Интервю с художника-авангардист Венцислав Занков.
Г-н Занков, днес в галерия „Ракурси“ е последният ден на изложбата ви. Защо определяте показаните картини като „призрачна живопис“?
Интересуваше ме какво става с телесното, как се помещаваме в тия идеални норми, които ни се вменяват. Естественото тяло вече не се цени, а гледаме да го подобрим със силикон например. В същото време обаче биопродуктите са по-скъпи от обикновените. Смята се, че ако прасетата и пилетата са живели щастливо, а в растенията няма химикали, им се вдига цената. По тази логика би трябвало нашите естествени тела да са по-ценни и скъпи от тези с намеси и силикон. Като месо моето трябва да е по-скъпо от това на някоя с набухватели и оцветители.
Какво се случва с човека?
Разпада се, и то на повече от двама души. Ти си един във „Фейсбук“, друг в работата, трети с приятелите. И някъде там е и този стремеж да влизаш в перфектни физически модели, да си клиент на някой като д-р Енчев. Стремежът е да сме красиви, а не да работим. Това няма как да не се отрази върху психиката и общуването. Въпросът е какво правим със собствените си самоличности и как да не хлътнем в клопката на стереотипите и този нов БДС стандарт на силикона и подобните му.
Тази седмица минава под знака на боядисания Паметник на съветската армия. Защо хората толкова се развълнуваха?
И мен ме шокира това вълнение. Досега в обществото беше апатия, апатия и изведнъж – бомба! Онези, които се възмущават, явно имат уплах от това, че адски бързо се подмениха героите и образите от комиксите паснаха много лесно върху героите от войната. Това стряска. От друга страна – останалите мислят, че така затваряме главата „Комунизмът“ и така комунизмът си отивал със смях, а не с булдозери. Това обаче изобщо не е така. С едно боядисване не можеш да заличиш комунизма.
Според вас каква трябва да бъде съдбата на този паметник?
От политически този паметник трябва да стане исторически. Част от историята на България е 45 години комунизъм и този паметник е част от нея. Не може да се затрива история. Освен това понастоящем нямаме технологичен и човешки ресурс да направим подобен паметник. Сегашният ресурс е паметникът на Гарибалди.
За да оценим хубав ли е или лош Паметникът на съветската армия, трябва да минат 50-100 години – като се изключи политическата страна и остане само историческата.
Това боядисване показа, че соц. пропагандата и капиталистическата и глобалната реклама са много близки и образите тутакси се припокриват. Пишеш „В крак с времето“ и онагледяваш сегашното време с образите на консуматорското общество. Тоест, наслагаш едното върху другото, казваш „Те са много близки“, но не критикуваш нито едното, нито другото. Всички се подхлъзват да се радват, че сме в крак с това време, а то не е толкова радостно – Дядо Коледа да ти носи тирове с кока кола на Коледа. Тия, които искат да скъсат със старото мислят, че като пребоядисаме паметниците, ставаме съвременни и хоп – вече сме в демокрацията, в крак с новото време. Всички сме свободни, което не е вярно.
Несвободата от финансовата зависимост ли идва?
От липсата на алтернативи, на развлекателния бизнес и на консумацията. Здравото образование може да бъде алтернатива, ако не е подчинено на това какви кадри иска индустрията. Нужна е и някаква критическа мисъл, която да отива отвъд очевидностите на съвременното. На българите явно им липсва Дисниленд, след като се радват толкова на такива герои. Искат да ходят да се снимат с Мики Маус. С едно боядисване всички си мислят, че вече са free и за младите е голям fun. А този паметник може да показва на децата, че тук съветската армия е била окупатор. Ако го махнат, как изобщо ще стане въпрос за това. Откъде да го научат? А така имаш нагледен урок как е работела пропагандната машина.
В Борисовата градина обаче ли му е мястото?
Защо не? Представете си да оформят парк с всичките големи статуи на тоталитарното изкуство. И едно влакче на ужасите да обикаля покрай Ленин, Брежнев. Щом хората искат Дисниленд, нека да го направят. Ще е уникално да влязат всички монументи със съответните табелки, пояснения и кратка биография на героите и скулпторите. Така ще стане ясно, че тези паметници са част от някакво време. Аз лично много съжалявам, че мавзолеят е взривен, защото колко държави имат в света мавзолей? С нас бяха пет, вече са четири. Мавзолеят трябваше да остане като исторически паметник за епохата. Можеше там да направят музея за тоталитарно изкуство.
Изненадаха ли ви някои от имената от арт средите, огласени като сътрудници на ДС, които бяха публикувани преди броени дни?
Не. Аз това отдавна го твърдях. Не може преди 10 ноември 1989-а група „Градът“ да направи изложба авангард в галерия „Райко Алексиев“ без покровителството и участието на системата. При положение че за подобни действия Орлин Дворянов и Добрин Пейчев бяха арестувани. На тях двамата им разрешиха да правят подобни експозиции чак като мина изложбата на група „Градът“.
Няма какво да се изненадваме – вижте само кои бяха дисидентите на закуската с Митеран. Това, което стана в началото на прехода, е същото като с паметника – най-върлите комунисти се пребоядисаха и станаха първите капиталисти. В изкуството е интересно да се отбележи, че хората, които излизат като свързани със системата на ДС, не са свързани с комунистическата естетика. А напротив, те всичките са модернисти. Така че можете да видите какъв ни е и модернизмът. Навремето бях казал: „Преходът свърши, промяна няма“. По върховете са същите супергерои и могат да си играят на благотворителност, и на всичко. Тъжно е, че е похабена енергията на не знам колко поколения. Някои избягаха, други пропаднаха.
Спасението за младите къде е – да се махнат от България ли?
Не знам. Всеки се спасява сам. Аз си търся своето спасение, ти твоето. На душите, на телата ни. Това е собствен път и не мога да кажа на младите какво да правят. Радвам се, че не са задръстено поколение. Отворени са и се свързват по друг начин със света. Докато ние сме обременени и все вървим по линията на опозицията изток-запад, ляво-дясно.
Какви цветове доминират в общия български пейзаж?
Други са го казали преди мен. Не е въпросът до пари, а до човешкия ресурс. Може да нямаш пари, но ако си в екип със свестни хора, няма начин да не успееш. Парите са следствие. Проблемът е в човешкия ресурс.