Първата част на интервюто можете да намерите ето тук.
Каква беше причината за появата на Ислямска държава и кои всъщност са те?
Ислямска държава е нещо, което кара дори човек като мен, привърженик на науката и защитник на рационализма, да се съмнява в… еволюцията. Все пак шимпанзетата и орангутаните проявят някакъв разум. А сега сериозно.
Дай да погледнем пак картата на региона. Преди две години ти споменах за интересите на Саудитска Арабия, Турция и Катар за прокарване на тръби към Европа. Забележи, че Ислямска държава е завладяла точно териториите, които свързват по сухоземен път Саудитска Арабия и Турция. Това случайно ли е? Териториите се разчистват, а оттам ежедневно минават десетки тирове. Има клипове и в Youtube. Много често се казва, че Ислямска държава върти криминален бизнес за милиарди долари. Добре, де, но на кого продава крадения петрол? На кого продава древните паметници и останки? Откъде минава и дрогата от Афганистан, където талибаните са завладели този бизнес? Нужно ли е да споменавам, че Саудитска Арабия е една от 4-5 страни, които признават талибанските власти в Афганистан? Върти се ужасяваща търговия и с човешки органи, познайте кои са основните клиенти. Войната е огромен бизнес, а Ислямска държава е просто политическо бизнес звено. Нека попитаме завод „Арсенал“ в Казанлък дали не въртят търговия със Саудитска Арабия и защо търсят хора с арабски език? А тези оръжия после къде отиват? Колко оръжейни склада ей така, уж случайно, гръмнаха през последните години в България? Погледнете идеологията на Ислямска държава – пълно копие на законите, наложени в Саудитска Арабия: пребивания с камъни, ампутиране на крака и ръце, обезглавявания. Шериат. Уахабизъм. Салафизъм. Все идеологии, чиято родина е Саудитска Арабия и когато те излязат извън рамките на страната им, ще се получат групировки като Ислямска държава или Боко Харам. Ислямска държава не само свързва Саудитска Арабия с Турция, но тя спира сухоземната връзка между шиитските Ирак и Иран със Сирия. Забележете как всички нейни противници съвпадат с политическите врагове на Турция, Катар и Саудитска Арабия.
Ако погледнем чисто исторически как бе създадена Ислямска държава, то тя е наследник на групировката Ал-Каида в Ирак, която се появява след нахлуването на САЩ в Ирак (винаги съм се чудил как Ал-Каида винаги се появява там, където и САЩ: Ал-Каида никога не е имала клонове в Либия, Ирак и Сирия преди инвазиите там). Сами разбирате притеснението на САЩ за опасността след падането на сунитския диктатор Саддам Хюсеин в Ирак, където мнозинството са шиити, да не попадне под влиянието на шиитски Иран. Голямата цел бе убийството на аятолах Мухаммад Бакр ал-Хаким (фаворит за властта в Ирак) и след като това бе постигнато Ал-Каида в Ирак изчезна. Така ще бъде и с Ислямска държава. Докато големите акули от Ал-Халидж (Персийския залив) не си постигнат целите в този регион, Ислямска държава ще съществува.
Наскоро министърът на вътрешните работи на Тунис призна, че има над 8000 тунизийци в Сирия. ОСЕМ хиляди, а напомням, че Тунис е най-малката северноафриканска държава. Представете си колко има от страни като Алжир, Египет или Мароко. Преди време един канал в Youtube, MEMRI, пусна клип от либийската телевизия, в който имам призоваваше всички на джихад в Сирия срещу християните и шиитите. Но, предполагам, главните причини да ходят там са грабежите, изнасилванията, наркотиците.
По какъв начин може Международната общност да се справи със заплахата на тази организация? И въобще – какви мерки трябва да се приемат на локално и глобално ниво, за да се стабилизира положението в региона?
