Уилям Фокнър е от онзи вид автори, които наричаме „класици“, без да ги четем особено много, може би поради изключителната трудност на романните му текстове. Кратките му текстове обаче са нещо съвсем друго – живи, колоритни, силно впечатляващи. Истории с остро изваяни характери от американския юг, хора, за които времето никога не се е помръдвало, а миналото, по известния израз на самия Фокнър – никога не е било минало. Такъв е и този разказ – една история за отчаяна борба срещу хода на времето и всичко, което то носи със себе си – промяната, развалата, разрухата и залиняването на младежките ни мечти, помисли и надежди. Една история, търсеща прилики с мотивите от античните трагедии...
