Вход към Червената зона в Градска болница № 15 по време на пандемията
В началото на 2020 всичко изглеждаше чудесно за Кремъл, когато той реши да замрази Русия за следващите двадесет или повече години под управлението на Путин. Двете палати на руския парламент бързо одобриха поправките [в Конституцията], а про-кремълските медии, както обикновено, предоставиха благоприятно отразяване, възхвалявайки предстоящата промяна. Руският народ не прояви видимо несъгласие с желанието на Путин да остане на власт след 2024 година.
Но някои от приятелите на Путин бяха раздразнени от спадащите цени на петрола. Тези приятели ръководеха най-голямата руска петролна компания и имаха доверието на президента. В резултат на това Кремъл влезе в ценова война със Саудитска Арабия, отказвайки да намали добива на петрол. За да дадат на руснаците урок, саудитците понижиха драстично цените на петрола и блъфът на Кремъл се оказа губещ. А след това светът бе застигнат от коронавирусната криза, което драстично намали търсенето на нефт и газ, които винаги са били важен източник на приходи за руския бюджет.
Коронавирусът пристигна точно в момент, когато страната изпитваше последиците от катастрофална реформа в здравеопазването: само в Москва бяха затворени 60 болници, заедно с 400 клиники и 20 000 лекари бяха уволнени. Още от 1990-те години насам е добре известно, че човек трябва да плаща на болничните власти под тезгяха, за да получи истинско лечение, но дори и в такъв случай качеството все още не е гарантирано; скорошните съкращения намалиха броя на болниците, към които човек можеше да се обърне.
Несигурност относно политическото бъдеще, сигурност от идеща икономическа криза – която винаги е съпътствала падащите цени на петрола, както руснаците научиха от 1990-те години – и накрая, липса на доверие в системата на здравеопазването: ето тази комбинация очакваше COVID-19 [в Русия].
Путин срещу кмета на Москва
Вирусът пристигна през април и цялата територия на тази огромна страна беше поставена под блокада, което принуди Путин да отложи гласуването на конституционните изменения. Четирима членове на кабинета му се заразиха с вируса, включително и новият му премиер. Собственият му говорител, който е с него от началото на 2000-те, също се разболя. Президентът беше изправен пред много необичайна криза, вероятно най-голямата от двадесет години насам – и това го изнерви.
Руснаците бяха свикнали да виждат президента си много активен във времена на криза, но този път Путин отстъпи и се изолира. Руският научнофантастичен романист Дмитрий Глуховски сравни странното поведение на Путин с Дракула, който се изолира в мазето на замъка си, без да излиза, за да избегне опасността.
Но докато Путин се оттегли, кметът на Москва Сергей Собянин излезе напред, той посещаваше различни болници и раздаваше разпореждания за борба с коронавирусната криза. Кметът, опитен бюрократ и бивш шеф на кабинета на президента, винаги е знаел мястото си. Но това изглежда се промени по време на кризата: сега вече той въвеждаше ограниченията, включително и забраната за разходки на повече от 100 метра от нечий апартамент, с което пое водещата роля в националната реакция срещу вируса. Кметът беше решен да държи повечето московчани на закрито, но метрополията се нуждаеше от много хора в движение, за да може да функционира правилно. Кметът реши да разчита на една набързо създадена система от дигитални пропуски, за да поддържа този деликатен баланс.
В град с 14 милиона души население нямаше как подобна система да се развие добре и това наистина не се получи. Скоро на входовете на метростанциите започнаха да се събират огромни опашки, защото полицията проверяваше ръчно всеки пътник, което отнемаше време. В рамките на две седмици градските болници и клиники регистрираха първото огнище на заразени хора, което предизвика основателно възмущение от страна на московчани срещу полицията. Не можем да кажем, че общественото възмущение някога е притеснявало руската полиция, но този път изглежда се случи именно това: полицаите отмениха уличните си проверки и изчезнаха от повечето улици в много квартали. В Русия градската полиция е подчинена на началника на МВР, а не на градските власти, т.е. те видимо саботираха усилията на кмета и това беше ясен знак, че Путин е раздразнен от широко огласяваните действия на московския кмет.
