Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2011 06 Banksy

 

Банкси, английският уличен артист, работещ под псевдоним, е изградил репутацията си върху сензации – като например вмъкването на собствените си произведения сред майсторите в някои музеи – подиграващи се над пазарите, на които произведенията му се продават за милиони. Но с последния си проект, документалния филм Изход през магазина за подаръци, той полага усилия да убеди публиката, че играе по правилата.

Филмът проследява кариерата на един уличен артист от френски произход, Тиери Гуета, който живее в Лос Анжелис и заснема на видео всичко – или поне така ни се казва във филма. Когато Гуета и камерата му се оказват случайно въвлечени в света на уличното изкуство (в сцената го въвежда братовчед му, парижкият уличен артист Space Invader), страстта му към заснемане на всичко възможно съвпада точно с желанието на уличните артисти да документират инак тъй краткотрайното си изкуство. Той заснема величията на уличната сцена като Шепард Феъри и Swoon, докато те работят по улични покриви и тъмни улички под прикритието на нощта.

Всичко това изглежда като естествена тема за един документален филм. Но непрекъснатите записи на Гуета се оказват напълно негледаеми, дори и когато, след години на непрекъсната работа, в края на краищата той успява да монтира някакво подобие на филм. „Може би той просто беше човек с психически проблеми, който по случайност имаше на разположение камера“, казва Банкси във филма.

И така, Банкси решава да се заеме със събрания материал сам – или поне така ни се казва. Лишен от камерата си и подстрекаван от Банкси, междувременно Гуета сам става уличен артист, измисляйки си псевдонима Mr. Brainwash и организирайки своя първа изложба в Лос Анжелис, която го превръща в сензация – като всичко това бива представено в Изход през магазина за подаръци.

 

 

Самият филм се превърна в сензация на фестивала Сънданс, особено след като творбите на Банкси (включително и стилизирани изображения на оператор, заснемащ цвете) започнаха да се появяват по стените на сгради в парк Сити, Юта, където се провежда фестивалът. По-късно, по време на Берлинския филмов фестивал, Банкси се съгласи да участва в пресконференция, само за да откаже в последния момент, като вместо това беше показан видеозапис, на който той се появява в сянка и с променен глас, също както във филма, гарантирайки за неговата достоверност.[1]


Small Ad GF 1

Работата е там, че както Банкси, така и Гуета са доста недостоверни разказвачи на истории. Незабавно започнаха да се разпространяват слухове, че Гуета изобщо не съществува, че работи в конспирация с Банкси, или че това е самият Банкси. Дори познавачите на сцената не знаеха какво да мислят.

Но всички участници във филма се кълнат в истинността му. „Разбира се, че колкото повече твърдя, че всичко това е истина, толкова повече ще изглежда, че съм участник в някаква конспирация“, заявява г-н Феъри, който е приятел на Банкси.

Самият Гуета отказва да коментира – макар че той наистина съществува и в живота е същият особняк, какъвто е и във филма.

 

„Не знам защо толкова много хора са склонни да мислят, че този филм е измислица“, писа Банкси или някой, използващ неговото име, в едно съобщение по електронната поща. „Това е истинска история, основаваща се на реални видеозаписи. Дали ме интересува това, че хората не му вярват? Никога не бих могъл да напиша толкова смешен сценарий.“

Както казва Марк Шилер, собственик на Интернет-сайта woostercollective.com, занимаващ се с улично изкуство: „Това е един от случаите, при които Банкси открива чрез изкуството си, че истината е по-странна и от най-странната измислица, която някой би могъл да си представи.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

„Банкси прави филм, който е 100% като изложба на Банкси“, казва г-н Шилер. Отначало той го нарече шега, след което се коригира и го нарече „събитие в стил Банкси“.

Господин Феъри, който казва, че той и Банкси се намират в една и съща ситуация – те се опитват да възстановят определящите за кариерата си моменти от записите на Гуета – добавя: „Това е един начин за Банкси да разкаже историята си, но заедно с това и да разкритикува феномена на уличното изкуство. Всичко това е в перфектен унисон с начина, по който той върши нещата. И все пак това е една много проницателна адаптация на един предварително съществуващ проблем, а не нещо измислено.“

 

Банкси твърди, че е пресилено филмът да бъде наричан негов режисьорски дебют.

„Не поемам отговорност за режисурата, тъй като считам това за нечестно“, писа той. „Всъщност редакторите сами направиха цялото нещо, а аз просто се отзовах на продуцента за сцените, в които се появявам – инак само подбрах кадрите, в които силуетът ми изглежда добре.“

И все пак, добавя той, създаването на филма при всички случаи е било „много ангажиращ процес, в резултат на което моят вандализъм със сигурност пострада.“ Шилер добавя, че Банкси е бил „ангажиран при всеки детайл или аспект на създаването и маркетинга на филма.“ (Банкси казва, че го е финансирал сам, а за премиерата на филма в Лос Анжелис се появиха нови графити.)

Изненадата, твърди един от специалистите, е в това колко бързо неспециалистите са се съгласили да приемат идеята за уличните графити като голям спектакъл.

„Това е едно от онези неща, при които самият аз не съм съвсем сигурен защо точно съм тук, но се чувствам силно развълнуван“, заявява един от феновете, чакащи на опашка за откриването на изложбата на Mr. Brainwash през 2008 г., където неговите произведения са се продавали за десетки хиляди долари. Все пак тези цени са далеч по-ниски от ония за оригиналите на Банкси.

„Банкси е много заинтересуван от продажбите на изкуството си и от това какво хората мислят за него“, казва г-н Феъри. „И той разбира дълбоко, че фантазията на хората е далеч по-добър маркетингов инструмент от всякаква реалност.“

В края на краищата, въпросът дали Изход през магазина за подаръци е истина или не, може да се окаже без значение. При всички случаи филмът задава истински въпроси: за стойността на автентичността, от финансова и естетическа гледна точка; за това какво означава да бъдеш суперзвезда в една субкултура, изградена на избягването на мейнстрийма; за това доколко разумно тази култура оценява и възнаграждава талантите.

Запитан дали един филм, който се присмива на комерсиализацията на уличното изкуство, ще намали стойността на собственото му творчество, Банкси писа: „Изглежда ми подходящ фактът, че един филм, поставящ под въпрос света на изкуството, е бил финансиран с приходи, идещи директно от същия този свят. Може би заглавието му би трябвало да бъде Не хапи ръката, която те храни.“

Източник



[1] Върхът на всичко беше, разбира се, номинацията на филма за наградата Оскар, която той получи след написването на тази статия. Бел. пр.

Мелена Ризик е водещата журналистка в блога на вестник Ню Йорк Таймс, Carpetbagger. Тя специализира в областта на културата, пишейки за кино, музика, театър, телевизия, визуални изкуства и танц.

Pin It

Прочетете още...