От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2018 02 Beauty Kills

 

Унищожение.

Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране на Евгени Божанов – тази вечер в преливащата от възторг зала „България“ – където той с лекота дописваше във въздуха нотните знаци на Бетовен…

Унищожение на грозотата. Унищожение на гнусотата. Удивително безпощадно унищожение на посредствеността във всичките ѝ форми и съдържания…

Красотата убива. Но не умъртвява.

Централна София тази вечер беше залята не от мръсната, но вечно невинна кръв на грознодушните, а от първородната светлина на отвъднебесната реалност. Гробището на падналите ангели беше осквернено от придошлата светлина. Върху която крачеше покачен върху невидими кокили и мистериозният симфонизъм на Берлиоз.

Беше реално съновидение. И извънредният румънски диригент стърчеше и докосваше наднебесните същества. И българската публиката бе единна, някак задружна, не по български, направо ошашавена от онова, което чуваше и виждаше. Аплодираше като бясна и мигом млъкваше, щом гениалният сядаше пред рояла, за да започне отново да преде непреводими фигури с ангелските си пръсти и да спира времето, докато ние не оставахме без дъх. Единният Бог бе слязъл между нас и блаженстваше.

А само час преди това в Двореца се настани изневиделица, появил се сякаш от подсъзнанието на небитието, живият живописец Константин – Кочо Гърнев. Споминал се е през 1966 г. като автентичен българин в Мюнхен. Но оценен още преди Втората световна касапница като бляскав талант от баварската общност. Толкова високо ценен, че Хитлер и Гьобелс са били респектирани от този неариец, цветен балкански субект от Македония.


Small Ad GF 1

От тази вечер, половин век след кончината му, бе турен край на забраната у нас да стъпи дори косъм от четката му. От тази вечер НХГ е окупирана за цял месец от вълшебните работи на този наш сънародник-нашественик.

От днес Галерията има и втора собствена, първокачествена картина, дарена от колекционера Павлин Тодоров. Така се казва човекът, който смело прекоси забраната и забравата, и върна на изкуството ни това забутано в националната памет име, което ще отекне като откритието на романа „Калуна-каля“ от Георги Божинов.

С тази уговорка, че Германия знае, помни и не се срамува от небивалия ни талант, докато върховният рòден роман едва ли ще завладее разнокултурната общност на днешен Мюнхен.

Което не е особено важно.

По-важно е, че красотата убива околната ни грозота, унищожава я макар и само за час или два.

Инак България никога няма да се превърне в една Голяма, Огромна Зала „България“, както и Централна София никога няма да бъде наистина непровинциална столица на националната ни душа…

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Защото духовната грозота у нас продължава да убива всичко различно, а красотата още не може да свикне с това, че може да унищожава…

Тъй като красивото никога не умъртвява, дори смъртта.

 

Източник

 

 {imageshow sl=46 sc=3 /}

 

Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между 1912 и 1921 учи с прекъсване в Рисувалното училище в София. По време на Първата световна война е командирован като военен художник. През 1922 заминава за Германия и се установява в Мюнхен, където живее до края на живота си. Приет е за студент по живопис в Мюнхенската художествена академия, където следва между 1923 и 1931 като ученик на изтъкнатите професори Херман Грьобер и Франц фон Щук.

От средата на 1920-те участва активно в художествения живот на Баварската столица като членува в различни художнически сдружения и излага в редица общи изложби. Първата самостоятелна изложба на Гърнев е през 1930 в Кунстферайн, Мюнхен. От 1926 до 1934 пътува из цяла Европа. Посещава и Северна Африка, Мароко, Палестина, Турция, Сирия, Ерусалим.

През 1934 подрежда първата си самостоятелна изложба в България, открита със слово на проф. Иван Лазаров в галерия „Преслав“ в София. Многобройните отзиви за изложбата дават висока оценка на творчеството на Гърнев, поддържащ тесни контакти с българските си колеги. Като задочен член на Дружеството на новите художници в България той изпраща свои картини за участия в общите художествени изложби в София. През есента на 1940 Гърнев подрежда представителна изложба в галерия „Ленбах“ (най-голямата частна галерия в Мюнхен), преминала със шумен успех.

По-голямата част от творчеството на художника, създадено в онези години, е унищожено при бомбардировките над Мюнхен по време на Втората световна война. След 1945 той продължава активно да рисува и да участва в художествения живот на Мюнхен. Член-основател на Съюза за защита на творците на изобразителното изкуство и на мюнхенската група „Павилион“, на която е и председател, той участва в ежегодните изложби на организацията и в редица други общи изложби. След години отсъствие от българския художествен живот, през 1965 е поканен и участва в Национална изложба на живописта в София с картината „Ездачка“. Умира внезапно на 1 септември 1966 в Мюнхен.

 

Румен Леонидов (род. 1953) е български поет и преводач, журналист, издател и общественик. Към 2011 година има издадени девет стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия. Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Република Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член на Сдружението на българските писатели.

Pin It

Прочетете още...

Мàрго и приятели

Иван Росенов 13 Май, 2014 Hits: 13495
Историята на Маргарит Цанев – Мàрго…