Ако под Международна общност имаш предвид международната коалиция срещу Ислямска държава, съставена от Саудитска Арабия, Турция, Йордания, Кувейт, Катар и т.н., единственото средство, което ще помогне, е флакон против лицемерие и двуличие. Понеже такова още не е измислено, съм малко песимистично настроен. Проблемът не е Сирия и сирийците. Проблемът е идеологията. Не е само Ислямска държава. Боко Харам действа в Нигерия и съседните държави, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и Либия и т.н. За тях вина няма Сирия, а Саудитска Арабия и Катар. Това са страните, които имат глобални амбиции, ала единственото, което могат да предложат, е петрол и ултраконсервативен ислямизъм. Те обаче могат да яхнат и да убедят всички мюсюлмани, че те са техни покровители. Ако САЩ иска да им изцока петрола, а после, като свърши, да им бие шута (надявам се да е много силен и да ги прати възможно най-далеч) и да се насочи към Иран, аз им казвам браво. Обаче защо да става за сметка на Сирия и сирийския народ, пренесен в жертва на кръвожадните и ултранетолерантни бели фусти с дълги бради?
Напълно съм наясно, че живеем в консуматорско общество и ресурсите няма как да бъдат разпределени. Няма как всички да имат консуматорската сила на Европа или САЩ, не живеем в утопия или в Лалаленд, по-интелигентните сили си взимат своето. Но въпреки това живеем в ХХI век, а все още използваме войни и религиозни манипулации. Има и по-интелигентни, по-безболезнени начини да управляваш ресурсите, убеден съм в това.
Ще те попитам същия въпрос като преди 2 години – как виждаш бъдещето на Сирия?
Ще ти отговоря с въпрос, който ми зададе един мой египетски колега и приятел в работата: „А, бе, остана ли поне една здрава сграда в Сирия?”. Аз си замълчах.
Бъдещето не е по-различно отколкото преди 2 години. Сирия или ще се превърне в Афганистан или Саудитска Арабия (ако шейховете налеят пари), като изгони всички малцинства и светски групи, а радикалите създадат етнос като талибаните, или ще стане като Ирак, който виртуално е разделен на три части (кюрдска, шиитска и сунитска). Третият вариант – по някакъв начин да се върне статуквото.
Допреди 2 години войната в Сирия беше просто поредната война по медиите. Днес последиците от тази война са на прага ни. Защо ЕС беше хванат по „бели гащи“ и не успя да предвиди (и предотврати) това, което ще се случи?
Защото проблемът не е Сирия. Не Сирия строи джамии в Европа и не Сирия е източникът на този салафизъм и уахабизъм. Европа е зависима от ресурсите на Саудитска Арабия и Катар и от това страда. Норвегия – страна, която има природни ресурси, отдавна е теглила една майна на Саудитска Арабия и им е забранила да строят джамии със саудитски капитали. Външният им министър тогава каза, че толерантността не може да е едностранна и когато Саудитска Арабия стане толерантна (в кралството на Сауд например християнството е забранено, а проявите могат да бъдат наказани със смърт), тогава може да има диалог.
Европа не предвиди последствията от това, че допусна интересите ѝ да надвият ценностната ѝ система.
Би ли разказал някоя лична история от войната там?
Баща ми е от град Махарде, където живеят християни. Градът е известен с първата и единствена златна олимпийска медалистка на Сирия, Гада Шуаа, при това спечели в седмобоя – една от най-тежките дисциплини. Живееше точно на 5-10 метра от къщата ни. Като малки дори се гонехме. Градът бе известен и с патриарха на Антиохия, отец Хазим, както и с лекарите. На всеки 50 души имаше лекар. Спомням си колко приятно бе да вървиш по малките улички през летните прохладни вечери, до късно след полунощ магазините бяха отворени, а улиците оживени. Млади двойки се разхождаха, а старите играеха шах и шеш-беш (табла). През деня беше невероятна жега, криех се на сянка и ядях сладолед. На всяка крачка хората ме канеха да пием мате, парагвайския чай, или да пушим наргиле с ароматен домашен тютюн.
Един толкова спокоен и хубав град, в който изневиделица, сякаш на шега, животът се превърна в кошмар. Бомбардиран е почти ежедневно от ислямисти, а ако не бе сирийската правителствена армия там, вероятно целият щеше да бъде пометен, както се случи с много християнски градове. Държа да отбележа, че се защитава от много мюсюлмани. Сирийци. Ето ви разликата между сирийската култура и уахабитско-салафитската. Може да се напише цял сборник с истории от този град – в момента е като малка кутийка, в която са заключени толкова много надежди и разочарования. Истории като тази как снаряд пада и отнася главата на баща пред малките му деца. Последната странна история я чух преди няколко седмици, в деня на Богородицата, който е голям празник на християните в Сирия. Тогава до портите на самата църква паднал снаряд, миг след като всички се прибрали вътре, за да чуят проповедта. Можеше да отнесе всички, за щастие няма пострадали, а само голям ров. Тогава баща ми каза „е, как да не вярваш“, знаейки, че аз самият не съм вярващ.
