Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 05 William Burroughs

 

Не е трудно да разберем как неговите текстове – изпълнени с тревожни, дори зловещи образи – могат да послужат за храна на пънка или хеви метъла. Но неговата анти-истаблишмънт нагласа и нетрадиционни лични навици намират разбиране и при мейнстрийм изпълнители като Пол Маккартни, Боб Дилън и Rolling Stones. Бийтълс дори го поставят на обложката на „Sgt Pepper's Lonely Hearts Club Band“, заедно с такива като Карл Юнг, Карл Маркс и Оскар Уайлд. U2 търсят Бъроуз за видеоклипа си от 1997 г. към Last Night on Earth – последната му филмова изява. Когато започнете да търсите, Бъроуз е навсякъде. Това е като „Къде е Уоли?“, само че с убийствен саундтрак. Но вместо жизнерадостен младеж в раиран пуловер, виждаме изпит наркоман със старичко бомбе.

Безброй групи са получили имената си от романите на Бъроуз: Steely Dan, известна с името си от най-модерния вибратор в Голият обяд; Soft Machine; Nova Mob; Wild Boys; Mugwumps. Steppenwolf, на които се приписва въвеждането на термина „хеви метъл“ в музиката, заимстват фразата от Бъроуз. Иги Поп и Пати Смит заимстват текстове директно от Бъроуз. Duran Duran се опитват да заснемат игрален филм въз основа на видеоклипа си към песента Wild Boys, вдъхновен от едноименния роман на Бъроуз.

Въпреки че не е имал преки познания за музикална композиция, Бъроуз е разбирал как изпълнението може да се използва за въздействие върху реалността. Той е възхитен от шаманското сценично изкуство на Пати Смит и двамата стават добри приятели. „Той е там горе, където е папата“, казва за него Смит. Боб Дилън на практика го преследва за среща, която се провежда в кафене в Гринуич Вилидж в началото на 1965 г. („Вярвам на всяка негова дума“, казва Дилън на Алън Гинсбърг.) Не след дълго дотогавашният ученолюбив фолклорист се появява отново на фолк фестивала в Нюпорт като див визионер, подкрепян от бурно еретична електрическа група.

Въпреки че Бъроуз прекарва голяма част от времето си извън Съединените щати, живеейки в Мексико, Мароко, Париж и Лондон, в средата на 1970-те години той се установява в Ню Йорк, в бивша съблекалня без прозорци в опърпания квартал Бауъри, любящо наричана „Бункера“. Тук той е домакин на обитателите на зараждащата се пънк сцена, сред тях Пати Смит, Крис Стайн и Деби Хари от Blondie, както и Джо Страмър от Clash. Макар че Бъроуз малко или много отхвърля титлата „кръстник на пънка“, която му е присъдена от пресата, той намира новото поколение за по-интересно от хипитата. Той дори изпраща писмо в подкрепа на Sex Pistols, когато те се разгорещяват заради God Save the Queen, сингъла им от 1977 г., в който разбиват монархията. „Винаги съм казвал, че Англия няма никакъв шанс, докато 20 000 души не кажат: „Да я шибам в кралицата!“. Бъроуз е ентусиазиран.

Но влиянието на Бъроуз често е най-убедително, когато присъствието му е най-трудно забележимо: не напразно го наричат „El Hombre Invisible“. Най-трайната му идея е „cut-up“ – метод, който той разработва за първи път като техника за писане, подобна на колаж, заедно с художника Брьон Гизин в един парижки хотел през 1958 г., но по-късно разширява обхвата ѝ до експерименти с аудиокасети и филми.


