Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 12 Ghana Opoku

 

Трансджендърна тематика

Ръководство за това как да бъдем съюзници на трансджендърните и небинарните младежи

Пълен обзор на спора около трансджендър коментарите на Джей Кей Роулинг

Джей Кей Роулинг пише за причините, поради които се изказва по въпросите на пола и джендъра

Даниел Радклиф отговаря на туитовете на Джей Кей Роулинг относно джендърната идентичност

За „случая“ Джей Кей Роулинг, или измамността на човешкия опит

Кастинг дилемата на Холивуд: Трябва ли хетеросексуални актьори да играят ЛГБТК герои?

Куиър речник

Британският закон за признаване на джендъра е противоречив

Ми Джей Родригес е първата трансджендър-жена, номинирана за наградата „Еми“ за водеща женска роля

Трансджендърното детство не е „скорошна тенденция“

В САЩ се оформя законодателна борба около правата и грижите за трансджендърните тийнейджъри

Моето транс-пътешествие: История в 6 паспорта

Битката за джендър терапията

За единствената транссексуална музикантка в Гана „всеки ден е опасен“

Акра, Гана – Когато Максин Анхел Опоку е била начинаеща музикантка, сравнително неизвестна и бореща се да изпъкне на конкурентната музикална сцена в Гана, тя пеела за любов, романтика и сексапил.

Но след това, през август 2021 г., законодателите в парламента на страната внасят законопроект, който би вкарал в затвора хората, които се определят като транссексуални, както го прави г-жа Опоку, и изкуството ѝ спешно се превръща в застъпничество. Музиката ѝ започва да привлича както множество нови фенове, така и мощни противници.

„Скъпи политико, оправете страната веднага. Хората, които гласуваха за вас, са разочаровани“, пее Опоку в една от последните си песни. „Убийте, убийте, убийте законопроекта.“

Темата на песента е „Законопроект за насърчаване на правилните човешки сексуални права и семейните ценности в Гана“, който, ако бъде приет, ще превърне идентифицирането като гей, транссексуален или куиър в престъпление, наказуемо с максимална присъда от пет години затвор.

Като единствената открито транссексуална музикантка в Гана, Максин Опоку, която е известна на сцената като Angel Maxine, е една от най-видимите мишени на предложеното законодателство в страна, в която гей и транссексуалната общност е до голяма степен затворена.

„Музиката е инструментът за моето застъпничество“, казва Опоку в интервю в Акра, столицата на Гана. „Това е единственият начин, по който гласът ми може да достигне до политиците, президента, хомофобите и неспециалистите.“

Сексуалните отношения между лица от един и същи пол вече са криминализирани в Гана, отчасти поради закон от британската колониална епоха, но понастоящем не е престъпление човек да се идентифицира публично като гей, транссексуален или куиър.

В отговор на предложеното законодателство Опоку издава песен, наречена „Kill the Bill“, а малко преди това и друга – „Wo Fie“, което означава „в твоя дом“ на езика акан, един от най-разпространените в Гана.

Във „Wo Fie“ се говори за това, че хората от L.G.B.T.Q. могат да бъдат част от всяко семейство, и се призовава за толерантност и уважение. В текста на песента Опоку пее за това, че не се бори за себе си.

Анхел Опоку, най-голямото от пет деца, е родена в Акра на 3 септември 1985 г. в семейството на майка модна дизайнерка и баща държавен служител.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„Всеки, който я видеше, казваше: ‚Ей, имаш красиво момиче‘, спомня си майка ѝ, 60‑годишната Фаустина Араба Форсън. „А аз им казвах: ‚Не, това е момче‘.“

„Тя обичаше да носи момичешки рокли, да играе с момичета“, добавя майката. „Беше момиче, затворено в мъжко тяло.“

Въпреки това г-жа Форсън се нуждае от много време, за да приеме идентичността на дъщеря си. Анхел Опоку си спомня, че майката и детето често посещавали църкви, за да слушат пастори, включително противоречивия нигерийски проповедник Т. Б. Джошуа, които се опитвали да „прогонят гейовете“.

„Един ден се молех и чух Бог да казва: ‚Аз я създадох по свой образ и подобие и я обичам‘,“ казва г-жа Форсън.

Опоку започва да пее вкъщи по време на сутрешните молитви със семейството си, а като тийнейджърка следва неотстъпно членовете на вече несъществуваща момичешка група. Започва да се занимава с музика като жена през 2008 г., докато учи мениджмънт на хотелиерството в Кофоридуа, град на север от Акра. Това се оказва доста опасно начинание. Веднъж, по време на концерт, от публиката е хвърлена бутилка, която я удря в главата, разказва тя.

Без музикален лейбъл, който да я подкрепи или да спонсорира звукозаписни сесии, тя отлага музиката си – чието звучене е смесица от афропоп, денс хол и все по-популярния афробийтс – и вместо това се движи между работата в сектора на хотелиерството като готвачка и сервитьорка, където се сблъсква с проблеми като неправилно определяне на пола.

 

Дори и преди заплахата от затвор в предстоящото законодателство, да бъдеш открит гей или транссексуален в Гана е било нещо изключително рисковано, като хората, които са се идентифицирали като трансджендър – или са се възприемали като такива – са били изправени пред насилие както от страна на непознати, така и от собствените си семейства. Дискриминацията в областта на заетостта и жилищното настаняване е често срещана.

