От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Украйна – горящото сърце на планетата

Последният шанс на Украйна? – Тимъти Снайдър

Синдромът на оцелелите – Рикардо Дуда

Ювал Ноа Харари: Войната в Украйна може да промени всичко

Европа и Украйна: минало и бъдеще – Тимъти Снайдър

Нахлуването на Русия в Украйна ще промени завинаги облика на Европа – Тимъти Гартън Аш

Неизбежно ли беше всичко това? Кратка история на войната на Русия срещу Украйна – Кийт Гесен

Кой точно носи отговорността за войната в Украйна? Два възможни отговора (1: отговорни са Западът и САЩ)

Кой точно носи отговорността за войната в Украйна? Два възможни отговора (2: отговорни са Путин и Русия)

Украйна и думите, които водят до масови убийства – Ан Епълбаум

Войната в Украйна е колониална война – Тимъти Снайдър

Какво е Украйна? – Джонатан Лител

Как най-големият украински романист се бори за страната си – Джайлс Харви

Другата украинска армия – Ан Епълбаум

Малко страни представляват толкова добър пример за нуждата от суверенно правителство и върховенство на закона, колкото Украйна. Дори и днес човек може да отпътува само на кратко разстояние от столицата Киев, както направих аз преди няколко седмици, и да разговаря със селяни, които все още си спомнят катастрофата от 1933, когато Украйна е съветска република, и повече от три милиона нейни жители умират от глад поради решението на Сталин да обвини украинския народ за неуспехите на собствената му политика на колективно селско стопанство. Към това се примесват спомените от немската инвазия само осем години по-късно, която води до втора вълна от глад, заедно с по-добре познатите престъпления на Холокоста. В един свят, в който храната е сравнително рядък ресурс, както Сталин, така и Хитлер са били обсебени от идеята за „украинската житница“, в резултат на което са умрели милиони украинци.

Около осем десетилетия след глада от 1933, и две десетилетия след края на СССР, стратегическият ресурс, който свързва Украйна и с Москва, и с Берлин, вече не е храната, а природният газ. Украинският главен източник на геополитическа значимост са тръбопроводите от съветско време, които транспортират природен газ от Сибир до Европа. Условията на газовата търговия са основен въпрос в руско-украинските отношения, а възможностите за печалба – магнит за украинските пост-съветски олигарси. Юлия Тимошенко, най-известната украинска политичка, е направила състоянието си в търговията с газ, преди да си създаде име, разкривайки донякъде свързаната с тази търговия корупция. Като премиер-министър след демократичната Оранжева революция, в ранната 2009 г. тя подписа с Кремъл сделка, определяща цената и количеството на природния газ от Русия. Сега, в един процес, надзираван от нейния най-голям съперник, настоящия президент Виктор Янукович, Тимошенко беше осъдена за „злоупотреби с властта“, поради тази сделка – присъда, която й донесе няколко години затвор.

Преди сделката от 2009, Русия беше спряла всички доставки на газ за Украйна, тоест и за страните, намиращи се на запад от нея. Тимошенко и руският премиер-министър Владимир Путин достигнаха съглашение, което изглежда разплиташе цяло кълбо от взаимно противоречащи си твърдения за кражби на газ и неплащане на дългове. По онова време Янукович беше в политическо забвение, след като беше изгубил президентските избори през 2005, при обвинения в изборни злоупотреби в негова полза. Един от най-близките му съветници, енергийният брокер Дмитро Фирташ, беше широко разглеждан като най-големия личен съперник на Тимошенко. Може би не случайно, съглашението, което Тимошенко подписа с Путин, прекрати монопола върху транзита на газ през Украйна, който до този момент беше упражнявала фирмата на Фирташ. Сега, след като Тимошенко е в затвора, а Янукович – на власт, позицията на Фирташ изглежда много по-силна.

Осъждането на Тимошенко привлече световното внимание, но то е просто последната груба простъпка на режима на Янукович. Основният проблемна Украйна (който Янукович обеща да реши по време на изборната си кампания през 2010), е корупцията. Засега той върши точно обратното. Действията му подкопаха разделението на властите, което беше функционирало сравнително приемливо, откак Украйна получи независимостта си през 1991. Отложи изборите, когато изглеждаше, че неговата Партия на регионите може да ги изгуби. Използва данъчната служба и данъчната полиция, за да потиска опонентите си. Един бивш министър на вътрешните работи лежи в затвора вече десет месеца, без да му е отправено обвинение. Освен това президентът съсредоточи контрола върху украинската индустрия и тръбопроводи в ръцете на богати мъже от района на Донецк, които го поддържат.

