Тече вторият ден от Мюнхенската конференция по сигурността, когато украинският президент и бивш актьор Володимир Зеленски е принуден да признае, че не познава пиесата, в която сега трябва да играе. Той седи пред облицованата с дърво стена с лице към журналистите в стая в мюнхенския хотел „Байеришер Хоф“, притиснат между стол и рафт с книги. Има видеозапис от брифинга на 15 февруари.
Зеленски току-що е преживял една от най-трудните седмици в живота си и умореното му лице ясно отразява неуспехите, които е преживял. Той бе принуден да понася удар след удар, всеки път от страна на правителството на САЩ.
Първо, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет в Брюксел отхвърли възможността за американска гаранция за сигурността на страната му. След това американският президент Доналд Тръмп проведе дълъг телефонен разговор с руския автократ Владимир Путин без знанието на Зеленски. А министърът на финансите на САЩ Скот Бесент представи искане за природните ресурси на Украйна като компенсация за предишни помощи. В интервю за Fox News Тръмп направи така, че Украйна да звучи като провалена бизнес сделка: „Някой ден те може да са руснаци, а може и да не са. Но ние ще държим всички тези пари там и аз казвам, че ги искам обратно“.
В тази съботна вечер в Мюнхен един журналист пита украинския президент кой ще участва в мирните преговори, които трябва да започнат през следващите дни.
„Не знам“, казва Зеленски безпомощно и свива рамене. „Нещо по този въпрос беше публикувано в медиите. Някой каза, че в Саудитска Арабия. Явно дори са издигнали украинско знаме“.
Още от нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. се говори, че бъдещето на страната не може да бъде решено без участието на Украйна. Дори специалният пратеник на Тръмп за Украйна, Кийт Келог, повтори това послание на Конференцията по сигурността по-рано същия ден. Но сега Зеленски – украинският президент и главнокомандващ на армията на страната си – е в неведение. Той изглежда безсилен и уязвим.
Обратът
Изминаха три години, откакто Русия на Путин започна най-голямата война в Европа от 1945 г. насам. Стотици хиляди са убити и ранени, милиони хора са разселени, а цели градове са превърнати в руини.
И в продължение на три години Володимир Зеленски е въплъщение на волята за съпротива на своя народ. Той е лицето на един народ, който отказва да позволи да му бъде отнета независимостта, появявайки се на международни конференции и в нощните видеопослания към собствения си народ. Зеленски успешно води народа си през войната. Мнозина го сравняват с британския министър-председател от времето на войната Уинстън Чърчил, който смело, решително и непоколебимо защитаваше страната си срещу хитлеристка Германия.
Но сега обстоятелствата го принуждават да влезе в друга роля. На изток фронтът се разпада, а руснаците настъпват. На Запад подкрепата се разпада, а политиката на САЩ претърпява спиращ дъха обрат. Доналд Тръмп не просто иска незабавна сделка с Москва, той дори говори като Кремъл. Възхвалява агресора и упреква жертвите на тази агресия. Русия иска да „спре дивашкото варварство“, твърди той, а украинците „никога не е трябвало да започват“ войната.
Сега Зеленски е изправен пред задачата да поведе народа си към мирно споразумение, въпреки че не вярва в този мир. Той трябва да подготви себе си и украинското общество за грозни, болезнени компромиси. Как трябва да изглежда тази нова роля? Как може да я изиграе, без да знае сценария?
Тези въпроси засягат не само него като президент, но и украинската нация, нейните надежди и страхове, отношенията ѝ със Запада, представите ѝ за мир, както и цената, която е готова да плати. Оцеляването на Украйна като нация, нейното бъдеще, сега зависи от Зеленски.
Слуга на народа
Дори влизането му в политиката през 2019 г. започна с това, че той играеше някаква роля. Ефектът надмина всички очаквания, включително и неговите собствени. Зеленски нарече политическата си партия „Слуга на народа“ по името на популярния си телевизионен сериал, чийто главен герой – учител по история от Киев на име Василий Голобородко, изигран от самия Зеленски – е катапултиран на президентския пост чрез ученическа шега. Като човек от народа, той започва да разтърсва света на професионалната политика.
