Любимият на всички ни вълшебник от Макондо е представен тук с един кратък разказ, в който става дума за..., хм, какво всъщност? Може би относителността на времето? Или човешкото съществуване? Трудно е да се каже, тъй като, по обичайния си начин, Маркес преплита в напевната, почти мелодична звукова тъкан на разказа си най-различни елементи – от почуда и преклонение пред мощта на природата до тъпо, обезсилващо примирение пред неизбежността на съдбата, хода на времето и простичкото съзнание за собствената ни краткотрайност.
И над всичко се излива дъждът – безкраен и безмилостен, като напомняне за необятността и необозримостта на онова, което ни заобикаля...