От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2014 12 greece gd

 

В Каламата се представям като американски неофашист със силен интерес към гръцката история. Отначало скептично, после с истински плам, няколко членове на Златната зора ме канят да идвам на събранията им. Офисите им обикновено са разположени далеч от главните площади, най-вече в жилищни сгради в тихи квартали. Големи гръцки знамена висят по стените, заедно с изрезки от вестници и преначертани карти: Гърция в притежание на Скопие и части от България, Гърция в притежание на северна Турция, Гърция в притежание а Кипър и южна Албания. Свастики („антични гръцки символи“) се виждат навсякъде: по кутии за писалки, по циферблати на часовници, върху едно преспапие. По стените на едно от помещенията в Гутейо висят репродукции от акварелите на Хитлер. Миналата есен двама зористи бяха застреляни от атински анархисти. Профилите им са залепени по хладилници и чекмеджета. Никой не произнася имената им. Те са просто Athanatoi, „безсмъртните“. Kala palikaria itan, мърморят старите зористи. „Добри момчета бяха“. Прекръстват се.

Последните два часа от едно събрание. Зористите прекарват първия час в приказки и пиене на нескафе; после следва лекция. В някои от офисите се просвирват блек-метъл-албумите на Naer Mataron, неофициалната рок-банда на партията. (Гиоргос Герменис, народен представител на Златната зора, е техен басист; зористите го наричат „Каядас“, по името на пропастта, в която спартанците са хвърляли децата си, родени с увреждания). Събираме се на няколко реда столове. Раздават се листовки с Химна на Зората, понякога съпровождани от по някоя скорошна статия от Николаос Михалолякос, основателя на Зората. Уебсайтът на партията е бил обновен – WordPress го закри след като продължаваха да се публикуват заплахи към журналисти – но зористите и без това предпочитат печата. Има два партийни ежеседмичника, Криси Авги, който излиза в сряда и Емпрос, в събота, плюс Маяндрос – месечно културно издание. Всеки от тях има тираж от около 3500 броя. Повечето зористи са облечени в черно по време на събранията; къси панталони и сандали са забранени. Някъде към една четвърт от посетителите са жени; на два пъти виждах и деца: три тийнейджърки в Атина и петчленно семейство в Гутейо. Мъжете са едри. Зористите обичат да подчертават важността на фитнеса: имат два лагера за обучение по бойни изкуства в Тайгетската планина, изпращат свой собствен екип за участие в Атинския маратон и твърдят, че не гледат телевизия.

Партията изтъква анти-имигрантската си програма не просто защото вярва в нея, а защото тя е популярна сред гърците. Зористите нападат имигранти из засада долу-горе по веднъж седмично. Те наричат тези нападения криптея, „тайни неща“. Повечето нападения се нареждат от големите клечки и се планират по часове и квартали. Партийното насилие рядко е случайно. Зористки групи във Фейсбук се използват, за да се уточнят като цели двама или трима имигранти. Един бръснар от Бангладеш, когото срещнах в Метаксургейо ми каза, че зористите копират действията на гръцката полиция: излизат по двойки на бели мотоциклети, с черни облекла и шлемове. Партията не преследва нелегално пребиваващи хора от чисто имигрантски квартали; тя се прицелва в ония, които са се разпръснали из кварталите на средните и по-високи прослойки, където жителите не са особено благосклонни. Обикновено зористите не убиват. Чупят по няколко крайника при светкавично бързи нападения. Миналият септември един зорист – шофьор на камион – промуши смъртоносно атински рапър на име Павлос Фисас в Пирея. Нетипичното убийство на грък – имигрантите не се броят – предизвика правителствено разследване на партията. Шестдесет главни зористи сега са изправени пред криминални обвинения в процеси, които започнаха през ноември.

