Pin It

От бирата и войните на пазара – до измененията в психологически и обществен план

Градусите постепенно се увеличават, а едно от естествените средства, с което човек може да се освежи от високите температури, е бирата – това толкова емблематично за българина питие.

Влизаме в супермаркета и се насочвате към хладилните витрини, където са изложени различни артикули от пенливата напитка и, ако все още нямаме марка, която предпочитаме, започваме да разглеждаме внимателно. На пръв поглед имаме богат избор от марки, промили алкохол, видове (лимонена, безалкохолна, тъмна, и т.н.), но това, което постепенно започва да ни се набива на очи, е все по-класическият стил както на бутилките, така и на питиетата. Лицата на „ретро“ бирите са разпънати максимално много за сметка на чуждестранните и обикновените, което ни навежда на мисълта, че това са най-купуваните продукти за сезона. Една огромна стена на социализма, отлично вирееща през 2016 година, добре продаваща и тепърва разрастваща се. И докато пред година бирите, носещи спомена за онова време, бяха смел експеримент, сега са се превърнали в тенденция и дори съревнование – коя голяма фабрика за пиво ще произведе възможно най-социалистическата бира, за да привлече повече клиенти и печалби.

Ето как носталгията на огромна част от населението към времената преди 1989 година се превърна в последния писък на маркетинга сред нашите компании (всички до една с чужди собственици) в опита им да трупат пари на гърба на трепетите към една отминала епоха.

Защо хората търсят уюта на спомените?

Главните причини, поради които българите започват все повече да се обръщат назад към социализма като спасителна лодка, са две – икономически и обществени. Трудното възстановяване на страната от световната финансова криза и хаосът както на пазара на труда, така и в политическото пространство, продължават да обезверяват българските граждани, повечето от които, вместо да се опитат да променят нещата, предпочитат удобно роптаенето и вечното сравняване на това, което е сега, и това, което е било преди. Драстичното покачване на цените на храните и услугите (за сметка на минималните ръстове на заплатите) също предоставя добра почва за нагнетяване на носталгията към Живково време, когато хлябът е бил евтин, а пенсионерите не са мизерствали и събирали жълти стотинки за едно кисело мляко. Трудният преход на България към така желаната демокрация също е спомогнал за идеализирането на комунистическия строй до такава степен, че в днешно време огромна част от населението желае той да се върне.

Другият фактор е общественият – все по-агресивно налагащата се масова култура на разголени момичета, бунтарски настроени младежи отблъсква огромна част от възрастните хора, които веднага правят паралел с комунистическа България. Когато според тях юношите са изглеждали прилично, спазвали са етикет и са уважавали по-старите. Естествено, царящото беззаконие, ниските нива на сигурност и останалите социални тумори допълнително спомагат за това една част от хората, помнещи комунизма, да се капсулират в спомените си за него и да го въздигнат в култ. И така, вместо да се гледа напред и да се търсят начини за промяна към по-добро, масата се изолира в копнежи към отминалите дни, нрави и порядки.


Small Ad GF 1

И така се превръща в идеална мишена и жертва за големите производители, които, конкуриращи се един-друг, имат нужда от хитри маркетингови стратегии и концепции, които да изтласкат техните марки напред на пазара.

 

ZagorkaBeforeAdnNow

 

Всеки потребител трябва да знае едно нещо – една от закономерностите в производствените процеси е, че винаги количеството е за сметка на качеството. За да излезе по-евтино създаването на множество артикули от един вид, винаги се жертва нещо от качеството им. Ето защо колкото по-масова и съответно по-евтина (и за купувача и за производителя) е една стока, толкова по-голям е шансът тя да е нискокачествена и дори вредна.

Така, за да припечелят повече, родните производители от хранителната промишленост създават канцерогенни и нездравословни продукти, които имат приемливи за пазара цени. Веднъж създадена, за цялата тази стока остава едно – да се пласира добре.

Нека обаче се върнем към бирата. У нас има 4-5 големи компании, произвеждащи по-голямата част от марките пиво, които често срещаме в магазина. „Загорка“ бяха първите, които още миналата година наложиха по-сериозно бранда „ретро“ на пазара. Симпатичните бутилки, чиито реклами разпъваха лозунги от сорта на: „От времето, когато затваряхме стъклото, за да пуснем климатика“; „От времето, когато до центъра се стигаше за 6 стотинки“; „От времето, когато статиите бяха само във вестниците“; „От времето, когато шоколадът беше само един вид“ и т.н., успяха да сринат конкуренцията на другите пивоварни и така да се наложат на пазара. „Ретро“-то се оказа тотален хит за купувачите и както се очакваше, стана така, че отново е на мода. Ето защо тази година и другите компании се активизираха и така пазарът бе залят с огромни количества „класически“, непастьоризирани и най-вече носещи духа на комунизма марки пиво.

