През 2019 г. Грета Гервиг стана последната от поредицата сценаристи, режисьори и продуценти, които се отправиха на поклонение към една много специална работилница за играчки в Ел Сегундо, Калифорния. Обиколката на съоръжението, Центъра за дизайн на Mattel, се е превърнала в обред за холивудските типове, които обмислят да превърнат някой от продуктите на компанията във филм – списък, който вече включва имена като Джей Джей Ейбрамс (Hot Wheels) и Вин Дизел (Rock 'Em Sock 'Em Robots). Сградата разполага със стотици работни места за художници, моделиери, ръководители на проекти – и в нея се помещават сложни музейни експозиции, които документират историята и основните продукти на компанията. Тези експозиции могат да помогнат на дизайнера на играчки да намери вдъхновение; освен това те могат да предложат „потапяне в марката“ – бърз курс по онези части от интелектуалната собственост на Mattel, които са предвидени за филмови адаптации. При посещението на ВИП-ове [много специални гости], Ричард Диксън, висок, очилат мъж, който е главен оперативен директор на компанията, играе ролята на Уили Уонка [от „Чарли и шоколадовата фабрика“ на Роалд Дал]. Той ще ви покаже шестдесет и пет годишните машини, които все още се използват за поставяне на изкуствени коси на Барбитата; ще ви покани да разгледате изготвените в реални размери, готови за път копия на колите Hot Wheels. Центърът разполага дори с гигантска визуализация на замъка Грейскул, страховития дом на He-Man. „Потапянето в марката е най-важният момент“, каза ми Диксън. „Тук съм се срещал с някои от най-великите хора на изкуството в света.... И, ако не си тръгнете, пиейки Kool-Aid[1], то сигурно това е било страхотна среща, но може би няма да продължим да играем заедно.“
Актрисата Марго Роби, която е обиколила центъра през 2018 г., е поискала да продължи да играе. Тя подписва договор за участие във филм за Барби и се обръща към Гервиг за написване на сценария. Във филмографията на Гервиг тя открива правилната комбинация от интелигентност и сърце: „Гледаш нещо като Малки жени и диалогът е много, много умен – говори за някои големи неща, но освен това е изключително емоционален“. Проектът не е очевидно подходящ за човек [като Гервиг], чиито сценарии включват фините драми Lady Bird и Frances Ha, и режисьорката се колебае повече от година. В един момент ѝ се обажда Диксън, точно когато тя монтира Малки жени в Ню Йорк. „Нямам особено много приятели сред корпоративна Америка“, каза ми тя по телефона. „Но той беше много развълнуван. Беше мило.“ Накрая тя се съгласява да дойде в Ел Сегундо.
Дизайнерският център е разделен на сектори като „Момичета“, „Колела“ и „Екшън игри“, но Барби е царство само по себе си – най-голямото в сградата. Отделът е оформен в характерния розов цвят: На Гервиг е показана изложба, наречена „Стената на славата на Барби“, чийто вход е украсен с мисията на марката: „да вдъхновяваме и развиваме безграничния потенциал във всяко момиче“. Снимки в рамки запечатват Барби, позираща с всевъзможни знаменитости – от Даян Карол до Дийн Мартин, но Гервиг е най-силно поразена от серия снимки на исторически модели, включително президентски кабинет от 1992 г., съставен изцяло от Барбита. „О, уау“, казва Гервиг. „Виждам, че сме имали Барби-президентка.“ Служител на Mattel гордо отговаря, че Барби е била в космоса преди повечето земни жени да имат кредитна карта.
Докато Гервиг засипва Диксън с въпроси, започва да се оформя концепция. Барби може да бъде метакомедия, която се движи между идеализираното, пластмасово царство на куклите и човешкия свят на компанията, която ги е създала. Подобно на изложбата в Центъра за дизайн, филмът би могъл да събере Барбита от различни десетилетия: Роби може да бъде една от многото.
Гервиг ще продължи да пише и режисира Барби, а нейното потапяне в марката оставя някои визуални отпечатъци. Цветната конферентна зала, в която тя и Диксън са разговаряли след обиколката си, създава облика на вътрешното светилище на измисления Mattel. „Беше комбинация от ‚О, това е корпорация и всичко е много официално‘ и ‚Това е ярко розово‘,“ каза ми Гервиг. „Помислих си, че това е толкова кинематографично.“ (Във филма изпълнителните директори на Mattel се събират във военен офис в стил „Д-р Стрейнджлав“ – с маса във формата на сърце).