Small Ad GF 1

Методът „cut-up“ е прост: взема се някакъв текст и се нарязва на четвъртинки с ножица или бръснарско ножче, след което парчетата се сглобяват на случаен принцип. Бъроуз вярва, че разрязаните текстове са по-точно изображение на действителността. „Съзнанието е нарязано“, обяснява той през 1986 г. „Още щом тръгнете по улицата или погледнете през прозореца, обърнете страница, пуснете телевизора – съзнанието ви се нарязва“, казва той. „Тази табела на витрината, тази кола, която минава покрай вас, звукът на радиото… Животът е нарязан.“

Хардкор феновете на „Бийтълс“ знаят, че песни като Being for the Benefit of Mr Kite, Good Morning, Good Morning и A Day in the Life са повлияни от авангардния композитор Карлхайнц Щокхаузен. Малцина обаче са наясно как експериментите на Бъроуз с нарязани ленти вдъхновяват Пол Маккартни. Както казва Маккартни пред Q през 1986 г.: „Седях в едно мазе на площад „Монтагю“ с Уилям Бъроуз и няколко гейове, които той познаваше от Мароко, и правехме кратки ленти, луди неща с китара и виолончело.“ Бъроуз вдъхновява Маккартни да включи в записите на „Бийтълс“ намерени звуци, включително будилници, автомобилни клаксони и циркова атмосфера. Това дава на Брайън Уилсън, чиито Beach Boys са влезли в своеобразна междуконтинентална музикална надпревара с „Фаб фор“ [всеизвестните четирима], смелостта да добави лаещи кучета и велосипедни клаксони към собствения си шедьовър Pet Sounds през 1966 г. Успехът на Сарджънт Пепър година по-късно помага за извеждането на парчетата в стил „Бъроуз“ от ъндърграунда и завличането им в хай-фи, променяйки изцяло отношението ни към записания звук.

The Rolling Stones хващат заразата на cut-up, като използват метода на Бъроуз за текста на Casino Boogie от албума Exile on Main Street от 1972 г. „Просто написахме фрази на парчета хартия и ги нарязахме. Това е замисълът. Стилът на Бъроуз. И след това ги хвърляхме в една шапка, вадехме ги по случайност и ги сглобявахме в стихове“, казва Мик Джагър пред Uncut през 2010 г. Както казва Бъроуз: „Не можеш да предизвикаш спонтанност. Но можеш да въведеш непредсказуемия спонтанен фактор с помощта на ножица.“

Твърди се, че Бъроуз е бил посетител по време на записите на Exile през 1971 г., които са се състояли в наетата от Кийт Ричардс вила Nellcôte – бивша нацистка квартира с 16 спални на Френската ривиера. „Беше все едно да се опитваш да направиш запис във Фюрербункер“, казва Ричардс пред GQ през 2010 г. „На горния етаж беше фантастично, като във Версай. Но долу беше като в Ада на Данте.“ Редовните доставки на хероин гарантират, че групата и гостите са се „разгорещили“, за да заимстват заглавието на мръсното парче от началото на Exile. „Слънчевите лъчи ме отегчават до смърт“, изрича Джагър. Десетилетие по-рано, един напушен Бъроуз казва на Харолд Норс в Beat Hotel: „Ненавиждам… слънцето… никога… не… излизам.“

Дейвид Боуи също е бил запленен от Бъроуз. „Определено съм подвластен на неговата магия“, казва той. „Този човек ме обърка, когато за първи път започнах да го чета в края на 60-те години, и никога не съм го преодолявал. В този вид писане и изпълнение наистина мога да се хвърля с главата надолу.“ В средата на 90-те години Боуи казва: „Винаги съм бил привлечен от Бил Бъроузовците на този свят, които създават собствен речник – не непременно личен, а нещо, съставено от шифри и знаци, които се преизпълняват, преработват и натрупват отново.“ Като вдъхновение за своя герой Зиги Стардъст Боуи използва „мародерските банди от Дивите момчета на Бъроуз с техните ножове Боуи“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Боуи започва да използва изрезки в Diamond Dogs, преходен албум от 1974 г., замислен като музикално-театрална интерпретация на 1984 на Джордж Оруел. Когато не успява да си осигури права, той заимства теми от Дивите момчета и започва да реже и сглобява вече написаните за проекта песни.