Изправихме се и изрецитирахме трите лозунга на Зората: zito o Archigos! (Да живее Водачът!); zito i Chrysi Avgi! (Да живее Златната зора!); ito i Ellada! (Да живее Гърция!). Изпяхме гръцкия национален химн, а след това химна на Зората. „Следовници на древна слава/синове на брилянтни битки/ние сме новите спартанци!“ После се разпръснахме и си тръгнахме. На стълбите минах покрай зористи, които се преобличаха от черните си партийни облекла в улични дрехи.

Всяка от 62-те локални групи на Зората се състои от четири или пет „члена“. Това са активистите на партията: селски адвокати, семейни доктори, притежатели на магазинчета. През първия час от посещението ми те седят в отделно помещение. По време на лекцията се мяркат от време на време, правят снимки или наблюдават задаването на въпроси. „Какво ще кажете за бунта в Политехниката[1]? Не бяха ли студентите, които първи отхвърлиха Хунтата“, пита някой Димитракопулос. „Не“, отговаря той, потропвайки с пръсти по подиума. „Това е ревизионизъм от страна на Нова демокрация“. Всяка група си има по няколко „войници“. Те носят униформи – зелени маскировъчни панталони, високи военни обувки, черни фланелки със свастики – и не са непременно най-коравите зористи. Някои са небръснати, прошарени бивши полицаи, зъбите им пожълтели от цигари. Един от тях е натоварен със задачата да пази на входната врата. Друг оглежда улицата откъм балкона на офиса. Обикновените гърци имат навика да надуват клаксоните на колите си пред партийните офиси.


Small Ad GF 1

Освен това Зората внушава идеята за гордост от Гърция във време, в което множество гърци биха искали да напуснат страната си. Това придава достоверност на тяхната анти-имигрантска позиция. Партийните групи из цяла Гърция правят опити за изкупуване на исторически важни парчета земя – един плаж срещу теснините на Саламин, някои затънтени бойни полета от времената на Балканската война – и да издигат там национални паметници. Предлагат да заплащат всичко това от собствените си джобове, макар че местните кметове отхвърлят исканията им почти без изключение. Четири пъти в годината зористи от цяла Гърция се събират в Атина и Термопилите за исторически възпоменания. Водачите на местните групи са начело на кохортата, която развява партийни знамена. Зористите от Аркадия вървят редом с онези от Лакедемон, които пък са до онези от Месения. Получава се нещо като фашистки каталог на корабите.[2]

Златната Зора се управлява от горе надолу. Николаос Михалолякос издава всички главни команди. В момента той очаква съдебен процес в затвора Коридалос близо до Атина. Окаченият му в рамка портрет председателства на всяко събрание. Никой не го нарича по име. Той е o Archigos Mas, „Нашият водач“[3]. Около него е сплетен тесен кръг от роднини и дългосрочни съратници. Под този кръг се намира Съветът, около шестдесет зористи, които надзирават откриването на нови партийни клетки и усъвършенстването на партийната идеология. На всеки три години те се избират от Конгреса, съставен от приблизително триста членове на местни групи от цяла Гърция. Съветът от своя страна гласува две други съществени формации на партията: комитетите по етика и финанси. Първият от тях формално дисциплинира зористи, които публично са изневерили на партийните идеали. Вторият оформя партийния бюджет. Има и политически комитет – група от петима зористи, лично подбрани от Михалолякос за управляване на ежедневните дела на партията – както и петчленна специална команда за проверки на надеждността на отделните членове.

Водещата идеология на Зората има корените си в Гръцката гражданска война. По онова време традиционното разцепление на гръцкото общество – най-общо казано, между Венизелисти[4] и анти-Венизелисти, или републиканци и монархисти – е заменено от един по-брутален конфликт между комунисти и антикомунисти. Пелопонийците винаги са били твърди монархисти и антикомунисти, и то толкова по-яростно, колкото пò на юг отива човек. Именно политици от десницата възстановяват държавата след Гражданската война, в която левицата е почти напълно унищожена. Много от тях са от Пелопонес и са сътрудничили на нацистите. Те са финансирани и въоръжени отново от англичаните и американците, с цел да довършат онова, което са започнали германците: излавянето и унищожаването на комунистическите андарти, гръцки партизани, които изнасят на гърба си лъвския пай от съпротивата срещу нацистите. Много от бащите на зористите са присъствали на Dekemvriana, първата схватка по улиците на Атина през 1944.