Изоставен от полицията, кметът въведе друга техническа мярка за контрол на движенията на хората, която отново разпали гняв. Всички хора, които се бяха заразили с вируса, трябваше да изтеглят на смартфоните си специално приложение, наречено Social Monitoring. Приложението проследява геолокацията на телефона, за да не позволи на собственика му да напуска апартамента си, а също така изисква от потребителите да си правят селфи на всеки 5-6 часа в произволни времена, за да докажат, че са у дома. Това приложение се управляваше от Отдела за информационни технологии към градската управа, а не от полицията. Хората, които получаваха разпореждания да си направят селфи през нощта или докато са в банята и не успяваха да ги изпратят, бяха глобявани за нарушаване на правилата. Някои от тях бяха глобени по грешка, дори и ако бяха спазвали внимателно изискванията и изпращали селфитата си навреме. Например, една московчанка беше открила, вече след подобрението си, че е била глобена със сума, равна на около 550 евро за незаконно нарушаване на карантината, макар че през цялото време е била у дома си.
Скоро Кремъл започна да използва това обществено възмущение, за да атакува кмета на Москва. Руският премиер разпореди разследване на законността на тази практика. ФСБ започна да разглежда социалния мониторинг „от гледна точка на неприкосновеността на личния живот“. На езика на Кремъл това обикновено означава едно: бъдете внимателни.
Кремъл има много причини да не е доволен. През юни, когато Русия бавно започна да се отваря отново, личният рейтинг на Путин спадна значително: според проучванията на Levada Center, само 25 процента от анкетираните заявяваха, че се доверяват на президента. 28 процента от анкетираните изразяваха готовност да участват в протести заради падащия жизнен стандарт.
Карантината направи възможен още един пробив. Политическата сатира, прогонена от руските екрани още от началото на 2000-те, направи изненадващо завръщане, ако не по телевизията, то поне в Ютюб. Максим Галкин, топ руски комик и напълно одобрена от властите знаменитост, с постоянно присъствие в руската телевизия, направи пародия, в която се осмива както Путин, така и московския кмет. Видеото се подиграва на кмета за неразбираемите и глупави ограничения, наложени в Москва, а на Путин – за лишаването на руските дисиденти от кислород. Последва незабавна обратна реакция и няколко руски публикации бяха помолени от администрацията на президента и кметската служба да свалят статиите си за пародията на Галкин, но джинът вече беше напуснал бутилката: видеото беше се разпространило светкавично.
Лекарят
Добре известно е, че при стрес хората взимат неочаквани решения. И ве пак беше истинска изненада, когато Денис Проценко беше направен главен лекар в главната московска коронавирус-болница. Той е лекарят, който спаси Владимир Кара-Мурза, руски дисидент, който на два пъти беше отровен в Москва – през 2015 и 2017 г. За него писахме в последната си книга Сънародниците. Малцина се съмняват, че отравянето е отмъщение на Кремъл за усилията на Кара-Марза да вкара някои руски служители в черния списък на санкциите на САЩ.
Когато настъпи кризата, страната изведнъж започна да вижда Проценко по руската телевизия, докато показваше на Путин болницата си и се ръкуваше с него, а след това и в разговор с тълпа журналисти. Сега го виждаме на десетки билбордове по градските пътища, от които той моли московчани да останат у дома по време на блокадата. Скоро той се превърна в знаменитост – главният лекар, който се бори срещу пандемията в Русия. Сред пациентите в болницата му бяха много известни певци и телевизионни водещи. Никой не си спомняше, че този лекар някога беше спасил живота на врага на Путин, което само по себе си беше доста смел акт. Липсата на активни хора, една от основните характеристики на системата на Путин, стана особено осезаема в този период на криза.
Либерали, станали тоталитаристи
През април московчани очакваха пристигането на коронавируса в състояние на определена паника, най-вече защото потокът от ужасяващи новини, идещи откъм Бергамо и Ню Йорк беше ги накарал да очакват най-лошото. Про-кремълските медии ежедневно им показваха колко лошо било италианското и американското здравеопазване, но руснаците знаеха, че повечето от собствените им клиники и болници са много по-зле. Когато в столицата беше въведено строга блокада, включваща пълна забрана на разходки за деца и хора на възраст над 65 години, изглеждаше, че много московчани одобряваха ограниченията. Улиците опустяха, нямаше и следа от играещи деца или възрастни дами.
