Никой руски мислител не е положил повече усилия от Александър Дугин, за да рационализира нахлуването в Украйна. Дълго преди то да започне, Дугин измисли цяла философска система, известна като „неоевразийство“, за да обясни защо Русия – страната с най-голямата сухоземна територия в света – би трябвало да отнема земи от своите съседи и в процеса да убива десетки хиляди хора. Книгите и лекциите по темата му спечелиха прозвището „мозъкът на Путин“. Това преувеличава близостта му с руския президент, но възгледите му отразяват настроенията сред поддръжниците на войната в Москва, колко твърдо те подкрепят конфликта, а също и как се опитват да го оправдаят пред себе си – и пред всички останали.

Съдейки по последните изявления на Дугин, тези хора вече са изчерпали убедителните си разкази. Когато миналата седмица той се опита да обясни логиката на войната пред Ксения Собчак, руска инфлуенсърка в социалните мрежи с милиони последователи, той не успя да придаде никакъв смисъл на казаното. Дори един напълно удобен въпрос – „За какво си струва да се воюва днес?“ – поведе философа по такава спирала от безсмислици, че Собчак, за която отдавна се носят слухове, че е кръщелница на Владимир Путин, не можа да го изслуша със сериозно изражение.

Описанието на следвоенна Русия, което Дугин предложи, звучеше постапокалиптично. „Преди всичко това е образ на живота на село“, каза той. „Говоря за огромен изход от градовете, почти религиозен изход, като този на евреите от Египет.“ Градовете на Русия, продължи той, ще се превърнат в „неоантични руини“, а хората ще се върнат към живот на село и ще общуват помежду си чрез „интернет на руските села, затворен и защитен от токсичните набези на врага“.

Руската държава често е принуждавала народа си към странни умствени акробатики. По закон руснаците нямат право публично да наричат войната „война“ – вместо това трябва да използват израза „специална военна операция“, а Путин ги призовава да вярват, че именно Украйна я е започнала. И все пак способността на една нация да се самозалъгва има своите граници, а последните събития подсказват, че Путин вече ги е достигнал.

Украински дронове вече нанасят всяка нощ удари по промишлени обекти из цяла Русия, спират работата на петролни рафинерии, нарушават логистиката и принуждават летища да затварят за дни наред. Повече от един милион руснаци са били убити или тежко ранени във войната – цена, твърде висока, за да бъде скрита; почти всяко семейство е засегнато. Разривът между онова, което руснаците знаят, че е истина за войната, и онова, което Кремъл твърди за нея, е станал толкова голям, че дори войнолюбци като Дугин трудно успяват да го преодолеят. Вместо това идеолозите на руския империализъм са се отдали на случайни размишления и войнствен език на омразата, който сякаш има за цел повече да обърква, отколкото да убеждава.

На различни места в разговора си със Собчак Дугин нарече сърфинга „зло“ и заяви, че хората, които го практикуват, трябва да бъдат прочистени. Той не предложи никакво логично обяснение. Подобна омраза изрази и към любимия руски анимационен герой Чебурашка – създанието с големи уши, което неведнъж е служило като талисман на руския олимпийски отбор. За подобни възгледи не съществува политическа подкрепа нито в Русия, нито другаде. Те само позволяват на Дугин да отклонява вниманието от факта, че вече няма какво друго да каже и не разполага с никакъв начин да представи в благоприятна светлина войната, която е подкрепял през голяма част от кариерата си.

„Това показва, че всички са напълно изтощени“, ми каза Михаил Зигар, автор на няколко книги за руския елит, последната от които е Тъмната страна на Земята. „Не е останал почти никой, който да иска войната да продължава, с възможното изключение на Путин и Дугин.“ Преди година или две богатите и влиятелни руснаци обикновено подкрепяха войната дори в частните си разговори, защото разбираха какви биха били последиците от нейното поражение. „Казваха неща от рода на: Да, може би беше грешка да започнем всичко това, но сега вече нямаме друг избор освен да победим“, каза Зигар. „Днес никой вече не говори така. Сега просто казват, че войната е стигнала до задънена улица и трябва да спре.“

Пукнатините в кремълския консенсус станаха видими тази пролет, когато руското настъпление в Източна Украйна се зацикли. Командирите жертваха десетки хиляди войници месечно – убити и ранени – без да постигнат каквито и да било съществени териториални придобивки. По южния фронт украински дронове започнаха да унищожават военни конвои по главния път от Русия към Крим. Контролът над това шосе беше едно от най-важните руски постижения във войната, а сега то е осеяно с останките от камиони, натоварени с оръжия и доставки за руските войски. Властите в Крим започнаха да въвеждат режим на горивата, тъй като доставките от Русия пресъхнаха.

Следващото унижение за Путин дойде в началото на месец май, когато той беше домакин на ежегодния парад по случай Деня на победата. Заплахата от украински удари с дронове принуди организаторите да намалят мащаба на парада и да извадят от програмата голяма част от военната техника. С подкрепата на президента Тръмп Кремъл призова за кратко примирие, за да могат тържествата да се проведат. След това украинският президент Володимир Зеленски издаде указ, с който „разреши“ на Русия да проведе своя парад на Червения площад.

