В литературата на 20 век едва ли има друг разказ или новела с по-голямо, по-осезателно влияние върху по-нататъшния развой на европейската чувствителност и култура, в сравнение с „Преображението“ на Франц Кафка. И това е така по напълно разбираеми причини, както се опитвам да обясня във въведението към този Magnum opus на по-краткото разказваческо изкуство от началото на предишния век.
Всъщност „Преображението“ не е нищо друго освен едно безкрайно чувствително, безкрайно прецизно сеизмографско отчитане на едва доловимите до този момент трусове, които няколко десетилетия по-късно ще доведат Европа, а заедно с нея и целия свят, до до необоримата увереност в окончателната загуба на всяка надежда за сигурност и дори ясно определима идентичност – както лична, така и колективна. Една загуба, която не успяваме да компенсираме с нищо и до днес, повече от сто години след появата на това гениално пророчество...