Срещнах се с Диксън в Центъра за дизайн през ноември миналата година. В началото на посещението ми той предложи да се състезаваме с миниатюрни колички Hot Wheels по наклонена, многоетажна оранжева писта с шест последователни лупинги. И двете ни коли дерайлираха по лупингите. Диксън се смути от „незадоволителното преживяване“, но се съвзе, докато ме водеше по линия на времето, монтирана на стената, която съпоставя важни политически и културни събития с важни издания на Mattel. (1961 г. е белязана от инвазията в [кубинския] Залив на прасетата и от създаването на Кен, гаджето на Барби). Той обяснява, че дисплеят служи като напомняне на дизайнерите на Mattel да се стремят към актуалност. С промяната на културната представа за ролята на жените се е променила и Барби: костюмите на стюардесите са заменени от лабораторни престилки и пластмасови предпазни очила. „Когато играчките ни се свързват със случващото се в света, се наблюдава значителен растеж на компанията“, казва той. „Когато не го правим, виждате само малък скок.“ Нещото, което човек започва да осъзнава, е: Това е компания, която се занимава с попкултура.“
Когато през 2018 г. роденият в Израел бизнесмен Инон Крейз оглавява Mattel, той е четвъртият ѝ главен изпълнителен директор в рамките на четири години. Toys R Us наскоро е фалирала, което довежда до спад в продажбите; предшественикът на Крейз е подал оставка, след като Mattel претърпява загуба от триста милиона долара. Крейз, чиято биография включва и работа във Fox Kids Europe, вижда възможности за растеж. Той твърди, че Mattel има каталог с детски забавления, „който отстъпва само на Disney“. Точно както Marvel се е превърнал от закъсал издател на комикси в холивудски гигант, производителят на играчки може да използва своята интелектуална собственост в мултиплекса. Крейз ми каза: „Моята теза беше, че трябва да се превърнем от компания за производство на играчки, произвеждаща артикули, в компания за интелектуална собственост, управляваща франчайзи.“
Преди Крейз да поеме поста, Mattel е лицензирала водещите си обекти на редица студия, а той е имал намерение да си върне правата върху Барби от Sony, където отдавна се работи по сатирична версия на куклата, в която участват звезди като Ан Хатауей и Ейми Шумър. Крейз смята, че филм, който осмива Барби, би бил катастрофален за марката. „Барби е амбициозна, вдъхновяваща – тя не е нещо, което искате да превърнете в пародия“, казва той. В рамките на два месеца след назначаването му контролът върху Барби се връща към Mattel и Крейз има среща с Марго Роби.
Роби, която изигра скандалната фигуристка Тоня Хардинг в Аз, Тоня, е привлечена от роли, към които кинозрителите вече имат силни чувства – положителни или отрицателни. Тя ми каза: „Има хора, които обожават Барби и такива, които я мразят, но най-важното е, че всички я познават.“ Искала е филмовата адаптация да се сблъска с тези „остри ръбове“, но когато се среща с Крейз, тя изтъква желанието си да приеме марката сериозно. Два часа и половина по-късно двамата започват съвместен бизнес. Скоро Warner Bros. проявява интерес към финансирането на проекта.
Междувременно Крейз наема ветеранката от Miramax, Роби Бренър, за ръководителка на новосъздадената компания Mattel Films. Първата ѝ задача е да събере екип от мениджъри по разработката, които да преровят сандъка с играчки на Mattel и да идентифицират интелектуални собствености, които биха могли да станат храна за холивудските студия. Mattel ще помогне за намирането на сценаристи, актьори и режисьори, а студията ще осигуряват цялото финансиране. Марките и познаването им от аудиторията са собствена форма на валута. Бренър ми каза: „В света, в който живеем, интелектуалната собственост е цар. Предварителната осведоменост [на публиката] е толкова важна.“
В началото на процеса по създаването на Барби Гервиг решава да напише сценария заедно с партньора си, сценариста и режисьора Ноа Баумбах. Mattel и Warner Bros. настояват да видят предварителен преглед на съдържанието на сценария. Двойката не се съгласява – трябва им свобода да експериментират. Джереми Барбър, агент в U.T.A., който представлява Гервиг и Баумбах, е близък с Бренър, така че може да бъде откровен. „Ти луда ли си?“, казва ѝ той. „Трябваше да дойдеш в този офис и да ми благодариш, когато Грета и Ноа се появиха, за да напишат шибан филм за Барби!“ Накрая Гервиг подарява на изпълнителните директори стихотворение в стила на Апостолското верую. Те се съгласяват да рискуват – и след като сценарият е готов, бюджетът е определен на около сто милиона долара.
Сега вече авантюрата изглежда разумна. Свръх-наситените трейлъри на Барби предизвикаха безкрайни мемове, а интересът към естетическата чувствителност на филма, който имитира външния вид на комплектите за игра на Mattel, е толкова силен, че хаштагът #Barbiecore се издига в TikTok в продължение на месеци. Очаква се филмът, който ще започне да се прожектира в средата на юли, да бъде един от блокбастърите на лятото. Междувременно Mattel е натрупала дълъг списък от други проекти. [Актьорът] Даниел Калуя например се е съгласил да продуцира игрален филм за Барни, лилавия динозавър. Публично са обявени още тринадесет филма, включително филми за He-Man и Polly Pocket; четиридесет и пет са в процес на разработка. (Някои от проектите имат характер на уроборос[2]. Предполага се, че Том Ханкс ще участва в „Майор Мат Мейсън“, който ще бъде базиран на фигура на астронавт, която до голяма степен е забравена, с изключение на факта, че е помогнала за вдъхновяването на Бъз Лайтиър – един от главните герои на франчайза „История на играчките“ на Pixar).
