Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 09 The Queen

 

„С баба не можеш да се бъзикаш“, казва принц Хари на телевизионен интервюиращ през 2012 г., годината на диамантения юбилей на баба му. С това изречение той изтъква силата на гръбнака, който е пренесъл кралица Елизабет II през едно от най-дългите управления в британската история. Нейният вид ръководството на семейната династия безспорно е имал своите трудни моменти, но до края на владичеството си тя спечелва безрезервна обществена любов. По продължителност на управлението и по дълголетие тя се изравнява дори с прапрабаба си, кралица Виктория, чийто диамантен юбилей през 1897 г. представлява последният голям пламък на имперското великолепие.

Но как от срамежливото момиче, което е само на 10 години, когато става престолонаследничка, след като чичо ѝ Едуард VIII абдикира на 10 декември 1936 г, Елизабет се е превърнала в символ на английската монархия?

„Лилибет“, както я наричат в семейството, е отгледана заедно с по-малката си сестра Маргарет Роуз в типична детска стая за висшата класа на последния етаж на пететажна къща в Мейфеър, № 145 Пикадили (разрушена от бомба през Втората световна война).

Къщата гъмжи от прислуга: камериер, помощник-камериер, двама лакеи, икономка, готвач, момче от стаята на стюарда, три прислужнички в кухнята, гардеробиер за майка ѝ, камериер за баща ѝ, нощен пазач, човек за всякакви работи, както и санитар от RAF и момче-скаут за обслужване на телефона. Елизабет и Маргарет имат собствена медицинска сестра, както и млада шотландска детегледачка на име Маргарет Макдоналд, известна като „Бобо“, която ще си остане един от най-близките хора на Елизабет за повече от 60 години.

Тя е оправно, самостоятелно момиче; играчките ѝ са грижливо подредени в шкафове със стъклени витрини, а понитата-играчки – в коридора отвън. Уинстън Чърчил, който я среща за първи път в Балморал през септември 1928 г., когато тя е на две години и половина, е впечатлен от качества, надхвърлящи нейната подреденост: „[Тя] е характер“, казва той на съпругата си. „Притежава авторитет и разсъдливост, удивителни за невръстно дете.“ Грижовният ѝ баща сравнява спокойствието на Елизабет с плавното достойнство на нейната прапрабаба: „Още от първия момент на разговор – казва той на писателя Осбърт Ситуел – тя показва толкова много характер, че няма как да не се питаме дали историята няма да се повтори.“

Подредена, разсъдлива и авторитетна, младата Елизабет вече разбира монархията отблизо. През 1935 г. тя и Маргарет, еднакво облечени в розово, се возят в процесията по случай сребърния юбилей на дядо си и стават свидетелки нас екстатичната реакция на тълпите към техния сравнително прост, невзрачен суверен. Баба ѝ, кралица Мери, главният апостол на британската монархия и пазителка на кралския пламък, гарантира, че образованието на децата трябва да включва кралската история и географията на Британската империя, и ги води на ежеседмични културни експедиции – в някой музей или в лондонския Тауър и Кралския монетен двор. „Дали за тях аритметиката е по-ценна от историята?“, пита тя гувернантката им Марион Кроуфорд (наричана от принцесите „Кроуфи“). „Те никога няма да водят сами домашните си книги“. Или: „Не трябва ли да получат по-интелектуална игра от ‚Лудия демон‘?“.

Може би по-важен за развитието на Елизабет като здраво стъпило на земята човешко същество е близкият, щастлив семеен живот – „Ние, четиримата“, както обичал да ги описва баща ѝ – организиран от нейната твърда, умна, очарователна майка, която умело представя образа им като такъв пред света. За Елизабет решаващият фактор е любовта с красивия ѝ трети братовчед, принц Филип от Гърция. Запознава се с Филип и се влюбва в него през юли 1939 г., когато тя е на 13, а той на 18 години. След края на Втората световна война двамата се женят сред мрака на строгите икономии в следвоенна Великобритания – „светкавица от цветове по трудния път, който ни предстои да извървим“, както се изразява Чърчил.

Придворните на баща ѝ гледат на Филип отвисоко като на чужденец без пари, който не е бил в правилния университет (Гордънстоун, за разлика от Итън). „Бяха гадни към него“, казва един от братовчедите му, осъждайки го като „груб, необразован и вероятно неверен“. Елизабет не се притеснява от противопоставянето им; тя го обича и е твърдо решена той да бъде водещият дух в брачния им живот. Филип е принуден да се откаже от многообещаващата си военноморска кариера (имал е героична война) заради ролята си на кралски съпруг, при което винаги върви на две крачки зад съпругата си и седи на по-ниско ниво в случаи като държавното откриване на парламента.