Телевизионната роля се трансформира в обещание към избирателите: Зеленски, най-популярният комик в страната, ще поеме водеща роля в политиката като антиполитик, като майстор на разрушението – не по-различно от Доналд Тръмп, който също използва телевизионната си слава за политическа кариера и когото Зеленски определи като свой модел за подражание през 2019 г.
Подобно на Тръмп, Зеленски даваше прости отговори на сложни въпроси, като например корупцията, която обеща да пребори, и войната в Донбас, която обеща да прекрати. Тази война започна през 2014 г. и беше официално прекратена през 2015 г. с подписания в Минск договор, но въпреки това продължи.
Как възнамеряваше да го направи?
„Просто трябва да спрете да стреляте“, каза Зеленски по време на кампанията.
Той говореше точно както Тръмп говори днес за войната в Украйна: сякаш решението по същество е лесно и предишните управляващи просто са били твърде глупави, уплашени или страхливи, за да сключат сделка с руския президент Владимир Путин.
„Зеленски не просто говореше като популист, така мислеше и в действителност“, казва бивш член на щаба.
„И до днес той има мирогледа на ученик“, казва високопоставен правителствен служител в Киев.
За човек, който години наред се е шегувал с политиците по телевизията, Зеленски е знаел шокиращо малко за политиката.
Две години след триумфалната му изборна победа през 2019 г. малко от обещанията му бяха изпълнени и от популярността му беше останало малко. Зеленски не беше сложил край на войната в Донбас, като добронамерените му опити бяха осуетени от неотстъпчивостта на Москва, но и от протестите в Украйна срещу всякакви отстъпки. Много бойци на фронта не го приемаха за свой президент и главнокомандващ. Те не харесваха невоенния му маниер и негодуваха срещу факта, че той преместваше войските назад от линията на прекратяване на огъня, за да избегне сблъсъци.
В крайна сметка отношенията с Русия се влошиха повече от всякога при умиротворителния Зеленски. Очевидно нямаше прости отговори на сложните въпроси.
Мюнхен, февруари 2022 г.
През февруари 2022 г. Володимир Зеленски седеше на една маса с вицепрезидентката на САЩ Камала Харис в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността. Това беше, макар и да не го знаеше в момента, един от последните дни в старата му роля на „служител на народа“ – като неконвенционален президент на една мирна страна. От есента на предходната година Русия беше натрупала войски по границата и Вашингтон предупреждаваше за предстояща инвазия.
Но Зеленски продължаваше да се придържа с всички сили към ролята, която беше си избрал. Той искаше да построи пътища в цялата страна, това беше един от любимите му проекти, и току-що беше открил нов мост над Днепър. Не искаше да планира отбранителна война. Беше убеден, че предполагаемото руско нахлуване е само блъф.
Задачата на Камала Харис беше да го събуди от мечтанието му.
„Някои от чуждестранните ни партньори в Мюнхен му предложиха да остане“, разказва Олексий Резников, който по това време е украински министър на отбраната и като близък довереник на Зеленски е до него в Германия.
Американците бяха стигнали до извода, че Путин вече е взел решението си, и искаха Зеленски да приеме този факт.
„Зеленски отговори: „Какъв е смисълът да го признавам? След това последва дълга пауза.“
Украинците, разказва Резников, попитали американците защо не наложат веднага санкции, ако Путин вече е взел решението си. „Не се доверихме на ситуацията“, спомня си Резников. „Изглеждаше странно, сякаш всички се опитваха да ни принудят да направим отстъпки, да се съгласим на ново споразумение от Минск. Започваш да се чудиш: Дали просто се опитват да те сплашат, или наистина искат да те предупредят?“
Днес той знае по-добре. Неотдавна е отишъл на кино, за да гледа филма „Голда“, в който Хелън Мирън играе израелската министър-председателка Голда Меир, която през 1973 г. отказва да повярва, че арабските съседи на Израел планират инвазия. Още в самото начало на филма на показ излизат разногласията в израелския кабинет, несъгласието между генералите и агентите на тайните служби дали действително предстои нападение. „Точно както беше при нас!“ – казва Резников. „Някои от нашите хора казваха: Те ще атакуват. Други казваха: Не, не мислим, че ще го направят. Нашите генерали казваха: Те не могат да нападнат, все още им трябва поне месец, за да сформират войските си.“
Дотогава, смятаха те, западните им партньори ще направят нещо.