Барбър ми каза, че Mattel е разбрала как да „се ангажира с режисьорите по приятелски начин“. Междувременно Гервиг иска да излезе извън рамките на малките драми, с които е станала известна. „Грета и аз много съзнателно градим кариера“, обяснява Барбър. „Нейната амбиция е да бъде не най-голямата жена режисьор, а голям студиен режисьор. И Барби е част от интелектуалната собственост, която се вписва добре в този план.“
Въпреки че Барбър е доволен от партньорството с Барби, той е наясно с последствията от него. „Дали е толкова хубаво, че нашите велики творчески актьори и режисьори живеят в свят, в който можеш да правиш гигантски неща единствено около потребителското съдържание и масово произвежданите продукти?“ – казва той. „Не знам. Но това е бизнесът. Така че, ако това е, което хората ще консумират, тогава нека го направим по-интересно, по-сложно“. Той се чуди на глас дали такива режисьори като Хал Ашби и Сидни Полак биха правили филми с Mattel, ако бяха живи днес: „Това е изключително интересен въпрос. Това е и аргумент, който вече сме загубили.“
Тезата на Крейз, че Mattel трябва да се превърне във фабрика за интелектуална собственост, не е революционна. Lego вече създаде поредица от хитови анимационни филми и – както ми отбелязаха многократно Крейз и други ръководители на Mattel – основният конкурент на компанията, Hasbro, е превърнал избледнялата си линия играчки-роботи, Transformers, в мултимилиарден филмов франчайз. Те не споменават катастрофата, която последва: През 2008 г., една година след излизането на Transformers на Майкъл Бей, Hasbro сключи шестгодишна сделка с Universal, която осигури филмовите права за цял пакет други играчки и игри, включително Monopoly и Candy Land. Споразумението беше безмилостно осмивано в пресата – дали Ръсел Кроу ще получи ролята на чичо Пенибагс, мустакатия мъж на картите „Шанс“? След като Ридли Скот подписа договор за режисура на Монополи, той каза пред репортер, че в центъра на филма може да бъде герой от типа на Доналд Тръмп, и добави: „Надявам се, че алчността ще стане истерично смешна.“ Освен това той намекна, че филмът може да има футуристичен вид, подобно на филма му Блейд Рънър. [Списание] Vulture събра измъчените усилия на Скот да обясни проекта в статия с подзаглавие „отиди директно в затвора“. Трансформърите се поддават естествено на третиране като екшън филм; настолните игри – не. Единственият филм, който излезе от сделката, беше Боен кораб – и всички го намразиха. (Филмът, главозамайващо безсмислен, включваше нашествие на извънземни.) През 2012 г. Universal плати милиони, за да анулира партньорството, като прие неустойка от Hasbro и се освободи от останалата част от придобитата интелектуална собсвеност. Candy Land отиде при Sony, която безуспешно се опита да я превърне във филм с Адам Сандлър.
Както се казва в статията на Vulture: „Много е забавно да си представим екипи от сценаристи, затворени в парцелите на големите студия, които пият кафе, докато се чудят как да присадят сюжети към неща като [устройството за гледане на диапозитиви] View-Master.“ (Филм за View-Master, както се оказва, е един от настоящите проекти на Mattel.) Но в други отношения компанията очевидно се е поучила от неуспешния опит на Hasbro, като си партнира с редица студия и във всеки договор е записала поредица от времеви „вратички за развитие“. Ако творческият екип, който Mattel събере, не постигне резултати, и то бързо, той може да бъде разпуснат, което позволява на фирмата да продължава напред.
По-важното е, че през изминалите години възможностите, с които разполагат амбициозните режисьори, се стесниха още повече. Идеята за рестартиране на Бамби със звезди от C.G.I. се превърна от шега (в сатиричната продукция на HBO Max Industry Другите двама), в реален филм, който Сара Поли вече прави – след спечеления от нея „Оскар“ за филма Жените говорят. По време на пандемията мултиплексите се сринаха. Бъдещето на киното сега изглежда все по-несигурно и студията залагат на предварителната информираност като средство за привличане на хора в киносалоните: една носталгична игра като „Hot Weels“ се смята за по-сигурен залог от някоя оригинална концепция. Касовите резултати потвърждават това: десетте най-печеливши филма за 2022 г. са нови варианти на стари идеи или просто продължения. Многократно осмиваната стратегия на Disney за преработване на Аладин и други анимационни класики като живи спектакли до голяма степен се отплати; за разлика от тях, неотдавнашният опит на Pixar за оригинална история, Elemental, се провали. По време на разговора за приходите през ноември миналата година Дейвид Заслав, ръководител на Warner Bros. Discovery, подчерта, че „истинският му фокус“ е да съживи най-популярните франчайзи на конгломерата. „Не сме правили филм за Хари Потър от петнадесет години“, каза той. (Всъщност са шест.) Задачата за постигане на разпознаваемост от публиката принуждава творците да предприемат все по-отчаяни мерки – включително и да извличат сюжети от популярни закуски. Ева Лонгория наскоро режисира драмедия [смесица от драма и комедия] за царевичните пръчици „Flamin' Hot“; Джери Зайнфелд работи по „Unfrosted: The Pop-Tart Story“.