По-рано тази есен Украйна беше на път да подпише Присъединително споразумение, което би отворило европейските пазари за украинския експорт – символична стъпка по пътя към членството в ЕС. В момента европейското присъединяване изглежда много по-малко вероятно. След осъждането на Тимошенко беше отменена поканата на Янукович за планирано посещение в Брюксел (вместо това той отиде в Хавана, за да насърчава икономическите отношения с Куба). Повечето водещи политици от ЕС вероятно се радват на този повод да имат по-малко ядове с Украйна, като се имат пред вид останалите им проблеми. Но дори и малцината водещи европейски политици, които подкрепят идеята за присъединяването на Украйна към ЕС – като например Карл Билдт от Швеция и Радек Сикорски от Полша – в момента се чувстват обидени. А през октомври Полша, Унгария и Чешката република – източните страни-членки със стратегически интерес от приемането на Украйна – издадоха декларация, според която в настоящата ситуация не могат да подкрепят Присъединителното споразумение.


Small Ad GF 1

Нито пък случаят с Тимошенко подпомогна за укрепването на отношенията с Русия. Най-повърхностните западни анализи свързват украинския авторитаризъм с проруските симпатии на украинските лидери, но картината е далеч по-сложна. Вярно е, че по време на Оранжевата революция Русия поддържаше Янукович и се противопоставяше на Тимошенко. Но съвсем не е ясно дали в момента Путин поддържа същите предпочитания. В края на краищата, търговското споразумение, току-що обявено за престъпно от съда, беше сключено от самия Путин. Дали правителството на Янукович наистина вярва, че сега може да промени условията на сделката? Изключително трудно е да се каже какво самите те биха искали да договорят отново. В началото на мандата си Янукович се съгласи с почти всичко, което Москва беше казала, че иска от Украйна – преди всичко морските права върху Севастопол за следващия четвърт век. Онова, което Русия ще поиска оттук нататък е нещо, пред което Янукович няма как да отстъпи – контрол над украинската индустрия и тръбопроводи – тъй като това са именно ресурсите, които направиха състоянията на най-важните му поддръжници.

Ето защо дипломатическата поза, която Янукович демонстрира, е толкова прозрачна. Той заплашва руснаците, че Украйна ще се присъедини към Европейския съюз, но прави това невъзможно, вкарвайки Тимошенко в затвора. Заплашва европейците с подобряване на отношенията с Русия, макар че в момента всички в Брюксел разбират, че неговите поддръжници няма как да позволят това. По този начин украинската външна политика се превръща в двоен блъф, а истинската опасност е в това, че нейният основен архитект не разбира какви са последствията от това, и в много скоро време ще се окаже без реален избор. Междувременно, голямото мнозинство от украинците – включително и повечето от основните поддръжници на Янукович – желаят страната им да се присъедини към Европейския съюз.

В продължение на много дълго време Украйна е била гранична страна между велики сили. Различното в настоящия момент е в това, че сега тя е независима, и че се е превърнала в гранична страна между два истински различни подхода към външната политика. Европейският съюз няма интерес от приемането на Украйна, каквато тя е днес, но може да има интерес от приемането на подредената, функционираща според закона източна съседка, каквато тя би могла да стане някой ден. Русия няма интерес в Украйна да бъде установено върховенство на закона, но ще се радва, ако успява да упражнява влияние върху нейната територия, като част от усилията си да контролира разпределението на природните ресурси и утвърди отново властта си в пост-съветското пространство.

Възможно е Янукович наистина да не разбира, че Европейският съюз се интересува повече от закони, отколкото от територии; в такъв случай той може, просто от слабост, да изпадне във властта на Русия, която, за разлика от ЕС, продължава да мисли в схемата на традиционните геополитически категории. Това би бил съвършено естественият резултат от това, че Янукович разбира всяка политика като някакъв вид лични връзки – като въпрос на съперничество за богатство, последвано от отмъщение. Но държавността в някакъв момент трябва да се превърне в доброволно приемане на някакви принципи. В противоречие на онова, което изглежда мисли Янукович, освобождаването на Тимошенко би имало реално значение, но не защото Западът харесва нея и не харесва него. То би имало значение защото би показало, че Украйна може да бъде държава, управлявана от закона – което е и нещото, най-необходимо на самите украинци.

Източник

Тимъти Снайдър е американски историк и професор в университета Йейл. Основни теми в работата и изследванията му са историята на източна Европа и Холокоста.

Pin It

Прочетете още...