Когато през 1948 г. се ражда първото им дете, принц Чарлз, не му е позволено да вземе фамилното име на баща си Маунтбатън. „Аз не съм нищо друго освен една проклета амеба“, избухва разочарованият Филип. След като става кралица на 6 февруари 1952 г., Елизабет гарантира, че Филип ще взема важните семейни решения, включително изпращането на Чарлз в Гордънстоун, което младежът ненавижда.

Двамата споделят любовта си към провинцията и селските спортове. Като дете Елизабет казва на Крофи, че когато порасне, ще се омъжи за фермер „и ще има много крави, коне, кучета и деца“ (обърнете внимание на реда на важност). В по-късния живот трайният ѝ медиен образ е на седлото, облечена в брич за езда и сако, с копринена кърпа на главата от 1950-те години. Тя става експертка по отглеждането и обучението на коне и кучета, често придружава Филип при стрелба и „прибиране“ на мъртвите птици.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Истинската ѝ страст са конните надбягвания, по вдъхновение от дядо ѝ, който я водел да посещава конюшните му в Сандрингам. По-късно тя има свой собствен конезавод. Единствените моменти, когато я виждали да изразява див ентусиазъм, били по време на надбягванията, когато скачала от мястото си с вдигнати ръце, стиснати юмруци и широка усмивка на лицето.

Елизабет не е интелектуалка. Обичайното ѝ вечерно занимание след деня, прекаран в публични ангажименти и четене на държавни документи, ще бъдат нейните формуляри и книги за отглеждане на коне. На сутринта на коронацията ѝ, точно преди да отпътува от Бъкингамския дворец към Уестминстърското абатство, една от придружителките ѝ я попитала дали всичко е наред, мислейки, че кралицата може да се притеснява от церемонията. Нейно Величество отговорила, че всичко е наред: треньорът ѝ току-що се е обадил, за да каже, че конят ѝ Ауреол се е представил много добре в последната си тренировка. По време на аудиенциите ѝ с Чърчил, нейния първи министър-председател, вероятно се е отделяло повече време за обсъждане на общия им интерес към надбягванията, отколкото за състоянието на нацията.

Кралицата може и да не е обичала литературата, но се е интересувала силно от политиката и световните дела. „Тя обичаше да знае кой отива нагоре и кой надолу“, пише Джеймс Калахан, министър-председател в края на 1970-те години. В по-сериозен план, по време на дългото си управление тя се среща с цяла кохорта президенти на САЩ – от Хари Труман до Джо Байдън, с министър-председатели на Обединеното кралство от Чърчил до Борис Джонсън и Лиз Тръс, с папи от Пий XII до Франциск, както и с безброй много правителствени ръководители – особено от страните от Британската общност – с които има множество частни срещи на четири очи.

Още от 21-вия си рожден ден, отпразнуван в Кейптаун, когато се посвещава в служба на Британската общност, тя проявява особен интерес към Африка. „Кралицата симпатизираше на каузата на чернокожите в Родезия и Южна Африка“, казва Ли Куан Ю, висш министър на Сингапур. Тази кауза обаче невинаги се харесва на британските лидери като Едуард Хийт и Маргарет Тачър. И действително, по време на режима на апартейд тя не посещава повече Южна Африка и се завръща едва 48 години по-късно, през март 1995 г., когато е посрещната много топло от Нелсън Мандела и тълпи, които издигат плакати с надпис „Добре дошли обратно!“

Кралицата обичала да се смее, разказва ми един от нейните приятели. Тя имала бързо чувство за хумор и била отлична имитаторка – черта, наследена от майка ѝ. Дейвид Оуен, министър на външните работи в правителството на Калахан, описва как на кралската яхта „Британия“, когато и последният гост си тръгвал, кралицата събувала обувките си, прибирала краката си под полите на дивана и оживено разказвала за хората, които са били там тази вечер. „Лицето ѝ светва и тя става наистина привлекателна“, казва той, „така че осъзнаваш колко много неща се държат под контрол“.

Сюзън Кросланд, съпруга на предшественика на Оуен на поста външен министър, описва като „положително уютни“ трите дни, които тя и съпругът ѝ прекарват на борда на „Британия“ през 1976 г., плавайки от Бермудските острови до Филаделфия за двестагодишнината от подписването на Декларацията за независимост. Между Елизабет и двете ѝ придружителки е имало „голяма привързаност… близост и малки шеги“. Тя отбелязва и пълната естественост на поведението ѝ. Веднъж, когато Филип се изказал за нещо по неподходящ начин, кралицата му казала „доста рязко“: „О, Филип, млъкни. Не знаеш за какво говориш.“

След нощно препускане по огромни вълни при буря със сила 9 бала край Бермудските острови кралицата се шегувала за предишната вечер: „Никога не съм виждала толкова много сиви и мрачни лица на една маса“. След това тя спряла, за да се пошегува с Филип, адмирал на флота: „Филип не беше никак добре“ – още една пауза – „Радвам се да го кажа“. И се засмяла.

