Вече години наред вие обикаляте с турнето „True Colors“, което служи на кампания, подкрепяща правата на хомосексуалисти и лесбийки. При множество Gay-Pride-Паради вие бяхте начело, при това обаче сте майка, женена за мъж. Не е ли това малко странно?
Аз имам много приятели и роднини, които са хомосексуалисти и лесбийки. Ето защо това е и моят живот. Това ме засяга лично, както и всички нас. Защото, когато човек живее в страна, която се хвали с равенство за всички, но същевременно изключва една определена група, то това засяга всекиго, защото общите права могат да се прилагат или към всички, или към никого, това е логично. И, както винаги казва една моя приятелка, комедиантката Уонда Сайкс: ако някой има проблем с еднополовия брак, то тогава да не се жени/омъжва за човек от същия пол. Някога пуританите са се заселили в моята страна, защото са били преследвани в родината си. Те извършиха онова дълго пътуване до Америка и започнаха сами да преследват други хора там – хора, различни от самите тях. Може би щеше да бъде по-добре, ако си бяха останали в Англия и бяха издържали на преследванията, за да се научат, че хората не трябва да бъдат преследвани. Но не, те непременно трябваше да се преселят в моята страна!
През осемдесетте години вие самата бяхте поборничка на феминизма в света на поп-музиката.
Намирате ли? Ами аз още като ученичка изгорих на първата си демонстрация сутиена и всичко друго, което имах в розово.
Аз мислех, че изгарянето на сутиени вече е било уличено като мит?
Вие хора винаги казвате, че това не се е случвало. Това е, което правят в моята страна. Опитват се да ни вземат историята, за да могат да ни мамят. Хората са забравили, че имат право на свободно мнение. Успяха да внушат на тези армии от религиозни хора, че при изборите става дума за религия. При това хората, които те избират, в никакъв случай не биха могли да се държат така, ако наистина имаха някаква връзка с Бога. И хората, които ги избраха, бяха измамени. Защото техният долар не струва вече нищо.
При един концерт наскоро посветихте на Хилари Клинтън песента Same Old Story. Подразнена ли сте от демократическите пред-избори?
Онова, което се говореше за Хилари беше сексистко. Като жена намирам това отвратително. Но аз знам, че в края на краищата тази стена ще падне, защото зад всяка жена, която блъска срещу нея, вече стоят други двадесет. Именно затова в началото на кариерата си имах толкова много самочувствие. Знаех, че не съм единствената, която мисли по този начин, но имам възможността да отворя голямата си уста и да кажа нещо. И ще продължавам да го правя.
Проблемът на тези избори беше, че антисексизмът беше противопоставен на антирасизма.
Миличък, ясно ли ви е, че в моята страна те притежават мрежа за новини, която всъщност разпространява единствено мнения? Това не са новини, а няколко души, които определят мненията и освен това показват картинки. И като въведение към всичко това те казват: „Подстрекателката Х каза …“ Ако някой бъде наречен „подстрекател“, това вече не е факт, а мнение. Това не е Fox News, а Fox Мнение. Те трябва да бъдат осъдени за фалшиво обозначаване на стоката си.
Ако бих ви интервюирал преди 15 години, бих ви поздравил за работата ви в подкрепа на Girl Power. Но междувременно има едно завръщане назад, нали?
Днес вече не виждам борба за власт на момичетата. Човек вижда всякакви гадости, насочени против жените – и момичета, които се държат така, все едно че са лоботомизирани. Момичета, вие нямате власт! Бихте могли спокойно да носите нашийник и верижка. Това не е самоутвърждаване, това е нещо, насочено назад. Но и от това ще има отдръпване. И за всички типове, които искат да изтласкат настрана хора като мен ще има едно неприятно пробуждане.
И целия си гняв срещу тези неща вие сте изразили в една танцова парти-плоча?
Да, искам хората да се чувстват добре. Пиша за всичко, което чувам наоколо. И за това, че човек винаги трябва да се изправя, когато е паднал. Всеки притежава тази сила.
Вие самата вече имахте зад гърба си доста неща когато се появи „Girls Just Want To Have Fun“. Отдавна вече не бяхте момиче.
Бях на 30. Но винаги съм казвала: под капака ми ли искате да погледнете или да проверите километража ми? Става дума за идеята, а не за възрастта. Има хора, които са наполовина по-млади от мен и даже не се изпотяват на сцената, защото не се движат. Или пък правят някакъв аеробик-танц. Не обичам тия курсове, никога не съм била добра в тях.
Наскоро видях Мадона на живо и ми се стори, че тя конвулсивно се опитва да отрече възрастта си.
Ах, моля. За какво говорите всъщност? Мислите ли, че на една определена възраст могат да се правят само определени неща? Мога ли да ви попитам нещо: тя беше ли задъхана?
При всички случаи. И някои строфи идваха от плейбек, за да може да си поеме дъх.
Това трябва да е било началото на някое турне. Мадона е великолепна атлетка. Междувременно със сигурност е във форма като Терминатора. Не се заяждайте с нея!
Ще го запомня! Наскоро вие режисирахте един рекламен клип за 80-годишното издание на играта Trivial Pursuit.
Това беше удоволствие, защото при режисурата можете да вдъхновявате хората и да пробуждате в главите им определени картини. Винаги става дума за това как човек вижда себе си в собствената глава. Като при малките деца е. Когато синът ми играе хокей, във въображението си той е Уейн Грецки и извършва героични дела. На сцената е същото. А след това човек вижда картини на самия себе си. „Ах, не, нямах си даже представа, мислех, че съм много по-голяма!“ Разказах ли ви вече достатъчно за новата си плоча?
Не съвсем.
Тогава имам още нещо за вас: записах я в Швеция и Англия. Това е първият път, в който пиша от перспективата на поетеса. Разхождах се сама по улиците, даже нямах телохранител, облечена изцяло в черно, с голяма шапка. Във въображението си бях Грета Гарбо. Е да, аз съм много по-ниска, но във въображението си бях висока.
Интервюто води Роберт Ротифер.
Синди Лаупър – True Colors