Европейците трябва да разберат, че Европа е единствената надежда на християните в Сирия. Ако тя не им помогне, никой няма да го направи. Нито Русия, камо ли Катар, Турция или саудитците. И ще бъде разрушена най-старата християнска култура в света. Страна, в която все още се говореше арамейски, езикът на Исус. Махарде означава на арамейски „градът на слънцето“ или Балад ал-Шамс. Надявам се то пак да изгрее там.
За съжаление, Европа застана срещу нас. И някой ден вероятно ще усети същата болка, която в момента изпитват хората в градове като Махарде. И ще осъзнае грешката си.
Къде сбъркаха международната общност, големите организации и великите сили, че допуснаха това да се случи?
Никой нищо не е сбъркал, просто всички преследват кацата с мед и искат да бъркат в нея с предимство. Просто Сирия се оказа между шамарите. И изяде повечето.
Струва ми се обаче, че ЕС, САЩ и Русия правят грешка в дългосрочен план. Позволяват да се развива една деструктивна идеология, просто заради икономическата си зависимост от страните от персийския залив. Идеология, която може да разяде много общества и да създаде непреодолими пречки. Никой не търси диалог, а иска да се наложи със сила. Това е проблемът. Големият проблем. Тогава съвсем ясно е, че всеки ще извади най-опасното, което има.
Какво трябва да направят всички те (и най-вече Европейският съюз), за да се справят с кризата? Тръгнали ли са по тези стъпки или продължават назад?
Не съм аз този, който трябва да съветва ЕС или САЩ какво трябва да правят, те си имат интереси и си ги следват, така както всеки би следвал своите. В крайна сметка всеки иска да е на тяхно място и да има техните стандарти, нали? Това означава, че умеят да контролират ресурсите и интелигентно да управляват държавите си. За разлика (или може би за сметка) на други по-недалновидни държави. Закони на природата.
Винаги съм се приемал като част от европейската и западна култура. Аз съм огромен почитател на европейската култура, литература, кино, музика, наука. Но се чувствам предаден. Нека бъдат честни. От кого се страхуват повече?
Аз знам отговора. Но ресурсите са важни, за да се поддържат големите стандарти.
А къде е ролята на богатите арабски кралства и въобще на целия арабски свят в конфликта? Защо кризата излезе от региона?
Ролята им е като на сериен убиец в ноар филм – облечен в стилен костюм, с бомбе, с пура в уста и кадилак в гаража, хората го мислят за богат бизнесмен и меценат, а всъщност кълца жени на парчета в мазето.
Съжалявам за въпроса, но нека си вдигне ръката всеки, който смята за нормална държава, в която пребиват и осакатяват публично младеж за проявени светски възгледи? Или държава, която дава милиони за строежи на джамии в Европа, но забранява други религии и наказва другорелигиозни прояви със смърт? Нормално ли е държава да отказва да праща жени на олимпиади и да им забранява да карат автомобили и да ползват градски транспорт? Нормално ли е да се пребиват с камъни жени и да им се отсичат глави за „прелюбодейство“, „вещерство“ или заради това, че са си показали косата? Атеизмът е обявен за тероризъм. Нормално ли е хората да толерират държава, която всъщност е източник на идеологията на Ислямска държава, Боко Харам, Ал-Каида, Ал-Нусра и т.н.? Знамената на ислямистките банди в Сирия са същите като на това прелестно, пясъчно кралство, само че са черни, а не зелени.
Нямат грам демокрация, свободата на словото не съществува дори като понятие, нулева толерантност, нямат нито един бежански лагер, а те най-много говорят. Богатите арабски кралства не само са основна причина за всичкия радикализъм в арабския свят, но именно техните амбиции и дейности в Европа трябва да притесняват европейците.
Кризата излезе извън района поради много вътрешни и външни фактори. Глобални интереси, ресурси и недалновидно разчитане на последиците от Европа, САЩ и Русия.