Златната зора прави всичко възможно, за да съживи отново гръцките напрежения от средата на предишния век. Зористите се опитват навсякъде да съживят паметта на Метаксас – когато открили статуя на диктатора в един отходен канал в Кефалония през 2012, те се опитали да го издигнат на централния площад в Аргостоли. Миналата есен колони от зористи в черни ризи и ботуши влизат в едно гробище в Мелигала, малко градче в Месения, където се извършвала церемония в почит на партизаните. Навлизат с маршова стъпка, изблъскват кмета от подиума, наричат го карагьоз – „тъпанар“ – и представят своята собствена версия за онези събития. „Онези, които ни управляват сега, са предатели на отечеството“, обявява Касидиарис. Зористите обръщат с главата надолу и други церемонии, посветени на Гражданската война, а сами организират свой собствен ежегоден марш в почит на Георгиос Гривас, кипърския командир на „Ки“, полувоенна част от времето на Гражданската война, която е патрулирала из Пелопонес, за да премахва хора, заподозрени в комунизъм. Когато партийните биячи маршируват из атинските квартали, за да трошат левичарски глави, всичко това не се представя като „улично почистване“. То се нарича emphulios, „гражданска война“.

За Златната зора Гражданската война не е приключила. За хората от Мани нищо никога не е приключвало. Регионът е нещо като пред-модерен мехур или оазис, в зависимост от гледната ви точка: той се надзирава от един-единствен полицай и си остава буквално недокоснат от неща като индустрия или туризъм. Тук се пресрещат различни исторически епохи – древна Спарта, Византийското възраждане от Мистра, Гражданската война – но регионът е почитан най-вече заради съпротивата срещу турците. Понятието за adouloti, „не-робство“ се открива тук навсякъде: в имената на маниотските магазини, площади, вестника от Ареополи и бюлетина на самите зористи. Това обяснява донякъде и местната обсебеност от етническата чистота. Маниотите наричат себе си „чисти гърци“, незамърсени от чуждо управление. „Ако идеята, че всеки човек принадлежи към своята раса означава ‚расизъм‘, то да, ние сме расисти“, каза Касидиарис пред посетителите на един митинг през миналия март.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Изключително яростната и неконформистка култура на Мани се е просмукала до голяма степен и в Златната зора. В продължение на векове маниотските семейства са враждували помежду си – една от причините за това, че повечето от селата в региона са празни в наши дни. Кръвните вражди са се проточвали в течение на поколения. Последната официално регистрирана подобна вражда е приключила преди четиридесет години, с убийство от упор близо до селището Димаристика, но все още се чуват истории за боеве с ножове в страничните улици на Пирея и въздишки по Maniatika pragmata, „Маниотските работи“. Когато не са се убивали взаимно, маниотите са водели батальони във войните за възстановяване на древните гръцки земи. Маниотските бойци, често действайки извън обхвата на атинския надзор, са спечелили много от гръцките победи над турците по време на Балканските войни и критските въстания.

