От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2014 11 Victorian

Дали викторианските корифеи на мисълта са се нуждаели от по-малко сън от нас? Да се обърнем към фактите. Те бият сума път през храсталаци и трънаци преди закуска или подир следобедния чай. При единия или другия, или дори при всеки от тези два повода те поглъщат тънко нарязан бекон, печени бъбреци, най-хубав шотландски ростбиф, гирлянд овнешки котлетчета, пушена сьомга и херинга сред пасаж от други риби и половин дузина огромни чаши индийски чай. Те създават повече отрочета, отколкото библейският Яков. През гръмовните си ноздри те вдишват Омир и Катул, Платон и Вергилий, Светото писание и разписанието на влаковете на Брадшоу. Когато пътешестват, те или обикалят Туркестан с бастун в ръка и доза прах против бълхи, или се отправят към минералните бани на Европа с импозантен товар от пътнически сандъци, портативни писалища, тоалетни ковчежета от декоративна кожа и грамадни кошници с капаци. Неделните проповеди, които държат или слушат, се проточват до цели два часа. Следобед е време за втора служба, включваща средно единайсет химна, четири молитви и други подбрани благословия. След което ще има Менделсоновите „Песни без думи“ на пианото, четене на глас на две или три от по-късите епопеи на Клъф или Тенисън, шарада, представяща генерал Гордън и знаменитото му слизане по стълбата в Хартум срещу ухиленото лице на смъртта[1].

Покрай тези постижения нашите мъдреци, учени, изследователи и реформатори усвояват езици, науки, литератури и професии с темпо и майсторство, вдъхващи страхопочитание у по-посредствените поколения. Епоси, пропити от викториански спомени, библейски родословни дървета, флората на Лапландия, македонските неправилни глаголи, парламентарни доклади, местната топография и имената на трети братовчеди се изучават с неудържимо настървение. Викторианските китки и пръсти пишат, без пишещи машини и без диктофони, по хиляди готови за печат думи per diem[2]. История на религиозните мнения в шест тома, биография на Дизраели ditto[3], Златната клонка[4] в дванайсет тома, осемнайсет тома Дарвин, трийсет и пет Ръскин. Тролъп композира дневната си норма от няколко хиляди изкусно подредени думи още преди професионалният работен ден изобщо да е започнал. Дикенс може да произведе на един дъх цяла кòла докато чиракът от печатницата пафка на вратата. И това е само половината; защото след публичния хомот следва личната необятност – дневници, обхващащи хиляди ситно изписани страници, размисли, максими, богобоязливи упражнения по медитация, издуващи мрамороподобните корици на тетрадки с голям размер, и преди всичко писма. Писма с дължина и дълбочина, каквито днес ние не можем да си представим. Писма, буквално с хиляди и десетки хиляди: до братовчеда Халам на Замбези, до Негово преподобие Ноел Толпъдъл досежно някои трудни въпроси, повдигнати в деветте му обръщения за детската смъртност, писма, гласуващи доверие или недоверие, дълги фермани до всички членове на семейството, до любимата от другата страна на улицата. Написани на ръка. Много често с чернова и ръкописно копие (няма индиго, няма ксерокс). Със стържещи пера. Под жълтеникавата, уморяваща аура на газовата светлина. В стаи, ставащи все по-студени с всеки изминал час.

Годината е 1866 и предстои попълването на една длъжност в библиотеката на Британския музей. Молба подава и един двайсет и девет годишен банков чиновник. Той пише на ръка, естествено, с красив калиграфски почерк в някоя кратка пауза на десетчасовия си работен ден. Заслужава си да го чуем изцяло:

Трябва да заявя, че филологията, както сравнителна, така и специална, е била любимото ми занимание през целия ми живот и че познавам в общи линии езиците и литературата на арийската и сирийско-арабските групи – не искам да кажа, разбира се, че съм запознат с всички или с почти всички от тях, но все пак имам онези общи лексикални и структурни познания, които правят задълбоченото познание само въпрос на малко старание. С някои съм запознат по-задълбочено, като например романските езици, италиански, френски, каталонски, испански, латински и в по-малка степен португалски, водоаз[5], провансалски и различни диалекти. От тевтонския клон съм доста добре запознат с холандския (тъй като работата ми е свързана с четенето на кореспонденция на холандски, немски, френски и някои други езици), фламандския, немския, датския. В полето на англо-саксонския и мизо-готическия[6] знанията ми са много по-задълбочени, тъй като имам някои публикации върху тези езици. Знам малко келтски, а понастоящем се занимавам със славянския, след като се сдобих с практически познания по руски. В областта на персийския, ахеменидското клиновидно писмо и санскрита знанията ми се ограничават до целите на сравнителната филология. Зная достатъчно добре еврейски и сирийски, за да чета без помагала Стария завет и Пешито[7]; до по-малка степен знам арамейски арабски, коптски и финикийски, докъдето го е оставил Гезениус[8].