Създаването на филми, базирани на интелектуална собственост, е станало толкова обичайно, че Гервиг, която стана известна с участието си в малки проекти, е изненадана от оплакванията, че се е продала. (Един вирусен туит: „Знам, че това е непопулярно мнение, но се чувствам… напълно отблъсната от филма за Барби. Марковото съдържание, придружено от намигвания и филмови звезди, все още е марково съдържание!“) Гервиг ми каза, че адаптацията на Барби е толкова естествена, колкото и адаптацията на Малки жени, макар че използва метафора за играчка, за да опише процеса: създаването на „история там, където не е имало история“ е като решаване на „интелектуално кубче на Рубик“. Публиката се е променила заедно с индустрията. Докато Монополи на Ридли Скот беше осмиван до дупка, предварителните прожекции на Барби, обявени за „разтърсващи партита“, се разпродават. Въпреки това лозунгът на филма – „Ако обичате Барби, този филм е за вас. Ако мразите Барби, този филм е за вас.“ – е показателен за въжето, по което трябва да се ходи. По някакъв странен начин Барби е едновременно критика на корпоративния феминизъм, любовно писмо към куклата, която е култова в продължение на повече от половин век, и подигравка с компанията, която активно участва в адаптацията. „Това е трудна задача“, признава Роби. „Опасното в това да правиш нещо за всички е, че в крайна сметка може да не го направиш за никого.“
Барби дебютира през 1959 г. с помощта на задкулисието от света на киното – ръководителката на отдела за гримиране в Universal е наета да намали тежките ѝ мигли и устните ѝ, за да стане така, че тя да получи „американски“ вид. Нейната създателка, съоснователката на Mattel Рут Хендлър, има своя собствена холивудска връзка: някога тя е била секретарка в Paramount. Докато другите кукли от епохата са бебета или малки деца, Барби предизвиква фантазии за зряла възраст. Рекламните клипове насърчават момичетата да „повярват, че аз съм ти“ или да „си вземат и Барби, и Кен, и да видят докъде ще доведе романтиката“. Продажбите тръгват нагоре и Mattel се хвърля в разработването на различни Барбита – момиче сърфист, изпълнителна директорка – като всяко рестартиране има за цел да използва нова културна тенденция.
Барби далеч не е всеобщо обичана. Някои майки смятат, че анатомично невъзможната ѝ фигура е неподходящо сексуална; други възразяват срещу перфектно подредената ѝ руса коса. Феминистките твърдят, че тези качества засилват стереотипите за пола и безпощадните стандарти за красота. През 70-те години „Аз не съм кукла Барби“ се превръща в рефрен на протестиращите за правата на жените. Други хора започват да гледат на Барби като на инструмент за овластяване – прото-момиче-бос.
Mattel, която сега печели 1,5 млрд. долара годишно от Барби, защитава яростно марката. Нейният юридически екип веднъж преследва компания, която се опитва да продава чипс „Barbie-Que“. През 1997 г. Mattel съди M.C.A. Records за песента на Aqua Barbie Girl – европоп пародия, която включва реплики като „I'm a blond bimbo girl in a fantasy world“. Съдия от Девети район[3] отсъжда в този случай срещу производителя на играчки, като заключава: „Съветват се страните да се успокоят“.
Самата компания Mattel понякога засилва стереотипа за бимбо[4]: през 90-те години говорещата Барби предизвиква ответни реакции заради глуповатото си изявление, че „класът по математика е труден“. През 2010-те години куклата е порицавана като остаряла представа за женственост, а продажбите ѝ достигат най-ниската си точка от четвърт век насам. Диксън, главният изпълнителен директор, ръководи радикален обрат. От 2016 г. насам, след години на критики заради невероятно тънката ѝ талия, Барби започва да се продава в „дребни“, „високи“ и „закръглени“ варианти, а дизайнерите продължават да разширяват възможностите по отношение на раса, етническа принадлежност и тип тяло. Към 2022 г., когато филмът на Гервиг е в процес на производство, Барби е най-продаваната модна кукла в света.
Въпреки че Диксън е очарован от възможността да работи с Гервиг, той се притеснява да не навреди на марката. Отива в Лондон на няколко пъти (там е заснета по-голямата част от филма), като прекарва дни на снимачната площадка и участва в дълги дискусии за възходите и паденията в историята на куклата. Веднъж лети, за да чуе диалог от сценария, който го притеснява. Роби ми каза, че разговорът около размяната на реплики – в която героинята ѝ е упреквана, че наранява самочувствието на момичетата – е бил „около шест часа“. Разговорът останал.
Още в началото Гервиг е заявила: „Искам този филм да създава усещането, че можеш да посегнеш и да вземеш всичко“. Събран е екип, който изработва миниатюри на палми и улични лампи с размерите на куклен дом, а Гервиг е в постоянна комуникация с дизайнерите на Mattel. Архивни материали – къщички-мечта, старомодни дрехи – са изпратени от Ел Сегундо до Лондон. Диксън ми каза, че е настоявал за някои предпазни мерки, включително „известна скромност“ в дизайна на костюмите на Барби и Кен. Но когато Mattel се противопоставя на това, че героинята на Роби е наречена Стереотипна Барби, и иска вместо това тя да бъде наречена Оригинална Барби, актрисата остава твърда, твърдейки, че смисълът е именно в негативната конотация. „Фактът, че тя излиза от буквалната и преносна ‚кутия‘, е важен за развитието ѝ“, каза ми тя.