Нападението
С руското нахлуване светът опозна един нов Зеленски: решителен воин, който смени костюма си с маслиненозелено вълнено палто и си пусна брада, която скоро щеше да започне да посивява. Човек, който остана в столицата, въпреки че беше мишена на руската атака. Противно на очакванията на мнозина, руснаците напреднаха бързо към Киев. Модел за плана на Путин за нахлуване беше операция „Дунав“, с която Москва смаза Пражката пролет през 1968 г. – бърз удар, извършен от въздушнодесантни войски за отстраняване на чехословашкото политическо ръководство.
Украинският президент не остави никакви съмнения, че възнамерява да окаже съпротива. Той прояви смелост и насърчи другите. Нищо не олицетворява Зеленски от този период по-добре от нощното селфи, което той си направи заедно с най-близките си помощници на втората вечер от инвазията с простото послание: Аз съм тук. Ние сме тук. Тези няколко думи бяха може би най-добрата му реч.
24 февруари 2022 г. се превърна в момента, който щеше да определи цялата му политическа кариера. Ето как понякога работят биографиите: Един-единствен ден надделява над няколко години, едно правилно решение надделява над много грешни.
„Тогава Зеленски се превърна в президент на всички украинци“, казва киевският политолог Володимир Фесенко – включително и на тези, които първоначално го бяха отхвърлили.
Ако днес попитате украинците какво си спомнят за Зеленски от онзи период, повечето все още изразяват само уважение. Други са по-малко възторжени. „Той нямаше избор“, казват те, или: „Мнозина биха постъпили по същия начин“. В края на краищата не само Зеленски, но и широки слоеве от обществото показаха на света другата страна на Украйна. В Киев хората стояха на дълги опашки, когато се раздаваха оръжия.
„Подобно на Чърчил, вие сте разбрали, че не самият вие сте лъвът. Лъвът е украинският народ, но вие сте призовани да нададете рев“ – така се изрази британският премиер Борис Джонсън, най-яростният поддръжник на Зеленски на Запад, на когото Зеленски пръв се обади сутринта в деня на инвазията. Джонсън е и автор на ентусиазирана биография на Чърчил. „Мога да си представя как духът на Чърчил върви с вас“, заявява той на Зеленски от Лондон. Това е сравнение, което мнозина правят. Майкъл Уолц, сега съветник на Тръмп по националната сигурност, но по онова време член на Конгреса, нарече Зеленски „Чърчил на 21-ви век“ в началото на март 2022 г.
Чърчил беше новата роля на Зеленски. Това означаваше непокорност и решителност пред лицето на превъзхождащата сила, защита на демокрацията, заставане рамо до рамо със САЩ и Запада.
Мирни преговори
А скоро щеше да означава и отхвърляне на мирните преговори. Сравнението с Чърчил предполагаше, че врагът прилича на Хитлер, че компромис с Путин не е нито възможен, нито желан. И най-вече, че пълната победа над Русия е постижима цел.
Това обаче не беше предположението на Зеленски в началото на войната. Трябваше да измине целият април 2022 г., преди той напълно да влезе в ролята на Чърчил.
От първите дни на инвазията екипът на Зеленски водеше преговори с Русия за прекратяване на военните действия. След един месец бе постигнат пробив – или поне така изглеждаше по времето, когато делегациите се срещнаха в Истанбул. Предварителното споразумение предвиждаше Украйна да се откаже от надеждите си за членство в НАТО и да се ангажира с неутралитет. В замяна на това тя щеше да получи гаранции за сигурност от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, включително Русия. Това все още не беше сделка, но беше нейното начертание.
Защо от това не се получи нищо?
