„Не се вслушахме в препоръката на държавата да включим официалната гледна точка в нашата оценка на събитията“, казва Муратов.
Снимка: Елена Аносова за The New Yorker
Миналата година Дмитрий Муратов, главен редактор на независимия руски вестник Новая газета, си подели Нобеловата награда за мир с филипинската журналистка Мария Реса, съосновател на Rappler, дигитално издание в Манила. В продължение на три десетилетия, под ръководството на Муратов, вестникът не се поддава на извънредни заплахи, тъй като отразява корупцията в правителството и бизнеса, политиката на Кремъл и въоръжените конфликти от Чечения до Източна Украйна. Някои от най-блестящите журналисти са платили най-високата цена за работата си: през 2006 г. писателката Анна Политковская беше застреляна в жилищната си сграда.
В профила си на Муратов от ноември Маша Гесен пише за вестника: „Той не е това, което би бил, да речем, Times или дори лявото разследващо списание Mother Jones при по-тежки обстоятелства. Представете си по-скоро Village Voice от осемдесетте години на миналия век, кръстосан с взаимоспомагателно дружество, но управляван понякога като Occupy Wall Street. Новая газета е общност и хуманитарна институция, която е много разхвърляна.“ Когато Нобелът беше обявен, Муратов, едър мъж с брада, който наскоро е навършил 60 години, председателства празненство с шампанско и водка в редакцията на вестника в Москва.
Сега, разбира се, няма празненство, тъй като вестникът се бори да отразява правдиво инвазията на Владимир Путин в Украйна. Докато руските въоръжени сили обстрелват Киев, Харков и много други градове и села, Муратов излиза в социалните мрежи и обещава, че вестникът ще публикува следващия си брой както на украински, така и на руски език. Разговорът ни по електронната поща, който е редактиран за по-голяма дължина и яснота, се осъществи на фона на натоварения график на Муратов, включващ редакционни срещи, улични демонстрации и нощни телефонни разговори.
Дмитрий, разкажете ми как Вие, Вашият екип и Новая газета реагирахте на руското нахлуване в Украйна. Правителството оказва ли допълнителен натиск върху вас – повече от преди?
Събрахме се в редакцията няколко часа по-рано. Всички имаха ясното съзнание, че с решението си Путин е унищожил бъдещето на младите поколения, че страната ще се превърне в парий, че по никакъв начин няма да подкрепим тази война. Ръководителите на офиса ни донесоха бронежилетки и каски от склада, който от няколко години стоеше бездействащ. Натискът върху Новая газета и другите медии започна веднага. Стигна се до абсурд. Получихме заповед за забрана на използването на думите „война“, „окупация“, „инвазия“. Въпреки това ние продължаваме да наричаме войната война. Очакваме последствията от това.
Външният министър Сергей Лавров заяви, че руските войски ще „освободят“ жителите на Киев. Има ли начин да се прецени доколко ефективна е тази пропаганда сред руския народ?
Управляващият елит, включително външният министър Лавров, се разкри пред целия свят като съставен от напълно зависими хора, хора, които се подчиняват изцяло на волята на президента Путин. Изглежда, че те са консумирали собствената си пропаганда и са повярвали в нея.
Въпреки всички заплахи и ограничения, в Москва, Санкт Петербург и много други руски градове се проведоха антивоенни демонстрации. Очаквате ли това да се разпространи, или ще бъде напълно прекратено? Докъде ще стигнат антивоенните настроения и дали те са излезли извън сравнително ограничения кръг от хора, които четат Новая газета, гледат телевизия Дождь и слушат [радиостанцията] Ехото на Москва?
Хората наистина не подкрепят войната, особено войната с Украйна. Повече от една трета са категорично против военните действия. Няма митинги в подкрепа на войната. Вече един милион души са подписали петицията „Не на войната“ в платформата Change.org. Своето мнение изразиха и руските интелектуалци: писатели, сценаристи, журналисти, учени. Близо тридесет все още съществуващи независими издания едновременно излязоха с изявление за невъзможността на войната. Така че този път обичайното безразличие на обществото отсъства.
Отстрани изглежда, че Путин не се примирява с противоположните мнения сред своите съветници или олигарсите. Изглежда, че е изчислил, че може да преглътне западните санкции. Има ли някаква спирачка, някаква бариера, която да му попречи да завладее Украйна или голяма част от нея?