Гервиг също има ясна визия за това какъв може да бъде един филм за играчки. Историята първоначално се развива в свят, наречен Страната на Барби, който тя насища с „автентична изкуственост“. В кадрите липсва интериор, движенията на актьорите са преувеличени, а визуалните ефекти са постигнати с рисувани фонове и други ниски технологии, които привличат вниманието към фалшивата среда. (Фактът, че млякото никога не напуска чашата на Барби, когато тя я вдига, за да пие, също помага.) Когато героинята на Роби излиза извън страната на Барби, обяснява Гервиг, визуалният език на филма също се променя: „Начинът, по който се движи камерата, и усещането, което се създава, е различно, когато се озовем в реалния свят.“
Понякога Mattel не е доволен от интереса на Гервиг към грешките на марката. През 1964 г. компанията пуска на пазара кукла-момче на име Алън, чиято опаковка го рекламира като „приятеля на Кен“ с рекламния лозунг „Всички дрехи на Кен му пасват!“. Скоро Алън е изтеглен от рафтовете. Когато Гервиг научава за него, тя намира рекламното копие едновременно за тъжно и забавно. В Барби Алън е изигран от Майкъл Сера и във филма се говори много за това, че връзката му с Кен е основната му отличителна черта. Компанията, спомня си Гервиг, се нуждае от известно убеждаване: „Трябва ли да напомняте на хората, че това е било написано на кутията?“
Филмът е изпъстрен с такива фалшиви стартове от историята на Mattel. Помощничката на Барби – Мидж, която преди две десетилетия за кратко е продавана като бременна кукла – е представена с глас зад кадър, преди разказвачът да промени решението си: „Всъщност нека не показваме Мидж. Тя беше спряна от Mattel, защото една бременна кукла е твърде странна.“ Героинята на Кейт Маккинън, кукла, обезобразена от прекалено ентусиазираната си човешка приятелка, живее в покрайнините на Страната на Барби с други изхвърлени животни, включително и Танър – куче-играчка, чийто комплект за игра през 2006 г. е изтеглен, когато придружаващата го щипка за събиране на кучешки изпражнения се оказва опасна за задушаване. Гервиг ми каза: „Барби изглежда толкова монолитна – понякога изглежда така, сякаш тя е нещо неизбежно и винаги е съществувала. Мисля, че всички задънени улици са напомняне за това, че те просто са изпробвали различни неща.“ Макар и да разбира защо Mattel иска да „защити Барби“, тя смята, че „да се занимаваш с цялата тази странност е начин да я почетеш“.
Франчайз филмите сега често се описват като актове на „изграждане на светове“. Постоянно разширяващата се вселена на Барби е предусетила тази тенденция: всеки нов комплект за игра и облекло предлага нов разказ на децата, които притежават куклата, и освен това допълнително укрепва розово-пластмасовата естетика на марката. Използването на тази стратегия от страна на Mattel се задълбочава през 80-те години в отговор на един временен неуспех. Конкурентът Kenner постига небивал успех с фигурките „Междузвездни войни“ и Mattel се опитва да стартира своя собствена научно-фантастична сага. Предварителните тестове разкриват, че малките момчета се интересуват от понятието „сила“ и че един мускулест герой е по-привлекателен в сравнение с по-дребните екшън фигурки от тази епоха. В резултат на тази информация се появява „He-Man and the Masters of the Universe“. Когато един търговец на дребно изтъква, че децата няма да имат представа кои са тези герои – дори тогава предварителната познатост е била аргумент – Мател набързо създава комикси, които обясняват историята им. Историята е непоследователна – подобна е на „Конан Варварина“, само че на друга планета, но децата я приемат.
Играчките стават хит, заедно със съответния анимационен сериал. Mattel реагира, като пуска на пазара нови герои, но скоро предлагането надхвърля търсенето и през 1987 г. игралният филм с Долф Лундгрен в главната роля се проваля. (Една рецензия: „Първият филм, базиран на линия играчки, може би няма да е последният, но ще трябва да се появи нещо истински ужасно, за да го измести от последното място.“) Децата продължават напред. Но макар и за кратко време, „Masters of the Universe“ все пак е бил бизнес за милиарди долари.
Адам и Аарон Ний, режисьори на неотдавнашната романтична комедия със Сандра Бълок Изгубеният град, са били сред децата, запленени от He-Man. Братята, които вземали назаем камерата на съседа и снимали късометражни филми със своите фигурки, сега са готови да започнат продукцията на нов филм за „Masters of the Universe“. Филмът е най-очакваният проект на Mattel след Барби и Аарон ми каза, че двамата с Адам са имали „много, много срещи“ с дизайнери и ръководители на компанията. „Други маркови компании могат да бъдат много строги, догматични и негъвкави“, каза той; за разлика от тях производителите на играчки полагат реални усилия да сътрудничат истински. (Може би е било предимство, че не е имало твърде много момчета-фенове, които са смятали старите сюжетни линии на He-Man за свещени.) Адам добавя: „Част от привлекателността е, че не е като да правим, знаете, десетото продължение. Усещането е, че това си е нещо наше.“ За много режисьори в началото на кариерата това се е превърнало в най-добрия възможен сценарий. Ако изпълнителните директори на Mattel са имали навика да сигнализират за фигури, които могат да бъдат вкарани в сюжета, то братята Ний нямат нищо против. „Една от големите ни цели – същата като тази на Mattel – е да създадем огромен франчайз, който да изгради свят“, казва Адам.
