Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2024 05 False Pushkin

 

Редки издания на Пушкин изчезват от библиотеките в цяла Европа

През април 2022 г., скоро след като Русия нахлува в Украйна, двама мъже пристигат в библиотеката на университета в Тарту, втория по големина град в Естония. Те казват на библиотекарите, че са украинци, бягащи от войната, и искат да се запознаят с първите издания от XIX в. на произведения на Александър Пушкин, националния поет на Русия, а също и Николай Гогол. Говорейки на руски, те казват, че са чичо и племенник, които проучват цензурата в царска Русия, за да може племенникът да кандидатства за стипендия в САЩ. Библиотекарите се съгласяват да помогнат. Мъжете прекарват 10 дни в изучаване на книгите.

Четири месеца по-късно, по време на рутинна годишна инвентаризация, библиотеката открива, че осем книги, с които мъжете са се запознали, са изчезнали и са заменени с факсимилета с толкова високо качество, че могат да ги открият само експертни очи. „Беше ужасно“, казва Криста Ару, директор на библиотеката. „Те имаха много добре скроена история.“

Отначало изглежда, че това е единичен случай – лош късмет в провинциална библиотека. Но не е така. Сега полицията разследва нещо, което изглежда е огромна, координирана серия от кражби на редки руски книги от XIX век – предимно първи и ранни издания на Пушкин – от библиотеки в цяла Европа.

От 2022 г. насам повече от 170 книги на стойност над 2,6 млн. долара, по данни на Европол, са изчезнали от Националната библиотека на Латвия в Рига, Университетската библиотека във Вилнюс, Държавната библиотека в Берлин, Баварската държавна библиотека в Мюнхен, Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Националната библиотека на Франция, университетските библиотеки в Париж, Лион и Женева, както и от Чешката република. Най-тежко е пострадала библиотеката на Варшавския университет, от която са изчезнали 78 книги.

Всяка от книгите е на стойност от десетки до стотици хиляди долари. В повечето случаи оригиналите са заменени с висококачествени копия, които имитират дори петната по тях – знак за сложна операция. Изчезването на толкова много книги от един и същи вид – от толкова много страни и за сравнително кратък период от време е безпрецедентно, твърдят експертите. Кражбите са накарали библиотеките да засилят охраната си, а търговците на книги са нащрек когато става дума за произхода на руските книги.


Small Ad GF 1

Как руските редки книги са се оказали в центъра на евентуална многонационална престъпна конспирация, е история както за пари и геополитика, така и за хитри фалшификатори и недостатъчна сигурност на библиотеките. Властите, библиотекарите и експертите по руски редки книги смятат, че крадците са по-малки риби, които действат от името на по-големи. Но кой стои зад кражбите и какви са мотивите му, си остава открит въпрос.

През последните години първите издания на руски писатели от Златната ера се продават на западни търгове за пет- и шестцифрени суми. Експерти твърдят, че днес има процъфтяващ пазар за тях в Русия, където те имат огромна културна и патриотична стойност. Френските власти не изключват възможността за санкциониран от държавата стремеж за връщане на руските съкровища у дома в Русия.

По данни на Европол властите са арестували девет души във връзка с кражбите. Четирима от тях са били задържани в Грузия в края на април заедно с повече от 150 книги. През ноември френската полиция е задържала трима заподозрени. Друг мъж е осъден в Естония, а пети заподозрян е в затвора в Литва.

Специално звено на френската полиция, занимаващо се с борба с кражбите на културни ценности, наблюдава разследването във Франция и координира действията в цяла Европа. Властите очертават картината на цяла мрежа от сътрудници, някои от които са кръвни роднини, пътуващи из Европа с автобус и библиотечни карти, понякога под измислени имена, за да търсят редки руски книги, да правят висококачествени копия и след това да ги заменят с оригинали, разкриват досиета по случая, прегледани от „Ню Йорк Таймс“.