Джеймс А.Х. Мъри, син на шивач от градчето Денхолм, близо до Хоик, в Тивиътдейл, не получава мястото, за което кандидатства. Това обаче нито за миг не разколебава убеждението му, че задълбоченото усвояване на почти всичко, към което човек насочи душата и духа си, е „само въпрос на малко старание“. От това убеждение израства най-големият интелектуален паметник на викторианската епоха и постижението, което повече дори от Авторизираната версия[9] или Шекспир, въплъщава духа на английския език: Оксфордският речник на английския език (ОРАЕ)[10] под редакцията на Джеймс Мъри. Историята на неговата подготовка е едно от върховните приключения в живота на ума, красиво разказана от К.М. Елизабет Мъри, внучката на Мъри, в книгата ѝ В мрежата на думите[11].


Small Ad GF 1

От най-ранно детство в шумната, единствена стая на едно училище близо до границата между Шотландия и Англия Мъри проявява удивителни способности в усвояването и предаването на точни знания. Когато оглавява едноличната академия в Хоик, младият Мъри, по онова време едва двайсетгодишен, самоуверено известява: „Освен обичайните елементи на обучение, включващи устен и писмен английски език, граматика и писане на съчинения, аритметика, математика, география, рисуване, древни и съвременни езици, г-н М. ще се старае да предаде на учениците си, както от мъжки, така и от женски пол, главните принципи на моралната наука, политикономията, историята, естествената наука, човешката физиология и другите клонове на познанието, които трябва да бъдат важна част от всяка Просветена Система на Обучение“. Не след дълго младият педагог „може вече да чете сносно на 25 и повече езици“. Нещо повече от индивидуален талант и страхотно усърдие се крият зад този енциклопедически ентусиазъм. Мъри представлява драматичен пример за способността на викторианския човек да изцеди всичко от опита, да извлече организирано познание от всяко възприятие. Дивите цветя, които Мъри среща по време на разходките си из възвишенията на своя роден край, се превръщат в ботаника. Когато попадне на кремък или на къс от средновековен глинен съд, контекстът на местната и националната история е винаги под ръка. Никакво празно движение в сърцето или ума. Такава всеядна възприемчивост, едновременно сетивна и абстрактна, откриваме в поезията на Браунинг, в прозата на Карлайл, в удивителната архитектура на Гилбърт Скот. За нея е характерна огромна самоувереност и един вид гимнастика на концентрацията и паметта. В пълен контраст, нашето училище е планирана амнезия, нашата работа – пауза между телефонните разговори.

Мъри има късмет, защото страстта му към филологията, към фонетиката, към органичното развитие на езиковите форми, към диалектите и уникалното великолепие на английския език съвпада точно с началото на съвременните изследвания на английския. В Лондон Ф.Дж. Фърнивол, основател и редактор на Дружеството за староанглийски текстове; Уолтър Скийт, големият англосаксонски учен; и Александър Мелвил Бел, баща на Александър Греъм[12] и пионер в областта на научното проучване и транскрибиране на фонетиката, угаждат феноменалните способности на Мъри. И въпреки че английското общество е в немалка степен проядено от класови разделения, 1850-те и 60-те донасят значително либерализиране в образователната система и научната сфера. В новото масонство на интелектуалните търсения скромният произход и положението на Мъри като училищен директор и чиновник, завеждащ кореспонденцията в Чартърната банка на Индия, Австралия и Китай, нямат значение. Авторът на Диалектът на южните шотландски графства е намерил вече известно признание. В Париж Ревю Селтик[13] помества почтителна рецензия.