Когато Крейз става главен изпълнителен директор, „Masters of the Universe“ не е в оборот повече от десетилетие и съживяването му е сред основните му приоритети. „Тя е също толкова голяма, колкото онези на Marvel и DC“, каза ми той, цитирайки официалната енциклопедия на He-Man, която според него съдържа материал за множество продължения. „Това са стотици страници с герои и магьосници, коли и оръжия – всичко, за което можете да се сетите. Прелистваш страниците и си мислиш: ето ти филм, ето ти филм, ето ти телевизионно шоу.... Това е нещо безкрайно!“
Един следобед през октомври присъствах на среща на разработчици в Mattel, водена от Роби Бренър. Тя е напуснала Miramax в началото на две хилядните години, след което се е движила между различни студийни и независими продукции, докато Крейз не я поканил да изгради собствено филмово подразделение. За много хора от обкръжението ѝ скокът към Mattel е бил изненадващ, но тя явно е усвоила светогледа на Ел Сегундо. Тя ми каза, че е определила кои марки на Mattel са едновременно „комерсиални и театрални“, като добави: „Ако е нещо, което може да бъде ‚играчково‘, очевидно това е голям бонус.“ (Един от изпълнителните директори отбеляза, че терминът „играчков“, който описва филми и телевизионни предавания, които създават възможности за мърчандайзинг [допълнителни рекламни и играчкови артикули, които се продават отделно], е скорошно допълнение към речника на Бренър).
Бренър се надява да надгради върху успешното наемане на Гервиг от страна на Роби и ми каза, че Гийермо дел Торо е от режисьорите, които „биха паснали много добре към някои от тези марки за изграждане на светове“. Няколко от първите партньорства на Mattel Films, включително това с [американския кинематографист] Акива Голдсман, са възникнали благодарение на контактите, които Бренър е поддържала през десетилетията. Голдсман ѝ е предложил Майор Мат Мейсън – играчка от детството му, която дори не е попаднала в нейния кратък списък за интелектуална собственост. (Писателят Майкъл Шейбон, също фен на тази играчка, е написал пробен сценарий.)
Екипът на Бренър се състои от шестима мениджъри, някои от които първоначално са изразили несигурност относно това, което прави Mattel. Една от наетите мениджърки, Елизабет Басин, ѝ казва: „Аз наистина не знам как се правят рекламни клипове“. Бренър отговаря: „Това е чудесно. Ние не правим рекламни клипове.“
Бренър седи в началото на дълга маса, докато основният ѝ помощник, Кевин Маккинън, предоставя актуална информация за различни проекти. Описанията му понякога звучат като холивудска версия на Mad Libs[5]. Той информира групата, че един сценарист работи по сценарий за „Американско момиче“, който ще бъде нещо като смесица от „Зубрачките“ и „Бил и Тед“. „Джими Уордън, сценаристът на „Кокаиновата мечка“, е замислил комедия на ужасите за [играчката на Мател] Магическата топка 8. (Можем да си представим смразяващия момент, в който героят разклаща топката и получава съобщението „перспективите не са много добри“). Подходът, каза ми след това Бренър, е бил предмет на дискусия. „Няма да правим филми с рейтинг R“ [тоест такива, които съдържат нецензурен език и сцени на насилие], обеща тя. Въпреки че сценарият на „Магическа топка 8“ „се движи малко по границата“, продължи тя, „няма да правим нищо, което да се възприема като насилие или да отчуждава семействата.... Искаме да останем в рамките на това, което е Mattel.“
Маккинън изглежда най-развълнуван от проекта на Калуя „Барни“, който ще бъде „сюрреалистичен“; той сравнява концепцията с творчествата на Чарли Кауфман и Спайк Джонзи. „Опираме се по-скоро на страха от собствеността сред ония, родени около 2000-та, отколкото да донагласяваме това за деца“, каза той. „Това наистина е филм за възрастни. Не че е с рейтинг R, но ще се фокусира върху някои от изпитанията и трудностите на това да си на трийсет и няколко години, да си израснал с Барни – просто нивото на разочарование в поколението.“ По-късно той ми каза, че го е предложил на потенциални партньори като филм от типа на „A24“[6]: „Това е толкова дръзко от наша страна и наистина подчертава, че сме тук, за да правим изкуство.“ (Калууя отказа да говори с мен за проекта.)
Трябва да се обсъди и една правна победа: след десетмесечни преговори Mattel си е осигурила контрола върху Boglins, комплект кукли-играчки от края на осемдесетте години. Множество режисьори и сценаристи от хилядолетието са проявили интерес към тази собственост. Андрю Сканел, постоянно пребиваващият в екипа жанров специалист, обяснява: „За нас това е нова идея – те са наистина странни, плътни чудовищни същества. Имах няколко такива. Те са много странни.“
„Малко са гадни“, отсича Елизабет Басин. (Наистина, малко трудно е да си представим звезди от А-листата да играят боглинчета, които имат имена като Дорк, Влоб и Дроол). Тя се шегува, че филм, базиран на „Пупару“ – линия на Mattel за малки пластмасови тоалетни – е неизбежен.
Маккинън връща разговора към Boglins. „Мислим за нещо като Гремлини, но по-засукан“, казва той. Като се има предвид, че играчките са се възползвали от успеха на Гремлините, проектът би могъл да се разглежда и като прикрито рестартиране. Той се надява, че „Боглинс“ ще бъде „големият филм на компанията за Хелоуин“. Преди да се обърнат към сценаристите, продължава той, „ще получим няколко тонални сравнения. Ще изградим база. Ще разберем каква може да бъде цялостната история.“
Разговорът се насочва към няколко скорошни предложения, които са изненадали екипа. „Някой току-що ме попита за Bass Fishin', което е нещо като въдица-играчка“, казва Басин. Предложението било за „напрегната спортна драма за скандал с измама в състезателния риболов“ – опит, струва ми се, да се пробута историята, която авторът всъщност иска да разкаже, в замисъл, който може да получи зелена светлина.
