Известният унгарски писател и есеист Дьорд Конрад е написал следното „Отворено писмо до министър-председателя на Унгария“ – един документ на леденостудения гняв срещу „най-вредния унгарски политик“ от времената на посткомунизма, който се одързостява да затвори Централноевропейския университет и не се бои при това да черпи реторични средства директно от арсенала на политическия антисемитизъм, плачевно-известен от най-новата унгарска история.
Снимка: Bernadett Szabo/Reuters
Господин министър-председател!
Придруженото от възхищение откриване на многообразието на една все по-разширяваща се Средна Европа от последната трета на миналия век изпълни мнозина от нас тук, във все по-разнообразяващите се родни страни, с усещане за радостно задоволство.
Ние осъзнахме, че трябва да се учим едни от други. Навсякъде в Европа и по цялото земно кълбо младите хора започваха да се вслушват и се изпълваха с желание да ни изучават.
За това, че Джордж Сорос предостави значителна част от придобитото си чрез талант и усърдие състояние за постигане целите на едно такова образование, ние му дължим високо уважение и благодарност.
В унгарската родина, която през 1944 се беше противила до такава степен да бъде и негова родина, че беше го почти убила, той основа, чрез влагане на собственото си, а не някакво държавно състояние, множество превъзходни институции. След като Дьори или Джордж беше преживял, също както и аз, подготовката на убийството си, той беше решил в младостта си да не живее повече в една страна, в която е възможно нещо такова; където човек е изоставен на произвола на съдбата и не може да разполага свободно със самия себе си.
През 1948, когато националсоциалистическите млади мъже в кожени манта бяха заменени от комунистическо-държавни млади мъже в кожени манта, той се впусна в широкия свят, с десет долара в джоба, получени от баща му.
Че днес [унгарският] пропаганден апарат се опитва, по маниера на Гьобелс, да търси обяснение за всички нещастия на страната и света чрез примера на евреина Сорос, ни напомня силно за нацисткото „решение“ от 1933 (Евреите са нашето нещастие). Асоциациите с този най-достоен за презрение политически образец ни изглеждат неизбежни.
Дори едно само спорадично споменаване на Сорос [в такъв политически контекст] би изисквало сериозно последващо обяснение. Но това, че Вие изфабрикувахте от името на този човек един постоянно размахван кривак (един човек, който е дал на унгарските и чужди, гладни за знание млади хора много повече, отколкото Вие и хората от вашия приятелски кръг са направили когато и да е) – всичко това ме убеждава, че Вие действате, движен единствено от интереса за произволно продължаване на собствената си власт, и че за тази цел не се свените да черпите с пълни шепи дори от езиковия арсенал на хитрия, лицемерен политически антисемитизъм.
Онзи, който не се нуждае от един Централноевропейски университет, той не се нуждае и от многообразна Централна Европа, нито пък от една многолика Европа.
По същия начин, по който чуждоезичното название на Magyarországs е Унгария, така и Közép-európai Egyetem е Централноевропейски университет. Какво лошо има в това? Кой или какво е Брюксел? Столицата на Белгия и Европейския съюз, както и седалище на централата на НАТО? Или столицата на една враждебна окупационна сила? И не сте ли самият Вие онзи, който представя Унгария в намиращата се там Европейска комисия?
„Финансирани от чуждестранни пари мрежи?“ Това чета във вашето писмо, отправено към нас гражданите.
За кого и какво си мислите? За Унгария, инвестициите в която се покриват в девет десети чрез пари от Брюксел, тоест чрез подкрепата на данъкоплатците от други европейски страни? Кои инвестиции правят възможно удивителното темпо, с което расте богатството на кмета на вашето родно село и на хората от вашия приятелски кръг? Или може би многото милиарди отиват директно в джобовете на кмета?
Понеже той е толкова сръчен и умен бизнесмен, успехът му няма нищо общо с това, че в селото е бил приятел от детство на министър-председателя?
Дали и в този случай прозрачността е нещо, което ви е толкова присърце?
Защо унгарският президент говори с такава неприязън за Европейския съюз? Защото оттам идват парите? Защото за това трябва да се благодари и да се дава сметка?
Колко е дал лошият Брюксел? И колко добрата Русия?
Колко – дяволският Сорос и колко – ангелоподобният Орбан?
Чуждестранните пари вонят, когато отиват при „цивилните“, но миришат много хубаво, когато се отправят към семейството на шефа на правителството.
Първите биват „издържани“ като курви? На последния обаче това му приляга?
Дали нашата национална независимост и сигурност са наистина застрашени от Брюксел, а не примерно от самия вас, комуто се е удало да осигури на страната ни долно място в ранглистата на „новите демокрации“?
Преди двадесет години станахте за пръв път глава на правителството, а оттогава насам сте винаги в близост [до този пост], общо единадесет години вече сте на власт. Не ви ли е достатъчно това?
Убеден съм, че от времето на промяната насам вие сте най-вредният унгарски политик. На никой друг освен на вас не се е удавало да натрупа на един куп толкова много клевети и необосновани твърдения. Вие сте шампионът.
Истински патриотичното поведение, уважаеми господине, би се състояло в отказ от Вашия пост. Като пенсионер бихте могли да се радвате на собственото си малко стадионче и водещото към него детско влакче. И да ритате сам топката в празната врата.
С приятелски поздрав,
Дьорд Конрад