Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се наредил да зяпа и да псува (много народ мъжки, очевидно, не може да се примири с мисълта, че туй женорята вече страх от нищо нямат). Викам си, я да я покажа и при мен, да видим какво ще стане...

Автори: Хели Мандил, Златко Ангелов, Златко Енев, Ку-Ку

Да бъдеш втори, означава, да бъдеш първи сред загубилите. Е, не е чак толкова лоша позиция, особено ако става въпрос за някой, който се е считал за втори след Исус. Разбира се, това е Джон Ленън. През октомври 1963 г. в театъра на Уелския принц, по време на концерт пред английската кралица Елизабет II, Джон Ленън произнася първата си от многото знаменити реплики. Обръщайки се към бедните почитатели на Бийтълс от задните редове в залата, които приканя да ръкопляскат, той поглежда към официалните ложи на богатите и произнася: „А вие там горе подрънкайте с накитите си“.

Автор: Коста Костов

Ако поимам да отбележа тук „десет заблуди за езика“ у нас, то не е че са само толкоз; но толкоз намирам от пòважните, за да обърна върху тях вниманието на радетели, които обичат да решават въпроси за българския книжевен език и правопис.

Автор: Александър Теодоров-Балан

„Ефект“ е ключовата дума на личната ми философия, говорейки за лична умонагласа, и това, което Златко е видял в мен, чрез написаното от мен тук във форума, е точно ефект, а не представяне на ИДЕИ.

Автор: Самолет 005

През последните години оревахме ортаклъка, че най-качествените българи напуснали страната. Най-интелигентните, най-умните, най-трудолюбивите… През същото това време световните конкурси и интелектуални състезания се печелят от българи, живеещи в България…От една страна най-качественото било напуснало страната и мие чинии на запад, от друга страна най-некачественото, живеещо в България, печели световни конкурси по математика, физика, химия, софтуер или там както се нарича… Странно, наистина…

Автор: Христо Стоянов

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

Автор: Златко Енев

Преди да започна, ще ми се да опитам да изясня и на себе си, и на вас, причините, които ме карат да пиша това тук нещо. Обикновено това е последното, което ме занимава, тъй като писането, поне ако не му се пречкам на пътя, при мен е твърде импулсивна, самостоятелна работа – има нещо за писане, сядам, то си се пише, аз само гледам да натискам правилните клавиши… И така.

Автор: Златко Енев

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

Автор: Златко Енев

С примера на кафето и неговата вярна дружка – цигарата, искам да разкажа какво мисля за една ярка разделителна линия, наложена на хората отвън, а не отвътре: линията, която разделя до полярност тези, които наричам „здравословници“ (много често са именно „словници“, защото повече говорят и пишат за здравото, отколкото да го практикуват), и онези, които наричам „хедонистъри“ (макар че и техният хедонизъм също е повече говорен и писан, отколкото да са наистина хедонисти).

Автор: Бойка Бъчварова

Работата, която съм си избрал – а всъщност, ако трябва да бъда реалист – която избра мен, след като криво-ляво се измъкнах от кризата на средната възраст, е да будя хората. Сега, не знам колцина от вас си дават сметка за това колко малко радост и награда има в един такъв занаят. Будителят, като му се махне възрожденския варак, е просто човек, който отива неканен при хората и започва да ги раздрусва, с надеждата да ги измъкне от дрямката, която инак ги тресе като високоволтов ток. Е как мислите, с какво му отвръщат те, измъкнати – ако това изобщо е възможно – от най-сладкото нещо на тоя свят, съня?

Автор: Златко Енев

В късната есен, когато пари няма да има, разходите ще растат и наглостта на правителството, „Народното“ събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания. Стига дами, деца, кучета, усмивки, музика, духовитости и други такива мирновременни забавления. Всеки, който смята другояче и продължава да вярва в мирни залъгалки, е безкрайно наивен.

Автор: Манол Глишев

Един мъдър мъж беше казал, че, смеейки се, светът се разделял с миналото си. Хубаво е, мисля си, че дори и в тоя плачевни времена ние все пак успяваме да запазим способността си да се смеем. Докато продължаваме да го правим, все има надежда…

Автор: Златко Енев

В книгата са събрани интервюта, ре­портажи и откъси от сценарии за документални филми, правени от съставителя с българи, установили се трайно в чужбина, и французи, съдействали за приемането на страната ни в Европей­ския съюз.

Съставител: Николай Тома

Преди две седмици по моя покана в Културна Асоциация АРТХОСТАЛ в Барселона, която имам честта да ръководя, гостува небезизвестния писател, сценарист – и от днес бивш мой приятел – Иван Кулеков.  

Автори: Иван Кулеков, Красимир Дамянов

Предполагам, че не е нужно да обяснявам на нас, тоест на мен и вас, смисъла на това тъй очебийно заглавие (в края на краищата огромното мнозинство от нас са чеда на реалния социализъм). Членството си има привилегии...