След срещата Маккинън ми каза, че е възможно в играчките да се включат сложни герои и емоции, макар че не всяка марка може да поддържа зрели теми. „Локомотивчето Томас не отива на купон с приятелите си“, казва той. Но „Майор Мат Мейсън“ може да бъде преосмислен като драма за възрастни в стил Близки срещи от третия вид: „Тя е престижна и задава наистина остри въпроси за живота и нашето място във Вселената.“ И продължава: „Нашият основен приоритет е да правим наистина добри филми – филми, които имат значение и които оставят културен отпечатък. Вторият ни приоритет е да се уверим, че не правим лоша услуга на марките.“
Макар че Гервиг и Баумбах са си осигурили творческа автономия при разработването на сценария на Барби, ръководството на Mattel Films обикновено присъства при замислянето на сюжета на филма. След като в Skydance се появява игрален филм за автомобилите Matchbox – движещата сила зад Топ Гън: Маверик – членовете на екипа на Mattel се редуват да пътуват до дома на изпълнителния директор на Skydance Дон Грейнджър, където петима сценаристи лагеруват в продължение на седмица с бяла дъска и колекция от игрални комплекти Matchbox, опитвайки се да измислят история. По-късно Бренър гордо ми съобщи, че тя е била вдъхновението за злодея на филма.
През юни Гервиг се връща у дома в Манхатън, където довършва филма Барби и се грижи за новородения си син (когото люлееше в ръцете си, докато разговаряхме). Тя отбеляза, че когато Марго Роби я потърсила за адаптацията, се намирала на подобно място: в постпродукция на друг филм, с друго бебе на ръце. За Барби тя казва: „След четири години работа по филма, го чувствам като мой – но винаги помня, че Марго е човекът, който ме покани на партито.“
Дори когато работи с добре известни интелектуални собствености, авторка като Гервиг не може да не се остави отпечатъка си върху изходния материал. „Чувството ми винаги е било, че не е нужно да правя филм за Барби“, казва тя. „Искам да направя този филм.“ Подготовката ѝ за екранизацията се простира далеч отвъд изучаването на фирмените истории за Барби; наред с други неща, тя прочита „Reviving Ophelia“, бестселър от 1994 г. за социалния и психологическия натиск, пред който са изправени подрастващите момичета, и гледа класическия британски филм „Stairway to Heaven“ на Майкъл Пауъл и Емерик Пресбургер, за да проучи как режисьорите са използвали визуалните ефекти от старата школа, за да създадат усещане за театралност. Някои от вдъхновенията идват от места, по-близки до дома: Гервиг инструктира Райън Гослинг, който играе Кен, да плаче така, както плаче четиригодишният ѝ син.
Страната на Барби във версията на Гервиг е постфеминистична, но може би и пред-библейска утопия. „Живееш на място, където няма болка, нищо не умира, няма страдание, не си отделена от средата си и не изпитваш срам. А след това изведнъж се оказва, че изпитваш срам“, казва тя, смеейки се. „Искам да кажа, че ние знаем историята! Има я в някои книги, за които хората са чували“.
Най-добрият начин да включи тази трагична нотка в комедия с много шеги, решава Гервиг, е да засили дисонанса. „Исках Марго и Райън да го изиграят така, сякаш на някакво ниво са в драма“, каза ми тя. В началото на филма Барби на Роби започва да изпитва натрапчиви мисли за смъртта, които прекъсват поредицата от „перфектни дни“ и безупречно организирани женски вечери. По-късно, когато краката ѝ – досега вечно извити, за да могат да се поберат в токчетата – стават плоски, сцената прилича на филм на ужасите. На Кен също му предстои пробуждане. „В този свят не жените са ония, които нямат работа, кредитни карти или власт; това са Кеновците“, казва Гервиг. „И тогава те изведнъж осъзнават: ‚А, чакай малко. Аз не искам просто да изглеждам добре и да те чакам по цял ден‘.“
Синът на Гервиг започва да мрънка; тя става, за да го предаде на Баумбах, след което се връща във всекидневната. В бъдещето ѝ ще има и други адаптации – тя има договор с Netflix да напише и режисира поне два филма по Хрониките на Нарния на К. С. Луис – но едва ли ще направи още един филм за играчки: „Трябваше да е нещо, в което има някаква странна закачка, което сякаш стига до мозъка на костите“. И добавя: „Не знам дали има кукла, на която някой да е толкова ядосан.“ (Това може би е лоша новина за Лена Дънам, която Mattel е набелязала за режисьорка на Polly Pocket).
Mattel настоява, че филмите ѝ не са предназначени да увеличат продажбите на играчки, но корпоративната синергия е неоспорима. На миналогодишния Comic-Con се появиха фигурки на главния герой Мат Мейсън, а He-Man се завърна в магазините за играчки. След обявяването на Барни на Калууя, Mattel – който е наследил правата върху лилавия динозавър, но никога не е произвеждал свързани с него играчки – възобнови марката. На неотдавнашна презентация за инвеститорите са били представени плановете за „анимационен сериал за предучилищна възраст“, който ще бъде „последван от филм, музика, облекло и, разбира се, нова линия играчки“. Крейз представя кратко, неудобно видео, в което [режисьорът] Джей Джей Ейбрамс се мъчи да опише новия франчайз. „Дълго време разговаряхме с Mattel за Hot Wheels и не можехме да намерим нещо, което да се получи, което да го направи достоен за това, което Hot Wheels – това заглавие – заслужава“, казва той. „И тогава измислихме нещо … емоционално, земно и песъчливо.“ (Сценарият все още не е реализиран.)