Разследването, наречено „Операция Пушкин“, е подробно отразено от парижкия ежедневник Le Parisien. Директорът на звеното на френската културна полиция, полковник Юбер Перси дю Серт, отказва да коментира текущото разследване.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В Русия Пушкин е национална икона със статута на Шекспир, но с близостта на скъп приятел. Романтичен поет, романист и драматург, аристократ, либертин, писател за свободата и империята, той въвежда руската литература и самия руски език в съвременността, преди да загине в дуел на 37-годишна възраст през 1837 г.

„През последните 200 години в Русия има не четири, а пет природни стихии и петата е Пушкин“, казва Андре Маркович, изтъкнатият преводач на Пушкин на френски език.

Всеки лидер на Русия е приемал Пушкин в съответствие със собствената си политическа визия – от царете, които разширяват Руската империя през XIX в., през Сталин, който организира публични тържества в целия Съветски съюз по случай 100-годишнината от смъртта на Пушкин през 1937 г., дори когато прочиства интелектуалците, та чак до президента Владимир Путин, който цитира Пушкин в речите си и открива негови паметници по целия свят.

„Пушкин е огледало на всички епохи в Русия“, казва Маркович. В днешна Украйна Пушкин се е превърнал в омразен символ на руския империализъм след бруталната руска инвазия и хората са свалили негови статуи.

Цените на книгите, издадени по време на живота на светата троица на руските писатели романтици – Пушкин, Гогол и Михаил Лермонтов – са се повишили драстично през последните 20 години, в съответствие с нарастването на богатството на руските колекционери. Това е малък пазар със сравнително малко книги и колекционери, които често имат списък с книгите, които искат, казват търговците.

Пушкин умира млад и затова изданията от неговата съвременност са рядкост. Той публикува „Евгений Онегин“, роман в стихове, като сериал; първото издание с някои глави в оригиналните обложки се продаде за повече от 467 000 британски лири (581 000 долара) на търг в Christie’s през 2019 г.

Западните санкции, въведени след нахлуването на Русия в Украйна, забраняват на търговците на Запад да продават на жители на Русия, което подхранва съществуващия сенчест пазар на редки книги. На този пазар продажбите често се осъществяват на частни начала чрез посредници, като транзакциите в брой са трудни за проследяване, казват дилърите. Библиотеките са лесна мишена за крадците, тъй като са предназначени да служат на обществеността; те често са недофинансирани и нямат същата сигурност като музеите и други институции с ценни произведения.

„Лесно е да се сдобиеш с книгите, лесно е да разбереш кои книги трябва да вземеш и лесно е да разбереш стойността им“, казва Пиер-Ив Гилеме, търговец в Лондон, специализиран в руски редки книги.

Гилеме и други търговци твърдят, че е малко вероятно руските книги, откраднати от европейските библиотеки, да се появят на официални търгове на Запад. Международната лига на търговците на антикварни книги, търговска организация, е включила много от последните кражби от библиотеки в своя регистър на изчезналите книги.

Ангъс О’Нийл, вицепрезидент на групата и председател по въпросите на сигурността, заяви, че организацията е поддържала редовен контакт с Европол, за да информира своите членове за кражбите. „Препоръчваме на книжарите да бъдат предпазливи!“, написа Държавната библиотека в Берлин в Регистъра на изчезналите книги, като изброи петте изгубени руски книги на обща стойност шест цифри.

Продаването на толкова много откраднати книги в сравнително малкия пазар на руски книги може да се окаже трудно. Но това са най-известните книги в Русия, казва Гилеме, които са потенциално привлекателни не само за опитни колекционери, но и за „богати хора, които искат трофейни предмети“.

Европол заяви, че някои от откраднатите книги вече са били продадени от аукционни къщи в Москва и Санкт Петербург, което „на практика ги прави невъзстановими“. Агенцията не разкрива кои са книгите, позовавайки се на продължаващото разследване.

Търговците казват, че в Русия не е необичайно да се продават книги с библиотечни печати. Съветският съюз разграбва частни семейни колекции и национализира библиотеки. По време на Втората световна война библиотеките са опожарявани, съветските власти са изземали книги от Германия, а нацистите са изземали книги от Русия. Когато Съветският съюз се разпада, обеднелите библиотекари понякога продават тайно книги от библиотеките, за да се издържат.