„Това, за което използвах тази техника повече от всичко друго, е да разпаля всичко, което може да се намира във въображението ми“, казва Боуи за метода на разрязване. „Опитвах се да го правя с дневници и други неща и откривах много невероятни неща за себе си, за това, което съм правил и накъде отивам… Изглежда, че това ще ми предскаже неща за бъдещето или ще ми каже много за миналото… Предполагам, че това е нещо като западно таро.“

Някогашният приятел на Боуи Лу Рийд не си пада по изрезките, но заимства много от книгите на Бъроуз като например Junkie, с нейното веществено представяне на опустошенията от пристрастяването и сардоничните наблюдения върху уличния живот. Според Рийд Бъроуз „променя представата ми за това за какво и как може да се пише“. Той беше „човекът, който разби вратата… само той имаше енергията да изследва вътрешната психика без филтър“.

През 90-те години Бъроуз, който тогава е в края на седемдесетте си години, става още по-голям герой за музикалния свят. През 1990 г. се състои премиерата на операта Черният ездач, която той пише заедно с Том Уейтс. През 1996 г. Бъроуз си партнира с REM за кавър на песента им Star Me Kitten и се връща във времето до 60-те години за странния mash-up с Doors – Is Everybody In?

Кърт Кобейн, вманиачен по Бъроуз, нарича неговите изрезки „революционни“ и взема малка чанта с Naked Lunch като единствен багаж по време на европейското турне на албума Nevermind през 1991 г., моли Бъроуз да се появи като жертва на разпятие във видеото към Heart-Shaped Box. Бъроуз отказва предложението – той не би искал да бъде изобразен като умиращ във филма – но през 1993 г. кани Кобейн да дойде на чай. Бъроуз забелязва „смъртно сивия цвят на бузите му“ и продължава да поддържа връзка с него. По-малко от година по-късно Кобейн се самоубива, оставяйки бележка: „Във всеки от нас има нещо добро и мисля, че просто обичам хората твърде много, толкова много, че това ме кара да се чувствам твърде… тъжен“. В последното завещание на самия Бъроуз, три години по-късно, има някои сходства: „Няма достатъчно мъдрост, опит – нищо. Няма Свещен граал, няма финално сатори [просветление], няма решение. Само конфликт. Единственото нещо, което може да разреши конфликта, е любовта, каквато изпитвах към Флеч и Руски, Спунър и Калико. Чиста любов. Такава, каквато изпитвам към моите минали и настоящи котки. Любов? Какво е тя? Най-естественото болкоуспокояващо средство, каквото има. ЛЮБОВ.“

Бъроуз не доживява да види как интернет се превръща в силата на разрушението, която е днес. Но той несъмнено би го разпознал като това, което е: изрезка. Той предсказва бъдеще, в което умовете ще бъдат буквално заразени от „много малки единици звук и образ“, разпространявани масово и по електронен път. „Моята обща теория от 1971 г. насам е, че Словото е буквално вирус“, пише той през 1986 г. „Словото ясно носи единствената отличителна черта на вируса: то е организъм, който няма друга вътрешна функция, освен да се възпроизвежда.“

Днес сме бомбардирани от фрагментарни думи, звуци и образи, меми и машъпи, които се споделят онлайн, репликират се и често се превръщат в оръжие, за да служат на една или друга цел. Как да наречем това, когато някоя от тези „малки информационни единици“ за кратко властва над съзнанието ни? Казваме, че е „вирусна“. Някъде във времето и пространството старецът изкривява тънките си устни в усмивка.

 

Източник

 

Кейси Рей е ръководител на музикален бизнес, музикант и културен критик, както и преподавател по технологии, музикална индустрия и медии. Коментарите на Рей за влиянието на технологиите върху творците могат да бъдат намерени в различни медии, включително NPR, The Washington Post, The New York Times и др.


Pin It

Прочетете още...