Обяснението, което често се чува в Киев, е „Буча“. Още докато течаха преговорите в Истанбул, руснаците обявиха мащабно изтегляне от киевския регион. В град Буча, северозападно от украинската столица, те оставиха след себе си редици от тела на застреляни цивилни граждани. Украинското общество беше шокирано от зверствата. Зеленски беше видимо разтърсен, когато посети Буча на 4 април. Въпреки това, когато беше попитан за преговорите с Русия през този ден в Буча, той изрично потвърди ангажимента си.
Другото обяснение е Борис Джонсън. Британският министър-председател посети Киев на 9 април и се разходи със Зеленски из изоставения град. По-късно украинският преговарящ Давид Арахамия щеше да каже в интервю: „Когато се върнахме от Истанбул, Борис Джонсън дойде в Киев и каза, че изобщо няма да подписваме нищо с тях и нека просто да се бием“. Руската пропаганда преиначи тези думи в: Западът е забранил на Зеленски да се съгласи на мирно споразумение.
„Никой не може да ми каже, че някой може просто да разубеди президента Зеленски за подобно нещо, дори и Борис Джонсън. И най-близките му съветници не могат да го направят“, казва Резников, бившият министър на отбраната.
„Условията, поставени от руснаците, бяха напълно нереалистични“, казва Михайло Подоляк, един от украинските преговарящи.
Въпреки това посещението на Джонсън все пак имаше силен ефект. Освен това той трябваше да се съгласи със западните гаранции за сигурност, които изискваше Истанбулското споразумение. „Твърди се, че Джонсън е казал: „Великобритания няма да се подпише на един и същи лист хартия с престъпника Путин“, спомня си един от участниците в процеса. В същото време Джонсън обеща подкрепа и разпространи доверие.
В началото на май тогавашният съветник по сигурността на Зеленски, Олексий Данилов, се похвали по украинската телевизия: „С Русия можем да подпишем само капитулация“. Той имаше предвид: капитулацията на Русия, а не на Украйна. Изведнъж Украйна, която беше изправена пред пропастта, се превърна в Украйна, която вярваше в превъзходството си над Русия.
Това се вписваше добре в настроенията на населението. Киевският социолог Евгени Головаха го нарича „шокова еуфория“: чувството на възторг, произтичащо от успеха на страната да се изправи срещу значително превъзхождащ я противник, чувство, което не е помрачено от скръбта по преживяното.
Кръв, пот и сълзи
„Зеленски съзнателно играе ролята на Чърчил и я играе добре“, казва историкът Ярослав Христак. „Но той няма да я изиграе до последно, защото все още не може да произнесе едно изречение, което Чърчил е казал: „Нямам какво да предложа, освен кръв, труд, сълзи и пот“.
Украинският президент обича да говори за победа, а не за саможертва. По този начин той повишава очакванията на своя народ. Такъв беше случаят през 2022 г., когато украинците първо спряха нашествениците, а след това ги изтласкаха обратно. Така беше и през 2023 г., когато започна грандиозно обявената контраофанзива, която бързо заглъхна. Такъв беше случаят през 2024 г., когато врагът напредна застрашително бързо в Донбас.
Когато през есента на 2023 г. военните спешно поискаха мащабна мобилизация, тъй като в Украйна липсваха войници, Зеленски отказваше в продължение на месеци. Той не искаше името му да се свързва с непопулярни политики. И до днес той все още не е осигурил справедливо разпределение на тежестта на войната. Средностатистическият украински войник е мъж на средна възраст от село с мазолести ръце. Тези, които живеят в анонимността на големия град, имат много по-голям шанс да избегнат служба във въоръжените сили.
Максималистът
На международната сцена Зеленски постигна голямо признание, точно както през декември 2022 г., когато изнесе реч в Конгреса на САЩ и получи толкова дълги и възторжени овации, че на мнозина това напомни за явяването на Уинстън Чърчил там през 1941 г. Той сравни сраженията в Донбас с Революционната война в САЩ, позова се на американския патриотизъм на свободен английски език, наслаждаваше се на ролята на шампион на свободния свят.