Путин не вярва на Запада. Той искрено се смущава от разговорите за „западните ценности“. Купува на едро бивши канцлери, премиери и министри от Европа, като ги поставя в управителните съвети на държавни или близки до държавата руски компании. Те имат цена, но нямат ценности: Бих казал, че това е нещото, което той мисли.
Що се отнася до това дали има някаква спирачка пред завладяването на Украйна от негова страна, мисля, че е много трудно. Неговото обкръжение се страхува да изрече и дума. Докъде е готов да стигне Путин – това не се знае от никого. Очевидно е, че той се опитва да реализира собствената си концепция за устройството на света и Украйна. И за тази цел разполага с армия. Нямам големи надежди за преговорите на Украйна с Владимир Медински, нашия бивш министър на културата, който страстно се придържа към принципа, че „истината е това, което е изгодно за Русия“. Това е шега.
Възможно ли е да се опише психологията на Путин? В дългосрочен план какъв беше смисълът от изпращането на войските му в Украйна? След като превземе Киев, след като арестува Зеленски – ако успее да постигне тези цели – какво следва?
Това е труден въпрос. Мисля, че планът е да се раздели Украйна. Със западната част на страната, чийто център е Лвов, мисълта е: Нека живеят, както искат. Централна Украйна, с център Киев, ще има правителство, от което Путин се нуждае – такова, което е ориентирано към Москва, а не към Запада. А що се отнася до Изтока, целият Донбас ще бъде приет в състава на Русия. Около осемстотин хиляди души там току-що получиха руски паспорти.
Путин е на власт вече двадесет и две години. Действията му в Украйна съответстват ли на всичко, на което сте били свидетели в миналото – или е настъпил прелом, разрив? Защо той направи това, въпреки всички примери, които ни показват, че нахлуването и окупацията са не просто морална грешка, а неизбежна стратегическа катастрофа?
Не знам въз основа на каква информация Путин е взел това решение за нахлуване. Разбира се, то е свързано с неговия ултиматум към САЩ за неразширяване на НАТО. Повечето руски граждани не разбират тази заплаха: НАТО никога не е нападала Русия. Версията за завземането на властта от украинските фашисти – това също не е ясно. Хората си шепнат: Зеленски не е ли евреин? Путин тръгна на война срещу страна, която загуби осем милиона души през Втората световна война. Мога само да предположа, че за него Втората световна война не е приключила и че той лично иска да я спечели.
Тази сутрин прочетох Новая газета и в нея има някои отлични материали. Кажете ми какво все още е възможно за вашия вестник занапред. Имате ли репортери в Украйна? И какво ви казват те за своето усещане за събитията?
Ще продължим да работим толкова дълго, колкото можем. Имаме над тридесет милиона читатели в социалните мрежи. През последните няколко дни имахме повече от четири и половина милиона преглеждания на сайта ни. Мисля, че ни очаква много труден период. Това е така, защото не се вслушахме в препоръката на държавата да включим официалната гледна точка в нашата оценка на събитията. Ние работим в съответствие със собствените си стандарти. Доверяваме се на нашите специални кореспонденти, които работят в Украйна, както и на хората от редакцията ни, които проверяват всеки факт. Много се притеснявам за нашите журналисти, които работят във военната зона и в граничните райони – а също и за тези, които отразяват митингите в Москва. Надявам се, че ще осигурим безопасността на всички.
Какво очаквате през следващите седмици за Новая газета?
В редакцията всички се съгласихме, че най-важното е да не се прецакаме сами – да не предадем читателите си, които се нуждаят от непрекъсната и проверена информация. Няма да се превърнем в пропагандатори. Уважаваме суверенитета на Украйна – и суверенитета на Новая газета.
Инвазията не протече по начина, по който Путин си представяше. Имаше много руски загуби. Икономиката се срина. В много отношения страната е изолирана. Може ли това да доведе до загуба на властта на Путин?
Путин никога няма да напусне властта по своя воля. Гласуването [през 2020 г.] на поправките в руската конституция, които му позволиха да продължи мандата си като президент, се превърна за него в своеобразен референдум. Според официалните данни той получи 77,9% от гласовете и това му дава увереност в неговата легитимност. Неговото обкръжение е напълно убедено, че „без Путин няма Русия“. Председателят на Думата, парламента, е казал това. Но по-младите поколения руснаци, от които сега се отнемат светът и бъдещето, вече не вярват в това.