Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 Йорг Плат: Вие участвахте като военен кореспондент на руския вестник „Новая Газета“ във военните действия в Южна Осетия. Как стигнахте до там?

Аркадий Бабченко: Не беше ясно дали ще стигна до Южна Осетия. Отидох във военна униформа в един от сборните пунктове в Северна Осетия и се записах като доброволец. На границата с Южна Осетия никой не контролира нашата колона от 10 автобуса и 200 души. Само трябваше да държим паспортите си високо. „Минавайте, момчета“, казаха ни. „Воювайте за Русия!“ Едва когато се върнах обратно след четири дни ме задържаха от руската служба за сигурност FSB и ме разпитваха защо нямам печат за изходна виза. Доброволците не бяха допуснати до Цхинвали. Аз се отделих от тях и отидох сам до Цхинвали с кола. Градът беше много тежко разрушен.

От нападението на грузинската армия върху руския батальон там?

Батальонът беше разположен само в един гарнизон. Нападението беше проведено срещу целия град. При това батальонът беше силно засегнат, имаше високи загуби.

Повторение на стари грешки

Вие бяхте войник по време на войната в Чечения. Какво беше по-различно в Грузия?

В Чечения Русия се биеше срещу партизани, брадати мъже с автомати. В Грузия това беше професионалната армия на една друга държава, с много добро техническо оборудване. Чеченските войни бяха при всички случаи по-жестоки. Но руската армия повтори отново всички тогавашни грешки: отново една колона пехотинци навлезе в Цхинвали без боева подкрепа и беше силно засегната. Отново техниката беше в лошо състояние, за войниците нямаше вода, а за машините – нафта. Ние имаме една такава поговорка: целият свят воюва с руски оръжия, само Русия воюва със своите момчета.


Small Ad GF 1

Защо се стигна до войната?

Причината за войните в Чечения и Грузия е една и съща: Русия иска да бъде велика сила и междувременно е решена да постигне тази цел на всяка цена, също и чрез военна сила.

Какво мислите за официалната руска позиция, според която в Южна Осетия и Абхазия е имало геноцид?

В цялата област нямаше никакви следи от геноцид. Президентът на Южна Осетия, Едуард Кокойти, каза, че в Цхинвали са били убити 2000 цивилни граждани. Това не е вярно. По моя преценка става дума за около 150, 200, може би 300 убити, в никакъв случай не и за хиляди. Във всеки случай обаче всяка сграда там беше повредена от грузинския обстрел.

Вие писахте, че Русия не е трябвало да навлиза в Грузия.

Стационирането на руските миротворчески сили беше уредено чрез договор. Русия не можеше просто да наблюдава как тези сили се намират под обстрел. Тя трябваше да навлезе в Цхинвали, за да спаси руските войници и да прекрати грузинския обстрел. Ако всичко беше се ограничило до това, не би имало въпроси. Защо обаче Русия зае грузинска територия и бомбардира грузински градове аз не разбирам и до днес.

Не назовахте ли току-що една причина: утвърждаването като велика сила?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Ако Медведев иска Русия да стане велика сила и да се простира от островите Фиджи до Гибралтар, то тогава да завоюва всичко сам, с неговия си Калашников! Но не и да седи в топлия си кабинет и да изпраща 18-годишни руски момчета! Когато Елцин искаше да бъде президент на една велика сила и нападна Чечения, там трябваше да отиде малкият Бабченко. Сега Медведев иска да бъде президент на една велика сила и воюва в Южна Осетия – и отново Бабченко трябва да отиде там, да фотографира горящи войници. Стига ми толкова! Струва ми се, че Русия прилича на Германия от тридесетте години: тя си фантазира за световно господство и се подготвя за него.

Подклаждани страхове

Дали акцията срещу Грузия отново е опит на КГБ и хората около Путин да осигурят властта си, като пораждат вътрешно напрежение чрез външни конфликти?

Да, вероятно. Последните трима президенти започнаха войни: Елцин първата чеченска война, Путин втората, а рейтингът на Медведев нарасна от 40 на 80 процента в резултат на грузинската война. Два от телевизионните канали в Русия излъчват само пропаганда. Постоянно разправят за американски военни кораби в Черно море и за ракетите на НАТО в Полша. Кремъл подклажда страховете, той иска да отклони вниманието. Русия е богата, тя плува в милиарди от петрол и газ. Защо тогава средният доход е 385, а не 1000 долара?

В Украйна, в балтийските страни и Кавказ руските действия в Грузия пробудиха големи страхове. Намирате ли тези страхове прекомерни?

Само допреди месец бих казал, че това са нереални страхове. Днес вече нямам еднозначен отговор. Още повече, че Крим е много по-важен за Русия от Южна Осетия. Не разбирам какво прави Русия. Не разбирам обаче и Запада, който подклажда конфронтацията. Какво очаква той от това? Ескалацията идва в момента и от двете страни.

Имате пред вид ангажимента на САЩ в Грузия?

Не, Грузия е независима страна и може сама да си избира приятелите. Но така както Русия години наред окуражаваше Южна Осетия, така и Западът окуражаваше Грузия. Когато доставят оръжия на Грузия, очевидно не искат да произвеждат играчки.

Следователно страховете на Кремъл, че бива обкръжаван от Запада, не са напразни?

Може би. Но аз не вярвам в Трета световна война. Очакват ни малки локални войни. Кремъл знае това и се опитва да спечели съгласието на народа. В сегашната ситуация всяка крачка, колкото и малка да е, може да има непредвидими последици.

Без интеграция в Европа

На Запад се говори за нова Студена война. Споделяте ли това мнение?

Студената война вече започна. Но тя няма да стане толкова студена, колкото по съветски времена. Няма да има желязна завеса, но няма да има и интеграция на Русия в Европа.

Трима журналисти на „Новая Газета“ бяха убити, една от тях беше Ана Политковская. Страхувате ли се?

Не, за живота си не се страхувам. Управляващите в Русия вече са до такава степен паметник, че на тях им е напълно безразлично какво пише Аркадий Бабченко. Путин каза за Ана Политковская, че тя не е влиятелна журналистка. И за съжаление това отговоря на истината. Всяка от статиите на Политковская би трябвало да задейства разследване, но у нас няма независима съдебна власт. В Русия настъпвате някого по палците само когато разследвате как той печели парите си. А аз не се занимавам с такава разследваща журналистика. И щом Ана Политковская не е била влиятелна журналистка, то тогава аз пък изобщо не съм.

Разговорът се води от Йорг Плат.

Източник

Руският журналист и писател Аркадий Бабченко стана известен с романа Цветът на войната, в който с неумолима правдивост описва войната в Чечения.

Pin It

Прочетете още...