърбия, показва, че 49 процента от сърбите подкрепят присъединението – това е спад от 73 процента през 2009 – като процентът на противниците се е повишил от 12 на 27.

Наблюдателите отбелязват освен това, че се завръща и политическият език от 1990-те, употребяван от някои от висшите служители на сръбското правителство, когато те окачествяват несъгласните с тях като предатели, шпиони и врагове. Забележките на г-н Вучич за забравяне на миналото, казват те, звучат като онези на югославските ръководители, които казваха на гражданите да гледат в бъдещето вместо да се занимават с жестокостите, извършени от югославяните срещу други югославяни по време на Втората световна война. Старите омрази и чувства за несправедливост, останали от ненаказаните престъпления от Втората световна война, допринесоха в голяма степен за разпалване на ожесточението по време на Югославските граждански войни от 1990-те.

Един бивш сръбски генерал, Владимир Лазаревич, излежа две трети от 14-годишната си присъда за престъпления срещу човечеството, заради ролята, която е играл при командването на югославските войски при насилствените депортации на повече от 700,000 етнически албанци от Косово.

След като беше освободен в Хага през 2015, генерал Лазаревич получи посрещане като герой на сръбското летище, където беше приет от двама правителствени министри, главата на сръбската армия и други висши служители. Последния месец именно той изнесе лекцията пред кадетите от военната академия в Белград, [спомената в началото на статията].

Заглавието на лекцията му: „Героизмът и хуманизмът на сръбските войници при защитата им срещу агресията на НАТО“.

Европейският съюз предупреди да не се позволява на военен престъпник да изнася лекция в академията, но генералът получи високи похвали от министъра на отбраната, г-н Вулин – бивш тесен съратник на вдовицата на Милошевич, Миряна Маркович. Г-н Вулин каза миналия месец пред група ветерани, че Сърбия вече няма нужда да изпитва чувство на срам заради офицери като генерал Лазаревич.

Публичната подкрепа за военен престъпник ужаси активистите за човешки права и западните служители.

„Ние очакваме политическите лидери да почитат жертвите от миналите конфликти и искрено да насърчават помирението в западните Балкани“, каза Мая Кончиянчич, говорителка на Европейския съвет.

Американският посланик в Сърбия, Кайл Скот, писа в Туитър на сръбски: „За нещастие цели месеци на работа за подобряване образа на Сърбия в САЩ, могат да бъдат зачеркнати със само едно заявление“.

Някои аналитици казват, че опитите на г-н Вучич да поддържа вид на привърженик на прогресивни европейски ценности, като същевременно преследва националистически цели, са несъстоятелни.

„Вучич иска и вълкът да е сит, и агнето цяло“, казва г-н Бечев, членът на Атлантическия съвет. „Иска да бъде добър европеец когато му е изгодно, но заедно с това да бъде истински сръбски патриот или националист. Иска да бъде реформатор и модернизатор, но заедно с това и национален лидер“.

Остава си открит въпросът дали Сърбия изобщо ще бъде някога в състояние да се обвърже със само една външнополитическа ориентация.

Йелена Милич, директорка на Центъра за евроатлантически изследвания в Белград, казва, че Сърбия няма да бъде истински притисната да ориентира външната си политика солидно към Запада, докато не е започнала и приключила преговорите по Глава 31 от споразумението за присъединяване към Европейския съюз, в която се уточняват политиките по външната политика, сигурността и отбраната на страните-членки, преди да са се присъединили към Съюза.

Госпожа Милич казва, че руската пропаганда е имала влияние върху начините, по които сръбското правителство представя трудните демократически реформи, изисквани от Съюза: те се описват като „натиск“ от Брюксел, което позволява на сръбските политици да представят съпротивата като патриотизъм.

„Можем да се откажем от членството в ЕС и лесно да се освободим от натиска“, казва госпожа Милич. „Но ако искаме да сме част от него, ще трябва да вземем решение, и то колкото се може по-скоро“.

„Това е последният ни шанс – или в противен случай ще си останем на периферията на цивилизования свят“.


Източник


Матю Брунуосър е независим журналист, който живее на Балканите. От 2000 до 2008 е живял в България. Живял е също в Истанбул, откъдето е писал множество репортажи за International Herald Tribune, the New York Times и the World, а също и BBC. Писал е репортажи от 30 различни страни в Европа, Близкия Изток, Африка и бившия Съветски съюз, за над 40 различни медии.

Pin It

Прочетете още...

Отомания

Елиф Батуман 13 Юни, 2014 Hits: 26562
Погледнат повърхностно, „Великолепният век“…