Настоящият хитлеризъм на Зората е опростена версия на онова, което той е бил в ранните години на партията. Името „Златна зора“ идва от една криворазбрана интерпретация на нацистката митология. Ранните зористи са вярвали, че Хитлер е бил член на Херметическия орден на Златната зора – тайно общество, асоциирано с имената на Йейтс и Алистър Кроули. Около 1990-те Михалолякос се прехвърля към една по-националистическа реторика, опитвайки се да привлече гласове с твърдолинейна позиция по Македонския въпрос. Но нацисткото очарование никога не си е отивало напълно. „Фактът, че днес ние използваме понятия като ‚национализъм‘, ‚популярен национализъм‘ и ‚социален национализъм‘ не означава, че сме променили идеите си“, твърди една статия от Chrysi Avgi от 2006 г. „Ние просто считаме за по-приемливо да използваме тези понятия… като се има пред вид океана от пропаганда от последните шестдесет години“. Нацизмът на партията се примесва и с една обсебеност от образа на древна Спарта. През юли десетки автобуси, натоварени със зористи, пристигнаха в Термопили за ежегодното партийно възпоменание на последната битка на Леонид. Имаше огнени свастики и рицарски кръстове, машини за правене на мъгла, светлинни ракети, органова музика, молитви за мъчениците Athanatoi и абсурдна военна проверка на древногръцките мъртъвци. Но зористите смирено отричат, че празненството е имало каквито и да било фашистки подтонове. Партийният „нацизъм“ – хитлеристкият поздрав, младежките колони, преводните напеви на СС, свастиките – били само опит да се върне обратно онова, което немските фашистки интелектуалци са заимствали от класическа Гърция: древни дорийски жестове, спартански тренировъчни лагери, езически химни, украшения на вази.

Самият аз станах зорист, за да разбера за партията нещо повече от онова, което бих могъл да науча от гръцката преса. Когато не ходя по събрания, работя на полудневна работа в един гръцки вестник, Катимерини. Ако сте член на пресата и бихте искали да се срещнете с членове на Златната зора, трябва да минете през дълъг и досаден процес на опознаване. Само малцина свободни журналисти имат някакъв вид дружески отношения с партията. Те ми дадоха имената на няколко възможни хора за контакт. Позвъних и чаках в продължение на седмици да интервюирам някой, който не се намира в затвора. Накрая Елиас Панагьотарос, един як маниот, който в момента се грижи за ежедневните работи на партията, ми отдели половин час за среща в парламента. Зададох му конкретни въпроси за най-ранните известни партийни членове. Той свиваше рамене и твърдеше, че никога не е чувал тези имена. Описанието му на зористките операции противоречеше на повечето от нещата, които бях чел. След това си уредих журналистическо посещение в главния щаб на Зората на улица Делигяни. Офисът беше празен. Подадоха ми бутилка вода и ме изпратиха обратно с няколко партийни листовки в ръка.

През юли отидох в един от партийните офиси в Пирея, за да се запиша за термопилската заря на Златната зора. Попитаха ме за името – дадох им едно фалшиво – а след това, съвсем неочаквано, и за паспорта ми. Казах, че не го нося със себе си. Намериха го след като претърсиха раницата ми. По време на лекцията за Леонид видях как шефът на местната група търси нещо в Гугъл в един от задните офиси. Няколко от членовете излязоха и се присъединиха към него. Започнаха шумно да дискутират нещо. Лекторът продължаваше монотонно херодотската си проповед. А след това видях как шефът на групата вдига телефона. Грабнах раницата си, профучах покрай войниците, навън по стъпалата и побягнах по улицата. Никога е съм и помислял да се връщам обратно.


Източник

 


[1] Става дума за масивните студентски бунтове в Атинския политехнически университет, започнали на 14 ноември 1973, които поставят началото на края на гръцката Хунта (управлението на полковниците, 1967–1974). Бел. пр.

[2] От книга II на Илиада. Бел. пр.

[3] За да няма недоразумения, на немски език: Unser Führer. Все пак разликите между Гърция и Германия си остават повече от съществени: движението на Хитлер, разбира се, никога не е имало дори отдалечена прилика със семейно управляван бизнес. Бел. пр.

[4] Тоест привърженици на политическото движение, наречено по името на Елефтериос Венизелос, виден гръцки политик от началото на 20 век. Основни идеи: монархизъм, съюз със западните сили, отдаденост на гръцката „Мегали идеа“, либерален национализъм. Бел. пр.

Александър Клап е млад американски автор и журналист от гръцки произход, сътрудник на гръцкия вестник „Катимерини“.

Pin It

Прочетете още...

Убийците от Киев

Джошуа Хамър 02 Юни, 2018 Hits: 5701
Вернер се свлича в мръсотията пред колата.…