Увереността му нарасна. През лятото на 2023 г., на път за срещата на върха на НАТО във Вилнюс, Зеленски се възмути от предварително подготвеното заключително комюнике, което правеше окончателното членство на Украйна в алианса по-несигурно от всякога.
Зеленски се е надявал на повече. В платформата Х той определи формулировката на комюникето като „безпрецедентна и абсурдна“ и настоя за „уважение“ към страната си. Реакцията му беше дипломатически скандал, а американците бяха изненадани и разгневени. „Американският народ наистина заслужава известна благодарност“, заяви Джейк Съливан, съветник по сигурността на САЩ при президента Джо Байдън, в кулоарите на срещата на върха.
„Зеленски се почувства напълно предаден“, казва със задна дата украински дипломат. Президентът, казва той, е разбрал насърчението, което е получил през пролетта на 2022 г., така, че Западът е обмислял реални гаранции за Украйна. Той е бил разочарован и го е показал. Избухването съответстваше на поведението му: емоционално, максималистично, често с укорителен тон.
„Зеленски е като дете. Той си мисли: Ако само желаеш нещо достатъчно силно и наистина вярваш в него, ще го получиш“, казва човек, който е работил в тясно сътрудничество с него преди войната.
Но често желанието действително е помагало. Западът е научил Зеленски, че уж невъзможното става възможно, ако просто настояваш. Първоначално германското правителство отказва да достави бойни танкове „Леопард 2“ – но две години по-късно Берлин просто сви рамене, когато Зеленски нареди на германските си танкове да навлязат на руска територия.
Путин настоява за избори – в Украйна
„Хулиганска дипломация“ – така бившият председател на парламента Дмитрий Разумков описва подхода на Зеленски. Някогашен спин-доктор на президента, днес Разумков е политически противник на Зеленски. „През първите няколко месеца хулиганската дипломация постигна нещо. Но в един момент трябва да се върнеш към нормалната дипломация, да свалиш зелената униформа и да я смениш с костюм. Трябва отново да работиш в ролята на президент, а не в ролята на Че Гевара“.
Разумков се е озлобил, подобно на много други политици в Киев. Докато президентът е намерил нова сцена за себе си в чужбина, те са загубили сцените си у дома. След като започна войната, вече нямаше място за политика. По телевизията се излъчва проправителствена програма за единство. Властта на парламента беше намалена, докато тази на президента и вездесъщия му началник на кабинета Андрий Ермак нарасна значително благодарение на военното положение. Във военно положение не се допускат избори.
Владимир Путин, който е ликвидирал всички остатъци от демокрация у дома в Русия, обвинява Зеленски, че е нелегитимен лидер, и призова за нови избори в Украйна. Реториката на Доналд Тръмп се доближава до тази на Путин. Президентът на САЩ нарече Зеленски „диктатор без избори“ и заяви: „Неприятно ми е да го кажа, но рейтингът му е спаднал до 4 процента“.
Всъщност според неотдавнашно социологическо проучване 57% от украинците имат доверие на своя президент и мнозинството смята, че избори не могат да се провеждат по време на война – мнение, с което Разумков е съгласен.
Едно мирно споразумение с Русия обаче би довело до отмяна на военното положение – и съответно до нови избори. Опозицията и правителството се обвиняват взаимно, че вече се подготвят за подобна възможност и по този начин разделят страната. В средата на февруари Зеленски предприе стъпка за отстраняване на един политически противник: Той наложи извънсъдебни санкции на своя президентски предшественик и съперник Петро Порошенко за предполагаема заплаха за сигурността на страната.
Украйна не е диктатура, противно на онова, което Тръмп твърдеше наскоро. Но нейната демокрация е силно увредена от войната.
Зеленски има основание да се страхува от нови избори. Той има силен претендент в лицето на Валерий Залужний, бившия ръководител на въоръжените сили, за когото всички смятат, че ще се занимава с политика.