Както показва Елизабет Мъри, процесът, довел до създаването на Оксфордския речник, е бил неравен и несигурен. Ноа Уебстър[14] отправя предизвикателство и в много отношения надминава д-р Джонсън[15]. В Германия Якоб и Вилхелм Грим, с батальон от помагачи, работят върху големия Deutsches Wörterbuch. Шейсет и една годишният Емил Литре, филолог и педагог, превел Данте на средновековен френски, е на път да се заеме с тринайсетгодишната си задача по създаването на историчен речник на френския език (един друг блестящ пример за пристрастеността към труда през ХIX век). Само Британия изостава. И то по време, когато империята е във върховия си блясък и когато завоеванията и търговията са разнесли английския език по целия глобус в мащаби, несънувани от екуменическите аспирации на латинския или от престижната култивираност на френския. Дали Макмилън[16] биха се заели с тази задача? Или пък работата би трябвало да бъде организирана и спонсорирана от Филологическото дружество, пришпорвано от енергичния, но често безпардонен талант на д-р Фърнивол? Ще трябва ли да има публичен абонамент? Докато преговорите се протакат, започват да се очертават цената и сложността на цялото начинание. Хенри Суийт, прототипът на професор Хигинс от пиесата на Шоу Пигмалион, е човекът, който прозира, че най-добрият шанс за „английския речник“ е да бъде взет под крилото на Оксфорд Юнивърсити Прес[17] и че единственият, който е способен да се справи с този титаничен проект, е Джеймс Мъри, заместник-директор на училището в Мил Хил.

Мъри се колебае. За разлика от другите, свързани с цялото предприятие, той има известна представа за труда и неизбежните неприятности. През април 1878 той се среща с представители на Оксфорд Юнивърсити Прес. Едва през март 1879 се стига до сключването на споразумение. Дори за времето си, условията, предложени на Мъри, са доста сурови: публикуването на седем хиляди страници при годишно темпо от поне осемстотин страници. Ако този график не може да бъде спазен, се допуска удължаване на срока до пет години, но без увеличение на цялостния бюджет от девет хиляди паунда. От тази сума Мъри в значителна степен финансира своя екип, материалната база, необходима за събирането на милионите картончета с описание на думите, както и живота на своето семейство, което не след дълго наброява вече единайсет деца. Никой през тази ранна пролет на четирийсет и втората година от славното управление на кралица Виктория не би могъл да предположи, че ОРАЕ ще надхвърли шестнайсет хиляди страници, че ще струва триста хиляди паунда, че Джеймс Мъри и наследниците му няма да получат и стотинка от печалбата.

Проблемът несъмнено произтича от величествения замисъл и перфекционизма на редактора. Мъри конципира един словар, който ще съдържа буквално цялата формална и веществена история на английския език – от неговите англосаксонски, латински и англонормански корени до най-новите идеологически, литературни, журналистически и научни неологизми. Примерите за употреба ще се взимат не само – както е при д-р Джонсън[18] – от видни, установени автори, но и от онзи почти необхватен спектър от печатен материал – литературно-технически, ефимерен, разговорен, – който артикулира органичното съществуване и ехо-камерата на една култура. Освен това се предвижда етимологията и – където е подходящо – диалектологическият произход на всяка дума да бъдат проследени и фиксирани в съответствие с най-строгите стандарти на модерната наука; стандарти, развити в хода на проучването на индоевропейските езици от началото на XIX в. и укрепени от фонологическия анализ, за който основен принос има самият Джеймс Мъри. Дори с най-щедро финансиране и армия от обучени сътрудници проектът на Мъри би бил поразителен. Вместо това съвършенството трябва да се постигне с грошове.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Макар и сдържана в стила си, Елизабет Мъри се спира подробно на „тройния кошмар“, който надвисва над усилията на Мъри и който едва не парализира ОРАЕ. Около пет милиона картончета с думи, предоставени от читатели доброволци, трябва да бъдат сортирани и съхранявани за употреба при изготвянето на отделните статии, регистриращи най-ранната известна поява на дадена дума в езика и примери за следващите, променливи употреби, чрез които се онагледява нейната история. Както в Мил Хил, така след 1885 и в Оксфорд названието Скрипториум[19] (което не след дълго става известно в целия цивилизован свят) е обозначение за една неподходяща, обикновено влажна и безумно претъпкана градинска барака. Нито в един момент от работата им Мъри и неговият екип не разполагат с материалните условия, които днес биха били най-малкото, необходимо за подобно предприятие. Скоро времето също се превръща в угнетяващ фактор. Когато започват да се очертават безпрецедентните мащаби и бленуваното превъзходство на проекта на Мъри, хората на Оксфорд Юнивърсити Прес са обзети от страх. Дали този колос ще се пръкне на бял свят до края на заплануваната декада, докато са още живи всички, свързани с неговото зачатие? По този въпрос самият Мъри е прекалено оптимистичен. Част I, или „A-ANT“, излиза едва през януари 1884; завършването на „В“ отнема до 1888; „С“ се появява през 1895, три години след крайния срок, определен първоначално за публикуването на целия речник. Естествено, чудовищното нарастване на камарата от материал, събран от Мъри, и съпътстващите забавяния на публикацията се оказват финансова хекатомба. Абонатите се бунтуват, разходите се покачват, продажбите залиняват. Към 1897 дефицитът възлиза на повече от петдесет хиляди паунда, като расте със скорост от пет хиляди на година. Ако някой е знаел, че съставянето на ОРАЕ ще отнеме петдесет години[20], цялото начинание може би е щяло да бъде спряно.