Автор: Златко Енев

Започвам поредното си писание към вас с цитат от известната „България, мое страдание“ на Юлия Кръстева – не случайно, разбира се. Работата е там, че аз споделям до голяма степен чувствата, изразени в онова есе. Познавам както мъките на това безутешно презрение, така и онези на несподелимата любов...

Автор: Златко Енев

Програмата съдържа разни мерки, предложения, поправки, допълнения и преобразувания досежно държавата и касаещо обществото ни, както и изменения в конституцията, законите и подзаконовите актове на същото за същата.

Автор: Иво Беров

В началото на юни 1943 семейството ми получи съобщение от Комисарството по еврейските въпроси да замине от София за град Провадия...

Автор: Леон Бенатов

Партийни мушмороци от всякакъв калибър и цвят се репчат по телевизора, а за капак медиите изровиха и разни политически фосили от близкото и не толкова близкото минало…

Автор: Ралица Ковачева

Попаднахме на достоверна историческа информация, че т. нар. „Лампа на Аладин“ се намира в района, който разкопаваме. Надяваме се тя да намери достойното си място, като централно осветително тяло в бъдещия Музей на вампира…

Автор: Станимир Лучков

– Заповядайте – усмихва се А. на поредния участник, докато заедно с програмата му подава и пачка специално изрисувани банкноти от ленена хартия с примеси памук – Вашата субсидия от НДК Банк.

Автор: Александър Шпатов

Ако вие сте като мен, то сигурно винаги имате нещо за четене в тоалетната. Няма значение какво. Един репортер ми разказа как веднъж прекарал нощта в дома на един от експрезидентите. Изпитвал отчаяна потребност да прочете нещо и затърсил навсякъде книга или списание, но...

Автор: Чарлз Симич

Експериментална тема, където можете да публикувате собствени коментари, мисли и кратки текстове, без предварително зададен от изданието текст.

И действително, на селяните по тия страни е непонятно как може гражданин да бъде българин. Щом виждат человек гражданин, който да говори езика им, се отнасят към него подозрително, недоверчиво, защото знаят, че той не може да е българин, макар че говори български.

Автор: Атанас Шопов

В момента сме на 11 етаж на хотела в Осака, Fraser Residence (Резиденция Фрейзър). Издигнат в самия център на града, хотелът е част от верига, придържаща се към една интересна концепция...

Автор: Златко Ангелов

През юни 2011 жена ми, професор по лингвистика, беше поканена да изнесе четири лекции в два университета в Токио. Аз заминах с нея като придружител. Децата искаха да им изпращам снимки и да пиша блог по време на пътуването. Така се роди този пътепис.

Автор: Златко Ангелов

Беше началото на прелестната пролет на 1891. Даде ми се възможност най-после да предприема пътуване по някои малко известни за мен места в европейските вилаети на Отоманската империя. Жъден бях да видя много места и градове, да се запозная с много работи и условия.

Автор: Атанас Шопов

Достигаме кея на Ванкувър от южната страна на залива Бърард. Ако островът Гранвил е сърцето на града, кеят е неговата душа. Кеят е широко понятие (и място) в северната част на града...

Автор: Аврам Агов

Когато четиринадесетгодишният ми син посети Канада за първи път, той обобщи впечатленията си на неизкушен от опита първооткривател с две думи – „природа“ и „хокей“. Ще добавя още две – „граница“ и „съпричастност“.

Автор: Аврам Агов

Писмо на Митрополит Симеон Преславски до иконом Димитър, свещеник в Осман пазар (Омуртаг), за разбирателство със съседите мюсюлмани.

Автор: Митрополит Симеон Преславски

Как стана тъй, че отвратихме децата си от майка България? Как стана, че сме като изтръпнал крак – вече не усещаме общата болка по нашето, по общото, по своето… Не мога да отговарям за другите, и при мен нещата са всьо не так, как надо.

Автор: Румен Леонидов

Случайно намерени в интернет. Без претенция за авторство или съвпадение на спомените.

Автор: Анонимен

След множество дебати екипът на британския вестник Гардиън излиза със следния списък за стоте най-велики не-белетристични книги, подредени първо по категории, а след това по дати.

Единствено в работата си един артист може да намери реалност и удовлетворение, защото реалният свят е по-малко интензивен от света, който той си е измислил сам, а оттук и животът му, без прибягване към насилствени безредици, не изглежда особено значителен.

Автор: Тенеси Уилямс

Типичният българин, разбира се, е нещо като птицата Додо – дори и да го е имало някога, той/тя вече отдавна не съществува. И все пак е безкрайно приятно, когато той бъде „изтипосан“ някъде – това дава добър повод човек да си каже „ей, никога няма да се оправите, ей!“, а после да хвърли фаса си в градинката...

Автор: Анонимен

Прочетете още...