Тъй като самите ние не вярваме, че разходката по улиците може да бъде опасна за когото и да било, продължихме да излизаме. Но се опитвахме да избегнем местата, където обикновено се виждаха полицейски патрули, а разходките ни наподобяваха по-скоро партизански набези на вражеска територия, отколкото някаква част от ежедневието. Всяко излизане навън можеше да ни струва 4000 рубли (50 евро) и не искахме да бъдем глобявани заради възможността да подишаме чист въздух. Чувствахме се самотни в празния град, но се почувствахме още по-самотни във Фейсбук сред либералните си приятели, които настояваха ограниченията да бъдат затегнати още повече и нарушители като нас – наказвани по-строго. Никога не бихме могли да си представим, че либералите ще критикуват властите за проявяване на слабост по време на криза, призовавайки за повече ограничения. Това беше нещо абсолютно ново и неочаквано. Ситуацията не се промени дори и когато собствениците и служителите от сферата на малкия и среден бизнес, като фризьорски салони и ресторанти, започнаха шумно да изразяват възмущението си от блокирането, което ги лишаваше от всякакви доходи. Руските либерали, които винаги са били известни като пламенни ученици на американския икономист Милтън Фридман и неговата концепция за мъничката роля на правителството, продължават да подкрепят блокирането, заедно с тоталитарните мерки, въведени от властите, за да държат хората на закрито и под контрол.
За нас това беше много изненадващо.
Руско чудо
Досега пандемията в Русия не е толкова пагубна, колкото се очакваше от много експерти и журналисти. Русия има третото най-многобройно заразено население в света след САЩ и Бразилия, но смъртността е сравнително ниска. Според официалната статистика на 3 май е имало 5215 смъртни случая, докато в САЩ до този момент са починали над 10 хиляди души. Руските чиновници веднага нарекоха това „руско чудо“ – и то наистина беше такова, предвид скръбното състояние на здравеопазването в регионите.
Много експерти бяха скептични към цифрите. Нашето здравеопазване винаги е било непрозрачно и без публичен надзор: в края на краищата именно руснаци са измислили селата на Потемкин – и все още притежават патента. Но дори и ако цифрите са били умишлено смалени, те все още са много ниски.
***
Пандемията, влошена от икономическата криза, доказа, че Русия при Путин страда от липса на активни лидери, всички от които бяха прогонени от управляващия елит още преди години. Щом само някой се опита да поеме отговорност, както го направи кметът на Москва, той или тя става уязвим/а и рискува да провокира гнева и ревността на Путин. И това изглежда е дългогодишната традиция на страната. Не много преди разпадането на Съветския съюз комунистическите лидери бяха толкова парализирани, докато очакваха заповеди от върха, че отново и отново се оказваха абсолютно безпомощни пред всякакъв вид криза. Най-лошият пример за това беше катастрофата в Чернобил, когато никой не посмя да каже на хората истината, като по този начин бяха причинени далеч повече жертви и страдания.
И точно както в последните дни на Съветския съюз, настоящата криза показва, че има много малко хора, способни да вземат решения – като лекаря Денис Проценко, който спаси живота на един кремълски враг, а след това беше избран от Кремъл за лидер в борбата срещу коронавируса.
Кризата забави плана на Путин да остане на власт за неопределено време и снижи рейтинга му. Комбинацията от вируса и икономическата криза, най-лошата за цялото време на Путин, разгневи хората и ги направи готови да протестират. Политическият живот се завръща в страната и със сигурност няма да бъде скучен.
За авторите
Андрей Солдатов е руски разследващ журналист, съосновател и редактор на Agentura.ru, наблюдател на дейността на руските тайни служби. Пише по темите на службите за сигурност и въпросите на тероризма от 1999 г. насам. Автор е, в съавторство с Ирина Бороган, на книгите: Новото дворянство: Възстановяването на руската държава на службите за сигурност и Трайното наследство на КГБ (2010); Червената мрежа: Борбата между дигиталните диктатори на Русия (2015) и Новите онлайн революционери (2015).