Въпреки спокойния си вид Елизабет има остър характер, който държи под контрол; веднъж, когато двама прислужници се забавляват в трапезарията в Сандрингам, околните я чуват да им се кара по кралски, което ги заставя да замръзнат, шокирани. Иначе тя предизвиква лоялност и привързаност сред персонала си, особено сред придворните си дами и жените, които са най-близо до нея всеки ден, нейните „помагачки в обличането“ – първо Макдоналд, а след това Анджела Кели, които имат значително влияние върху това какво носи кралицата и как изглежда. Плановете за публичните изяви, държавните посещения и официалните пътувания в чужбина се изготвят с месеци предварително; шапките, роклите, обувките и бижутата от приказната колекция винаги са стриктно съгласувани. Приготвянето на тоалетите, на което често присъстват едно или две от дребните ѝ ирландски кучета, може да продължи половин ден. Според Кели инстинктите на кралицата обикновено са били правилни и тя рядко е променяла решенията си.

Извън парите, похарчени за надбягвания, Елизабет е била най-малко екстравагантната от монарсите. Инстинктът за икономии навярно е била заложен у нея през военните години в Уиндзор, когато във ваните са били нарисувани черни линии, така че да се ползват само няколко определени сантиметра гореща вода, а котлите често са били изключвани. В по-късен етап от живота ѝ се съобщава, че обикаля Бъкингамския дворец и гаси осветлението, а понякога е снимана в стаи, отоплявани само с подчертано нерегламентирани, старомодни електрически печки с по два реотана.

В средата на 90-те години на кралицата претърпява най-лошата публичност в хода на управлението си, в резултат на лошото поведение на децата и роднините ѝ в публичното и частното пространство. Разпадащият се брак на принца и принцесата на Уелс се разиграва чрез рекламни войни в медиите, като върви от лошо към по-лошо, докато през декември 1995 г. кралицата буквално нарежда на двойката да се разведат. Тя може да бъде критикувана за това, че не се е намесила по-рано; „кралицата не обичаше конфронтацията“, казва един приятел.

Заета с работата си и често отсъстваща по различни задължения, тя може би не е била достатъчно близо до децата си, докато те растат и, както всички останали, с изключение на съпруга ѝ, те изпитват страхопочитание към нея. Освен срама, който изпитва, поради факта, че с поведението си те са нанесли на монархията непоправим ущърб, разводът е отвратителен за нея и поради християнското ѝ семейно възпитание. Баба ѝ по майчина линия, Нина Сесилия Стратмор, е внушила на семейството силните християнски принципи, които е наследила от баща си духовник. Посещенията в параклиса, когато дамите от домакинството носят плетени дантелени шапки, са важна част от живота в замъка Гламис. Когато през 1955 г. Маргарет се отказва от идеята да се омъжи за разведения капитан Питър Таунсенд, тя посочва като мотив вярата си в принципите на църковния брак.

Няма съмнение, че принц Филип е ключова фигура в обществения и личния живот на Елизабет. Той е единственият човек на света, който се осмелява да ѝ каже, че греши; който ѝ крещи в изблици на гняв, когато се дразни от заниманията ѝ с кучетата, които се въртят около нея по всяко време, джафкайки, за да бъдат нахранени. И все пак, както пише на свекърва си, кралица Елизабет, по време на медения месец:

„Лилибет е единственото нещо на този свят, което е абсолютно истинско за мен, и моята амбиция е да свържа двама ни в ново съвместно съществуване, което не само ще може да издържи на ударите, но и ще има положително съществуване в името на доброто.“

В замяна на това, около 60 години по-късно, кралицата публично изразява чувствата към съпруга си в обръщение към парламента в годината на своя диамантен юбилей: „Вярвам, че принц Филип е добре известен с това, че отказва всякакви комплименти“, казва тя в язвителна препратка към непокорната публична личност на съпруга си. „Но през цялото това време той беше постоянна сила и водач.“


Източник

 

Сара Брадфорд е английска писателка, известна най-вече с кралските си биографии.


Pin It

Прочетете още...

central

Идеята за Европа

Джордж Стайнър 05 Апр, 2017 Hits: 10449
Гръмоотводът трябва да бъде заземен. Дори…