Всъщност Джеймс Мъри е принуден да води постоянна битка на два фронта. Въпреки че хиляди доброволци в Британия и САЩ откликват на призива му за съдействие, твърде много от онова, което му изпращат, се оказва неточно или безполезно. Шейсет и петима са фактическите сътрудници, които работят по речника през този половин век на създаването му. От тях едва неколцина притежават необходимите филологически умения и критическа преценка. Често, понякога на етапа на шпалтите, се налага редакторът сам да коригира работата на своите сътрудници. От друга страна, всемогъщите представители на издателството се оказват досадни надзиратели. Чак към 1896 отношенията между редактор и издател се успокояват. Защото едва тогава Мъри спечелва своята битка за съвършенство, а Оксфорд Юнивърсити Прес започва да проумява с каква слава ще се покрие, ако тази битка бъде доведена до край. Скрупулите на г-ца Мъри са почти викториански, но онова, което четем между нейните безпристрастни редове, е разказ за характерното снизхождение, с което Оксфорд и Кеймбридж се отнасят към онези, които ги обичат твърде много. Нито един колеж не предлага академична позиция на Мъри. Нито една изследователска или лекторска длъжност в Англия не е достъпна за него. Нека прехласнати властелини, учени и писатели от различни краища на света да правят поклонение в Скрипториума; за набабите от Оксфорд Мъри е един своеволен, може би дори неуместно привилегирован служител. Когато през 1908 му е присъдено почетно рицарско звание, университетът реагира с високомерно задоволство.

Нищо чудно, че Мъри често е бил на прага на срив и отказ от всичко. През 1887 и отново през 1889 и 1890 неговото крепко здраве и неуморен интелект едва не рухват. През ноември 1892 представителите на Юнивърсити Прес свеждат на редактора печалното си прозрение, че „колкото повече влагат в Речника, толкова по-бавно пропорционално върви работата“. Естествено, че броят на цитатите би могъл да бъде намален, а обхватът на техническите думи стеснен. (Какво извинение би могло да има за включването на такова чуждоземно понятие като „апандисит“?) Мъри е готов да подаде оставка. Слухове за суспендиране на публикацията се появяват в печата. Някоя бъдна епоха, при по-благоприятни обстоятелства, би могла да продължи работата от „F“ нататък. Разтръбяват се публични призиви, хвърчат писма, заседават подкомисии. Мъри успява да се наложи. Но на саморазрушителна цена. Още през 1883 той има седемдесет и седем часова работна седмица – двайсет часа като учител, петдесет и седем като лексикограф и писач (на ръка) на близо петнайсет писма дневно. През лятото на 1895 той работи по осемдесет до деветдесет часа на седмица. Обръщайки поглед назад към своя сизифов труд, той говори за „неприятности и огорчения, за които светът не знае и няма нужда да знае нищо“.

Плодовете на този труд се крият разбира се в детайлите на неговия Нов речник на английския език на исторически принципи[21]. Но драмата и идеалът изпъкват едва в статистиката. В „Уебстър“ етимологията на „black“ отнема пет реда; у Мъри – двайсет и три (класика на изкуството на кондензацията). В ОРАЕ „do“ заема шестнайсет пъти повече място, отколкото в „Уебстър“. Работата по това едносричие продължава от Коледа 1896 до юни 1897. Най-дългата от всички статии е посветена на „set“, и тук работата на Хенри Брадли, който наследява Мъри като редактор, представлява един истински миниатюрен трактат по основополагащи социални, философски и научни аспекти на западното въображение. „Point“, дума на която Самюъл Джонсън също отделя доста внимание, изконсумира осемнайсет колони; „put“ – трийсет. Трогателно се вписват и лични щрихи: докато седи край леглото на жена си непосредствено след раждането на Елзи Мейфлауър на 1 май 1882 и преглежда коректурите на първия раздел на речника, Мъри добавя в първата колона на 2 страница, като пример за „а“ след прилагателно, предшествано от „as“, думите „as fine a child as you will see“. Поетите и романистите са неговата сладка – и плодотворна – болка. Какво по дяволите иска да каже лорд Тенисън с „balm-cricket“? Откъде е изровил г-н Томас Харди „terminatory“? Браунинг „допринася много за затрудненията на Речника“, но оказва и голяма помощ посредством употребената от жена му дума „apparitional“. Джеймс Ръсъл Лоуел оказва съдействие с мистериозната „alliterates“, която се оказва печатна грешка на „illiterates“. Главният равин осветлява по въпроса за „jubilee“. Службата за Индия притежава писмо от 1620, където за пръв път се споменава „punch“. От Ню Йорк The Nation оказва помощ с политически термини, които започват да нахлуват на изток през океана. Една ранна дефиниция на „jute“ изисква консултация с управителя на Андаманските острови.

