Pin It

Денят на народните будители – първи ноември – е честван за първи път в Пловдив през 1909 г.; от 1922 до 1945 г. е национален празник, прекъснат от комунистическия режим, и възстановен през 1992 г. „Подир делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици се роди „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Водени от жажда за познание, както и героични поклонници на родната свобода, почват да се редят силни по дух наши просветители – Софроний, Патриарх Евтимий, Петър Берон, Марин Дринов и много други“ (в-к „Стремление“, бр. 15, 1922 г.).

Шедският учен Карл Линей (1707-1778) в книга си Systema Naturae е описал 4,400 животински и 7,700 растителни видове. Във вертикала на милионната си еволюция човекът (Homo) е преминал през H. ergaster (работещият човек), H. erectus (изправеният човек) и от 40-50,000 години – H. (разумният човек), наричан първоначално Homo diurnis (дневният човек). В контекста на Деня на народните будители ще го наричам будния човек – защото сме заспали, някой трябва да ни събужда или някой трябва да ни държи будни, за да не заспиваме? Будители, будни, пробуждащи се, заспали? Въпроси не само към българската душевност и принадлежност, но и към любовта към знанието.

Не знам в други езици дума, съчетаваща емоцията и знанието, като нашата „любознание“ – евристичните импулси, магията на Архимед навярно идва оттам. Любознанието, като латинското saperе aude (да имаш куража да си мъдър) за европейското Просвещение, е мото на българското Възраждане[1]. На будния човек – да изкристализира знанието в теб, да изразяваш мислите си, да си свободен. Да се стремиш да бъдеш превъзходен във всичко, което правиш – древногръцкото arеte, което будителите ни са принесли в нашата пайдея (paideia) – педагогика[2]. Те – от цар Симеон Велики до днес – са нашите учители, педагозите, „тези, които водят децата“ (гр. paidos – дете, ago – водя; в древна Гърция слугата води детето на училище). И в корена на английската дума education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш, това което го има“ (да разкриеш способностите на ученика), където ducere означава „да водя“; в нашия контекст – „да будя“. Следователно учителите са „слуги“ на учениците и студентите – и водачи, будители на нацията.

Благодарение на приоритетното инвестиране в образованието и науката, се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея, а сега – и Китай. През 2010 г. президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: „Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградят велика държава от една малка територия“ – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел. И Сингапур, Дания, Южна Корея, Япония.

Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? Затова в нашата икономика тигрите са само на манежа на цирк „Монте Карло“ и в зоологическата градина в Бургас и във Варна. Все пак ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – например, с (60-сантиметровия фалос на) 30-тонния спящ слон, от 18 ноември 1998 г. спрял в храстите пред сградата на ООН в Манхатън, Ню Йорк – бронзова скулптура на Михаил Симеонов, от 1966 г. емигрант в САЩ. На мен обаче повече ми харесва една българска пеперуда, която изкривява двуметров перон в центъра на Париж – бронзова скулптура на Живко Живков, известен като JIVKO в Париж, Ню Йорк, Бостън, Сан Франсиско. Пеперудата на Живко Живков, като тази на професор Едуард Лоренц („размахването на крилата на пеперуда в Бразилия може да предизвика торнадо в Тексас“), ни учи, че крайният резултат на дадено събитие зависи от „малки необходими промени“ в началото. Това, което изглежда като хаос, в който не се забелязва ред (повече от 20 години), има определен порядък. Остава само да позволим на будителите свободно да размахват крилете на любознанието си. Тогава то ще отиде в детските градини, училищата, университетите и след тях – колко много други места, където човек може наистина завинаги да се влюбва в знанието. Мултиплицирано в нацията, това означава знаещи хора – добро качество на живот, образование и наука. И избор на будни хора за депутати, министри, президенти, кметове, ректори... Защото:


Small Ad GF 1

„има нещо важно между раждането и смъртта –
събуждането“
(Антонио Мачадо).

Знаят го и делфините, акулите и птиците – и когато спят, те плуват и летят, едното полукълбо на мозъка им е будно, а противоположното око е отворено – да виждат въздуха на повърхността на морето (делфините) и да се пазят от хищниците и лошите хора (птиците). Тази физиологична будност е била позната и на големия английски поет Джефри Чосър (1343-1400) – в „Кентърбърийски разкази“ един от героите му по пътя към катедралата в Кентърбъри споменава за птици, които „спят на крилете си“ – с едно отворено око[3].



[1] Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска“ през 1762 г. в Зографския манастир. Имануел Кант написва „Що е Просвещение?“ на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.

[2] „Аретè“ е термин, произлизащ от гръцката дума aristos, може и от Арес – древногръцкият бог на войната. Ценностната система на „аретè“ включва образование и добродетели, полезни за човека и обществото – повече е написано в книгите „Аретелогия“ на професор Димитър Иванов.

[3] При някои птици през първите два дни след излюпването, икубираните на светло, спят с отворено дясно око, докато инкубираните на тъмно, спят с отворено ляво око (Current Biology 2001; 11: 971-974). Като че ли познават дегизирания кон от „Алхимиците“ на Константин Павлов, който „започва с двете си очи да мига/ с лявото дава десни сигнали,/ с дясното дава леви сигнали.“ Повече обаче се знае за съня на делфините и акулите, както и на мигриращите птици – техният сън е унихемисферен и униокуларен: едното мозъчно полукълбо е будно, другото – спи; съответно, окото, противоположно на спящото полукълбо, е затворено. По време на съня си тези животни не движат бързо очите си (англ. rapid eye movement – REM), както правят хората, когато сънуват – това означава, че делфините и птиците нямат кошмарни сънища, но все още не е установено дали могат да мечтаят.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г., Бургас. Ръководител на Учебно-научния сектор по клетъчна биология в Медицинския университет, Варна; гл. ред. на Biomedical Reviews, An International Journal of Cell Biology of Disease; Главен редактор на „Adipobiology, An International Journal of Adipose Tissue in Health and Disease“, организатор на Биомедицински форум. Програма за непрекъснато медицинско образование; председател на Българско дружество по клетъчна биология.

Pin It

Прочетете още...