Второ, след като войната приключи, Зеленски ще трябва да поеме отговорността за едно неприятно споразумение с Русия, което вероятно ще принуди Украйна да направи трудни отстъпки. „Шестдесет процента от хората искат сделка. Но когато той се подпише, дори тези 60 процента ще се съберат пред кабинета на президента и ще протестират срещу него“, казва негов близък сътрудник.
„Зеленски ще се превърне в изкупителна жертва. Всички ще свържат с него разбитите си надежди“, казва социологът Головаха.
Тунелът
На трето място, има първостепенни причини да се страхуваш от изборите от гледна точка на държавника. Украинското общество е сплотено от военните усилия. Какво обаче ще стане, ако всички започнат да се нападат един друг в политическата кампания и Русия се възползва от това? Колкото и голямо да е желанието за мир, страхът от прекратяване на огъня, което няма да се запази, е също толкова значителен. Всичко, заради което стотици хиляди са били ранени или убити, може да бъде загубено.
„Мисля, че Зеленски все още не е психологически подготвен за края на една война, в която той не е победител“, казва политологът Фесенко. Президентът, казва той, буквално се е слял с тази война, Зеленски демонстрира това с брадата си, паравоенното си облекло и вечерните си обръщения. „Ако той изведнъж спре да произнася речи и отново започне да носи костюм и вратовръзка, това ще бъде шок за украинците.“
За Зеленски да подражава на Чърчил означава да крачи смело през войната като през тунел, с очи, насочени към светлината в края му, мобилизирайки силите на изтощеното общество, което не вижда тази светлина.
Сега се оказва, че този тунел всъщност няма изход, че в края му започва нов тунел – тунел, който ще се нарича мир, но няма да е истински мир и в който го очакват нови разочарования и трудности. Как можете да обясните на народа си, че обещаната светлина е била илюзия? Коя историческа личност е пример за подобно нещо?
Може би все пак това не е Чърчил, който през 1940 г. има смелостта да отхвърли мирните преговори, въпреки че войските на Хитлер се носят из Франция. Може би това са финландците, които през същата пролет на 1940 г. признават поражението си и трябва да подпишат мирно споразумение с Москва. Смелата съпротива на страната срещу съветската инвазия, водена от финландския фелдмаршал Густаф Манерхайм, не успява да предотврати провала. Но малка Финландия не изчезва окончателно и днес е член на НАТО.
„Зеленски изигра Чърчил много добре. Може ли да изиграе и Манерхайм? Не знам. Надявам се да е така“, казва високопоставен служител по сигурността в Киев.
Тръмп като спасителен пояс
Украйна преживя третата година от войната с големи трудности. В Донбас руснаците напредваха все по-бързо и по-бързо. През ноември 2024 г. войските на Путин отбелязаха най-значителните си териториални придобивки от началото на военните действия, докато в далечна Америка Доналд Тръмп спечели президентските избори.
„За Зеленски Тръмп като миротворец беше спасителен пояс“, казва политологът Фесенко. Сега вече имаше кой да поеме задачата да признае необходимостта от отстъпки пред собственото си общество. Сега Зеленски можеше да каже на украинския народ: Не аз се отказах. Западът беше този, който ни остави в безизходица. Сами виждате, че сега ситуацията се е променила. Изведнъж някой друг може да бъде изкупителната жертва.
В крайна сметка Киев се разочарова от администрацията на Байдън. Той беше надежден, но прекалено предпазлив, а обещанието му – подкрепа „толкова дълго, колкото е необходимо“ – звучеше все по-празно, колкото по-дълго продължаваше войната. Мнозина в Киев започнаха да си мислят: по-добре болезнен край, по-добре Тръмп, отколкото безкрайна болка с демократите. Разбира се, Тръмп беше риск. „Но нашият президент обича риска“, казва високопоставен служител.
Зеленски нетърпеливо ухажваше Тръмп, хвалеше силата му и го ласкаеше, като казваше, че Путин се страхува от него. В края на декември той прекара три часа в разговор с американския подкастър Лекс Фридман – приятел на дъщерята на Тръмп Иванка и зетя Джаред Къшнър – в опит да достигне до света на поддръжниците на Тръмп.