Така хората, търсещи добрия, стар социализъм, успяват да го намерят и то под формата на алкохолно питие, което също не е никак случайно. Пазарът изобилства с марки, носещи името „Златно минало“, „Старо пиво“, „като едно време“ и т.н. Изглежда този тип промотиране на бира е изключително работещ и генерира колосални печалби за производителите. По пейките пред блоковете виждаме все повече събиращи се мъже и жени, пиещи бира от така наречените „бомбички“. Улиците са осеяни с билбордове в комунистически стил, а жилищните сгради са напълно облепени с транспаранти, осеяни с патетични слова за славното минало. И оттук започват да се генерират различни обществени проблеми, които бавно, но сигурно дърпат страната към нови идеологически течения и предвещаващи нови трусове от политически и съответно икономически характер.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В момента, в който една марка се наложи, се появяват такива, които да я конкурират. За да се преборят на пазара, те залагат на още по-остър маркетинг, а така се дава ход на нови тенденции в обществото. За да се утвърдят максимално много, пивоварите налагат тезата, че всъщност „класическата бира“ е най-добра. И тук не говорим за качеството на „ретро“ бирите, защото то е отделна тема. Тук говорим за самия етикет, под който се продава. Хората, които копнеят за миналото и за уюта, който то им предоставя, биват лесно привлечени, но освен тях, сред останалата част от обществото също постепенно се насажда мнението, че соц бирата е най-добра и че съвременните ѝ близначета са най-добрият избор. От година работя в супермаркет и мога добре да наблюдавам тенденциите сред клиентите. Най-популярните и търсени бири са тези, носещи чужд, най-често западен етикет, както и „ретро“-тата, като вторите постепенно взимат превес над първите. Ако счетем, че купуването на чужда бира – най-вече немска и чешка – символизира доверие, което клиентът отдава на тези технологии (макар че тази бира също се произвежда у нас), то това доверие към чуждите пивоварни традиции стремглаво намалява под ударите на „старото пиво“. Премесено в политико-идеологически план, хората постепенно обръщат гръб на „западното“ и се отварят още повече към родното. И то не към сегашното, а към социалистическото. Ето как всъщност пазарът изкривява човешкото съзнание. Сигурен съм, че има доста хора (било то и ценители), които си купуват „ретро“ бирата, заради вкусовите ѝ качества. Но истината е, че, за съжаление, масата предпочита соц пивото заради самата идея – внушението, че то е най-добро.

 

ironicCommercial
Паралелно с появата на „ретро“ бирите в обществото се появиха и доста хора, които не одобряват агресивния соц маркетинг. Някои от тях създадоха картинки, иронизиращи рекламата на Загорка.

 

Кой е най-лошият резултат от утвърждаването на „ретрото“?

Идеализирането и въздигането в култ на тоталитарния режим. Рекламите на соц бирите (особено тази на Шуменско), които вървят по телевизията, показват онова време като нещо велико, епохално и дори достойно за връщане. Както посочих в началото на статията, бирата е емблематично питие за българина. Той я пие през всеки един сезон, докато работи и докато отмаря. Тя съпътства хората в почти всяко хоби, като започнем от футбола и стигнем до музиката. И започвайки да си втълпява, че „ретро“ бирата е най-качествена, човек постепенно се разгръща към самия социализъм. Нека вземем за пример мотото на непастьоризираната „Болярка“ – „от златното минало“. Подобно мото може да накара доста хора да повярват, че онова време е било „златно“ и така те започват да му симпатизират, без значение дали са го преживяли, или не. Така левите идеологии стават по-примамливи, а хората остават слепи за техните негативни черти.

Колко ретро е „ретро“-то?

Въпрос на субективен вкус, бих казал. Някои хора казват, че е точно като от Живково време. Други пък споделят, че няма нищо общо. Рекламите обаче продължават да вървят и да въздигат на пиедестал онова, което е било. Наскоро „Загорка“, пуснаха на пазара и ретро „сайдер“ – поредната хвърлена ръкавица към конкурентите ѝ.

От всичко най-тъжен е фактът, че именно, както някои хора биха ги нарекли – капиталистически компании, печелят на гърба на соц носталгията. Увлечени в ламтеж към връщането на календара отпреди 1989, все по-малко хора осъзнават, че стават жертва на манипулация! Из страната отварят врати все повече ресторанти – „соц“ гурмета. Постепенно се появяват дори кисели млека, носещи имена, напоени с носталгия. Изглежда от социализма е останала само дебелата възможност за печалба. Аз нямам нищо против консумацията на продукти, създавани по стари модели и технологии, стига те наистина да са произведени така. Това, което обаче ме кара да негодувам е, че все повече хората пазаруват заради марката, а не заради самата стока. Но това е тенденция, която трудно ще бъде преобърната. Защото така работят повечето медии у нас – манипулативно – и защото хората са започнали открай време да гледат повече опаковката, отколкото съдържанието. Принцип, който вече е валиден не само на потребителско, но и на обществено ниво. А така бавно и постепенно изкривяваме народопсихологията си. И сами влизаме в порочния кръг, от който измъкването е трудно.

Но не и непосилно! Защото вярвам, че все още съществуват хора, които мислят извън кутията, и чиито съзнания не са податливи на сладникавите и действащи като опиум реклами. Именно от тези хора ще дойде промяната.

Текст на електронното издание „Под моста“

Източник

Делиян Маринов е на 23 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени два фентъзи романа – „Пътуване през спомени“, ч.1 и 2. Пише предимно дълги коментари на социални теми.

Pin It

Прочетете още...