Писма, които трябва да бъдат написани или на които трябва да се отговори – с хиляди; читателски картончета, които трябва да бъдат измолени, картотекирани и подложени на кръстосана проверка – с милиони. Джеймс Мъри, доста безгрижно, се погубва от работа. През април 1915 той завършва „Т“ и планира подхода си към влудяващото гъмжило от думи, започващи с „un“. Той работи в Скрипториума за последен път на 10 юли и умира на 26-ти. ОРАЕ е завършен през 1928. Ала това, разбира се, е работа, която няма край. През 1970-те бяха публикувани два от планираните четири масивни тома с допълнения[22]. А напоследък се говори и за ново издание на целия речник[23].

Но каквото и да е бъдещето, паметникът на Джеймс Мъри и неговите деривати – Shorter Oxford English Dictionary, Concise Oxford Dictionary, както и двутомното издание в мини формат от 1971 – нямат равни на себе си. Те са живата история на английския език и динамичното олицетворение на разпространението му по света. Майсторите словотворци в модерната литература – Джойс, Набоков, Антъни Бърджес, Джон Ъпдайк – са длъжници на Мъри. Там където словото е жизненоважно и прецизно, то извира от ОРАЕ и го обогатява на свой ред. За всички, които знаят и обичат английския език, популярното питане: „Кое е произведението, което бихте взели със себе си на някой самотен остров?“ не изисква и моментно замисляне. ОРАЕ съдържа между своите тъмносини корици библиотеките на фактите и чувствата. Потопете се в него, където искате, и ще се окажете в средището на самия живот.

Ню Йоркър, 21 ноември 1977

Превод от английски Стоян Гяуров

 


[1] Легендарно описание на героичната смърт на британския генерал Чарлс Гордън при обсадата на Хартум през 1885.

[2] На ден. (лат.)

[3] Също. (лат.)

[4] Сравнително изследване на митологията и религията от Джеймс Фрейзър.

[5] Франко-провансалски диалект, говорен в швейцарския кантон Во.

[6] Езикът на християнизираните готи, заселили се през IV в. в Мизия.

[7] Най-старият сирийски превод на Стария завет.

[8] Вилхелм Гезениус (1786-1842), германски филолог, един от най-големите специалисти по древни езици.

[9] Най-авторитетният английски превод на Библията, направен по поръчка на крал Джеймс I и излязъл през 1611; известен също като Версията на крал Джеймс или Библията на крал Джеймс.

[10] Oxford English Dictionary (OED).

[11] K.M. Elisabeth Murray, Caught in the Web of Words (1977).

[12] Изобретателят на телефона.

[13]Revue Celtique, френско академично списание за келтски изследвания.

[14] Американски лексикограф (1758-1843).

[15] Самюъл Джонсън (1709-84), английски лексикограф, писател и критик; най-цитираният английски автор след Шекспир.

[16] Английско издателство.

[17] Oxford University Press (1586): най-голямото университетско издателство в света, съставна част от Оксфордския университет.

[18] Автор на Речник на английския език (1755).

[19] Както Мъри нарича първо бараката от гофрирана ламарина, която построява в двора на училището в Мил Хил, а сетне и сходната, макар и по-голяма барака, която издига в Оксфорд.

[20] Първото пълно издание на ОРАЕ излиза през 1928 в 12 тома и съдържа дефинициите на 414, 825 думи плюс 1,827, 306 цитата, поясняващи смисъла.

[21] A New English Dictionary on Historical Principles, оригиналното заглавие на ОРАЕ.

[22] Четирите допълнения излизат в 1972, 1976, 1982 и 1986.

[23] Второто издание на ОРАЕ излиза в 20 тома през 1989; третото е планирано за 2037.

Джордж Стайнър (род. 1929) е влиятелен англо-американски литературен критик, есеист, философ, романист, преводач и преподавател.

Pin It

Прочетете още...

Елитният човек

Златко Енев 15 Ное, 2011 Hits: 18142
Започвам този текст със сравнително ясното…

Това е вода

Дейвид Фостър Уолъс 14 Ян, 2014 Hits: 37793
Две млади рибки си плуват и насреща им се…