„Някои са принуждавани да сключват бракове, изхвърляни са от домовете си; някои отпадат от училище, защото вече нямат подкрепа“, казва Лейла Яхия, изпълнителна директорка на One Love Sisters, Гана, организация за защита на мюсюлманите от L.G.B.T.Q.-общността, и приятелка на г-жа Опоку.

Г-жа Опоку се завръща към музиката през 2018 г. и макар че предизвикателството ѝ печели последователи в интернет у дома и в чужбина, то също така я белязва. Миналата година домът ѝ е бил разграбен от тълпа, което я принудило да ограничи публичните си изяви. Г-жа Опоку не е била вкъщи, когато тълпата я е нападнала.

„Можеха да ме завлекат в полицейския участък, може би дори щях да бъда убита“, казва г-жа Опоку, която сега се изявява рядко и само в домашна обстановка. „Можеха да ме линчуват.“

След като домът на г-жа Опоку е бил нападнат, музикантът Уанлов Куболор и неговата сестра, известна като сестра Дебора, ѝ помагат да намери безопасно място и започват професионална и лична връзка. Братът и сестрата, които отдавна се разглеждат като социални контрапункти в музикалната индустрия на Гана, участват в „Kill the Bill“ и „Wo Fie“.

„Това ме смая, нещата, с които тя живееше ден за ден: финансово, психологически, физически“, казва Уанлов Куболор. „Не мисля, че бих могъл да живея такъв живот.“

Г-жа Опоку казва, че иска да бъде известна и с музика, която не е свързана с нейната дейност. Но засега това е нереализирана амбиция. Завършеният миниалбум с песни, които не са свързани с пропагандата, все още не е издаден поради липса на спонсорство, казва тя.

За Уанлов Куболор неотдавнашното издигане на обществения авторитет на г-жа Опоку е в еднаква степн радостно и болезнено.

„Болезнено е, защото тя можеше да разцъфне много по-рано, защото има супер талант и вече можеше да е световна звезда“, казва той.

Неотдавна песента „Wo Fie“ стана вирусна в TikTok извън Гана и той смята, че нарастващата международна видимост на г-жа Опоку – макар и изпълнена с рискове за безопасността ѝ – може да послужи и като защитен фактор.

Но г-жа Опоку не е толкова сигурна. „Всеки ден е опасен за мен“, казва тя. „Не мога да се разхождам по улицата като нормален човек.“

За автобус не може да става и дума, казва тя, както и за ходене на пазар. „Не мога да правя много неща“, казва тя.

Безопасността на дъщеря ѝ също е на първо място за г-жа Форсън. „Много се страхувам за дъщеря си“, казва тя. „Тя е гласовит човек и затова е мишена и винаги се моля Бог да я защити.“

Ако бъде приет, законопроектът ще криминализира позитивното представяне на живота на хомосексуалните в медиите, ще кодифицира широко дискредитираната псевдонаука на конверсионната терапия и ще принуди семействата и съседите на хората с L.G.B.T.Q. да съобщават за тях на властите.

Арестуваните могат да избегнат затвора, като се подложат на психиатрично и ендокринологично лечение, „за да преодолеят своята уязвимост“. В законопроекта се посочва също така, че съмишлениците, които предоставят каквато и да е форма на помощ на хора с L.G.B.T.Q., като например жилище, могат да бъдат осъдени на между пет и десет години затвор.

Предложеното законодателство е подкрепено от влиятелни религиозни лидери в страната, политици от двете водещи партии и голяма част от местните медии. То се ползва и с широка обществена подкрепа в страната, в която проучване от 2019 г. установи, че 93% от ганайците не биха искали да имат хомосексуален съсед.

Законопроектът предизвика и открита опозиция от страна на малка, но влиятелна коалиция от местни учени, адвокати и правозащитници.

Миналия месец председателят на парламента, който преди това е изразявал подкрепа за законодателството, заяви, че то е приоритетно и ще бъде прието преди следващите избори през 2024 г.

Благодарение отчасти на антипатията срещу L.G.B.T.Q., която се разпалва около законопроекта, г-жа Опоку заявява, че ѝ е трудно да види бъдещето си в Гана. Сега за нея е почти невъзможно да се изявява свободно на публични места; законопроектът би направил това и юридически невъзможно.

„Не виждам живот за себе си тук“, казва тя. „Ако не мога да се представям открито, да изляза на улицата, да живея ежедневието си, ако не мога да си намеря работа, как ще се издържам? Това не е живот.“

Въпреки трудностите, тя остава твърдо решена да говори в полза на общността на L.G.B.T.Q. в Гана пред лицето на тази нарастваща враждебност.

Следващата ѝ песен, казва тя, ще насърчава хората от рискови групи да се запишат за PrEP, хапчето за превенция на СПИН.

„Чувствам, че това е отговорност“, казва г-жа Опоку. „Ако аз спечеля, ще спечелят и хората като мен.“

И добавя: „Хората като мен също ще бъдат по-щастливи, хората като мен също ще се чувстват свободни.“

 

Източник

 

Кваси Гямфи Асиеду е журналист, живеещ в Ню Йорк. Преди това е бил журналист на свободна практика в Акра, Гана, откъдето е отразявал истории, свързани със социалната справедливост, здравеопазването и околната среда за редица международни медии.


Pin It

Прочетете още...