В Портретът на Дориан Грей главният герой научава, че след като е отхвърлил момичето, което го е обичало, то е умряло – вероятно от собствената си ръка. Той настоява, че все пак е решил да се ожени за нея, но решението му е дошло твърде късно. Решенията, както е знаел Оскар Уайлд, са проблематични. Покровителят на Дориан, лорд Хенри, когато чува оправданията на Дориан, заявява: „Добрите намерения са безполезни опити да се намесиш в научните закони. Техният произход е чиста суета. Резултатът им е абсолютно нулев.“
Не съвсем, но близо. Когато през осемдесетте години на миналия век психологът Джон Норкрос изследва новогодишните обещания, той установява, че повече от петдесет процента от американците са взели някакво решение. След шест месеца само четиридесет процента от тях са се придържали към него. Когато Норкрос проследил ситуацията две години по-късно, броят им спаднал до 19%. Дори сред успелите повече от половината са имали пропуски – средно четиринадесет. Въпреки това всички ние продължаваме да си казваме, че можем да отслабнем, да спестим пари или да ходим на фитнес.
Оказва се, че, за да се определи дали ще успеем, или не, е важно да се подбере точния момент. През май 2012 г. Катрин Милкман, поведенческа икономистка от Университета на Пенсилвания, е поканена на PiLab – годишна среща на изследователи в областта на социалните науки, свикана от Google, за да се обсъдят начини за повишаване на продуктивността на компанията. Милкман попада на дискусия за „подтикванията“ – малки интервенции в околната среда, които могат да променят поведението на хората. „В хода на разговора някой зададе въпрос“, спомня си Милкман. „Кога подтикването би било най-ефективно?“ Проучванията на Милкман не са били насочени към този конкретен аспект на подтикванията, но според нея „имах силна интуиция, че те ще бъдат по-ефективни в повратни моменти – моменти, които се възприемат като ново начало“.
Когато Милкман се завръща във Филаделфия, тя обединява усилията си с двама колеги – Джейсън Рийс и Хенгчен Дай, за да провери дали идеята за повратни моменти е оправдана. В поредица от изследвания, които предстои да бъдат публикувани в списание Management Science, Милкман, Рийс и Дай установяват, че усещането за ново начало наистина ни подтиква да променим поведението си. Началото на една седмица, месец или година формира нещо, което психологът Ричард Талер нарича „граница на записване“. Изследователите подозират, че това води до чувство на оптимизъм, обещание за „ново аз“, както се изразява Милкман. За да провери тази теория, екипът ѝ разглежда ежедневните търсения в Google на термина „диета“ в продължение на девет години. Те откриват, че търсенията следват предсказуем цикъл: те достигат своя връх в началото на всяка седмица, месец или година, след което постепенно намаляват. Най-голямото увеличение – осемдесет и два процента над базовата стойност – се наблюдава непосредствено след Нова година.
След това Милкман и колегите ѝ разглеждат различни модели на поведение, като проследяват посещенията във фитнес залата на близо дванадесет хиляди студенти в продължение на година и половина, като измерват средния брой посещения на участниците. Установено е, че посещаемостта на фитнес залите достига своя връх през януари и намалява през следващите месеци. По-малки скокове се наблюдават в началото на всяка седмица, всеки месец и всеки семестър.
Накрая изследователите разгледали ангажиментите в уебсайт, наречен stickK, който позволява да се постави цел и чрез договор да се определят последиците от непостигането ѝ – от обществени санкции до парични плащания. (Ако не свалите тези десет килограма, сте се съгласили да дарите петдесет долара на политическа партия, която ненавиждате). След като проследява четиридесет и три хиляди души в продължение на две години и половина, екипът установява, че най-голям брой договори – сто четиридесет и пет процента над средния процент – са подписани в началото на новата година. През цялата година всяка седмица и всеки месец са имали свой собствен миницикъл, като началото на седмицата е съответствало на шестдесет и трипроцентно увеличение. „Всяка седмица носи нова възможност“, казва Рийс. „И хората се възползват от това, независимо дали го знаят или не.“
Тази чувствителност влияе дори на фондовия пазар. В резултат на феномена, известен като „януарски ефект“, пазарът винаги се представя по-добре от средното по това време на годината. Последните данни сочат, че част от обяснението се крие в простия оптимизъм: през януари ние гледаме по-розово на бъдещето и сме склонни да залагаме на несигурни акции. (Впоследствие те се понижават до реалната си стойност.)
Оптимизмът обаче не винаги е конструктивен. Ако сме прекалено позитивни, се обричаме на неуспех. Много от отдръпналите се го правят, защото са надценили собствените си способности, подценили са времето и усилията, свързани с поддържането на курса, или имат преувеличена представа за ефекта, който промяната би имала върху живота им. „Ние подценяваме тези колебания в самоконтрола и мотивацията“, казва Рийс. „В момента на въодушевлението е лесно да забравим колко много няма да ни се иска да се упражняваме.“ Психолозите Джанет Поливи и Питър Херман наричат това синдром на фалшивата надежда: нереалистични очаквания за способността ни да се променим, следвани отблизо от разбиването на първоначално високите ни стремежи.
Естествено, ако си поставите по-реалистични цели, вероятността да успеете е по-голяма. В едно проучване, което разглежда ролята на очакванията за физическите упражнения, психологът Фиона Джоунс и нейните колеги установяват, че хората с по-скромни очаквания са много по-склонни да завършат дванадесетседмичен курс на упражнения. А след като веднъж сме си поставили цели, най-вероятно ще ги постигнем, като създадем твърд план. Теорията за намеренията за изпълнение – термин, въведен от психолога Питър Голвицер, твърди, че имаме по-голям шанс да се придържаме към дадена цел, ако предварително обмислим непредвидени ситуации и разработим директен, автоматичен отговор на всяка от тях. (Ако се чувствам твърде уморен, за да отида на фитнес, ще изпия едно кафе или ще хапна една ябълка, преди да изляза.) „По-трудно е да се наруши конкретен ангажимент, отколкото неконкретен“, казва Милкман.
Анекдотичните данни сочат, че ангажиментът към решителен съпруг/а също може да бъде полезен. „Не съм пушил цигара вероятно от шест години насам“, заяви президентът Обама през септември. „Това е така, защото се страхувам от съпругата си.“
Но това никога не е лесно. Колежката на Милкман Хенгчен Дай се опитала да приложи прозренията на екипа си, за да си помогне да спре да си гризе ноктите: „Веднъж се получи в продължение на три месеца, което за мен е дълъг период от време“, казва тя. Ноктите ѝ били в добра форма. „Но след това ги захапах веднъж и не можах да спра.“ В тези моменти на рецидив, казва Дай, тя размишлява върху предпоставката за ново начало. „Ако помогнем на хората да осъзнаят колко много възможности има, те могат да оставят несъвършенствата си зад гърба си“. Що се отнася до ноктите ѝ? „Може би ще опитам отново на Нова година.“
