От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

Jennette Williams: "The Bathers" from Center for Documentary Studies on Vimeo.

Определено страдаме от липса на голи жени около нас. Вярно е, че всички публични пространства преливат от реклами на каквото и да е, c (полу)голи девойки като стръв. Но колко истински жени сте виждали голи и дали това има някакво влияние върху вас?

Преди те бяха повече. Да, нямаше реклами, но без да са ме водили на нудистки плажове като малка аз съм виждала повече истински жени без дрехи, отколкото децата в днешно време и смятам това за положително влияние. Смятам, че асоциирането на голотата стриктно с консумирането на продукти, с някакъв статус в обществото или с точно определена норма за красота е също толкова голяма пречка пред вътрешната хармония, колкото и анатемосването й.

Освен на нудистки плажове, които определено имат роля в нормализирането на голотата и тялото, но които бяха изключително лятно явление, имаше и обществени бани. Доста хора ги посещаваха – дори и да имаха баня вкъщи – защото с душ „човек просто не може да се изкъпе добре“. Като клиент на такива бани заедно с баба ми бях изложена на паноптикум от женски тела, включително и на познати, срещнати случайно там. Срещала съм строгата учителката по математика с дъщеря й, моя връстница и студена надменница. Там всички бяхме равни. Голотата ни сближаваше в някакъв вид негласно съучастничество. Показваше на нас, малките момиченца, разнообразието от нормалните тела, обединяваше ни в някакво женско очакване какви може да бъдем.

Обществените бани не са изключително ориенталско явление. Да си спомним, че водят началото си от римските (и гръцките) бани, които са били забавление с приятели и начин за социализиране, освен практическо почистване на тялото. Те изчезват през късното Средновековие и Ренесанса, но британците, тези върли почитатели на Османската империя, пренасят хамама на британска територия и той става доста моден по викториански времена. Напоследък такива бани се появяват и другаде в Западна Европа, но са вид пренесена екзотика, подобно на дюнерите като улична храна.

Но нали липсата на хамами на Запад не означава, че всички са имали домашни бани с течаща вода и затова просто не са имали нужда от тях. Напротив, къпането в домашни условия е било също толкова сложно и трудоемко колкото и по балканските земи, но просто са го решавали с онези емайлирани кани на сини цветчета и вани от порцелан или по-долен материал, в условия на домашна интимност. И са изпускали, според мен, една прекрасна възможност за социализация : ).


Small Ad GF 1

Всъщност нехамамски обществени бани в Западна Европа е имало доскоро, макар и малко на брой, обикновено край гарите в големите градове. Тяхната функция е била практическа, главно за пътуващите, които не са имали удобства за къпане и без нищо общо с удоволствието.  Една известна фотография на Робер Дуано (която сега не успявам да намеря) показва фоайето на парижката обществена баня – на вид  толкова анонимно, че би могло да мине за чакалня на произволна служба.

Дженет Уилямс, фотографката от клипа горе, показва истинските голи жени такива, каквито ги познавам от детството, а и от света днес. Без никакви притеснения от голотата си или изобщо за съвършенството тялото, те са дали разрешение не само да снима, но и да публикува снимките. Тя е снимала в истанбулските хамами и в будапещенските минерални бани.

Освен че голотата премахва много знаци за йерархия и дори идентичност и така сближава, тя за съжаление премахва именно много знаци за идентичност. Например западноевропейското изкуство е пълно с голи жени, играещи роля на статисти и фон на облечени мъже, извършващи героични дела. Жените в тези картини са уязвимите, похищаваните, невинните в голотата си, а не действащи лица. Но в баните, където няма мъже, те не са фон, а играят себе си, без дрехи.

Източник

 

Ели Иванова живее в САЩ, където е преподавател по литература и култура. Освен в книги, хора и техните светове, тя се задълбава и във фотографията, човешките права и дребните незабележими неща.

Pin It

Прочетете още...