Откъс от последния драматичен текст на Захари Карабашлиев: „Откат: Истории за сцена“
Действащи лица:
ТЯ
ТОЙ
Захари Карабашлиев,
„Откат“
Изд. „Сиела“, 2010
ТЯ (живо). Успя ли да го хванеш?
ТОЙ (отсъстващо). Кое?
ТЯ. Жребчето!
ТОЙ. Да го хвана?
ТЯ. Да го снимаш.
ТОЙ. Не.
ТЯ. Защо?
ТОЙ (умислен). Не снимах.
ТЯ. Нали затова спрях – да отидеш по-близо до тях, да ги снимаш.
ТОЙ. Толкова отдавна не бях излизал сред природа.
ТЯ. Затова сме тук.
ТОЙ. По цял ден нищо, освен сгради и грозни сгради, и коли… и хора… и хора.
ТЯ. Не си бил в отпуск от години.
ТОЙ. Това няма значение сега. Наистина няма.
ТЯ. Трябва да починеш.
ТОЙ. Когато излязох от колата. И навън миришеше на… на пръст, на суха трева, на тор на… селски следобед.
ТЯ. Сега е следобед. На село.
ТОЙ (без да й обръща внимание). На колко месеца е това жребче, според теб, а?
ТЯ. Не знам.
ТОЙ. Не повече от месец и половина, два, а? Три?
ТЯ. Кой знае.
ТОЙ. С тези тънки крачета.
ТЯ. Кобилата е красива!
ТОЙ. Тя тръгна напред и то след нея.
ТЯ. И ти вдигна апарата да ги снимаш. Аз те видях оттук.
Пауза.
ТОЙ (равно). То се беше надървило!
ТЯ. Моля?
ТОЙ. Беше му станала оная работа.
ТЯ (гримаса). Ай, ай…
ТОЙ. Да.
ТЯ. И? Какво от това?
ТОЙ. Какво от това!? На тази поляна няма никой друг, освен жребчето и майка му. От кого се дърви то?
ТЯ. Нямаше ли какво друго да гледаш?!
ТОЙ. Спряхме да снимам кобила и жребче. Бяха толкова… пасторални.
ТЯ. И защо не ги снима?
ТОЙ. Защото кончето си пусна… оная работа.
ТЯ. Животно. Какво толкова е станало?
ТОЙ. Толкова?! Станала му е патката! (Показва.) Ей толкова!
ТЯ (удивена). На кончето?
ТОЙ. Едно жребче, една кобила. И на мен ми стана…
ТЯ (ужасена). И на теб?!
ТОЙ. Не! Не ми стана…
ТЯ (отдъхва си). Слава богу.
ТОЙ. Стана ми толкова… (Търси думи.)
ТЯ. Жребчето не може да контролира ерекц…
ТОЙ (изведнъж избухва). Знам! Знам! Знам! Не говоря за жребчето, което не може да контролира ерекцията си. И аз не мога. И, в края на краищата, сигурно и конете си имат Едип! Но защо аз се засрамих от това, че на кончето му стана патката!? Защо не им направих снимка? На жребчето и красивата му майка. Защо картината стана по-малко пасторална, когато кончето ми показа, че не е муленце? Защо в този момент се стреснах от една детска пишка, от… един животински импулс, от природата, която показа младостта си!? Защо!?
ТЯ. Винаги ли трябва да анализираш всичко?
ТОЙ. Беше красиво! И истинско! И аз се изплаших.
Изведнъж се разридава. Опитва да прикрие плача си с фотоапарата, но става по-неудържим. Тя го гледа известно време, после го прегръща. Раменете му се тресат в скута й. Тя го целува майчински по косата. Той й връща целувката. Тя го целува по челото. Той – в устните. Тя се отдръпва. Той възбудено продължава да я целува, където успее. Тя се отдръпва на своята седалка. Той опитва да я притисне страстно към себе си, но Тя остава твърда, без да охлажда възбудата му. Той прави опити да се премести на нейната седалка, да придърпа нея към своята, да стопи разстоянието помежду им. След известно време разбира непреклонността й и се оттегля на мястото си. Тя се поглежда в огледалото, оправя косата си, приглажда дрехите си.
ТЯ. Тръгваме. (Завърта ключа на стартера.) Трябва да тръгваме. Яде ли ти се крем карамел?
Затъмнение.
Текстът се публикува с приятелското съгласие на автора.