Разговорът, проведен на украински, английски и от време на време на руски език, остави наивния интервюиращ явно в недоумение. Той си беше помислил, че ще може безпристрастно да проучи възможностите за мирно споразумение с Путин, а вместо това се оказа изправен пред емоционален изблик. Зеленски сравни Путин с убиец на деца, със злия лорд Волдемор от поредицата за Хари Потър, с праисторически мамут и с човек от каменната ера. Той припомни интервюто на Путин с Тъкър Карлсън, в което руският президент се задълба в човешката история. „Мъск говори за технологии, Марс и изкуствен интелект, а този човек стои с гол задник и мърмори за племена“, избухна той на руски.
Зеленски говореше за Путин по начина, по който го правят повечето украинци, и те имат всички основания да го правят. Той не говореше за руския лидер така, сякаш се интересуваше от преговори с него.
В началото на февруари същият Зеленски заяви, че ако е необходимо, би седнал на масата за преговори с Путин.
„Той знае, че Путин така или иначе не би седнал на една маса с него“, казва Кристина Бердинских, журналистка в Киев. „Той само играе ролята на преговарящ, за да не бъде обвинена Украйна. Това също е роля.“
Европейците
От началото на февруари се случиха много неща. Откакто Тръмп се върна в Белия дом, времето сякаш тече по-бързо от всякога. Живеем във „времето на Тръмп“, както каза специалният пратеник на президента Келог на Мюнхенската конференция по сигурността. Светът се е разпаднал по шевовете и никой в момента не чувства това толкова силно, колкото Зеленски. За какво трябва да се хване той? Може би за Европа, която сякаш е спряла във времето с цялата си реторика за ценности, с инерцията и слабостта си.
В речта си на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността Зеленски горещо призова Европа, говорейки за обща европейска армия. Това звучеше така: Ако ще ме пускате само в ЕС, но не и в НАТО, тогава нека превърнем ЕС в ерзац НАТО. Може би това е ролята, която Зеленски ще играе сега, дори и да е от липса на възможности или дори от отчаяние: убеденият европеец, който вече не гледа на ЕС отвън, а иска да го оформи отвътре.
Опитите на Зеленски да се хареса на Тръмп засега се провалят, както показват изпълнените с ненавист тиради на американския президент. Ситуацията е станала твърде остра, за да може Зеленски да я захаросва. На сутринта след като Тръмп постави под съмнение рейтинга на популярността на украинския президент, Зеленски даде пресконференция в Киев. Той обвини екипа на Тръмп, че е предоставил на президента неточна информация, и заяви, че през следващите седмици ще направи проучване на общественото доверие в неговото ръководство в допълнение към проучването на мнението на украинците за Тръмп и други партньори.
Това беше опит за обръщане на играта, популистка реакция в стила на бившия телевизионен комик: изненадваща, забавна, развлекателна. Тя беше също така недържавническа, несериозна и провокативна. Сякаш украинският президент се върна към първата си роля – тази, която отдавна беше оставил настрана по време на войната.
Но може би този път той не играе роля. Може би е истинският Зеленски – емоционален, борбен и с тънка кожа пред лицето на нападките. Човек, който, подобно на страната си, се бори да бъде възприеман като самостоятелен субект, точно както на 24 февруари 2022 г. На този ден Владимир Путин отказа на Украйна каквато и да е представителност, разглеждайки страната не като независим субект, а единствено като територия. Като обект, за който той се бори със Запада. Той не очакваше страната да окаже някаква сериозна съпротива.
Сега Доналд Тръмп е този, който се отнася към Украйна като към обект и който се надява да постигне споразумение с Владимир Путин относно нейното умиротворяване, разпределение и използване.
За Зеленски и Украйна не остава никаква друга роля. Реквизитът, който се разхожда по сцената, няма реплики. Точно както в деня на инвазията преди три години, неговата цел е да се докаже като главен герой с действията си, без да се съобразява с последствията. Да каже – точно както тогава – от името на собствения си народ, за да го чуе целият свят, на човека в Кремъл и на този в Белия дом: Аз все още съм тук.