Филмът на Гервиг Барби, с цялата си нежна подигравка към Mattel, вече е донесъл дивиденти на компанията. Представената през юни кукла за 50 долара, наподобяваща Роби така, както се появява във филма, е разпродадена; разпродаден и моделът на розовия [автомобил] Корвет на стереотипната Барби за 75 долара. Сътрудничествата с марките са довели до появата на множество предложения на тема Барби – от свещи до куфари и замразено кисело мляко.
Крейз е „като Медичи“ – каза ми агентът Джереми Барбър. Артистите, казва той, се нуждаят от покровители, а Крейз – от културен капитал. „Той залага цялото си царство на това.“ Но призракът на неуспехите на Хасбро витае над всичко. Докато Барби и „Властелините на вселената“ предлагат набор от герои и тематичен материал, от който да се черпи, другите марки на Mattel представляват по-голямо предизвикателство. Ако някои филми са „играчкови“, то много играчки не са никак кинематографични: от игри като „Flushin’ Frenzy“ или „UNO“ може да се извлече съвсем малко човешка драма. „Вижте, аз и децата ми играехме UNO всяка вечер по време на пандемията. Обичам я“, казва Барбър. „Може ли да има филм за UNO? Не знам!“
Когато през ноември миналата година се срещнах с Марси Кели, жизнерадостна тридесет и осем годишна жена, която се е превърнала във фактическа сценаристка и „изкусителка“ на Mattel, тя си спомни за момента, в който Кевин Маккинън я попитал дали иска да предложи сценарий по играта с карти [UNO]: „Реакцията ми беше като на всички, а именно: „Моля?“. „По думите ѝ Маккинън изпратил списък със слайдове, в който „се подчертава колко междукултурна е играта, забавни неща за това колко сериозно я приемат хората и дребни идеи за неща, които биха могли да се използват във филма“, включително „мем на Бионсе, която държи карти UNO“. Необяснимото е, че задачата е била да се направи филм за обир.
Кели се захваща за работа. Сценарият, с който излиза, не е точно това, което Mattel е имал предвид. Тя поставя действието на „UNO“ сред хип-хоп сцената в Атланта. „Първата чернова, която изпратих, беше с много „fuck“ – спомня си тя срамежливо. Изпълнителният директор отбелязал всеки случай на нецензурност в сценария. „Беше около петдесет страници“, казва тя. „И след това в следващата чернова имаше само една ругатня. Получих едно, но добре поставено, PG-13 [подходящо за малолетни] ‚fuck‘.“
Кели подчертава, че въпреки тази цензура Mattel ѝ е дал истинска творческа свобода. „Бяха отворени за толкова много неочаквани идеи“, каза тя. Тя е представила сценарии за четири заглавия и е ръководила сценаристите за няколко други, включително и за Боб Строителя. Работата ѝ е помогнала да стъпи на краката си в индустрията; преди да се присъедини към компанията, тя е била най-известна с приноса си към мобилната игра Mean Girls.
Ако Кели понякога се е опитвала да угоди на Mattel, изпълнителните директори също изглежда не винаги са знаели какво искат. Малко след като разговаряхме, сценарият ѝ за „UNO“ беше оставен настрана и екип от сценаристи се зае с нова концепция. От Mattel са размислили, че един обир може би не е правилният път напред. Някои банкови трезори не могат да бъдат разбити.
[1] „Да изпиеш Kool-Aid-а“ е специфично американски идиом, който означава да повярваш сляпо в нещо. Фразата произлиза от събитията, случили се на 18 ноември 1978 г. в Джоунстаун, Гвиана. Членовете на Храма на народите, религиозно движение, основано от лидера на сектата Джим Джоунс, провеждат голяма среща в павилиона в Джоунстаун. Джим Джоунс, лидерът на Храма на народите, призовава хората да се съберат там като реакция срещу убийствата на няколко души, най-вече на американския конгресмен Лео Райън. Това, което се случва след това, е огромна трагедия. Джоунс предлага на хората да извършат масово самоубийство, за да покажат своята преданост. „Революционното самоубийство“, както го нарича Джоунс, е извършено чрез изпиване на напитка, която съдържа цианид и различни други наркотици, смесени с Kool-Aid. На този ден загиват над 900 души. Бел. пр.
[2] Уроборосът е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите. Змията, захапала опашката си, символизира че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Бел. Пр.
[3] Апелативният съд на САЩ за Девети район (в цитатите на делата - 9th Cir.) е федералният апелативен съд на САЩ, който има апелативна юрисдикция над окръжните съдилища на САЩ.
[4] В разговорния английски език: глупава, склонна към подчинение жена. Бел. пр.
[5] Mad Libs е игра на думи с фразови шаблони. Тя се състои в това един играч да подсказва на другите списък с думи, които да заместят празните места в дадена история, преди да я прочете на глас. Бел. Пр.
[6] A24 е американска независима развлекателна компания, специализирана в производството на филми и телевизионни предавания, както и в разпространението на филми. Компанията е базирана в Манхатън. Бел. пр.