Примирието продължи само няколко дни. През втората половина на май Русия засили ударите срещу Киев, като в някои нощи изстреля десетки балистични ракети и стотици дронове само в рамките на няколко часа. Украйна отвърна с удари по руската енергийна инфраструктура – стратегия, която Зеленски започна да нарича „санкции с далечен обсег“. През цялото това време руската държавна телевизия продължи да излъчва обичайните кремълски послания за доблестта на руските войници, за злодеянията на Украйна и нейните западни съюзници, както и за приближаващата руска победа.

Социалните мрежи обаче представяха далеч по-мрачна картина, а влиянието им вече надхвърля това на телевизионните новини. Някои инфлуенсъри започнаха да наричат войната задънена улица. Други настояваха за примирие, което да позволи на руската армия да подготви нова стратегия. Един видеоклип, адресиран до Путин и посветен на корупцията и цензурата, привлече десетки милиони зрители и за кратко превърна неговата авторка, лайфстайл блогърката Виктория Боня, която живее в Монако, в неочаквано лице на опозицията срещу Кремъл. Опитите на държавата да ограничи достъпа до интернет само задълбочиха общественото недоволство и свалиха рейтинга на Путин до най-ниското му равнище, откакто той нареди нахлуването в Украйна през 2022 г.

„Те вече не разполагат с никакво последователно послание“, каза ми Нина Хрушчова, която изследва пропагандата в университета New School в Ню Йорк. Нейният дядо Никита Хрушчов беше лидер на Съветския съюз в продължение на повече от десетилетие след смъртта на Сталин през 1953 г. През онези години Кремъл използваше идеологията, за да оправдава своите престъпления. „Всички знаеха, че ГУЛАГ е нещо ужасно“, каза Хрушчова. „Но режимът можеше да го обясни чрез логиката на вътрешните врагове, предателите и всичко останало. Сега няма никакво обяснение. Няма логика. Няма оправдание. Войната просто не издържа на никаква критика.“

Дори Дугин, който десетилетия наред фетишизира идеята за „цивилизационна война“ между Русия и Запада, сякаш започва да изпитва съмнения. В края на миналия месец той завърши едно тържествено послание в социалните мрежи с предупреждението, че Русия може да загуби войната. „Със сегашните елити“, написа той, „шансовете ни не само да постигнем победа, но дори просто да запазим страната единна, са критично малки.“

Няколко дни по-късно именно тези елити пристигнаха в Санкт Петербург за ежегодния икономически форум – среща на високопоставени държавни служители и бизнес ръководители, която Путин организира в родния си град вече две десетилетия. Още в деня на откриването флотилия от украински дронове атакува града, повреди военен кораб в близкото пристанище Кронщат и подпали петролен терминал. В сряда сутринта във въздуха все още висяха гъсти стълбове дим, докато делегатите пристигаха, за да получат своите пропуски.

На следващата вечер Зеленски публикува открито писмо до Путин, в което съобщи, че дроновете са изминали повече от 600 мили, за да „направят посещение“ на форума. Той обеща нови атаки срещу руски градове, ако Путин не се съгласи на примирие и не започне преговори за прекратяване на войната. „Всички виждаме, че руснаците най-сетне започват да се чувстват все по-некомфортно в тази реалност“, написа Зеленски. „Не им харесва фактът, че вашата война няма никакъв видим край.“ Писмото завърши с едва доловимо предупреждение: „Това е един факт от руската история, който добре познавате: когато Русия се умори, настъпва промяна.“

Путин и Дугин направиха всичко възможно, за да прикрият тази умора. В откриващия панел на форума участваше и Дугин, заедно с няколко други твърдолинейни фигури, една от които с ентусиазъм предсказа, че Русия ще остане във война и през следващите две поколения. Според друг участник в дискусията „положителният сценарий“ за бъдещето на Русия изисква използването на ядрено оръжие, за да бъде преодолян застоят в Украйна. Когато взе думата, Дугин заяви: „Нуждаем се от идеология, иначе Русия е загубена!“ Той си спомни как наскоро представил идеите си за спечелване на войната пред група руски генерали, които му отговорили: „Не! Нуждаем се от образ! Образ на победата, образ на войната, образ на света, който искаме да изградим.“

Повече от четири години след руското нахлуване в Украйна кремълските специалисти по изграждане на образи така и не успяха да изпълнят основната задача – да обяснят на руското общество каква е целта на тази война. И в речта си на форума вчера Путин не се приближи особено към тази цел. Когато един от модераторите го попита за писмото на Зеленски, той отвърна, че то съдържа „елементи на грубост“. Той отхвърли предложението за преговори за прекратяване на войната и призова руските войници да продължат да се сражават, защото, по собствените му думи, „цялата страна ви наблюдава“.

Последиците от войната обаче, поне що се отнася до международната изолация на Русия, са невъзможни за прикриване. Преди нахлуването през 2022 г. форумът в Санкт Петербург често привличаше лидерите на най-богатите и влиятелни държави в света, сред тях Китай, Франция, Германия, Индия и Япония. Тази година Путин сподели сцената с президентите на Узбекистан и Танзания – единствените държавни глави, които благоволиха да дойдат. Това не беше образът на сила и влияние, който Русия искаше да покаже на света. Но в петата година от своята безкрайна война изглежда, че това е най-доброто, което Путин може да предложи.

Източник

Саймън Шустър е журналист в The Atlantic. Вече близо две десетилетия той отразява въоръжени конфликти и авторитарни режими. Неговата бестселър книга The Showman проследява руското нахлуване в Украйна. Преди да се присъедини към The Atlantic през 2025 г., Шустър работи като кореспондент на Time в Ню Йорк, Берлин и Москва.