През 20-ти век руските книги се разпространяват на запад, като емигрантите продават колекциите си. През XXI в. те се пренасят на изток, като новите поколения руснаци ги купуват обратно. През 2018 г. Christie’s продаде на търг една от най-големите частни колекции от руски книги на Запад, натрупана от Р. Идън Мартин, адвокат в Чикаго, на обща стойност над 2,2 млн. долара.

Неотдавнашните кражби доведоха до повишена бдителност. „Дълбоко притеснително е, когато се случват подобни кражби“, казва Сюзън Бен, изпълнителна директорка на Асоциацията на антикварните книжари в Америка. „Библиотеките се занимават с осигуряване на достъп на учените и обществеността и когато се случи подобен пробив в доверието, необходимите промени в сигурността могат да ограничат този достъп.“

Изглежда, че кражбите са предизвикали най-голямо обществено възмущение в Полша, която е силно чувствителна към действителната и предполагаемата руска агресия. През октомври миналата година в библиотеката на Варшавския университет, бивш руски имперски университет с голяма колекция от руски книги от XIX в., беше установена липсата на 78 руски редки книги, включително първи издания на Пушкин. Кражбите може да са започнали през есента на 2022 г. и да са продължили до откриването им 10 месеца по-късно, заяви говорителка на университета.

Властите в цяла Европа започват да арестуват заподозрените. Досега всички те са грузински граждани, при което се очертава картина на възможна престъпна мрежа. Един от мъжете, замесени в кражбите в библиотеката на Вилнюския университет, която загуби 17 книги на стойност 440 000 евро (470 000 долара), се намира в затвор в Литва. Според прегледаните от „Таймс“ досиета той е заподозрян в участие в кражби на библиотеки и на други места. В Естония един човек е осъден по обвинения, свързани с обира в Тарту. Той е бил екстрадиран от Латвия, където е излежавал присъда за подпомагане на кражбата на три книги от Националната библиотека на Латвия в Рига – една от Пушкин и две от руския поет футурист Алексей Кручонних, който, както се оказва, се отказва от Пушкин и търси нов поетичен език.

През ноември миналата година френската полиция задържа трима души по обвинение в престъпен заговор за кражба на 12 руски книги от университетска библиотека в Париж, съобщи парижката прокуратура. Тя заяви, че властите са свързали предполагаемите извършители с друга кражба през юли миналата година в библиотеката на престижен държавен университет в Лион. Същите мъже са били идентифицирани и в Националната библиотека на Франция в Париж, според материалите по делото, с които се е запознал The Times.

В наши дни, ако поискате ранно издание на Пушкин от XIX в. в залата за редки книги на Националната библиотека на Франция, библиотекарите ще ви погледнат нервно и ще поискат допълнителна информация за мотивите на читателя. Миналата година крадци задигнаха осем книги на Пушкин и една на Лермонтов на обща стойност 650 000 евро (696 500 долара) – една от най-големите кражби от библиотеката в съвременната епоха.

Схемата е една и съща. Един мъж се появявал в продължение на месеци, за да консултира редки руски книги. Когато библиотекарите попитали за естеството на изследванията му, той заявил, че не говори френски или английски. Библиотекарите се усъмнили, но в крайна сметка му дали достъп. Твърди се, че мъжът е откраднал книгите, като вероятно ги е скрил в бинтовете на превързаната си ръка. Той ги заменил с толкова качествени копия, че библиотекарите не открили кражбите в продължение на месеци.

Сега библиотеката пази руските книги от Златната ера в своята светая светих заедно с най-редките си книги, включително и Библията на Гутенберг.

 

Източник

 

Рейчъл Донадио е писателка и журналистка, сътрудничка на The Atlantic и бивша шефка на бюрото в Рим и кореспондентка за европейската култура на The New York Times.


Pin It

Прочетете още...